ИндексВход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 6 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 6 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто 02 Юни 2020, 07:32
Top posting users this month
| No user |
Гласувайте за нас на:
Екип
Administrators
Moderators
Nikita's Home ..
Страница 2 от 2
Страница 2 от 2 • 
1, 2
Nikita's Home ..
by Nikita Пет 06 Сеп 2013, 12:30
First topic message reminder :
Къщата отвън:
Хола:
Трапезарията:
Стаята на Ники:
Банята й:
Телевизионната стая:
Стаята за Гости:
Банята към нея:
Кухнята:
Гаража с Колите:
Хола:
Трапезарията:
Стаята на Ники:
Банята й:
Телевизионната стая:
Стаята за Гости:
Банята към нея:
Кухнята:
Гаража с Колите:
Nikita- Moderator
- Брой мнения : 165
Join date : 21.07.2013
Местожителство : New York City
Re: Nikita's Home ..
by ???? Пон 30 Сеп 2013, 19:24
Размяташе ме все едно съм някакъв лист и ме забиваше в стената, като ми крещеше насреща да се махам, но след третият път забиване на тялото ми в твърдата фасада се изправих отново и тя видя възбудата ми, която беше втвърдена до безкрай. Обожавах да ми нанасят болка и това ме беше възбудило още повече. Изведнъж в ръката ми се появи нещо, което нямаше как да се прецени какво е, но се знаеше, че е оръжие. Притежавах невидимата кама на Азазел и използвах силите си на Рийпър, а не на просто обикновен демон. Притежавах бързина, която превишаваше тази на похот, защото я бях тренирал с години като боец и след секунда тя усети как стоя зад нея. Ръката ми я беше хванала през гърлото, а ножа ми разкъса дрехите й. Притиснах тялото си в нейното и възбудата ми се притисна в едната бузка на дупето й, а аз прошепнах в ушето й:
-Харесва ми, когато си груба! - след тези думи острието на демоничната кама застана пред гърлото й и попитах:
-Сигурна ли си, че искаш да играем грубо! - след тези думи я докоснах и тя усети как нежната и кожа беше одраскана и една капка от кръвта й започна да се стича по вратлето й:
-Радвам се че блокира силите ми, но не можеш да използваш физическите ми сили. Те са дарби, който съм тренирал! - след като казах това я засилих към стената, като я захвърлих доста силно към нея и явно прекалих, защото от коридора се озовахме в дневната й. Оставих дупка в огромната фасада, а след това влязох от нея и й казах:
-Какво ще кажеш да продължим с това, което бяхме започнали и да спреш да ми повтаряш какъв съм! - застанах пред нея, като я хванах за косата и започнах да я влача към леглото. Хвърлих я на него и я посочих с ножа:
-Не си и помисляй да избягаш, а просто се разкрачи!
-Харесва ми, когато си груба! - след тези думи острието на демоничната кама застана пред гърлото й и попитах:
-Сигурна ли си, че искаш да играем грубо! - след тези думи я докоснах и тя усети как нежната и кожа беше одраскана и една капка от кръвта й започна да се стича по вратлето й:
-Радвам се че блокира силите ми, но не можеш да използваш физическите ми сили. Те са дарби, който съм тренирал! - след като казах това я засилих към стената, като я захвърлих доста силно към нея и явно прекалих, защото от коридора се озовахме в дневната й. Оставих дупка в огромната фасада, а след това влязох от нея и й казах:
-Какво ще кажеш да продължим с това, което бяхме започнали и да спреш да ми повтаряш какъв съм! - застанах пред нея, като я хванах за косата и започнах да я влача към леглото. Хвърлих я на него и я посочих с ножа:
-Не си и помисляй да избягаш, а просто се разкрачи!
????- Гост
Re: Nikita's Home ..
by Nikita Пон 30 Сеп 2013, 19:40
Смеха ми отекна из стаята и както бях легнала на леглото, използвах силите си, за да създам дрехи върху себе си. Отново.
