Езерото с фонтана

by -renekton Сря 30 Окт 2013, 18:15

Пристигнах в града с цел да заживея нов живот, да го опозная и да разбера как живеят американците, но всички бяха опиянени от желанието за власт. Нямаше как да успея в този живот, ако не се бях научил да съм от онези скрити мъже, които не показват истинската си сила и властта, която биха притежавали с нея. Не.. аз бях от онези в сенките. Закрачих по улиците на града и знаех къде ще отида. Щях да се разходя сред природата и да седна в някой парк, за да почета. Със себе си носех книгата "Водопади на възмездието." Някак си желаех да съществува такъв свят, в който най-властващите са пиратите. Бих искал да съм точно, като главния герой. Безделник, който се занимава с малко грабежи и е извън радара на полицията и на пиратите. Точно по средата.. от малките рибки, който си живеят живота спокойно и не си търсят проблема. Де да бях такъв. Облечен в нормалните за мен дрехи сив костюм, бяла риза и дълго палто отгоре, което да ме пази от студа. Разхождах се с книгата под ръка и търсех пейка. Накрая се озовах пред Езерото, чиито фонтан работеше. Красива гледка и спокойно тишина. Единственото друго нещо беше водата, която успокояваше всички ни. Седнах на пейката и се отпуснах. Отворих книгата си и видях до коя глава съм стигнал. Точно беше станало интересно и ме прекъсна звука от телефона ми, който ми напомни, че имам среща. Сега бях свободен цял след обяд и щях да прекарам деня в четене. Просто насочих погледа си към книгата и се зачетох..Четиринадесета глава.. "Ужасна среща - Нарушител в убежището - Прочувствено писмо - Отново заедно"

Времето бе прекалено хубаво,за да го прекара затворена в студиото.Джесика свали слушалките от ушите си и ги остави на поставката пред себе си.Буквално вече всичко я болеше.Бе прекарала цялата сутрин в пеене на една и съща песен.Отново и отново,докато не направят записа.Това толкова я бе изморило,че само кафе,шоколад и чист въздух можеха да я накарат да се съвземе от тежкото си състояние.Джесика върза косата си и излезе от звукоизлораната стая и махна на момчетата.

-Излизам.-заяви,а на лицето й се появи усмивка.Те я огледаха отново,хората не бяха свикнали да я гледат с обикновени дрехи,на ниски обувки и без тежкият й грим.Морис и Джордж се съвзеха след няколко секунди и се засмяха кимайки с глава.

-Ела след няколко часа,да чуеш оформлението и промените.-Джесика само кимна с глава и излезе от студиото по възможно най-бързият начин.Вадейки от задния джоб на късите си панталонки слушалки тя ги включи към айпода си и си пусна музика.Тя рядко слушаше своите песни.Предпочиташе по...Различни песни,но винаги,когато искаше да запише нещо подобно на тъжна мелодична песен идеята й бе отхвърляна.Не отивало на имиджа й.Бавно момичето стигна до парка,очите й дори не пробягваха по лицата на хората.Не искаше да попадне в някое неудобно положение с „Джесика?Това ти ли си?Обожавам гласа ти,може ли една снимка?”Това я притесняваше и стряскаше.Все пак въпреки всичко тя си оставаше момичето от провинцията и прекаленото внимание не бе по вкуса й.Заслушана в музиката,която вървеше,тя стигна до езерото в чийто център имаше фонтан.Харесваше това място,беше спокойно и някак си отдалечено от хората.Всеки който идваше тук бе,за да е на спокойствие.Точно като нея.Приближавайки се до водата Джесика започна да си тананика песента,а текста й събуди спомени.Спомени от миналото й.Тя запя заедно с песента и прокара ръка по повърхността на водата.Загледа се в отражението си и се усмихна сама на себе си,докато продължаваше да пее.Не,не виеше като кобила на поляна.По-скоро тихо не натрапващо се пеене.А в това имаше една радостна новина и тя бе,че Джес определено можеше да прави това,така че ако се натрапваше на някой...Е,поне нямаше да го убие с гласа си.

