След две седмици Макс & Александра

First topic message reminder :

Станах рано сутринта и се изкъпах за да се разсъня. Облякох си черно кожено яке с червени вертикални ивици ,тъмно-сини дънки и червено-бели мъжки боти. Взех си ключовете за мотора ми и си сложих слънчеви очила.  Седнах върху седалката и тръгнах към едно казино. По пътя намерих банка и си изтеглих пари. Влязох в казиното и седнах на маса с опитни играчи. Поръчах си уиски и си запалих пура. Играх около един час и си с  голяма сума пари. Вкарах ги в сметка си и после тръгнах към кея. Там седнах на една пейка започнах да наблюдавам морските птици. Чайки, пеликани ,орли и много други птици. Един орел хвана риба и остави в гнездото си ,а после се върна още няколко пъти. Станах от пейката и се разходих из парка. На обяд отидох в един ресторант и обядвах спагети болонезе и зеленчукова супа. После отидох на търг и спечелих две исторически оръжия и една лула. След търга се прибрах в къщи и гледах филм ,а след това вечерях.
След вечерята излязох навън и отидох в киното ,а пред мен на опашката имаше една жена.

Отпих от кафето си и погледнах навън. Вече беше полумрак и луната осветяваше улиците на Ню Йорк. Погледнах и към чашата си ,а кафето в нея почти беше свършило. Предвид часът предложението за разходка щеше да е странно за повечето хора ,но ние не бяхме хора. 
- Искаш ли след кафето да се поразходим ? Няма нужда да ми благодариш.  
Вечерта можеше бързо да приключи ,но това не зависи от мен ,а от нея. Исках да имаме повече такива моменти. Знаех ,че както бързо се запознахме ,така бързо можеше и да я загубя. По много и различни причини ,а дори можеше и да не разбера причината ,но това е в бъдещето. Кой може да предскаже с подробности какво ще ни се случи в близкото или далечно бъдеще?! Няма такъв човек ,а дори и да има той няма да предскаже без нито една грешка бъдещето. Грешка ,която може да бъде незначителна на пръв поглед ,но всъщност от нея да зависят важни за даден човек неща ,но маловажни за друг. Аз знам ,че се влюбих и ,че не искам да губя Алекс.

Алекс извика сервитьорката и започна да си вади портмонето ,но аз спрях ръката и. Платих сметката ,като оставих малък бакшиш и си изпих кафето. Станах от стола и изчаках дамата да стане ,а после прибрах стола и. Отворих вратата и изчаках тя да мине. Навън имаше лек ветрец ,а за мое учудване не миришеше както обикновено. Вместо миризмата на изгорели газове и риба сега миришеше на горски цветя. На небето грееха хиляди звезди с различна яркост ,а луната осветяваше улиците на Ню Йорк. Не можех да искам повече,Бях с Алекс, природата ни осигури прекрасни условия ,просто не можех да искам повече ,а аз и не исках.
- Студено ли ти е ?
Въпреки чудесното време ,през нощта ставаше доста студено дори и през летният сезон. Вървяхме бавно без да бързаме и поне аз се наслаждавах на красивата гледка. В момента за мен имаше две красиви гледки ,но едната изобщо не можеше да се сравнява с другата.
- Какво работиш ?

В голямата си почивка се занимавах с лов ,състезания ,обикалях града ,ходех на търгове ,играех хазартни игри само с реални хора ,но не работех. Когато имаше някаква благотворителна кампания изпращах пари по две причини: защото исках и заради произходът на тези пари. Някои хора биха определили това ,като опит да си измия ръцете от кръвта на мишените си  и донякъде бяха прави. Малко хора знаеха какво работя ,а част от тези хора ме съветваха да сложа край на този мой живот ,но аз прекрасно знаех какво ще стане ,ако се откажа. Много хора биха ме нарекли страхливец ,но за толкова много време на тази работа аз нямах страх от смъртта.
Не правех нищо защото имах за какво да живея. Не бях се влюбвал в индивид от противоположният пол ,не бях изпитал тази любов досега. 
- Ходя на лов ,състезания с коли ,мотори ,камиони ,играя покер ,а работя това ,което ти казах по-рано днес днес. Участвам и в благотворителни кампании. Какво правиш в свободното си време Алекс ?
Усетих как доближава тялото си до мен при ,което изпитах някакво странно ,но хубаво чувство ,а това чувство не изчезваше. Погледнах я в очите и зачаках отговор.
- Имаш прекрасни очи. 

