Бар Гротеска

by **Alexandra** Нед 10 Ное 2013, 14:39

Той се съгласи и каза,че ще отидем в някакво кафене в Ийст Сайд.Там имаше заведения,но не ги знаех всичките.По пътя почти не си говорихме,но аз се възползвах и гледах града или поне това,което виждах по пътя.След като пристигнахме,той ми дръпна стола,а аз седнах внимателно и се облегнах на облегалката.Той седна срещу мен и викна сервитьорката.Аз се усмихнах леко и си поръчах дълго кафе.Жената се усмихна и се обърна към мъжът,който бе с мен.Той си поръча,а сервитьорката се оттегли.Обърнах се с лице към Ратма и попитах.
-Защо избра това място?-не ми допадаше дизайна и това малко ми бе неприятно.Обичах като пия кафе или изобщо като съм навън,да съм на красиво и удобно за мен място.А това кафене не ми допадаше.

by **Ратма** Сря 13 Ное 2013, 16:11

Ратма заведе новата си позната в намиращия се в Ийст Сайд бар "Гротеска". Да в неговия. Когато влязоха й задържа стола, а после седна срещу нея и повика една от сервитьорките. Александра си поръча дълго кафе, а той

- За мен нес кафе.

Новата му позната го попита защо е избрал това място. Очевидно обстановката не й допадаше.
- Не е идеално, но е хубаво местенце отвърна хибридът. - Клиентите са симпатични - впрочем точно сега не бяха много - голяма част от тях интелектуалци, качествени питиета, а по-късно ще има и хубава музика - Имаше предвид джаз на живо. - А и честно казано работя тук - призна си и отпи от кафето. - Реших да съчетая работата с удоволствието от компанията ти.

/замислил съм да е нещо подобно на "Бар Наздраве" от едноименния сериал/

by **Alexandra** Пет 15 Ное 2013, 16:33

Той си поръча нес кафе и сподели,че работи тук.След като сподели това,се почувствах неудобно,защото малко или много го засегнах с думите си и избързах да кажа.
-Извинявай ако съм те засегнала с думите си.-усмихнах се приятелски и отпих от кафето си,което ми сервираха.То леко ме изгори,но болката от изгарянето мина така бързо,както и се появи.Това да си свръхестествено създание си имаше плюсове,но и минуси.Все пак не всичко на тоя свят е хубаво.Погледнах към мъжът пред мен и казах.
-От колко време работиш тук?-все пак аз може да не работя,но това не значи,че всеки е като мен.Тоест не всеки се къпи с пари без да си мръдне пръста.

by **Ратма** Сря 27 Ное 2013, 19:31

Александра се извини, ако без да иска, случайно го е засегнала с думите си и го попита от колко време работи в бара.
- Няма проблем - отвърна Ратма. - Ами от.. - направи бърза сметка наум - малко повече от година и осем месеца - посегна към чашата си с нес кафе, отпи глътка от топлата течност и я остави. - Всъщност тогава го купих, а иначе са две години и половина - направи това уточнение той.

Пийна още веднъж кафе.

by **Alexandra** Вто 03 Дек 2013, 20:39

Ратма знаеше какво да купи и как да го запази да е толкова красиво.Първоначално реагирах остро и грубо,но вече бях тук от около половин час и забелязах красотата на този бар.Усмихнах се леко и отпих от кафето си като се загледах в една картина,която бе закачена на стената и попитах.
-Тази картина на кой художник е?-Ратма проследи погледа ми и разбра за коя картина ставаше въпрос.А го попитах за тази картина,а не за другите,защото наскоро я видях в един музей в града и ми хареса.Най-вече пейзажа на картината ме привлече най-много,но явно не само аз харесвах и ценях изкуството,което в 21 век бе доста пренебрегнато от всеки жив човек или същество.
Признавам си,преди век и нещо,аз бях нещо като модел,но по онова време това някой художник да те нарисува бе нещо наистина много скъпо и високо ценено от всеки високопоставен жител на града.Може би в някой музей все още имаше мои портрети,но не се интересувах от своите изображения.

by **Ратма** Нед 15 Дек 2013, 10:52

Александра го попита кой е рисувал една картина окачена на стената, а Ратма проследи погледа й.
- На Сезан отвърна той. Но доколкото знам не е оригинал, а репродукция макар и майсторска. Харесвам изкуството, е не всичко особено по-съвременно - поясни. Напоследък изкуството се пренебрегваше, а голяма част от него беше просто кич за съжаление. За щастие не всичко. - обаче честно казано не разбирам много от него. Особено от изобразително.

