Coffee place

В момента Джесика се питаше,какво значи „лошо име”?Все пак можеше да значи много неща.Това я сепна,като в главата йс е развихри една някак си брутална сценка.Момичето не осъзнаваше,че това е интуицията й.Тя изобщо не можеше да го разбере и го приемаше като странно проклятие или благословия.Джесика тръсна глава,за да избистри мислите си.Надали изобщо имаше нещо такова,все пак как можеше човек като него..С това изискано поведение да бъде лош?Замесен в убийство?Не!Това нямаше да го повярва дори да се случеше пред нея.Тя въздъхна и забелязвайки потръпването му се спря.

-Искаш ли да ти върна палтото?На мен наистина не ми е чак толкова студено.-Клер нямаше представа какво в действителност бе предизвикала потръпването на Рей,тя не можеше да осъзнае,че интуицията й,й казва истината.Момичето вдигна ръце,за да свали палтото му и се усмихна,когато видя кафенето.Харесваше това място.То по-скоро приличаше на книжарница,а и наистина малко хора идваха в него.Сините й очи обходиха едната остъклена стена и се спряха на полупразното помещение.Джесика му подаде палтото преди да е получила отказа му в който бе сигурна и бутна вратата,за да влезе.Хората вътре я познаваха,все пак тя бе наистина чест посетител

-Джес!-провикна се Антъни и стана от стол близко до плота.-Красавице от кога не съм те виждал!-засмя се и отиде до нея,за да я прегърне.Тази прегръдка й се стори някак си скована,а поведението му прекалено пошло,след това на Рей.Тя се изчерви и погледна към него.

-Здрасти Тони,виж кого ти водя.Англичанин,казва се Реймънд и има по-хубав акцент дори от твоя.-засмя се отново русокоската и огледа помещението търсейки къде да седне.Накрая си избра-диван в близост до прозореца.Тя се засили натам и се усмихна на Тони.Мъжът я огледа и й смигна.Това отново й се стори някак си неприятно и тя побърза да седне.Сякаш в компанията на Рей трябваше да се държи още по-зряло и сериозно от обикновеното,какво странно чувство.

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 16:06

Реймънд я последва. Изглеждаше, като млада красива дама, която беше свободна душа. Точно преди да влезе в кафето вдиша и носът му, не неговият.. по скоро на онова зелено нещо в него усетиха някакво присъствие. Погледна в дясно и видя как образа се скри в някоя от уличките. Усмихна се. Вещица! След като влезе в кафенето вече беше забравил за външният посетител. Сега беше в компанията на красива руса дама, която беше доста свободен дух и това му харесваше, а мъжа с който тя го запозна си личеше колко фалшив акцент има:
-Здравейте! - произнесе кратко и ясно, а след това подаде ръката си за здрависване. След като това се случи се представи:
-Реймънд Колинс! Приятно ми е да се запознаем сър Антъни! - след тези думи остави палтото си на закачалката и отиде на дивана при Клер. Настани се удобно, като щом тялото му се озова в седнало положение той разкопча няколко копчета от сакото си и отдолу се показа ризата му, която го караше да изглежда наистина елегантен. Тогава чу ужасяващ звук от пияно, който беше породен от малките пръсти на две деца. Те удряха отгоре по клавишите, докато майка им или баба им не им се скара. Не можеше да се определи каква точно е жената, защото не си личеше възрастта й по външния вид, а и тя не направи впечатление на Рей. Това, което го вплени беше красивата Ямаха. Пияно, което издаваше невероятни звуци стига да намереше майстора си. Погледа му се върна на компанията му и след като се усмихна каза:
-Наистина мястото е много красиво! - след което ги огледа и допълни:
-И явно всички те познават! Харесвам момичета като теб! Такива, който могат да се оправят. Разкажи ми. Какво е да живееш в този град, след като си от провинцията.

Тя огледа мястото и погледа й се спря също като неговия на децата,които си играеха на пияното.Имайки в предвид таланта на Джесика,за нея това което те пправеха си бе като насилие.Тя присви очите си и почти буквално усети,как получава тик,докато не чу тишината,която настъпи когато децата бяха махнати от там.Тя се обърна към Реймънд и се усмихна.Очите й отново преминаха по лицето му.

-Радвам се,че ти харесва.Трудно се намират такива кафенета в днешно време.Особено тук.-тя поклати глава без да отклонява погледа си.Няколко секунди по-късно вдигна кречетата си на дивана и ги обгърна с ръце,а очите й се зареяха в пространството.