Живеех сам защото твърде малко се задържах вкъщи. Някога имах животинки ,но тогава имах голям палат и много слуги ,а днес те само минало заедно с прекрасните египетски животинки ,които имах. Тези неща ми бяха отнети по моя вина и нямаше как да си върна. Сега бих живял заедно с прекрасният ангел до мен. В свободното си време се напивах в някой бар и си лягах с поредната непозната. А преди да стигна до бара и леглото обикалях с мотора си градът ,и неговите околности. 
- Живея сам ,а в свободното си време обикалям с мотора си и вечерта отивам в някой бар ,а от там в леглото с поредната непозната. Когато не правя тези две неща ходя на лов или състезания в ,които участвам. А ти красавице ,сама ли живееш?
 До преди три часа щях да кажа ,че този живот ми харесва и ,че не искам в нищо в него да се променя. А сега бих променил частта с бара и леглото. Другите три неща ми харесваха и бих променил само едно в тях.

Тръгнах след нея и я догоних. Хванах я за ръката ,но не грубо ,а само за да я спра. 
- Не искам да имаме връзка за една нощ ,а за цял живот. Обичам те и никой не може да промени това. 
Изтрих сълзите и ,а после я целунах. Не исках всичко да приключи по този начин и щях да се опитам да променя краят на срещата ни. Признавам си изпитах удоволствие с всяка една от онези непознати жени ,но нямах никакви чувства към тях. 
- Ако искаш ще си тръгна сега ,но знай ,че ще се върна и ,че ще се опитам да спечеля сърцето ти. 
Нито исках да я притискам ,нито пък исках да се откажа от нея и връзката ни. Нима е възможно още на първата да се влюбиш?! Нима е възможно от една случайна среща взаимоотношенията на двама човека до стигнат дотук?! Колкото и да не мога да повярвам всичко това е възможно и ми се случи. Прегърнах и я целунах по челото чакайки отговор без значение какъв ще бъде той. Защото този отговор нямаше да ми въздейства по никакъв начин ,а може би аз така си мислех.

Какъв прекрасен ден ,даде ми толкова много чудеса. Всъщност чудото беше само едно. Срещата ми с ангелът до мен. От доста време нямах никакви контакти с говорещи същества. Бях сам и както винаги се напивах ,а после се прибирах в празният си апартамент. Макар ,че от началото на срещата ни минаха поне три часа аз все не можех да повярвам ,че тя не е сън ,а реалност. 
- Няма значение какво ще правим стига ми да сме заедно. Ще ми разкажеш ли за миналото си ?
Много хора не вярваха в любовта от пръв поглед. Някога аз самият не вярвах в нея ,но сега вярвам. Животът ми бе изпълнен с жажда за отмъщение ,омраза и гняв. Чувства ,които по-късно бяха заменени с жажда за кръв ,алчност и властолюбие. Сега не исках нито власт ,нито пари ,но жажда за кръв остана ,а тази жажда е моята същност. Аз не искам ,а и знам ,че не мога да избягам от същността си. Хибрид между дракон и човек- кои качества взех на тези две създания. Мога само да се надявам ,че са добрите защото сам човек не може да каже какъв е. А ако се опитва да разбере какви са ,то най-вероятно ще си изгради грешна представа за себе си.

