След две седмици Макс & Александра

First topic message reminder :

Станах рано сутринта и се изкъпах за да се разсъня. Облякох си черно кожено яке с червени вертикални ивици ,тъмно-сини дънки и червено-бели мъжки боти. Взех си ключовете за мотора ми и си сложих слънчеви очила.  Седнах върху седалката и тръгнах към едно казино. По пътя намерих банка и си изтеглих пари. Влязох в казиното и седнах на маса с опитни играчи. Поръчах си уиски и си запалих пура. Играх около един час и си с  голяма сума пари. Вкарах ги в сметка си и после тръгнах към кея. Там седнах на една пейка започнах да наблюдавам морските птици. Чайки, пеликани ,орли и много други птици. Един орел хвана риба и остави в гнездото си ,а после се върна още няколко пъти. Станах от пейката и се разходих из парка. На обяд отидох в един ресторант и обядвах спагети болонезе и зеленчукова супа. После отидох на търг и спечелих две исторически оръжия и една лула. След търга се прибрах в къщи и гледах филм ,а след това вечерях.
След вечерята излязох навън и отидох в киното ,а пред мен на опашката имаше една жена.

Какво да и кажа?! Тялото и сърцето ми искаше да съм с нея ,но разумът ми казваше ,че е твърде рано. Прокарах едната си ръка под бедрата ,а другата си ръка я сложих на гърба и. 
- Къде е спалнята ? 
Станах и под напътствията на Алекс стигнахме до леглото. Внимателно я сложих на легло и си съблякох тениската ,събух първо чорапите си ,а после и дънките. Останал по боксерки легнах и целунах красивият ангел по устните ,вратът и по други места. Може би наистина беше рано ,но пък и двамата го искахме затова нямаше значение. Телевизорът продължи да работи ,но вместо хора пред него имаше само храна. Доста промени за толкова малко време ,само се надявам връзката ни да не приключи толкова бързо колкото и започна ,да не говорим колко бързо се разви. Първо срещата на опашката за билети за кино ,първата ни целувка  ,която тя започна ,разходката в парка ,поканата в домът ,а сега и предложение за секс ,което аз приех. Не знам дали е рано или не ,но доста бързо се развиват нещата и аз честно казано не разбрах как. Поне запомних най-важните моменти за нас от този ден.

Оставих Алекс да контролира нещата защото мен не биваше тук. Аз правех секс ,но той беше само и единствено с цел удоволствие за една нощ ,а сега нещата бяха различни. Малкият Макс бе заприличал на цев ,но тук дупката не е кръгла ,а е цепнатина и е доста по-малка. Драконовото ми сърце тупкаше все по-бързо с всяка целувка от нейните устни ,изпълвайки с любов не само себе си ,но и тялото ми. Въпросът дали е рано отново премина през главата ,но поглеждайки към ангела върху мен въпроса изчезна мигновено. Сетих се за кратките си връзки от ,които нямах големи преживявания и почти винаги причината за раздялата бях аз и моята работа. Но нима е лошо да харесваш работа си ?! Не беше ,но предвид това ,което работя не бих казал ,че е добро. В домът ми имаше достатъчно оръжия за да въоръжа малко селце с население от около 1000 души. Имаше и дрехи за работа- евтини дрехи ,които винаги мога да купя отново и по-точно гардероб с формата на полумесец разположен на първия етаж до външните стени на апартамента ми. Около 40 процента от домът ми бяха заети от неща свързани с работата ми. Работа ,от която реших да се откажа независимо от цената ,а тази цена нямаше да бъде материална. Но това бяха странични мисли затова няма да мисля за нищо друго освен за предстоящият момент на полов контакт между мен и Алекс оставяйки я да контролира нещата.

Харесваше ми Алекс да контролира нещата ,но както е и нормално аз също трябваше поема контрола за малко ,а после отново да се сменим ,и така на смени докато накрая легнем един до друг може би доволни или недоволни или само единият да е доволен ,и да правим това ,което се прави след секс. По едно време мръднах така ,че аз да съм отгоре и успях без инциденти. Започнах да целувам вратът ,устните ,гърдите ,корема на красавицата под мен и после отново на нагоре ,а моят малък приятел го допрях до срамните и устни търкайки ги без да отива навътре. Колко странно ,нима ми трябваха 80 века за да открия любовта в сърцето си. Чувство ,което мислех ,че изпитвам ,но сега разбирам ,че съм  се заблуждавал. Бях толкова погълнат от войните и опитите си да разруша всеки град ,всяко селце опитвайки се да се издигна ,като добър пълководец в очите на фараоните. После започнах да убивам за пари без ,нито капка колебание или съжаление за това ,което правех и правя. Но нямаше смисъл защото ,нито историята ме запомни ,нито пък някой от господарите ми ,на които им трябвах само ,когато искаха да се отърват от някого. Сега ,когато намерих любовта ,не успях да открия смисъл от действията си през целият ми живот. Единствено сега се надявам да не се заблуждавам отново за любовта и да се отърва от господарите си. Но кой знае ,може би отново щеше да се окаже ,че сърцето ми ме е лъгало и пак щях да открия лек за болката си в работата си и удоволствията от нея.