-Да бе, сякаш ще те слушам пък точно теб .. - продължих да се смея, изритвайки го с все сила, както се бесхе надвесил над мен. Използвайки своята свръхбързина, бързо се озовах пред него и с едно ловко движение изкривих ръката му - тази, която стискаше камата. Май забравяше, че за мен не беше невидима, отново благодарение на една или друга от дарбите ми. Хващайки камата на Азазел сега в своята ръка, го запратих надалеч от мен, този път така, че той да премине през стената. Проснат на пода, отново използвах свръхбързината си и заставайки над него, сложих крак на гърлото му, наблюдавайки го без особен интерес.
-Хмм .. измина известно време, откакто бях виждала собствената си кръв. - след което се подсмихнах, като използвах способностите си и поставих камата точно над сърцето му, висяща във въздуха без да я държи абсолютно нищо. Той се пробва да си я върне, но бързо я пусна, когато дръжката го опари. Бях поставила любопитно заклинанийце над нея чрез способностите си.
-По-бърз си, но пропускаш факта, че Греховете съществуваме още от самото начало на света. Което ще рече доста преди вас рийпърите, драги.
Да, знаех неща, заклинания, скрити козове, за които той дори и не подозираше. Отдавна изгубени бойни движения, хватки и какво ли още не, потънало в забравата на времето. Той може и да беше по-трениран от мен, но забравяше простичкото правило да не подценяваш противника си ..
Избирайки си удобно място между ребрата му, зарових камата до самата й дръжка в плътта му, след което я върнах в ръката си. Щях да спра наистина да му казвам какъв е и щях да се съсредоточа върху това да го победя. А и бях в собствения си дом, по дяволите. Никога не се отказвах .. и никога нямаше да позволя на него или на който и да било друг да ми заповядва или пък напада. Жалък рийпър .. наистина не знаеше с какво си имаше работа.
-Да бе, сякаш ще те слушам пък точно теб .. - продължих да се смея, изритвайки го с все сила, както се бесхе надвесил над мен. Използвайки своята свръхбързина, бързо се озовах пред него и с едно ловко движение изкривих ръката му - тази, която стискаше камата. Май забравяше, че за мен не беше невидима, отново благодарение на една или друга от дарбите ми. Хващайки камата на Азазел сега в своята ръка, го запратих надалеч от мен, този път така, че той да премине през стената. Проснат на пода, отново използвах свръхбързината си и заставайки над него, сложих крак на гърлото му, наблюдавайки го без особен интерес.
-Хмм .. измина известно време, откакто бях виждала собствената си кръв. - след което се подсмихнах, като използвах способностите си и поставих камата точно над сърцето му, висяща във въздуха без да я държи абсолютно нищо. Той се пробва да си я върне, но бързо я пусна, когато дръжката го опари. Бях поставила любопитно заклинанийце над нея чрез способностите си.
-По-бърз си, но пропускаш факта, че Греховете съществуваме още от самото начало на света. Което ще рече доста преди вас рийпърите, драги.
Да, знаех неща, заклинания, скрити козове, за които той дори и не подозираше. Отдавна изгубени бойни движения, хватки и какво ли още не, потънало в забравата на времето. Той може и да беше по-трениран от мен, но забравяше простичкото правило да не подценяваш противника си ..
Избирайки си удобно място между ребрата му, зарових камата до самата й дръжка в плътта му, след което я върнах в ръката си. Щях да спра наистина да му казвам какъв е и щях да се съсредоточа върху това да го победя. А и бях в собствения си дом, по дяволите. Никога не се отказвах .. и никога нямаше да позволя на него или на който и да било друг да ми заповядва или пък напада. Жалък рийпър .. наистина не знаеше с какво си имаше работа.