Разделях миналото си на две части: след и преди пристигането ми в Египет. Първата част бих я разказал ,но за втората ми трябваше време за да я споделя с някой. 
- Аз разделям миналото си на две части. Преди и след пристигането ми в територията на Древен Египет.
Всъщност аз отидох в онези земи доста преди създаването на държавата. Около 25-30 века по-рано от този момент. За този период от време аз се самообучавах да владея силите си и да се контролирам доколкото е възможно. Не правех само това ,а и други неща ,които обаче не са толкова важни.
- За коя от тези две части искаш да ти разкажа. Въпреки ,че ти научи основното от живота ми в     древно-египетското царство. 
Надявах се  да не пита за детството ми защото една част от мен искаше да и разкажа ,а друга част от мен смяташе ,че е твърде рано. Самият аз не разбрах как от сирак станах генерал на една от най-силните армии на античният свят и после пропаднах до обикновен наемник. Дори тогава аз пак бях наемник ,но най-вече бях генерал. Хубав живот имах ,но и сегашният ми харесваше. Целунах я ,а после я прегърнах.
- Ще ти разкажа всичко ,което искаш да знаеш за мен. Какво обичаш да правиш ,като хоби?

Какво можех да и кажа? Тя знаеше за живота ,като генерал на древно-египетската армия. Не исках и да разказвам за родителите си. Имаше други неща за разказване и реших да и кажа за тях.
- Роден съм на територията на днешна Монголия. Майка ми беше дракон ,а баща ми ловец. Той знаеше за ,но семейството му не одобряваше връзката им. Един ден с баща ми отидохме на лов или по-точно на първият ми урок по лов. На връщане ни пресрещнаха някакви хора. Те убиха баща ,а аз тях и когато се върнах при майка ми видях ,че са убили и нея. По-късно разбрах ,че тези хора са били семейството на баща ми. 
За моя изненада казах нещо ,което не вярвах ,че някога ще кажа на друг. Сега или по-късно аз пак щях да разкажа на Алекс тази история. Както по-рано отговорих на въпроса и какво правех преди и тя си тръгна.  Може би греша ,а може би не ,но според мен много мъже ако попаднат в такава ситуация биха оставили жената да си тръгне. Какво стана с нас мъжете ?! Къде отиде кавалерството ?! Постоянно виждам как поредният глупак се прережда на вратата на автобусите пред някоя жена. Това нормално ли е ? Няма смисъл да си задавам такива въпроси защото ,както е казано ,,една птичка - пролет не прави" . Дори и да кажа нещо на такива ,,мъже" те няма да ме чуят и ще продължат да се държат грубо с нежният пол. Според днешните представи аз минавах за кавалер ,но според хората в Древен Рим или английските благородници на 18 век аз бях и съм най-обикновен гражданин ,който е възпитан както трябва и се държи нормално с другите хора независимо от тяхното място в йерархията. Тази мисъл ме отклони за малко от моят разказ за детството ми. 
- Кое e любимото ти място в града?

Тя обичаше да дарява щастие на хората ,а аз отнемах щастието им. Но не това ме радваше ,изпитвах радост от ловът ,а адреналинът в кръвта ми скачаше доста при всяко едно състезание ,но това са странични мисли. Погледнах към красивият ангел до мен и зачудих какъв е този мой късмет или съдба отново. 
- Аз съм от тези хора ,които причиняват зло на другите. 
Вярно работата ми им причиняваше зло ,но не зависимо как аз причинявам зло. Нима бе възможно ангел и полудракон да имат връзка ?! Е, ние сме живо доказателство и аз трябва да повярвам в този факт защото това не е сън ,и никога не било. Миналото ни нямаше никакво значение поне за мен. Важно бе настоящето и съвместното ни бъдеще. Може би трябва да измисля и как да напусна работата си. Бързо щях да си намеря нова работа ,като тестов пилот или състезател. Състезанията също ми доставяха удоволствие ,а нали хората казват ,че ако работата ти и хобито ти са едно също нещо ,то тогава ти не работиш. Познавам личности ,които не ,,работят" ,но получават пари.
- Искаш да отидем някъде ?
Прегърнах я ,а после я целунах първо по челото ,а след това и по устните ,но по-продължително и с повече страст.

П.П : Искаш ли героите ни да станат гаджета ?

