След известно време в града

by **Marcel** Съб 23 Ное 2013, 21:59

Преди няколко години:

Всеки обича топлото време,прекарано с любимите хора.Всеки обича приятелите си.Всеки обича и цени този,който изпитва същото към него.Така бях и аз.Имах всичко,което би искал да има един човек.Имах работа,приятели,семейство,макар,че не беше точно семейство,а обичах човека като собствена сестра.Да.Живеех с една жена.Бе истински ангел,но тя си тръгна заради моите чести излизания нощно време.Но въпреки това,а обичах като сестра,а дали имахме наистина някаква връзка,не знам.Тя просто живееше при мен и се сприятелих много с нея.След като си тръгна,домът ми все едно почерня.Липсваха веселите моменти изпълнени със смях и закачки,уханието на кафе всяка сутрин и най-вече липсваше нейната компания,която озаряваше домът ми.

В наше време.
Живеех сам.Нямаше никой,който да се грижи за мен.Бях като самотно дърво насред гората,където всички дървета са изсъхнали,но аз продължавах да живея и раста.Въпреки растежа ми и живота ми,бях сам срещу света.Работех,но не винаги.Гледах на живота като на игра на която аз измислях правилата и сам ги нарушавах ежедневно с постъпките и грешките си.Но въпреки това си живеех живота.
Днес отново се събудих в моето легло,но не бях сам.Имаше някаква жена,която я събудих и със сума от 200$ я изгоних.Станах от леглото си,но погледа ми зърна един предмет,който ми напомняше на Селене.На жената,която преди години красеше като ангел,домът ми.Хванах в ръка въпросната фигура и я притиснах до тялото си като стиснах очи с мисълта и молитвите,отново да я видя,дори за миг.Не след дълго я върнах отново на рафта и влязох в банята.Пуснах топлата вода и измих мръсотията от тялото си и напуснах банята.Облякох първото,което видях и се качих в колата си.Пуснах си музика и запалих двигателя,като си насочих към парка.Често ходех там за да се откъсна от света и от натоварения и замърсен град.В Сентръл парк имаше всичко от което се нуждае човек или Бог като мен,за да си помине.Паркирах колата и излязох като я заключих и поех по главната алея на парка.По пътя не видях познати лица,но по навътре,видях Селин.Бе седнала на една пейка и слушаше музика от телефона си май.С опит да не я стресна,казах малко по-силно.
-Здравей,Селин.-усмихнах се и подадох ръка,не способен за нещо повече,но не от липса на желание,а от изненада.

by **Selene.** Съб 23 Ное 2013, 22:49

Сентрал Парк.
Беше оживено място, но зелено и приятно. А тъй като начините да поизбягаш от стреса в големия град не бяха особено много, парка помагаше на доста голяма част от нюйоркчаните да поразпуснат и релаксират.
Живеейки в Ню Йорк, аз също бях една от тях.
Беше хубаво да се насладя на малко спокойствие, но тъй като парка не включваше тишина, а беше доста оживен, музиката спасяваше положението - бях сложила слушалките си и си пуснах музика, гледайки телефона си, за да избера коя песен да е следващата, която ще изслушам.
-Здравей, Селин - височък глас ме сепна, когато дочух името си и вдигнах глава. Очите ми се разшириха от изненада. Да му се не види - какво правеше Джак тук?
Бавно свалих слушалките си, изваждайки ги от ушите си, но не спирах да го наблюдавам. Погледа ми беше студен, но учтиво стиснах ръката му, като тона ми също беше що годе в рамките на нормалния
-Какво те води тук, Джак? Не знаех, че си в Ню Йорк. - или по-скоро не исках да знам. След всичко, случило се в миналото докато двамата с него бяхме съквартиранти и живеехме заедно, мисълта за него силно ме безпокоеше. Като че ли ми беше нещо като слабо място... Не бях сигурна.
Побързах да пусна ръката му, отдръпвайки се от него. Що за късмет, по дяволите, да се натъкна на него точно тук, в Ню Йорк, и именно сега. Да си го признаем направо - беше ме страх миналото да не се повтори...