-В действителност не знам....Аз бях изпратена тук,за да работя.Хубавото е,че поне работата ми е нещо,което харесвам,а и помогнах на родителите си,но иначе...Този град.Толкова е шумно,пълно с хора от различни места,раси.Всеки бърза,изнервени са.Никой няма време да спре и да се огледа.Дори не осъзнават как живота им минава под носа.Сякаш се надпреварват с времето,за да успеят,но не те са виновни.По-скоро е виновно обществото,това на което ни научиха.Управляващите и всичко останало,а аз...Аз просто съществувам тук.Това не е моето място,иска ми се да можех да отида в някоя хижа,да е студено,а аз да съм вътре да пия топъл шоколад,да чета и...Просто да се излежавам с дни.-тя поклати глава осъзнавайки колко се е разприказвала.

-Съжалявам...Не трябваше да се натрапвам с всички тези глупости.Ами ти?Как ще се справиш?-попита и подпря брадичка на коленете си,като отново го погледна и започна да го изучава с очи.Запита се дали някога този мъж сваляше официалният костюм.Дали беше по-различен?

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 16:56

Той се наклони напред и като се подпря с ръце за коленете я погледна право в очите:
-Първо ще се прибера, ще се преоблека и ще взема колата си. Ще изляза от града и ще отида във вилата си, където ще седна пред камината и ще чета книга, докато пия някоя гореща напитка! - след това се усмихна и допълни:
-Но за да е още по-хубава картинката ще взема една красива дама с мен, за да не е толкова самотно. Разбира се, ако тя иска! - след тези думи той огледа кафенето и й каза:
-Нека го кажа така. Бихте ли приели поканата ми да ме придружите на разходка до вилата ми. Обещавам, че там ще сме извън всичките проблеми и шума на града. Ще си вземете болничен и ще се усамотите от мислите и тревогите около вас! - след тези думи той погледна към момчето, което щеше да им сервира и с жест показа, че първо дамата ще си избере питието и щом поръчаха горещите си напитки, той отново погледна русокоската и каза:
-Разбира се, не може да приемете това от някой който току що сте срещнали за това трябва да се разберем как ще ме опознаете. Все пак съм джентълмен и никога не бих позволил на дама като вас да отиде с някакъв странен тип на място, където няма да има връзка със света! - след тези думи се усмихна и й смигна, в опит да изглежда, като този Антъни.

Предложението му.Това бе толкова изкусително.Очите й блеснаха от някаква тайна надежда,че може би...Може би можеше да отиде.Не,че трябваше да пита някой или нещо подобно.Просто варианта „болничен” не вървеше при нея.Тя вдигна погледа си към Али и се усмихна.

-За мен черен чай.-не,че не бяха на ясно какво пие тя,но все пак я питаха.Колко мило.Тя въздъхна и пусна краката си,наведе се напред към него и прошепна.

-Недей да смигваш така....Не е в твой стил.-засмя се на глас и се отпусна назад обмисляйки предложението му.Някак си знаеше,че може да му има доверие.Но как щеше да зареже работата?Имаше да запише още две песни,да чуе днешната....Какво можеше да направи?Тя извади телефона от джоба си и го погледна.

-Приемам предложението ти,което значи че....Ще трябва да отида до студиото и да мина през апартаменат си да си взема дрехи.-тя въздъхна и го погледна.Не знаеше дали трябва да го покани да отиде с нея.Все пак той също си имаше работа,но някак си..Не искаше да се разделят.Струваше й се толкова нереален,че ако сега му кажеше „След един час на парк авеню” той няма да се появи и ще се изпари,като дим.Но ако искаше да се измъкне и да направи именно това,което му бе казала..И ако искаше това да стане в близките пет часа тя нямаше особено голям избор.Преглъщайки мъчително Джесика направи една сладка физиономия издувайки бузи.Тя остави телефона си на масата и погледна към Реймънд.

-Добре...Ще отидем там,но трябва да знаеш едно нещо.Имам адски лошия навик да слушам музика-силно и да пея заедно с нея!Това включва и танци и пълни дебилщини.До мен не бива да се доближава алкохол и не повдигаме теми за мъже!-очите й почти искряха,когато млъкна и се усмихна.Вътрешно вече започваше да се вълнува и да трепти.

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 17:58

Ренектън се усмихна и каза:
-Обещавам ви, че ще има много алкохол, силна музика и дори караоке! - след което се огледа и каза:

-Но за мъжете.. мога да ви предложа само себе си, освен ако не искате да поканите някого. Така де. Аз съм сам и се надявам да съм ви достатъчен, но нямам нищо против да доведете някой специален! - след тези думи погледна към пияното и допълни:
-Ще дойда с вас, защото и без това нямам работа. - след тези думи я погледна в очите и каза:
-А сега се надявам да се насладиш на чая си! - изправи се и закрачи към пияното. Щом се доближи до него седна на столчето и натисна клавишите, започвайки с Ре мажор и засвири. Надяваше се в заведението да харесват Бетовен, защото точно това свиреше. Лунната соната. Докато клатеше бавно глава в ритъма на музиката. Докато пръстите му се движеха по клавишите той усещаше мелодията във себе си. Песента беше бавна и нежна, а след като я изсвири Реймън се изправи бавно. Закрачи към сепарето или по-скоро диванчето където бяха седнали и се настани срещу Джесика. Усмихна се и й каза:
-Джесика! Надявам се да ви е харесало изпълнението! - след което отпи от чая, който му бяха донесли. Погледна момичето в очите и попита:
-Е? Ще тръгваме ли, мадам? - и зачака отговора й.

Музиката му бе невероятна.Изумителна,нежна.Толкова красива.Джесика го слушаше в захлас.Толкова красиво.Искаше й се да заплаче.Той бе съвършен.Буквално!Тези маниери,начина на изказване...Красотата му и таланта му.Беше готова да му даде сърцето си.Това беше единственото,което можеше да направи.Чаят й изстиваше пред нея,а тя слушаше и го наблюдаваше как се поклаща в такт с музиката.Той не я бе разбрал преди малко.Бе приел нещата различно.Тя искаше да му каже,че не иска да взима мъж със себе си,а не иска да говорят за такива.Мъже в нейният живот или нещо такова.Но как можеше да му каже нещо?Да го прекъсне,докато твори....Невъзможно.Джесика преглътна останала все така в захлас.Когато мелодията свърши тя се сепна.Очите й бяха пълни със сълзи.Той имаше такава дарба.Такъв талант.Виждайки го как сяда срещу нея тя несъзнателно поклати глава и се усмихна.
-Удивителен си Рей и моля те...Говори ми на „ти” едно простовато момиче няма нужда от такива любезности.-тя поклати отново главата си и въздъхна.Изпи чая си на един дъх и погледна към него,когато й зададе въпроса.Кимна в съгласие и се изправи,а очите й се спряха на пианото.Мелодията все още галеше ушите й.Джесика можеше да свири на пиано,но не като него.Тя се приближи до него и докосна устни до бузата му.
-Благодаря ти,че ме удостой с честа да те чуя как свириш.-тя въздъхна и отново погледна към пианото.Може би можеше...Не,нямаше да го направи.Срамуваше се дори да докосне клавишите след него.Как щеше да изсвири нещо толкова красиво като Лунната соната,която бе изпълнил?Нямаше да успее,дори да положеше кански усилия.Тя отмести поглед и го спря на Антъни.Той се бе намръщил,но й кимна с глава като засече погледа й.Не знаеше какво значи това смръщване,но определено не я интересуваше.
-Между другото..Рей.Не искам да взимам друг.Все пак ако ще ме убиваш или измъчваш няма да замесвам и други в малкото клане,което мислиш да си устройш.-тя се засмя и тръгна към изхода.

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 18:36

Реймънд се усмихна, а зверът в него потрепери, но не онова гадно и злобно потрепване, а от вида на ще те оставя на спокойствие, защото и аз я харесвам! А единствения начин той да се докосне до някого беше, когато го направи човека в него. Той остави банкнота на масата, която беше предостатъчна за сметката и закрачи навън. Последва момичето и постави палтото си на раменете й, като и каза:
-Ще се радвам да се усамотим и обещавам, че няма да позволя косъм да падне от красивата дама, която ще ме придружава на спокойната ми почивка! - след тези думи Рей се усмихна и допълни:
-А и обещавам, че няма да правя нищо, което другите мъже биха направили и се радвам, че музиката ми докосна душата ви! - след като изясниха нещата той подаде ръката си, като тя го хвана под мишница и закрачиха и тогава прошепна така, че само тя да чуе думите произнесени с нежният му акцент:
-А и вие сте много повече от дама, която заслужава уважението ми! Така, че повече не говорете за това, кое заслужавате и кое не. Ще ви дам много неща, които ще запомните и едно от тях е да ви покажа как ви виждам аз! Като наистина красиво момиче, което заслужава не само да й говоря на Вие, но и да и отдавам чест всеки път, като я видя! - след което се усмихна и допълни:
-Та. Водете ме, мадам Клер и след това ще отидем във вилата ми, където ще ви покажа и какви други умения имам! - и се усмихна доволно.