by -renekton Сря 30 Окт 2013, 19:13

Докато Рей се беше зачел спокойно в книгата си и не чуваше нищо друго и изведнъж всичко прекъсна. Някакъв глас започна да проваля тишината. Женски глас пееше и то беше доста красиво. Той вдигна глава и видя русокоска, която пееше и превърна гледката в още по красива. Затвори книгата си и бавно се изправи, като закрачи към нея. Доближи се и просто остана леко надвесен, като видя отражението си във водата, което се подаваше над нейното. Не искаше да я изплаши, но явно го стори, защото тя го погледна рязко, а той заговори и не осъзнаваше, че тя не може да го чуе. Щом я видя да сваля слушалките каза:
-Съжалявам! - английският му акцент се разпространи наоколо и навлезе в слуха на момичето:
-Не исках да ви изплаша! Просто ви чух как пеете и ми се искаше да чуя коя песен пеете. - след тези думи Ренектън се усмихна и каза:
-Извинявам се от сърце, госпожице! Не исках да ви изплаша! Просто любопитството ми към музиката ме накара да се доближа! - след тези думи издиша и чакаше поне да види дали тя се е съвзела от неприятната му изненада..

Когато някое лице се появи изведнъж до вас.Поправка,до отражението ви и когато изобщо,изобщо не сте чули човек да се приближава към вас,как реагирате?Сепвате се!Да,именно е.Е Джес се сепна,а това я накара да обърне рязко глава и да се вгледа косо в човека,който я бе стреснал така.В действителност лицето,което видя наистина я изненада.Сваляйки слушалките си тя чу акцента му и се усмихна.Винаги й е било трудно да разбира чужденците,но този тук.Харесваше й акцента му,караше думите му да звучат толова елегантно и...Напевно?Тя продължи да се усмихва,а тази усмивка ставаше вс по-лъчезарна.Джесика се изправи и погледна към екрана на айпода си.

-Песента е на Ron Pope казва се „A Drop In The Ocean”- Клер прибра айпода в джоба си и се загледа в него.В лицето му.Слаб със силно изразени черти,имаше хубави скули.Челюстта му бе силна,а очите му...Е тези очи определено бяха мечта на всяко момиче.Поправка бяха мечта някой мъж да те наблюдава с тези очи.Тя въздъхна и поклати глава,а дългата й конска опашка се разпиля по гърба й.Тиха въздишка се откъсна от устните й и тя отново вдигна глава към лицето му.

-Съжалявам,ако съм ви обезпокоила.-очите й се спряха на книгата в ръката му.Джесика наклони глава на една страна и се усмихна.Хубав мъж,четеше книга и обикаляше парка.В съзнанието й веднага се появиха два варианта „Гей” или „Обвързан”.Джесика се бе парила толкова много пъти,че буквално вече не виждаше свестни мъже.Просто се бе отчаяла и отказала от мисълта,че такива съществуват.А този пред нея....”Защо винаги мислиш за обвързване Джес?”Запита се вътрешно и извърна лице.Честно казано и тя не знаеше защо мисли за това.Нямаше никакъв смисъл,а ето ги тези натрапчиви,досадни мисли.Очите й се върнаха към книгата в ръката му.

-Виждам,че четете..Интересна ли е книгата?-попита от чиста любезност,без да отклонява погледа си.