by **Marcel** Съб 23 Ное 2013, 23:06

Не очаквах да е радостна.Всеки би ме убил сега,но тя сам се отдръпна и ядоса.Стискайки,а след това пускайки ръката ми,бе ясно че не ме иска.Направих няколко крачки назад и казах.
-Живея в Ню Йорк,където никой не ме иска.-след което се обърнах и продължих като се спрях и седнах на една пейка,която бе през две от нейната.Гледах хората,които се разхождаха и вината,че съм идиот и глупак ме завладя.За всички аз бях един боклук,който търси само забавление.Пъхнах ръцете си в джобовете и се отпуснах на пейката.Слънцето грееше срещу мен все едно иска да ме опече,но му бе трудно заради расата ми.Погледах един човек,който стоеше срещу мен и се съсредоточих върху него като целта ми бе само малко да го заболи главата.В следващия миг,той се обърна към жена си и каза,че има леко главоболие.Това ми хареса,но усетих,че отново накарах някой да страда след,което премахнах болката му,а той се усмихна и прегърна жена си.Обърнах се към Селин,която гледаше ту към мен,ту някъде около нея.Беше ядосана и с право,но аз лично исках отново да се сприятелим,нещо,което явно бе мечта.

by **Selene.** Пон 25 Ное 2013, 20:44

Намръщих се насреща му, наблюдавайки го след казаното от него. Ама честно ли? Явно някой се правеше на жертва... а и ако питаха мен, именно него всяка го искаше - там беше и проблема. Той беше минал през толкова много легла... а сега изведнъж твърдеше, че - как се изрази - "никой не го иска"?
Що за глупост.
И сякаш като бонус към това, наблюдавах как в следващия момент Джак докара главоболие на съвсем невинния смъртен, стоящ на пейката срещу него. Какво му беше направил човека? Честно, не разбирах защо беше толкова жесток.
Ставайки от пейката си, закрачих към мястото, където той седеше. Заставайки изправена пред него, отметнах кичур от косата си, който ми пречеше и объркано поклатих глава.
-Там е работата, Джак. По-скоро е точно обратното - теб всеки те иска.
Сякаш беше непостоянен и не можеше да се спре на една жена. Честно, щях да се радвам, ако той успееше да изпита чувства към някоя и да остане с нея, за да го направи щастлив. Но не... разбира се, че той упорстваше за това и се инатеше по този въпрос.
-Честно казано се тревожа за теб. - погледа ми премина от отдръпнат към разтревожен и аз го гледах право в очите, стараейки се да овладея тона си -Водиш празен живот и причината да си тръгна беше, че се уморих да се притеснявам за теб. Не знам защо, но ми се струва, че сякаш не знаеш как да си щастлив...
Повдигнах рамене, мъчейки се да прикрия загрижеността си към него. Смръщвайки се леко, извърнах глава на една страна, оглеждайки парка, колкото да се поразсея и накрая измънках, раздразнена на самата себе си
-Както и да е. - повдигайки рамене за втори път, за кратко отново се извърнах към Джак, промърморвайки нещо от сорта на "Няма значение" и се извърнах, за да си вървя, крачейки със сигурна стъпка надолу по алеята в Сентръл Парк.

by **Marcel** Вто 26 Ное 2013, 20:35

Докато гледах наоколо хората и това,което се виждаше от парка,Селин дойде пред мен и ме обясни всичко.Разбрах защо ми се сърди,защо не ме понася,защо ме остави преди години.Наклоних виновно глава и след кратка размисъл станах и я последвах.Седнах на съседната пейка до нея и огледах наоколо.Погледнах към нея,към Селин и споделих своята версия.
-Права си.Аз съм един женкар,един идиот,един глупак,но този глупак въпреки всичко има сърце.-не знаех дали подходих правилно с думите си,но не се сетих за по подходящи думи от тези.Това,което направих не можеше да бъде простено.Нямаше как някой да ми прости след всичко.Всеки беше добър,но си имаше граници.Аз също имах,но може би като Бог,моите бяха по-различни.Селин имаше предимство,което бе,че тя е жена.Те са по разумни,по силни,по чувствителни,по упорити,по красиви и нахъсани.Аз въпреки,че съм мъж и то Бог,не можех да се хваля с ум или бързина.Жените ни привъзхождаха физически,душевно,психически.Ние,мъжете бяхме слаби от всички страни.Погледнах към жената до мен и казах.
-Имаш право да ми се сърдиш,да ме обидиш,да ме набиеш,но недей да ме отблъскваш отново.Познаваш ме и не знам как ще приемеш думите ми,но те обичам като сестра и не мога да си представя живота без теб,сестричке.-усмихнах се леко и погледнах напред.

by Sponsored content

След известно време в града

След известно време в града

Re: След известно време в града

Re: След известно време в града

Re: След известно време в града

Re: След известно време в града

Re: След известно време в града