Той се промени.Започна да се държи по топло,отпусна се,а това ми хареса още повече.Радвах се,че не се държа дръпнато или студено.Може би ,,студено" бе силна дума,но бе близко до мисълта ми.Отвърнах на целувката му,която той задълбочи.Обвих с ръце вратът му и се допрях плътно до него.В този миг светът сякаш беше спрял за мен.Бях изключила всичко наоколо и имах сили и очи само за него,за устните му,за топлотата,която излъчваше,за това,което събуди в мен.За това,което изпитах още при първата ни целувка.Знаех,че сега вече живота ми ще се промени ако сме заедно.Че нощния живот,който водех щеше да изчезне и най-вече щях да се отдам на един мъж.Щях да позволя само един мъж да докосва ангелското ми тяло.Само един мъж да ме обладае,да ме целува.Не вярвах в този момент да съм способна да се отдам напълно на един,но щях да ги направя.Бях влюбена в Макс и нямаше да рискувам любовта ни заради нощните предизвикателства,които можех да изживея многократно с мъжът,който в този миг ме целуваше и все повече крадеше сърцето,тялото и съзнанието ми.
Но разбира се целувката приключи и аз се върнах на земята и отговорих на въпроса му.
-Ако искаш може да отидем в нас и да гледаме филм или...-погледнах часът,който показваше 06:45 и допълних-...да закусим.А след това ще го измислим.-усмихнах се и го хванах за ръка като продължихме да вървим,но вече в извесна посока,а не както досега-където ни отведе пътя.


ПП: Да,искам.

Тя опря тялото си плътно до моето,като беше обвила ръцете си около вратът ми. От това или от целувката ,а може би и от двете сърцето ми започна да бие лудо. Бях сложил ръцете си на кръста и притискайки я в себе си и в този момент за мен светът изчезна. Знаех прекрасно ,че нищо от досегашният ми живот няма да бъде същото и въпреки това бях готов за тези промени. Нощният живот ,отсъствията от вкъщи ,които можеха да продължат до две-три седмици и още много други неща ,които на пръв поглед изглеждаха маловажни ,но всъщност заради тях връзката ни можеше да приключи. Трябваше да променя всичко това ,ако исках да сме заедно ,а аз исках. Но нима любовта не е ли една голяма промяна ?! Предложението и ми се стори странно и същевременно ми харесваше. Беше ми странно защото бях свикнал да ходим в моят дом ,но не по тази причина заради ,която отивахме в Алекс ,а по съвсем различна.  
 - Какъв филм ще гледаме красавице ? 

Той се промени за една нощ.За една,която прекара с мен.За една нощ,която промени и двама ни.Естествено това беше пълна промяна в ежедневието,живот ни и най-вече за нас самите.Всеки щеше да се откаже от нещо за което до вчера мислеше,че не може да живее.Все пак в любовта винаги имаше жертви,които променяха хората.
Обърнах се към Макс и го удостоих с онзи поглед,който изразяваше най-точно чувствата ми.Който най-добре описваше какво чувствам.Защото много пъти думите бяха нищо сравнение с един
поглед.След зададения въпрос от хибрида до мен,аз отговорих с нежен и ангелски глас.
-Какви филми харесваш,По точно какъв жандър?-погледнай въпросително,но погледа изразяващ любовта ми,не напусна лицето и очите ми

Обичах драмите ,ужасите  с една дума всякакви филми. Обикновено драмите сам си ги създавах затова най-често гледах драми с цел да видя какво правят другите. Аз го правех от скука ,другите заради пари. Усмихнах се и погледнах към нея.
- Нямам любим жанр ,но ти ми стигаш. Гледам най-често драми с цел да видя какво правят другите ,когато им е скучно. Ако се гледаме филм ,аз няма да разбера абсолютно нищо от него. Ти си единственото нещо ,което искам да гледам. Е, какво ще гледаме?
Каква прекрасна нощ ,нощ на промени. Не на големи промени свързани с бъдещето на хиляди хора ,а на нашите промени. Преди си мислех ,че не мога да живея без да се напия и да прекарам нощта с поредната непозната. Но сега единствената жена ,с която искам да прекарам живота си ,а не нощта  беше прекрасният ангел до мен. Исках да променя живота си напълно заради жена ,която познавам от няколко часа.