by -renekton Сря 30 Окт 2013, 21:12

Хищника в момчето се обади и каза "Изяж я!", но Рей поклати глава и прошепна тихо:
-Твърде красива е, за да и причиня нещо такова! - след тези думи я погледна и каза:
-О.. извинете ме мадам! - след това показа книгата си, за да се види красивата корица, на която беше изобразен някакъв космически кораб и водобади зад него, а със светли сини букви беше изписано "Водопади на възмездието". Той погледна към русокоската и продължи да говори със великобританския си акцент:
-Първо! Книгата не е много интересна в началото, но след това има интрига и неща, който те карат да искаш да участваш в нея. - след тези думи подаде ръка към момичето, за да се здрависат.. или поне така си помисли тя, но когато нежната й длан се докосна до неговата той я придърпа към себе си и като истински джентълмен я целуна, като след това произнесе нежно:
-Реймънд Колинс! Но може да ми казвате Рей! - усмихна се мило и когато зъбките му лъснаха лицето му се сбръчка, а той направи движение при което косата му леко се поклати и допълни:
-Приятно ми е да се запознаем, госпожице! И се радвам, че ми прекъснахте четенето на книгата, защото гласът ви звучеше невероятно в изпълнение на тази песен, точно на тази картина от природата! - и се изправи отново гордо, че е направил комплимент, с който описа истинската гледка.

Очите й преминаха към лицето му,когато той докосна устни до ръката й.По бузите й премина лека руменина и тя сведе глава.

-Джесика Клер...Или просто Джес.-тя силно се надяваше той да не я познава.Да не знае коя е.Не искаше да преживява поредните думи „Но наистина ли си ти?Не можах да те позная,така...Нормална?”После да чуе смехът му и да поиска снимка,но той определено не изглеждаше като такъв човек.По-скоро надали изобщо я бе чувал,това я зарадва и тя се отпусна.Думите му звучаха толкова красиво с този негов акцент.Представи си как звучи,когато казва името й или нещо от типа на „шоколад” или „радост” и тен подобни.Сигурно от неговите устни звучаха магически,думи които са съвсем обикновени.Джесика се загледа в него и усмихвайки се все така лъчезарно погледна към книгата.Корицата бе красива,различна от това,което по принцип бе виждала.Липсваха вампирски зъби,глуповати момичета и гарвани.Различна,точно като човека който я четеше.

-Е,радвам се,че гласът ми ви харесва.-засмя се и огледа парка.Погледа й попадна на група юноши,чийто гласове сякаш се състезаваха в надвикване.Тя повдигна вежди питайки се какво целят с това си поведение,но й бе пределно ясно.Големият град-разрешено е да правиш каквото си поискаш.Особено за тяхната възраст тя извъртя очи и поклати глава.

-А когато аз бях на тяхната възраст си учех уроците.-говореше си несъзнателно на глас,това я сепна и Джесика отново погледна към мъжа.Рей.

-Забелязах,че сте чужденец,ако смея да попитам от къде сте?-всъщност бе повече от очевидно,че не е от Ню Йорк.Маниерите му бяха прекалено изискани,като на благородник от миналото,начинът му на изказване.Все едно наистина идваше от средновековието,но имайки в предвид визията му,е надали бе на повече от 24.

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 07:37

Рей се засмя на коментара й:
-Права сте, Джесика! - името й с това меко Дж и издължени Е звучеше, като точно човек от неговата раса:
-Европеец съм! Великобританец! - след което загледа хлапетата и каза:
-А аз на тяхната възраст ядях бой, ако не знаех как да се държа с красива дама, като вас! - след което отново погледна към нея. Ръцете му се скриха зад тялото му, като така застана в изискана позиция, която се поема, когато говориш със събеседника си. Беше проява на уважение към другия и доказателство, че изпитваш удоволствие да говориш с него и няма да използваш ръцете си, за да се криеш зад мимики. Той просто стоеше загледан в нея и я попита:
-А вие, госпожице Джесика? От града ли сте? - след което се огледа и допълни:
-Защо не ме придружите до пейката. Много леко сте облечена за този студен ден, а тялото ви е в допир със студения камък и много лесно ще се разболеете. Ще е удоволствие за мен да ми правите компания било то на пейката или ако се разходим за по чаша топло кафе. Все пак един мъж трябва да предостави на една дама всякакви удобства, а вие заслужавате да бъдете стоплена в момента! - след като подаде ръка и помогна на момичето да се изправи свали палтото от раменете си и без това отдолу имаше официален костюм, като повечето великобританци от неговото време. Сложи палтото си на раменете й, като я загъна добре с него, въпреки че гледката на тялото й беше красива той знаеше, че има едно нещо, което е по-важно. Здравето на това красиво момиче:
-Имате много красиво име! - прошепна той, докато се намираше зад нея:
-Джесика! - и се усмихна доволно.