Слушайки думите му Джесика се изчерви.Как можеше да ги приеме?Тя се сгуши в палтото и бавно пое към студиото.Но колкото повече крачеше напред толкова повече се притесняваше.Той нямаше да хареса музиката й.Тя се закова по средата на улицата може би след като бяха минали половината път и го погледна.Поемайки си дълбоко въздух поклати глава и се огледа.

-Аз....Рей..Мисля,че.Ох колко глупаво ще прозвучи.-тя прехапа устната си и започна да гледа в асфалта.Не можеше да му пусне от своята музика.Да,тя имаше хубав глас...Но това не променяше факта,че пееше глупави,детински песни,а и като я видеше на всички онези плакати.Сякаш извадена от филм за елфи,еднорози....Лигава версия на „Властелина на пръстените” или нещо подобно.Сега Джесика изглеждаше добре,нормално,но...Попринцип на концерти,представления или клипове.Фотосесии...Сякаш я бяха сменили.Тя въздъхна и го погледна право в очите твърдо решена,че няма да каже някоя глупост.

-Аз пея,чу ме да пея и ти хареса,но стилът на музиката която изпълнявам,а също и визията ми..Съдейки по поведението ти не бих могла да кажа,че ще ти допаднат и тъй като нямам намерение да те накарам да ме чакаш отвън ще те предупредя.Всичко това,което ще видиш вътре в студиото.Това не съм аз.Това е момиче,което не познаваш.Не си виждал и се надявам да не видиш.Съжалявам,че може би съм те засегнала или нещо подобно,но ти ми допадаш като човек и...Ами не искам „визията” и пеенето ми да те ужасят и да избягаш.-тя си отдъхна като каза всичко това и се усмихна мило до колкото бе възможно в този момент,особено имайки се в предвид,че със сигурност тя нямаше представа как ще реагира той и какво да очаква.Възпитанието му бе такова,че надали Рей щеше да й се изсмее,но можеше изключително учтиво да си тръгне.Джесика въздъхна и пъхна малките си ръце в джобовете на палтото му.Не намери нищо интересно в тях.Не,че щеше да го вземе това „интересно” нещо,ако имаше такова,но си беше малка любопитка и щеше да се заинтригува,ако намереше нещо по...Така.

by -renekton Чет 31 Окт 2013, 21:51

Реймънд я гледаше с любопитен поглед и слушаше как тя му се обяснява със сладкият си глас. Ако тя само знаеше какво реално се крие в Ренектън нямаше да посмее да го доближи, за това той се усмихна. Ръката му нежно се плъзна по брадичката й и я накара да го погледне:
-Моля те! Не казвай тези думи повече! Аз ще ти говоря на ти и ще се опитам да бъда откровен с теб, като ти кажа че независимо какво видя и какво чуя няма да се отвратя от теб. Първо, защото знам че това е изкуство и там човек е друг, както аз съм друг зад пияното! - след тези думи се доближи малко и продължи да говори:
-Независимо как си облечена това няма да промени очите ти, няма да промени усмивката ти и още по-малко ще промени характера ти, така че това не ми дава причина да те мразя! - след тези думи той леко се отдръпна а тя постави ръцете си в джобовете на палтото му където можеше да намери стара касова бележка и боклук от кутия цигари. Той продължи да я гледа докато тя крачеше към звукозаписното студио и накрая просто закрачи след нея. Доближ исе и каза спокойно:
-Забравих да ти кажа, че имаш невероятно красиви очи!

Тя се усмихна,когато чу комплимента му.Много хора й казваха такива неща,че е красива,че има невероятно тяло,цветът на очите й е неповторим,но тя никога не им вярваше.Все пак самата тя беше такъв човек,че не се впечатляваше особено от подобни неща,но когато той й го каза.Звучеше толкова искрен,мил.Хареса й.Въздъхна и след няколко минути-толкова скоро,спре пред студиото и погледна през малкият прозорец,за да види момчетата.Засмя се,когато погледите им веднага се стрелнаха към нея и им махна.Те се засмяха клатейки глава,а тя бутна вратата,за да влезе,изчака Реймънд и свали якето.Обърна се към него,когато влезе и лицето й грейна.Тя се изчерви и го прегърна.

-Благодаря ти за думите Рей.Добре дошъл в....Страната на чудесата.-засмя се и отново докосна устни до бузата му.Джесика се отдръпна и отиде при момчетата,подпря се на масата и скръсти ръце пред гърдите си.

-Обработихме я,добавихме няколко ефекта и остана само клипа.Кога ще го снимаме Джес?-повдигна вежди импресариото и тя въздъхна.

-Първо запознайте се с Рей.-тя посочи русокосият си придружител и седна на масата.