Знаех,че няма да има притенции,но не очаквах подобен отговор.Отговор,който стопли още повече сърцето и промени цвета нч бузите ми.Знаех,че се изчервих,но се радвах,че навън не бе много светло и не се виждаше промяната в лицето ми.Промяна заради която бе виновен Макс.Може би звучеше гадно,но обвиненията бяха,защото за един миг ме промени.Знаех,че вече нищо няма да е същото и че след време трябва да разкрия пред него,че следя и пазя едно дете без то да знае.А това говореше лошо за един ангел,Вярвах,че като събера смелост и му кажа,той ще ме разбере.Че няма да ме критикува,а ще ме подкрепи и ще е до мен в това да защитя едно дете,което бе плод на двата свята.
По пътя се замислих какво можем да гледаме вкъщи и накрая казах.
-Ще гледаме ,,Тор:Богът на гръмотевиците".-усмихнах се леко и се обьегнах на рамото му,а в далечината виждах своя дом .Вдигнах глава и казах щастлива.
-Това пред нас е домът ми.-изглшждах като малко дете,коеро се моли за шоколад,но живеех вече около сто години в нея и дори след една нощ прекарана извън нея,бе много за мен.

Тор: богът на гръмотевиците- явно ще гледаме екшън. Имах известна представа какъв е филма и от сега си знаех ,че няма да разбера абсолютно нищо от него. Домът на Алекс имаше хубав вид отвън и най-вероятно щеше да бъде хубав и отвътре. Страхувах се от момента в ,който щяхме да отидем в апартамента ми. На пръв поглед беше нормален дом ,но после се забелязваха многото скрити места или по-точно сейфове ,в които стояха оръжията ми. Пушки ,пистолети ,мечове ,ножове ,боздугани и още много други. Имаше и един голям гардероб ,в който стояха дрехите ми за работа. Жилището беше доста голямо за сам човек ,но точно заради тези тайни места отвътре то не беше много голямо. С приближаването към дома и все повече се страхувах от това ,което трябва да кажа за живота си в Ню Йорк. Дойдох преди повече от 2 века и за моя изненада още не съм си тръгнал. Защо избягах и напуснах страната ,която ми осигури онзи прекрасен живот. Някога си мислех ,че е заради истината ,която бе чута от народа. Но сега си мисля ,че по-скоро съм искал да започна нов живот оставяйки всичко. Но 200 години по-късно пак работя за правителството на Египет. Погледнах към сградата ,посочена ми от жената до мен и домът и.
- Имаш красив дом.

Вървяхме спокойно,но Макс се омълча.Не го питах каква е причината за мълчанието му,новси личеше,че нещо го мъчи.Оставих го с мислите му без да го прекъсвам,но вътрешно се притесних.
Погледнах към домът си,а комплимента отравен към къщата ми от Макс ме зарадва.След може би десет метра вече отключих главната порта и влязохме в двора.Отделих се от госта си,но не защото не исках да съм до него,а щото имах работа като отглючване на врати,закачане на якета и подобни.Поканих го вътре и отидох в кухнята.Сложих в микровълновата пуканки и накласих всичко за филма.Върнах се в хола с двете си пълни ръце и сервирах всичко.Дарих с една целувка мъжът,който събуди всичко хубаво в мен до край и пуснах филма.Седнах до него и се облегнах на гърдите му като чувах ясно биенето на сърцето му.Моето биеше в същия ритъм,а любовта,която изпитвахме по между си изпълваше цялата къща.Надигнаг се леко и го целунах като почти легнах върху него.Ръката ми се плъзна по мускулестите му гърди и усещах как ако продължа,нямаше как да спра,а не знаех дали иска.Отделих се от устните му и се отпуснах като седнах в скута му и усетих надървения лу член.Ако се съди по него,ме желаеше,но не се знае.Затова го попитах кипяща от желания да се любя с него.
-Искаш ли да го направим?-погледа ми беше предизвикателен,а тялото ми крещеше за него.