Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Онлайн е 1 потребител: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 1 Гост :: 1 Bot

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

New York Central Park

Go down

New York Central Park

Писане by Хавиер on Пет 02 Май 2014, 14:35

avatar
Хавиер
Leviantan
Leviantan

Брой мнения : 5
Join date : 22.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: New York Central Park

Писане by Хавиер on Пет 02 Май 2014, 14:39

Хавиер вървеше по тротоарче в покрайнините на някакво паркче. Не особенно често, но все пак му се случваше да излезне и ето така без особенна причина да се разхожда из улиците. Загубвайки се в огромният брой хора, някъде в тълпата. Но какво наслаждение беше да усеща всяка част от тази тълпа. Знаеше мислите им, действията, чуствата. И ако това в крайна сметка нямаше да го докара до безумие оставаше само наслаждението. Колко скучни иначе бяха тези хора, ако не знаеш някоя тяхна съкровенна тайна. Всички вървяха толкова намръщени, забравени някъде в своите си дела. И дори оцветеното небе и последните лъчи на залязващото слънце не успяваше да разкраси мрачните им лица. Скучни. А се мислеха за царете на тази планета. Царе? Правители? Та какви царе бяха те, когато не знаеха дори на всичките сто процента следващата вечер какво ще правят. Живота им бе прекалено не сигурен и с тези скучни лица те го усложняваха още повече...
Мъжа зави зад един ъгъл. По осветен с лунна светлина тротоар вятъра подгонваше есенни листа. И изглеждаше, че идващата на среща му жена не престъпва по плочките, а се пързаля по тях, рееше се в въздуха, подгонвана от вятъра и листата. Хавиер гледаше как стъпалата и докосват кръжащите се есенни листа. Красивото и матово бяло лице светеше. А тъмните и очи толкова прекрасни, гледаха на света и изглежда нищо не можеше да им избяга. Трябваше и само леко да повдигне глава за да види, че я отделят няколко крачки от стоящият по средата на тротоара мъж. Клоните над главите им с шумолене изпускаха сух дъжд от есенни листа.
- Простете ме. - Промълви Хавиер. Имаше чуството, че тя бе готова всеки момент да се отдръпне, да се обърне и да тръгне назад. Но той не искаше да я губи от поглед. Обикновенно не разговорчив Хавиер изпита остра нужда да я заговори. Макар, че не знаеше точно какво да и каже. Да я пита дали са се виждали преди, не той би запомнил тази осанка, тези очи. Всичките му мисли изглеждаха невероятно банални за продължаване на този разговор.
- Изглеждате замечтано, прекрасно и замечтано. Странно време и място сте избрали.
avatar
Хавиер
Leviantan
Leviantan

Брой мнения : 5
Join date : 22.04.2014

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: New York Central Park

Писане by Selene. on Съб 03 Май 2014, 12:08

И ето ме отново из улиците на Ню Йорк.
Времето днес беше странно, сякаш като че ли беше есен, вятъра духащ във всички посоки. И въпреки това мислите ми бяха заети с друго. Бях потънала успешно в тълпата от хора, избягвайки успешно поредния си преследвач. За съжаление обаче бях принудена да следвам тълпата, за да задържа прикритието си малко по-дълго и се озовах в някакъв парк в Ню Йорк. Мисля, че беше централния - само той беше толкова голям, че да не съм сигурна къде точно се намирах. Оглеждайки се трескаво, готова да забележа и най-малката подозрителна личност, възможна да е по петите ми и изпратена от семейството ми, не изпусках и най-малките детайли на всичко в парка от поглед. Което за съжаление ми попречи пък да забележа навреме спрелия се насреща ми мъж и аз се извърнах към него едва, когато той заговори. О, не. Първата ми мисъл беше, че той беше от онези, имащи за цел да ме хванат и да ме върнат в клиниката. И поради тази причина и първият ми инстинкт беше да побегна. Правейки крачка назад, усетих как той като че ли се озадачи, но побърза да продължи да говори, сякаш не искаше да ме изплаши и да си тръгна. Колко крайно необичайно .. ловците след мен обикновено не ги интересуваше дали ще ме стреснат или пък каква ще е реакцията ми спрямо тях - те просто искаха насила да ме замъкнат със себе си. Затова се спрях, изслушвайки непознатия й лицето ми за момент се вдигна към веещите се от вятъра клони на дърветата. Вдигайки глава, изпънах врата си, гледайки нагоре и си поех дълбоко въздух - даа, свободата си имаше цена. Особено моята, с роднини като моите. Връщайки погледа си върху непознатия пред мен, просто повдигнах рамене.
-Когато бягаш, не си особено претенциозен относно времето или мястото. - думите ми се изплъзнаха, и за първи път дори не се замислях какво казвам. От кога бях станала толкова доверчива? Знаейки, че това не е нещо типично за мен, потърсих отговора другаде. Може би той извикваше доверие в другите .. или им влияеше по някакъв подобен начин? Не бях сигурна, но усещах колко точно необикновен е мъжа насреща ми и това ме объркваше. А най-вече объркваше и преценката ми и аз не можех да си отговоря на първия въпрос, който винаги си задавах, когато срещнех някого - беше ли той приятел, или враг? Обикновено преценях хората за отрицателно време, без да се колебая с изводите си. Само че с него.. с него не беше така. И колко необичайно .. странно. И след като не можех да си отговоря, просто го наблюдавах, питайки се щеше ли той да се окаже някой, който иска да ме нарани, или пък щеше да излезе безобиден, каквито звучаха и думите му към мен?

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: New York Central Park

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите