Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

by **Loki** Пет 15 Ное 2013, 11:56

За сравнително горещ месец, днешният августовски ден не се отличаваше с особени температури-нито горещо, нито студено. Идеалният ден за пикник, каквото всъщност и почитаемият бог на Подземното царство вършеше. Избрал бе Ню Джърси, защото се говореше, че бил хубав град. Локи се беше облякъл спортно, и седеше по турски в тревата. До него стоеше голямата кошница, пренатъпкана с храна. Той си похапваше от един сандвич с пилешко и се наслаждаваше на спокойствието и природата. Наоколо си летеше и гарванът му- щастлив и предоволен. Локи обичаше тази птичка, която с право можеше да се нарече най-добрият му приятел.

by **Selene.** Пет 15 Ное 2013, 18:09

Ню Джързи.
Историята как се бях озовала тук е все същата, но като се има предвид, че пак бяха подхванали следите ми, най скоро трябваше да се местя.
Засега обаче просто се наслаждавах на деня и спокойствието от това да не съм преследвана от никой за разнообразие. Беше освежаващо, затова и се бях запътила към Гората, накъдето обикновено бягах, за да се скрия, но този път просто исках да й се порадвам.
Беше красиво - дивата обрасла местност, недокосната от човешка ръка ме пленяваше. И точно когато бях в захлас, забелязах някой в далечината. Беше непозната фигура, с кошница до себе си, очевидно на пикник. Решавайки да се приближа, забелязах, че насреща ми стоеше мъж, а над него кръжеше гарван.
Това ме върна назад... към миналото, в което бях срещнала един определен Бог на гръмотевиците, а след като го бях докоснала, се беше появило видение. В него бях видяла именно мъжа, който стоеше пред мен сега, като гарвана отново беше с него. Тогава бях видяла миналото и братът на Тор.
Отстъпих крачка назад.
-Ти си Локи - казах, полуизненадано, полустреснато. Какво правеше могъщ Бог като него на Земята? Наблюдавах го напрегнато, чудейки се как така случайността ме беше срещнала именно с него. И не стига това, ами и той ме гледаше най-спокойно, но и студено, седейки на Земята и... ядейки сандвич? Цялата ситуация ми изглеждаше странно абсурдна. Колко по-нелепо можеше да се окаже цялото това нещо? Какъв късмет само, да се озова тук, натъквайки се на Него.

by **Loki** Пет 15 Ное 2013, 18:42

Локи се надяваше на малко спокойствие, но сам! За съжаления, както винаги нямаше късмет. Този път, нарушилият тишината беше жена. И очевидно го познаваше. Богът я гледаше, и напрягаше паметта си за да си спомни коя е. Без успех.
Той стана от тревата и се изтупа.
-Вие знаете кой съм, но аз нямам честта да Ви познавам. Каква ирония.
Както обикновено гласът му беше равен и спокоен, но студен. Мъжът го караше без чувства. Научил го беше още от дете.
-ЛООКИИИ! СКЪПИ МИ БРАТКО!-ревна гръмогласно познат(и досаден, безкрайно досаден) глас някъде до него. Локи отстъпи и изгледа раздразнено батко си Тор.
-Не ме скъпобраткосвай, гадняр такъв!
-Е, стига де, Локи! Много си лош.-намуси се Тор като малко дете.
-Аз ли съм лош? АЗ СЪМ ЛОШ?! О, кой го казва! Отлично знам какво мисли баща ми за мен, и ти продължаваш да ми го напомняш! ТИ винаги си получавал ВСИЧКО! Любимецът на татко! Няма ли вече да ме оставиш намира! Не съм малък!-Локи не издържа и си изпусна нервите. Съвсем беше забравил за дамата, която бе станал свидетел на семейната му свада с брат му.