Nikita- Moderator
- Брой мнения : 165
Join date : 21.07.2013
Местожителство : New York City
Re: Nikita's Home ..
by ???? Пон 30 Сеп 2013, 19:52
Веднага щом камата излезе от тялото ми тя видя как раната изчезна. Имаше едно заклинание върху мен, което ме предпазваше от собствените ми оръжия. Погледнах я и видях как стои изправена над мен. Ръката ми я хвана за глезена и я дръпна, като тя полетя и се озова по гръб на пода. Точно, когато тялото ми се намираше над нейното и щях да я притисна към пода и отново да я целуна усетих нещо, което беше по-различно от преди. Беше енергията на приближаващ ангел, но бях разсеян и запратен за пореден път в стената. Изправих се за по-малко от секунда и се засилих към нея. Използвах силата на тялото си, за да я забия в стената и щом това се случи устните ми се сляха с нейните, не ме интересуваше дали ще ме захапе или нещо такова. Просто я погледнах и попитах:
-Какво има? Да не би да се срамуваш да се биеш гола срещу мен? - и се усмихнах доволно, докато разкъсвах потничето й. Щом гърдите й се появиха пред погледа ми пръстите ми хванаха двете й зърна и ги стиснаха, като я накарах да ме погледне и попитах:
-Защо се съпротивляваш? Не можеш ли да признаеш, че демона в теб желае точно това!
-Какво има? Да не би да се срамуваш да се биеш гола срещу мен? - и се усмихнах доволно, докато разкъсвах потничето й. Щом гърдите й се появиха пред погледа ми пръстите ми хванаха двете й зърна и ги стиснаха, като я накарах да ме погледне и попитах:
-Защо се съпротивляваш? Не можеш ли да признаеш, че демона в теб желае точно това!
????- Гост
Re: Nikita's Home ..
by Nikita Пон 30 Сеп 2013, 20:03
Отблъснах го от себе си, използвайки силите си и с иронична усмивка му отвърнах
-Сега ти спри да ми повтаряш каква съм или пък какво желая! - казах го спокойно, този път използвайки дарбите си, за да призова мое собствено оръжие. Бяха два саи, по един за всяка ръка, които ми прилягаха като втора кожа. Харесвах усещането, отдавна не ги бях използвала.
-Не можеш ли ТИ да признаеш, че не те желая? Не те искам, Уейд. - казах го спокойно и накрая с безразличие добавих -Колко пъти трябва да го повторя, за да го разбере миниатюрния ти мозък? Спри да мислиш с пениса си за момент и сам се увери, че не те искам.
Не използвах оръжията си срещу него, но задействах силите си за пореден път, отново придвижвайки го към стена. Този път обаче не го ударих в нея, а го запратих през вратата, така че да излезе от къщата ми и казах нормално, знаейки, че можеше да ме чуе
-Сега си върви и не се връщай, ако обичаш. Или пак няма да ме чуеш? Уморих се да се занимавам с някой, който просто детински не слуша какво му казват.
Повдигайки рамене, макар че той не можеше да ме забележи, затръшнах вратата чрез силите си пред него, искрено надявайки се той да си тръгне. Колко непроницателни можеха да бъдат рийпърите, че да не могат да различат простичката граница между това кога една жена те иска и кога не?
-Сега ти спри да ми повтаряш каква съм или пък какво желая! - казах го спокойно, този път използвайки дарбите си, за да призова мое собствено оръжие. Бяха два саи, по един за всяка ръка, които ми прилягаха като втора кожа. Харесвах усещането, отдавна не ги бях използвала.
-Не можеш ли ТИ да признаеш, че не те желая? Не те искам, Уейд. - казах го спокойно и накрая с безразличие добавих -Колко пъти трябва да го повторя, за да го разбере миниатюрния ти мозък? Спри да мислиш с пениса си за момент и сам се увери, че не те искам.
Не използвах оръжията си срещу него, но задействах силите си за пореден път, отново придвижвайки го към стена. Този път обаче не го ударих в нея, а го запратих през вратата, така че да излезе от къщата ми и казах нормално, знаейки, че можеше да ме чуе
-Сега си върви и не се връщай, ако обичаш. Или пак няма да ме чуеш? Уморих се да се занимавам с някой, който просто детински не слуша какво му казват.