Сви рамене и отпи от кафето си.
- Сега се сетих, че преди няколко месеца в музея видях портрет от края на 19-ти век. - вмъкна той. - Или си ти или много - подчерта думата си приличате.

by **Alexandra** Вто 17 Дек 2013, 09:37

[i]Той ми обясни всичко за картината,а аз се усмихнах и продължих с любопитството си като го помолих нахално.
-Може ли да ме разведеш из кафенето?-усмихнах се още по мило и отпих кафето си,което бе на свършване.
Знаех,че го засегнах отначалото,а сега нахалствах и той имаше пълно право да ме отреже и да си тръгне без да отправи и една дума или един поглед към мен.Въпреки всичко обаче щях да покажа ината и нахалството си за да стане моята.Може би не е редно да се отнасям така с шефа и собственика нч заведението,но такава съм си.Винаги гледах да стане на моето.А това,че съм ангел,че съм жена и че съм невероятмо красиа,беше допълнителен плюс.Имах високо мнение за себе си и не го криех.Това,че се мислех за нещо голямо,само ми помагаше,а на много същества и хора им вредеше.

by **Ратма** Вто 24 Дек 2013, 14:07

- Защо да го правя? - отговори с въпрос Ратма. - Не е ли твърде рано? И коя точно част от бара искаш да видиш?
Последните му два въпроса наистина звучаха двусмислено и леко или не толкова леко цинично. В този момент вратата се отвори, двама клиенти излязоха, а друг посетител влезе. Линариан му махна за поздрав, а същото направиха и сервитьорките, барманът и част от клиентите. И получиха същото в отговор. Новодошлият, която явно бе редовен посетител беше негър на средна възраст, носеше саксофон, а някой навътре в свръхестественото, каквито в бара бяха само трима: той, Ратма и Александра би го разпознал като канима.
- Гордън е нашият музикант - поясни хибридът на сътрапезничката си и си допи капучиното. - А за развеждането добре - съгласи се. - Срещу заплащане. - уточни. - Целувка - уточни и какво.

by **Alexandra** Съб 04 Яну 2014, 16:36

Беше редно да ми откаже.Все пак не заслужавах да видя заведението му след подобен коментар.Огледах отново заведението и станах готова да си тръгна след кратка реч.Но явно той се замисли,защото каза условията си за да ме разведе.Знаех къде иска да го целуна,но нарочно се направих на ударена и попитах.
-А къде искаш да се целуна?-докато го питах се доближих до него.Бяхме на около десет сантиметра разстояние и само очаквах примамващия отговор.Извърнах глава и погледнах към колегите му,които не бяха хора.Явно това бе специално място за такива като мен и него.Радвах се,че има такова кафене,защото беше малко неловко да искаш по специален специалитет ако си свръхестествено,а си в заведение където царуват хората.Отново го погледнах и очаквах отговора му,като погледа ми беше приканващ,а усмивката ми бе съблазнителна.Знаех,че гледа само към лицето ми,но по ми беше интересен отговора му.

by **Ратма** Чет 09 Яну 2014, 11:48

- Къде наистина - престори се Ратма на замислен. А всъщност добре знаеше къде би искал да бъде целувката. Имаше желание да усети примамващите устни на Александра върху своите и да опита вкуса им. Беше сигурен, че ще бъдат много вкусни.
- Ако четеш мисли - отвърна той - значи знаеш къде. Ако не ти избери. Обаче ако не познаеш - подсмихна се палаво - ще искам още една

by **Alexandra** Пет 10 Яну 2014, 16:10

Изкушавах се да го целуна...навсякъде по лицето.Затова нарочно се замислих и го целунах по бузката,като после питах.
-Това ли беше мястото или това?-целунах го по носа,а след това продължих.-...или това..-извърнах поглед и дарих другата му буза с целувка.-ако не е и това,вече че трябва да помагаш.-целунах го по врата,точно под ухото като го облизах и с език,рисувайки кръг.Знаех,че сега само го предизвиквам,но какво лошо има в това?Лошото май беше за публиката,която беше от мъже и в момента му завиждаше.Виждах в погледите им завист,желание да са на негово място,но само с усмивка ги стреснах и те веднага се върнаха към работата си.Вдигнах глава,напускайки вратът и рамото му и изчаках отговора му.

ПП: Моля те да пишеш по-дълги постове от 5 реда.Има си правила за дължината на постовете.

by **Ратма** Пон 20 Яну 2014, 10:54

Тя започна да го целува. Вярно не по-устата, но за сметка на това устните й покриха бузите, носа, врата изобщо почити цялото му лице. С, което събраха погледите на предимно мъжката публика. Ами нека си гледат. И да въздишат.
- Май ще помагам - усмихна се Ратма и устните му покриха нейните. Първо лекичко, а после задълбочи целувката включвайки и езика си в нея.
Хибридът стана и подаде ръка на Алекс, за да я разведе из бара. Показа й склада, където се държаха напитките, стаите (мъжка и женска) където служителите да отмарят или се преобличат, а към тях имаше и баня(също с две крила) и накрая кабинетът му. Влизайки вътре можеше да видиш бюро с компютър и стол, телевизор, 2 кресла и диван.