by **Selene.** Пет 15 Ное 2013, 19:04

Добрееее.
Сцената пред мен ставаше все по-странна - не само от внезапната поява на Тор до Локи, но и от "учтивия" разговор, който двамата проведоха. По дяволите, ама че късмет - тази ситуация ставаше все по-странна с всяка изминала минута.
-Ъм... Съжалявам, че прекъсвам семейната ви сбирка, обаче... - Локи ме погледна и аз се удържах от импулса да се свия. В същото време обаче Тор ме приближи
-Лин! Хей, каква приятна изненада. Не сме се виждали от известно време вече... Какво става, онези още ли те преследват?
Въздъхнах.
-Да, Тор. И ти казах да не ме наричаш така. - честно, Бога на гръмотевиците понякога беше като малко дете. Особено, когато се намираше на Земята. Пристъпвайки до него, насочих вниманието си обратно към Локи и казах предпазливо
-Значи ти си братът на Тор. Виждала съм те във виденията си.
Честно, цялото това нещо всъщност беше откачено странно. Имах чувството, че познавам Локи, макар и никога да не го бях срещала досега. Само че толкова пъти го бях виждала във виденията си с Тор, че наистина имах чувството, че го познавам отдавна. Странно. И като че ли не толкова добре за мен, по начина, по който Богът на Подземното царство ме погледна. Този път се свих под погледа му, но като се овладях, външно изглеждаше сякаш само трепнах, съвсем леко.
-Хей, ъм... Така като се замисля, какво ви води вас двамата тук, на Земята? Не се ли предполага да сте в Асгард?
Добре, стоейки с тях, се чувствах необичайно малка и уязвима. А и да бъдем реалисти - двамата бяха в пъти по-силни от мен, все пак...

by **Loki** Пет 15 Ное 2013, 19:22

-Мен всъщност ме изгониха от Асгард. Дори и за съветите не ме пуска на Валхала. А духовете и призраците са моята специалност. А ти...-тук той се обърна към Тор.-Защо по дяволите си тук?
-Локи. Имам нужда от помощ. Асгард е под обсада. Оня проклетия вълк се е върнал. И има армия.-гласът на Гръмотевицата потрепери и той сведе поглед. Локи повдигна вежда, видимо изненадан. За първи път виждаше брат си такъв.
-Под обсада? Фенрир и Йормунганд? И аз какво мога да направя?
-Татко каза, че ще помогнеш. Рагнарок се повтаря, Локи.

Добре. Всичко ставаше тотално объркано, и на Богът му личеше, че нищо не разбира.
-Но ти...ти можеш всичко. Имаш и Мьолнер. Аз...аз нищо нямам.

by **Selene.** Пет 15 Ное 2013, 19:42

Гледах от Тор към Локи и обратно. Честно казано бях объркана, но реших да не ги прекъсвам повече. А и от разговора им, който почти не разбрах, ми стана ясно едно - явно Тор имаше нужда от помощта на малкия си брат.
В същото време последните думи на Локи предизвикаха такава изненада у мен, че едвам сдържах импулса си да не го зяпна с увиснало от изненада чене. Добреее... Не бях чувала Локи да е такъв. От това, което знаех, той беше студен и лош, но на мен като че ли не ми изглеждаше такъв. Всъщност, така като го наблюдавах, по-скоро виждах някой, който иска нещо отчаяно, знае, че няма да го получи и факта, че все пак продължава да го иска като че ли го измъчва. Странна работа. Сбърчих леко вежди, докато гледах сега към Локи и объркано прехапах долната си устна.
-Ъм... колко точно е зле положението, Тор? - обърнах се към него. Той не помръдна и не ме погледна, русата му глава оставайки сведена, но все пак ми отговори
-По-добре е да не питаш, Лини. За твое добро. Това е извън твоите възможности.
Намръщих се, вече окончателно, но все пак казах, едновременно и раздразнено, и меко
-Добре, няма да питам тогава. Обаче спри да ме наричаш така, да му се не види. Името ми е Селин.
Поклатих безпомощно глава, погледа ми се върна към Локи и като го наблюдавах с колебание, попитах, неспособна да сдържа любопитството си
-Е, ще отидеш ли? Вижда се, че Тор наистина има нужда от помощта ти...
Повдигнах рамене, като тялото ми обаче беше напрегнато, докато гледах Локи.