Повдигайки рамене, макар че той не можеше да ме забележи, затръшнах вратата чрез силите си пред него, искрено надявайки се той да си тръгне. Колко непроницателни можеха да бъдат рийпърите, че да не могат да различат простичката граница между това кога една жена те иска и кога не?
Nikita- Moderator
- Брой мнения : 165
Join date : 21.07.2013
Местожителство : New York City
Re: Nikita's Home ..
by ???? Пон 30 Сеп 2013, 20:59
Джак бавно се изправи и без да го интересува, че е гол и възбуден използва силите си, за да призове нещо по-различно от дрехи. Демоничните си доспехи. След като кожените му панталони и кожените му яке го покриха той се усмихна доволно и забеляза нещо. Ангелите бяха забелязали демоничното им присъствие:
-Сбогом, любов моя! - каза го към жената, която току що го изхвърли от къщата си и тогава извъртя глава към двете летящи същества отгоре. Облечени в броните си и разперили огромните си бели крила, с онези блестящи мечове срещу него стояха два архангела. Той изпука кокалите си и истинската му същност на демон се показа от вътре му, като изръмжа с някакъв различен от неговият глас:
-Няма да преминете през тази врата! - на гърба му се появи огромен меч и той просто се хвърли в битка без да го интересува какво ще стане и независимо дали демоничните оръжия биха го наранили то ангелските биха го направили на пух и прах, но за това той беше тренирал, за да не го направят...
***
След изтощителната за него битка, която се намираше в съвсем друго измерените Уейд стоеше на коляно, подпрял се на своят меч и дишаше тежко. Единият от райските нищожества беше повален, а другият беше претърпял доста сериозни наранявания и след като рийпъра се изправи и помисли, че е приключил с това дочу помръдване. Извъртя рязко глава и видя, че от небето идваха още трима. Явно нямаше да се върне при Никита, защото тя изрично му беше казала да си ходи, а той.. нямаше да влезе в къщата й с три архангела по петите си, за това просто тръгна в съвсем различно посока по улиците на града, но не стигна далеч. Скрит и ранен се надяваше да се отърве и този път да мине без битка..
-Сбогом, любов моя! - каза го към жената, която току що го изхвърли от къщата си и тогава извъртя глава към двете летящи същества отгоре. Облечени в броните си и разперили огромните си бели крила, с онези блестящи мечове срещу него стояха два архангела. Той изпука кокалите си и истинската му същност на демон се показа от вътре му, като изръмжа с някакъв различен от неговият глас:
-Няма да преминете през тази врата! - на гърба му се появи огромен меч и той просто се хвърли в битка без да го интересува какво ще стане и независимо дали демоничните оръжия биха го наранили то ангелските биха го направили на пух и прах, но за това той беше тренирал, за да не го направят...
***
След изтощителната за него битка, която се намираше в съвсем друго измерените Уейд стоеше на коляно, подпрял се на своят меч и дишаше тежко. Единият от райските нищожества беше повален, а другият беше претърпял доста сериозни наранявания и след като рийпъра се изправи и помисли, че е приключил с това дочу помръдване. Извъртя рязко глава и видя, че от небето идваха още трима. Явно нямаше да се върне при Никита, защото тя изрично му беше казала да си ходи, а той.. нямаше да влезе в къщата й с три архангела по петите си, за това просто тръгна в съвсем различно посока по улиците на града, но не стигна далеч. Скрит и ранен се надяваше да се отърве и този път да мине без битка..
????- Гост
Страница 2 от 2 • 1, 2
Страница 2 от 2
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите|
|
|
» Търся си другарче за РП в настоящето
» Viva Las Vegas
» Да броим до 666
» След 2 месеца...в града
» Вегетариански ресторант Ерми
» Търся си половинка
» Chanyeol's cat
» New York Central Park