Вкарах малкия дракон във влагалището на Алекс и заедно с това устните ми продължиха да целуват тялото и. 
Надявах се да не се издъня ,нещо ,което е твърде вероятно и варианти за моето държание през следващите няколко часа бяха много. Може да  се държа ,като дърво или пък ще бъда прекалено груб и в резултат връзката ни можеше да приключи толкова бързо ,колкото започна и се разви. Нещо ,което аз не исках.  Нямах никакъв опит и това най-вероятно щеше да се разбере. Имах опит в краткотрайните връзки ,които не продължаваха повече от една седмица ,а при тях аз и партньорката ми не влагахме никакви чувства в секса.  Реших ,че ще е по-лесно ако спра да мисля и се отпусна. Така и направих ,а ако сбъркам някъде щях да разбера по движенията на Алекс ,но по-добре да не разбирам нищо.

Тя реши да спрем затова стана от леглото и се облече. Беше ,че не е редно още от сега да правим секс ,а ние ще имаме много време за този момент. Силно се надявах докато отлагаме момента да не се изчерпи търпението на някой от нас и да сложи край на отношенията ни. Станах от леглото ,обух си чорапите и сложих останалите си дрехи по съответната част от тялото ми и се върнах в хола. Телевизорът все още си работеше ,а гледащи нямаше. Чудех се какво ще правим ,но предвид случката отпреди малко най-вероятно щях да се прибера вкъщи сам , може би не. Не познавах Алекс толкова добре ,всъщност аз изобщо не познавах характера и ,което от своя страна предполагаше ,че нямам отговор на въпроса си и такъв можех да получа от нея. 
- Ще гледаме ли филм ?

- Надявам се скоро пак да се срещнем и да поговорим ,но сега и двамата се нуждаем от време. Бих ти се обадил за да поговорим ,но нямам номера ти ,та ще ми дадеш ли номера си ?
Странно ,вече имахме опит за полов контакт ,а нямахме номера на другия. Бях ли готов за сериозна връзка ? За семейство с деца и роднини ? Бях ли готов да се откажа сегашният си начин на живот ? Може би първо трябваше да се науча да оставам в апартамента си за повече от 7 часа на седмица. Ами въпросът с другата работа. Дали ще мога да се откажа от работата си ,която работя от около 80 века заради семейството?! Въпроси ,на които се притеснявах ,че няма да мога да дам положителен отговор ,а трябваше. Дано да ми стигне времето ,което щяхме да си дадем с Алекс. Обух си обувките ,облякох якето си и зачаках тя да ми даде номера си.

Събудих се рано сутринта огрян от приятните слънчеви лъчи. Станах,изкъпах се ,ядох ,погледнах мотора дали е наред и после се върнах в града. Пуснах си телевизора ,но бях потънал в мисли за Алекс ,мина една седмица откакто и изпратих съобщението ,но отговор все още нямах. Чудех се как е, какво прави и най-вече какво си мисли за по-нататъшните ни отношения. Силно се надявах по този въпрос да има положителни мисли. Реших да се разходя в близкият парк с надеждата уж чистият въздух ,прекрасните звуци на природата ,чудесното време да ми помогнат да си отговоря на някои въпроси. Първият въпрос беше дали съм готов за сериозна връзка ,а вторият какво искам и какво се налага да променя в живота си. На първият въпрос ,май не бях готов ,но пък искам нещата с Алекс да станат по-сериозни. На вторият само среднощните посещения в баровете ,клубовете и други подобни места трябваше да намалят доста ,може би и да няма такива. Изведнъж телефона ми звънна и тя ми се обади за да ме попита дали искам да се срещнем ,моят отговор беше казан с много радост и вълнение макар да беше само едно просто да. Станах от пейката и тръгнах към един цветарски магазин ,където купих букет цветя ,а после отидох на уговореното място за срещата ни. Седна до мен и ме поздрави съответно аз отвърнах на поздрава ,като и дадох букета. Дано от разговорът ни има положителен резултат.

[i]Седейки до него,не знаех какво да правя.Беше редно той да почне разговора,но знаех че няма да успее.Няма да се престраши.Беше трудно когато си виновем да почнеш разговор.Знаех го от опит.
Погледнах към него и просто стоях гледайки го в очите.Не знаех как бе редно да постъпя,затова с леко колебание казах.
-Благодаря за цветята-усмихнах се и продължих.-Защо се страхуваш,какво те спира?-отмесъих поглед и се загледах в букета.Имаше добър вкус за цветя,също и всичко в него беше перфектно,но явно нямаше опит в любовта.В това да се отпусне и.да обича.Това наистина не беше лесно за всеки.Имаше неща,които те първа се учеха,независимо на колко години си.Независимо как и с кой живееш.Лично аз се бях влюбвала един път,но това беше преди векове,а сега мъжете бяха по страхливи отвсякога.Имаше го и това че в днешно време повечето мислеха зч външния си вид и за това как да живеят сами или да проявяват капризи за всичко.Как се очакваше аз да правя нещо,а.той да бездейдтва.Не беше редно,но за сега мислех само да наблюдавам какво ще направи.

- Не знам. Радвам се ,че сме тук заедно. 
Не знаех какво да кажа. Този опит да започна разговора изглеждаше жалък ,но не и глупав или поне аз така се надявах. Причината да се опитаме да водим този разговор бях аз и съответно беше редно моя милост да започне пръв. Погледнах към Алекс ,после към земята ,накрая я погледнах в очите и зададох въпроса ,който се опитвах да задам повече от доста дълго време ,една седмица. Седмица ,която прекарах в мисли за този въпрос и когато дойде моментът устата ми да се отвори и да изговори тези думички ,тя се затвори защото се страхувах от отговора. Но все пак някой трябваше да зададе този въпрос.
- Какво ще стане с нас и нашите взаимоотношения Алекс ?! 
Е зададох го ,сега можех единствено да чакам.