by **Loki** Пет 15 Ное 2013, 19:54

Локи въздъхна. Една дълга, измъчена въздишка.
-Не знам. Вече нищо не знам.-скръсти ръце той.-Не разбирам и КАК по точно трябва да помогна. Огън, сенки, мрак...това съм аз. На Асгард не пускат такъв депресиращ бог като мен.
И това, както всичко друго, си беше самата истина. Никой там нито искаше да го види, нито да го чуе. Освен Тор, ама той го правеше единствено за да къса нервите на по-малкият си брат.
Локи се почеса по частта на врата си, където беше татуировката му и се огледа за гарванът си. Слава на Асгард, топката черни пера си летеше необезпокоявана и грачеше. Като го слушаше как грачеше, Локи го напуши смях. Гарванът ругаеше като касапин на стара сергия. Едно нещо, което да оправи и без това странният ми ден, помисли си Локи с надежда.

by **Selene.** Пет 15 Ное 2013, 20:18

Повдигнах вежди, наблюдавайки Бога на Подземното царство. Вярно, не го познавах, но бях слушала за него от Тор. По начина, по който той ми беше говорил за малкия си брат, Локи беше много неща, което беше и нещото, което винаги ме объркваше, щом слушах за него.
-Ти не си депресиращ, Локи. Освен това можеш и много неща, които Тор не може. Защо отказваш да признаеш това, което си или не си? Не се крий зад маската на лошия и тъмен Бог - и аз, и Тор знаем, че в теб се крие много повече от това.
Сега русия Бог беше този, който ме гледаше слисано, а аз само му хвърлих поглед, повдигайки отново рамене и с поглед сякаш казвах "Какво?" по един безмълвен начин, който знаех, че той ще разбере. В същия момент върнах погледа си и на Локи, който гледаше гарвана си в небето. Щеше ми се някой да помоли и за моята помощ веднъж - никога не ми се беше случвало досега, но съдейки по ограничените ми способности, един феникс явно не беше способен да помогне по какъвто и да било начин, що се отнасяше до тежкото положение в Асгард в момента.

by **Loki** Пет 15 Ное 2013, 20:28

Думите й накараха Локи да е усмихне. Една истинска усмивка. Това беше постижение за някой, който никога не беше се усмихвал.
-Благодаря. Имах нужда някой да ми го каже.
Какво беше това в гласът му? Нежност? Тор направо се смая, гледаше тях двамата като някакви еднорози. То си беше за слисване. Бог, който винаги е бил студен и никога не се е усмихвал, в един час да се усмихне и да говори нежно.
Гарванът се настани на рамото на притежателя си и отърка глава в бузата му. Локи дори се засмя и погали птицата по гръбчето. Май всичко, което беше крил, всички емоции, си пробиваха път през него и щяха да излязат наяве. Но защо? Кой го причиняваше?

by **Selene.** Пет 15 Ное 2013, 21:09

Присъединих се към слисването на Тор, за момент гледайки Локи невярващо. Сякаш само за момент студенината, струяща от него се беше стопила и той изглеждаше по съвсем различен начин. Буквално не знаех как да възприема това, което виждах - усмивката го караше да изглежда толкова... ами различен. Беше топла и се виждаше, че е искрена, затова не можах да се сдържа и му отвърнах с една от моите усмивки.
-Няма за какво. - казах, някак меко и внезапно усетих внезапен интерес към тревата, свеждайки поглед. Огледах я до най-малкия детайл, докато тримата продължавахме да стоим в мълчание. Усетих как Тор ми хвърли пълен с озадачение поглед, но не го погледнах. Сякаш той се питаше какво се случва с по-малкия му брат. Да бе, като че ли имах отговори на това - можех да виждам бъдещето, миналото и дори още някои неща, които понякога ме плашеха, но тази ми дарба не беше всемогъща и нямаше как да ми помогне в този момент - Тор като че ли забравяше това... Внезапно прокарвайки ръка през косата си, ми се искаше да изчезна. И без това Тор и Локи имаха задача, така че определено нямаха нужда и аз да им се пречкам.

by **Loki** Съб 16 Ное 2013, 15:49

Локи също се учудваше от себе си. Това по принцип беше невъзможно-ТОЙ да се държи мило. Но днес или беше денят на Чудесата, или Локи...не знам, не беше на себе си.
-Та...сега какво?
Сега какво. Сега какво. Въпросът на Тор отекна в главата на Локи, и сякаш...сякаш пробъди нещо, което той се опитваше да забрави и почти бе успял...До сега.
Споменът...