-Второ...Ами аз заминавам.-сви рамене,а всички я погледнаха с учудване равностойно на въпроса „Нормална ли си?” тя се засмя и поклати глава.-Имам нужда от малко почивка,а и вижте каква красива есен е тук в града..Представете си извън него.-тя поклати глава и въздъхна отново,като очите и се стрелнаха към Реймънд.По бузите й отново пробяга лека руменина и тя тръсна глава,за да прочисти съзнанието си.Почивка във вилата му.Щеше да е забавно.Надяваше се да е забавно.

-Хайде пуснете я да я чуем,а клипа ще снимаме след десет дни?-попита и ги огледа.Мъжете закимаха с глави и Мо пусна записа.Джесика се заслуша в песента,като почти през цялото време хвърляше погледи към Рей.Все още очакваше той да побегне.

by -renekton Пет 01 Ное 2013, 09:14

Реймънд гледаше колко оправна беше тя. Всички я обичаха и не заради външният и вид, а заради добрите си маниери и мил характер. Тогава им съобщи, че ще замине с него, а той се усмихна и тогава пуснаха песента. Той се заслуша и както беше така безизразен изведнъж някаква усмивка се появи на лицето ми, но не подигравателна, а учудена. След това закрачих към нея и застанах на милиметри от русокоската, като казах:
-Карате гласът и да звучи толкова... необикновен и да изпъква над всичко друго. - всички погледнаха към Рей, а той просто и ясно каза:
-Харесва ми! Гласът и се набива в главата ми и ме кара да повтарям думите с нея, да искам да ги чувам отново и отново.. наистина тя е едно необикновено момиче! - след като съобщи това пред всичко премина с език по пресъхналите си устни и им каза:
-Предполагам, че клипа вече сте го измислили, но ще е някак си хубаво ако го направите извън Ню Йорк! Някъде в горите на Бруклин, където ще я заведа, но дам.. първо ще и покажа мястото и ако и хареса и на нея.. все пак предполагам тя взема решенията си сама.. - след като каза това я погледна и с усмивка на лице я погали с ръка по бузата и се доближи, като прошепна в ушето й нещо, което само тя да чуе:
-Харесвам те още повече, след като видях тази твоя личност! - и се отдръпна, като се надяваше да не я накара да се разчуства много, защото и той щеше да покаже какво е да си мил и нежен.. и чувствителен, а това не му беше силна страна, когато имаше хора около него.

Докосването му я накара да потръпне.Тя притвори очи и въздъхна,а всички се бяха втренчили в тях.Морис я погледна с едно различно изражение,сякаш я виждаше пораснала.Това я усми от части,но не му обърна вниманието което трябваше.Преглъщайки удоволствието породило се в нея от близостта и думите на Рей тя скочи от масата и огледа хората.

-Добре,ще се видим след седмица и нещо,ще ви звънна,като се прибирам.-разсмя се и тя й махнаха с ръка докато излизаше.Понякога това поведение на Джесика изумяваше всички,доори самата нея.Често я питаха „Добре държиш се така,сякаш не ти пука за нищо?Все едно винаги си усмихната,щастлива...Какво има зад това поведение Джес?”тя винаги свиваше рамене,замълчаваше за момент и сменяше темата.Дори в момента.Тя прикриваше истинските си емоции,вълнението,щастието и лекият срам,който се прокрадваше в нея.Срамът,че може да направи или каже нещо,което ще промени мнението на Рей,а за тези може би три часа от тяхното познанство тя го бе приела някак си....Навътре,ставаше й все по-близък и това хем я радваше,хем плашеше.Джесика често имаше навика да се хвърля през глава към някой,а после да страда.Но имаше някакво вътрешно чувство,че точно с Рей няма да се получи съвсем така.Тя се обърна към него и се усмихна.

-Така,сега отиваме до апартамента ми,взимаме нещата,минаваме през вас и заминаваме?-попита и се зачуди дали няма да минат да напазаруват преди това,но не попита.Все пак Рей наистина беше достатъчно зрял и разумен,за да му се бърка в това.А пък и тя не бе от особено ядящите хора.По-скоро предпочиташе да пие чай и да тренира пред това да яде.Не й допадаше.Очите й се разходиха по лицето му и преди да е успял да я облече тя се загърна с палтото му и се усмихна широко.

-Да ти спестим поне тази грижа.-смехът й отново се разнесе,а в главата й се появи мисълта „Защо по дяволите не спирам да се хиля,като идиот?”Но това си беше тя..Винаги се смееше.

by Sponsored content

Coffee place

Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place

Re: Coffee place