Създаване на ловци

by **Jessica Clark** Пон 15 Юли 2013, 19:31

Ловците са хора с по-здрава психика и добри физически умения за убиване на различни свръхестествени същества. Имат много знания свързани с митологията на различните същества. Всеки един от тях има своите познания за убиването на дадено същество. Нямат дарби.

by **Casidy.** Пет 19 Юли 2013, 20:42

Име: Касиди Стивънсън

Години: 19

Създаване на ловци Berit-birkeland-13938-400x250

Раса: Ловец

История:

Каси никога не е предполагала, че ще изгуби толкова много в един единствен ден. Всичко на което е държала някога тя го губи.

Каси обожаваше пикниците. Всички се събираха и си говореха. Семейството споделяше това което му тежи и като цяло се обидиняваше. Днес тя очакваше пикника да започне с още по-голям ентузиязъм от когато и да било, ащото баща й бе обещал ,,Имам една голяма изненада за малкото ми момиченце.'' Каси както всяко дете обичаше изненадите. Чакаше с нетърпение майка й да постели голямата, райрана покривка. Чакаше да усети лекия ветрец обгръщащ я в миризмата на мащерка от близкото поле. Чакаше да види малките мравчици, които се опитват да си проправят път към филийката й със сладко, която всеки път яде.
И всичко това не се забави. Майката на Каси постла огромната покривка, която по-скоро приличаше на чаршаф с размерите си и цялото семейство насяда на нея. Майката на Кас раздаде пластмасовите чинийки както винаги и извади хляба и сладкото. Отвори бурканчето със сладко и след секунди няколко пчелички се бяха насъбрали върху капачката. Каси ги наблюдаваше с интерес. Те не я закачаха. Каси отлично познаваше структурата на малките същества така както и на всяко едно насекомо. Да, беше малко любопитно ангелче.
Кака й дойде и седна до нея. Целуна челото й и Каси се усмихна.
-Како виж пчеличките.
каза весело на сестра си. Брат й седна от другата й страна и отговори на место сестра си.
-Хубави са, нали?
майката връчи на момиченцето филийката й със сладко и тя сладко сладко я изяде.

*********************************************************************

Каси вече бе разбрала каква е изненадата на баща й специално за нея. Щяха да спят на открито. Кас наистина обичаше природата. Всички животинки, всяко растение. Доставяха й такова удоволствие. Обичаше да диша чистия въздух и да си играе в тревата. Баща й бе донеъл палатки и сплни чували и докато семейството оправяше лагерчето за сън Каси си игреше близко до тях. Събираше малки светулки в бурканче, което бе преметнато през едното й рамо точно като чантичка. Вътре светулките пърхаха и малките им светлинки се виждаха отдалече. Момиченцето бе решило да не събира повече, защото десетината в малкото бурканче й стигаха. Все пак се опитваше да хване някоя с ръка. Просто се забавляваше. Светулките я бяха наобиколили и около нея беше така светло все едно е по лампа в града.
-Каси. Идвай миличка. Време е за приказка за лека нощ.
момиченцето веднага обърна главичката си към лагера и чу молбата на майка си. Усмихна се щастливо и й отговори.
-Идвам мамо. Само да пусна светулковците.
след това се засмя и се захвана да отвърта капачето на буркана. След много мъки го отвори и светулките изхвръкнаха накуп. Трябваше да помоли следващия път батко си да не стяга толкова капачката. Сред всичките тези светулки момиченцето се чувстваше сякаш пред нея бе цялото небе.
Обърнах се за да се връща в лагерчето, но видя непозната мъжка фигура. Не беше брат й защото той имаше повече мускили, а баща й ходеше леко прегърбено , заради работата си. Беше писател и доста често пишеше приведен.
Каси чу писък и се вцепени. Писъка бе на сестра й. Каси виждаше сенките на хората в лагера, заради огъня който бе запален там. Непознатата фигура бе влязла при сестра й. Сестра й замери мъжа с книга, но като чели това не му повлия въобще. Брат й бе зад него и понече да го удари с нещо твърдо, но за секунди непознатият прекърши вратът на момчето. След това се появи баща й и стреля с пушката си. Бе го уцелил, но явно патроните бяха нищо за непознатият. Съществото бързо взе пушката от баща й и застреля него, а след това и майка й, която идваше да провер какво става. Сестрата на Кас се съпротивляваше, но напразно. Риташе и махаше с ръце. Каси видя как непознатият отваря уста и сячкаш като дим от устата на сестра й излезе нещо. Постепенно сестра й спря да се съпротивлява. Малкото момиченце се бе вцепенило точно като статуя. Не можеше да помръдне. Нима току що бе видяло как избиват семейството му. Лошото бе, че непознатият тръгна към нея и не беше странно. Тя беше сред рояк от светулки. Виждаше се перфектно и дори да приличаше на статуя явно бе разбрал, че е живо същество. Момичето се посвести когато усети студените сълзи по бузките си. Тогава разбра, че плаче. Тръгна да бяга, но се спъваше прекалено често и непознатия я настигна бързо. Кас изпищя когато той я хвана за крака. Никога нямаше да забрави това лице. То сякаш се запечата в съзнанието й и нямаше да излезе скоро от там.
Чу се пукут и непознатият се разтресе. Явно някой бе стрелял по него, но този път го бе заболяло. Последваха още няколко изстрела и създанието избяга. До нея се приближи един двайсетгодишен младеж и я вдигна на ръце в прегръдките си.
-Спокойно малката. Къде са мама и татко?
Каси едва си пое въздух. Тя се давеше в риданията си, но с последни сили ангелчето каза с хлипане.
-Тях ги няма. Вече ги няма.

