Говора очи в очи е безценен,но когато ви разделят километри,една думичка е достатъчна за да се разберете/Flood-vol.2/

Ilein McBlack - The Ice Queen

1539

Тишината се разхождаше бавно из съзнанието на Илейн. Тя вървеше бавно по тъмната и изоставена улица, през която дори и муха да минеше щеше да се чуе. Нежният полъх на зимния ветрец караше кожата й да настръхва, а тя самата измръзваше и с всяка изминала минута й ставаше по - студено и по - студено. Искаше й се да се прибере вкъщи, да се шмугне под топлите завивки и да се потопи в загадките на тазвечерния си сън, но не! Тя трябваше да занесе това писмо на цената на живота си. Беше готова да помогне на сестра си на всяка цена. Искаше тя да е щастлива. Да! Бе много глупаво от нейна страна да го прави, но я обичаше и искаше само най - доброто за нея, но и за братята й също. Изведнъж докато вървеше по улицата най - спокойно някой грубо хвана ръката й.
- Ка..? - преди да каже каквото и да е мъжът сложи ръката си на устата й, а тя нямаше друг избор освен да си замълчи и да остави случващото се на произвола на съдбата. Но нямаше да го позволи. Никой! Нямаше право да я докосва дори с малкия си пръст. Може би бе просто един най - обикновен човек, който няма никакви равни права с властите, но не можеше да позволи такава дързост, не можеше да понесе, че някой, който дори не познава изобщо си помисля, че може да я докосне. Нима е получил разрешение? Илейн бе жена, която не се даваше на всеки втори просто, защото изпитва нужда някой да й обръща внимание. Опита се да удари мъжът, но брюнетката бе напълно безсилна пред него. Изглежда бе много по - възрастен, но и по - силен.Опита се и да извика за помощ, но безуспешно, а и дори да го беше направила едва ли някой би я чул. Изведнъж мъжът я блъсна към стената и Илейн падна на студения цимент. Нямаше представа на кой свят се намира. Чувстваше се така сякаш някой режеше главата й, а болката която изпитваше беше неописуема.