Кавалер,джентълмен.Остана поразена.Джесика не знаеше как да реагира или какво да направи.Тя го огледа.Беше облечен в елегантен костюм,миришеше хубаво и този негов акцент.Сгуши се в палтото поемайки дълбоко аромата му.Ухаеше божествено.Странен аромат между мускус и...Нещо различно,екзотично.Непознат за нея аромат.
-В действителност не..Не съм от Ню Йорк...И по-добре,иначе щях да се превърна в някоя лигава фръцла.От провинцията съм.-Джесика сви рамене и се усмихна.
Очите й се притвориха лениво и тя въздъхна при думите му.Харесваше й как звучи да отидат на кафе.Въпреки,че Джесика не пиеше кафе щеше да се задоволи с един....Английски чай.Тя се засмя при тази мисъл и се обърна към него.Харесваше й как произнесе името й.По-хубаво от колкото си гго бе представила.Клер го погледна отново и радвайки се на този късмет който бе имала днес го хвана под ръка.
-Кафе?Съгласна съм,знам едно страхотно място близко е,а и мисля,че го държат твой сънародници.-смехът й отново прозвуча около тях и момичето тръгна до него.От доста време не бе оставала в компанията на някой мъж.В повечето случай тези мъже около нея,бяха импресариото й,агента й и гримьорите и фризьора й.По-точно.Гейове и чичковци,а този.Е...Джес не знаеше,че той вероятно е по-възрастен от всички тях взети заедно,тя не бе запозната с тези подробности на света около нея,но пък той даваше вид на много по-различен от всички останали.Точно тази разлика я привличаше така.Джесика винаги си бе падала по такива мъже.Различни.
-Извинявам се за любопитството.-поде момичето и извърна лице към него.-Но,защо напуснахте Европа и то Великобритания?

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 08:42

Ренектън закрачи до момичето. Той беше джентълмен, но под тази красива обвивка спеше звяр. Той го усети. Онова електричество чувство, което премина по гърба му. Татуса му направи движение, което му каза "Може и да не ме помниш, но аз съм тук!" след което самият той изтръпна и потрепери, но не беше от студа. Тогава погледна момичето, което го попита защо е напуснал Великобритания. Ако и тя беше издирвана за масовото убийство на сто и двадесет човека.. така де.. никога нямаше да забрави клането, което беше създал. Цялата банда на един гангстер беше изтребана от него и разкъсане все едно е имало.. как беше.. Алигатор в стаята. От там му се лепна и прякора "Алигатора" като сериен убиец. Хвана първият кораб за Китай и отиде при така наречените "будисти", които му помогнаха с това, което се криеше в него. Научи как да контролира дракона, научи как да го опитоми и най-интересното беше, че още първата вечер беше изгубил контрол и се беше превърнал във "Чудовището", но тези монаси го бяха спрели от опустошение на всичко. Изведнъж осъзна, че много мисли отговора и каза:
-Защото си създадох лошо име, след лоши хора! - след тези думи се усмихна и допълни:
-Все пак никога не можем да бъдем онези хора, които са безгрешни. Направих грешка и за това дойдох тук. Да избягам от миналото си. Така де. Не бях сигурен къде ще отида. Просто се случи да избера Ню Йорк. - след тези думи той я погледна и допълни:
-Но няма защо да се притеснявате от мен! Вече не съм същия човек. Тогава бях просто хлапе, което не знаеше как да се контролира. Сега съм възпитан мъж, който би поел куршум в сърцето от колкото да позволи на някой да нарани дама като вас! - след тези думи се усмихна мило и допълни:
-Та.. какво казахте? Кафене, което се държи от англичани? - и зачака отговор.

by Sponsored content

Езерото с фонтана

Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана

Re: Езерото с фонтана