by **Alexandra** Пет 31 Яну 2014, 15:59

Той не остана доловен от целувките по цялото лице,като пропуснах устните и ме целуна и там.Признавам целуваше се невероятно,но нека това да си остане без коментар.Все пак рядко мъжете ме впечатляваха.Всички се целуваха колкото да отбият номера или за да не забравят как се прави,но много малко ме впечатляваха.Имаше такива,които пък се целуваха лошо,но в леглото бяха добри.Всеки с таланта си.
Когато ми подаде ръка и я поех,ме разведе из бара и накрая влязохме в кабинета му.Беше добре обзаведен и привлече вниманието ми.Седнах на дивана и само го погледнах леко с усмивка и казах.
-Много е уютно тук.Имаш добър вкус за мебели и дизайн.-огледах отново кабинета и допълних.-За мъж се справяш чудесно в тази област.-не свалих усмивката от лицето си,но и не откъснах поглед от неговия.

by **Ратма** Нед 16 Фев 2014, 17:13

На почити всеки мъж и въобще всеки човек, а и не само човек му става приятно, когато чуе да хвалят вкусовете му. Особено ако похвалата е изречена с основание. Разбира се и Ратма не правеше изключение.
- Благодаря - усмихна се той. Беше положил доста усилия, за да придобие барът сегашния си вид. Макар, че някой неща ги завари така и съответно не ги промени, а за други бе получил помощ.
- В интерес на истината - седна до нея и я загледа в лицето - дивана го направи един стар познат. С какво се занимаваш? - попита изведнъж

by **Alexandra** Чет 20 Мар 2014, 07:21

Привлече ме още повече и това наистина ми хареса.Признавам беше ми любопитно какво ще стане сега,но не зависише само от мен.Друго,което ми хареса в него беше,че бе възпитан.Не беше нахален или груб.Нито пък ме отблъскваше нещо с нещо,но всичко с времето си.
Когато ме пита с какво се занимсваю,се чудех какво да му кажа,защото нямах постоянна работа.На този етап уж пазех едно дете,но то нещо напоследък се губеше от погледа ми.Като изключа това,работех де като адвокат,де като защитник на околната среда.Затова когато ме поглегна и се приближи,казах онъркано,но пък отговора бе най-близко до отговора.
-Различни неща,но най вече работя като адвокат или защитник на околната среда.-пропунах частта с бодигарда защото тя ми се случваше на хиляда години един път.Не знаех какво би отговорил,но вярвах,че няма да реагира строго или лошо.

by **Ратма** Пет 04 Апр 2014, 15:21

С избора на професии, който бе направила тя си спечели още положителни точки.
- Звучи вълнуващо - одобрително отбеляза Ратма. - А и е хубаво да се помага. Макар и не винаги - допълни. - Аз преди време бях свещеник - сподели.
Приведе се към нея и тъкмо преди устните му да докоснат нейните се отдръпна.
- По -късно - каза. - Вярно, че ми се иска да те целуна пък и да правим любов, но нека не бързаме толкова. Впрочем стана ми интересно някога съчетавала ли двете неща? - попита - Например да защитаваш активисти на Грийн Пийс

by **Alexandra** Нед 20 Апр 2014, 20:44

Беше ми интересно с него,но защо се отдръпнах от целувката,като самата аз я исках?Какво ме спря да го целуна,да му отвърна...?Но не исках да го мисля.Предпочетох да се усмихна и да продължим разговора,а когато отново пожелае да ме целуне,щях да му отвърна.
Не откъснах поглед от него,но погледа ми показваше повече вина,защото не отвърнах на целувката,а се отдръпнах въпреки желанието ми.Единственото или вече второто,което ме зарадва,бяха думите му.Те ме накара поне усмивката ми да бъде приятелска и нежна,а не груба и да крие лоши мисли,каквато бе от началото като се видяхме.
-Не съм.Но може някой ден да съчетая подобно нещо и да си направя подобен експеримент.За сега ми стига това,което правя,но и ми доставя достатъчно удоволствие.-отвърнах на думите му като се надявах да ме е разбрал.

by **Ратма** Чет 01 Май 2014, 11:19

Хибридът кимна в знак на разбиране и съгласие.

- Работата ни би трябвало да ни доставя удоволствие или поне да ни е интересна - произнесе се. - Ако и пък ни се удава и е добре платена това са бонуси.
Някой може би няма да са съгласни и ще кажат, че най-важно е доброто заплащане. Да то не е без значение. Както и сигурността. Но един работодател, който знае, какво прави и не се влияе от шуробаджанащина и други подобни връзки на кого от служителите си би дал по-голяма заплата и кого би запазил при евентуални съкращения? Този, който работи по-добре и по-съвестно. А хората и не само се стараят и им се отдава повече, когато работата им допада. Естествено напълно възможен е и друг вариант. Да почнем работа, за която имаме талант и тя впоследствие да ни хареса.

by Sponsored content

Бар Гротеска

Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска

Re: Бар Гротеска