Касиди бе отгледана от ловеца който я намерил. След време разбрала, че създанието което е убило семейството й всъщност е демон, а човека спасил я бил ловец. С времето тя се учила как да убива тези същества. Когато учителят й починал в битка тя била на седемнадесет и можела да се бие страхотно. Знаела почти всичко за демоните и как да ги нарани. Имала едно желание. Да убие вампира който убил семейството й. С времето от малкото и неопетнено момиченце нямало и след. Кас станала хладнокръвен убиец и не би могло да й попречи нищо.

Характер:

Едно време Касиди е била мила и е мислила за всички, но след смъртта на родителите й тя останала без почти никаква подкрепа в живота. Единствения човек до нея бил ловеца, който я научил на всичко което знаел. За жалост той доста често преследвал същества и отсъствието му се отразило върху малкото момиченце. То се справяло само с всяка трудност. Не вярвало на никого и най-страшното било, че задържало всяка една емоция вътре в себе си. Имало само двама човека на които можело да каже всичко. Единият бил ловецът който се грижел за нея, а другият бил най-добрата й приятелка. С нея си споделяла всичко и тези двама човека били единствените хора които смятала за семейство. Ето защо с тях винаги се е държала топло и мило. Те са нейната слабост и който ги нарани щял да се разправя с нея.
С другите хора била съвсем различна. Била студена и недоверчива. Падала се леко кучка от време на време. Сладките й очички добре прикривали тъмната й личност. Пропита с гняв и мъка Каси се държала грубо с другите.
Намерила ли плячката си се опитвала да я унищожи възможно най-бързо. Все пак била много добра в уменията си като ловец и знаела как да изглежда просто нормална тинейджърка.
След смъртта на един от най-скъпите си хора, а именно ловеца, Каси станала още по-голяма кучка. Та сега бихте я срещнали като кучката на квартала, а не като малкото момиченце сред светулките.
Обича барове. По-скоро ходи по барове за да си намира мишени. Значи като хоби пишем търсенето на мишени. Но извън ''работата'' най-много от всичко обича да е със своята най-вярна приятелка и последният й човек на когото може да разчита и когото обича без предели.

FC:

Berit Birkeland

by **Catherine Chandler** Пет 19 Юли 2013, 21:56

Одобрена.Приятно прекарване.

ПП: Въпреки,че те одобрих,довърши си героя

by **Rose Ann Darkbloom.** Пон 21 Окт 2013, 19:05

Име: Роуз Ан Даркблум
Родена на: 12 декември 1993 година
Години: 19
Раса: Ловец

19 октомри 2008 година

- Нима очите ме лъжат? Самата Ани ме е удостоила с честта да я видя! – каза саркастично вампира и се подготви за атака. Но Ани съвсем го изненада със следващите си действия.
- Да, да... Хубав предсмъртен подарък, а?
Момичето махна пренебрежително с ръка и огледа апартамента. Съвсем нахално започна да обикаля из него, разглеждайки всяка снимка или друга малка подробност. А той ходеше след нея, готов да ѝ се нахвърли всеки момент. Днес не ѝ се занимаваше с нормалните игрички. С едно рязко движение извади камата си и преряза гърлото на въмпира.
- Лека нощ, сладки мой.

***************

Брюнетката бе доста известна. Особено сред мъжете. Тя бе доста красива. Но това само помагаше при залавянето на жертвите си. Тя бе с нормална височина, но обожаваше да носи токчета. Тракането им по пода бе като симфония за ушите ѝ. Имаше светла кожа, а шоколадовата ѝ коса само контрастираше с нея. Очите ѝ бяха същите – тъмни, криещи безброй тайни. Наследи ги от майка си. Ах...тази женица се измъчи с нея. Устните ѝ бяха плътни и розови. Придаваха ѝ такава детска невинност.
Обличаше се в тъмни дрехи. Тя бе нощна птица. През деня бе доброто и мило момиче, но вечерта ставаше кошмар за всяко свръхестествено същество.
Нямаше много приятели. Причината? Не се доверяваше на никого. Много малко хора успяха да преминат през бариерите на студеното ѝ сърце. И всички те умряха. Пред очите ѝ. А тя не можеше да направи нищо. Затова се затвори в себе си. Обви се с невидима броня и затвори чувствата си дълбоко в сърцето.
Роуз Ан не винаги е била такава. Тя бе едно невероятно дете. Обичаше всички и останалите ѝ отвръщаха със същото. Но имаше един специален човек. Тя бе още малка, но се влюби. Така и не го заговори толкова години. Той бе нейният принц. Но тя не бе достойна за него. И така годините минаваха. Тя ставаше все по-умна и красива. Но очите ѝ все още търсеха само него. Учеха заедно. И точно когато Ани събра смелост да го поздрави, се оказа че той си има приятелка. Тя бе постъпила много глупаво. Още преди години трябваше да го направи. Сърцето ѝ бе разбито.
Мина се доста време. Баща ѝ се разболя. Нищо не можеше да го спаси. Оставаше му по- малко от месец. Умря. На погребението Ани отново видя своя любим. От тогава си станаха по – близки. Тя отново бе онова усмихнато момиче.

********************

21 ноември 2001

Мило дневниче, животът ми се разпада. Мама ме напусна. Не можела да живее така. Аз ли съм виновна?
Днес се навършва 1 година от смъртта на татко. Липсва ми. Липсва ми гласът му. Ароматът му. Липсва ми как вечер ме целуваше по челото за лека нощ.
Не издържам. Ще замина. Далеч от тук. Ще започна наново. Няма начин. Не искам да живея вече в миналото. Искам да изляза от тази моя черупка. Да се запозная с нови хора. Да забравя всичко. Може би там някъде... Там, далеч, ме чакат щастието и свободата.
Промених се. Вече не съм онази малка лигла. Порастнах. Вече станах истински ловец. Точно като татко...