by **Selene.** Съб 16 Ное 2013, 17:21

Ведрата атмосфера около Локи изчезна точно толкова бързо, колкото се беше и появила. Веждите ми се сбърчиха от изненада, а изражението на Бога на Подземното царство отново стана студено. Каменно.
Тъкмо се канех да попитам Локи какво му има, когато въпросът на Тор събуди едно от виденията ми. Заковах се на място, очите ми разширени едновременно и от изненада, и от това, което виждах. Беше част от миналото - безброй картини, преминаващи през съзнанието и очите ми в момента, всичките на Локи и мен. Видях времена, в които той не е мрачен, студен или отблъскващ. Видях времена, в които двамата бяхме приятели.
Когато се опомних и видението изчезна, осъзнах, че съм сложила ръце от двете страни на главата си, притискайки ги към нея. Бях клекнала, а Тор стоеше до мен, сложил ръка на гърба ми и гледайки ме загрижено
-...во става? Селин? Добре ли си? Какво беше това? Какво видя?
Безбройните въпроси, с които Бога на Гръмотевиците ме заливаше не ми помагаха. Усещах силно главоболие, като игнорирах Тор, а погледа ми се отправи решително към Локи - знаех, че и той беше видял миналото. Или по-скоро, може би аз бях видяла това, което той си бе спомнил...

by **Loki** Съб 16 Ное 2013, 20:01

Локи гледаше краката си с небивал интерес-да се съсредоточи беше единственият начин да не се строполи на земята, плачейки. Освен всичките спомени, той бе видял и последния. Най-лошия.
"-НЕ! НЕ ИСКАМ!-малкият Локи хапеше, риташе, дращеше, но без успех. Сивите стражи го отмъкнаха към Валхала. Вярно, беше нарушил наредбата на баща си, но чак такова наказание не заслужаваше. Последното нещо, което видя преди да го заключат в Призрачната кула, беше Селин. А повече никога не я видя."
До днес.
-Съжалявам.-произнесе богът бързо, вдигна си кошницата, и тръгна на някъде. Спомените вече нямаше да го оставят намира. Но беше минало твърде много време. Раната не моижеше да се излекува така лесно

by **Selene.** Съб 16 Ное 2013, 22:57

Локи се отдалечи, казвайки, че съжалява. Тор пристъпи към него - личеше си, че се канеше да го последва. Не беше чудно де, все пак се нуждаеше от помощта му. Аз обаче се ядосах. Стискайки юмруци, най-вероятно щях да му отправя няколко ядни думи, но бях прекъсната.
Видението ме връхлетя като вихрушка - само че по-силно и по-внезапно от това. Видях Локи, как се дърпаше в ръцете на стражите, докато го отвеждаха. Не. Не... Не можех да понеса гледката - напомняше ми твърде много на моето собствено минало, когато санитарите ме отвеждаха в клиниката и как аз се дърпах всеки път, но напразно, само за да бъда завлечена обратно на онова място...
Виковете ми отекнаха насред гората. Свих се, а около мен пламна огън, чиито пламъци се усилваха. Не исках да виждам това, по дяволите. За първи път стиснах очи, насилвайки се да спра дарбата си. Миналото на Локи ме измъчваше повече, отколкото някога бях предполагала. Не исках това, не исках това, не исках това...
И видението спря.
Всичко утихна, включително и огъня около мен. Тор ме гледаше така, сякаш съм откачена. За първи път виждах това в очите му, но не ме изненада - всички ме мислеха за луда, рано или късно, благодарение на виденията ми. А усещайки, че по лицето ми се стичаха и сълзи, които дори не бях усетила, можех само да си представя колко ненормална изглеждах в момента. Отстъпвайки крачка назад, седнах тежко в тревата и закрих лицето си с ръце...
-Как си понесъл всичко това? - въпросът ми бе зададен съвсем тихо, въпреки факта, че Локи вече се беше отдалечил и не можеше да ме чуе. Тор ме гледаше сякаш не съм на себе си и беше прав - може би наистина не бях. Това видение ме беше разтърсило да самата ми същност, именно защото беше толкова сходно до мой личен спомен, а и защото се отнасяше за някой, който ми беше приятел.

by Sponsored content

Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец

Re: Гората в близост до Ню Джърси, Август месец