Преди седмица из Ню Йорк

by **Кристан** Сря 14 Авг 2013, 15:48

След като влязохме в кафенето и двамата си поръчахме се загледах в дамата.Не беше от добрите,но щях да рискувам.Беше много по-слаба от мен и това ми помагаше. Въпреки това пак усещах,че тя е най-малко човек.Пък и да бъде върколак или ловец,не ми пречеше.
-Аз съм Кристан-казах на свой ред аз.Момичето имаше интересно име.Дори бих казал рядко срещано.-С какво се занимавам ли?-зададох аз въпрос на себе си след като чух нейния.-За сега с нищо или поне няма професия или нещо,което да ми е влязло под кожата толкова,че да му обърна внимание-отговорих аз след няколко секуни мълчание.
Не виждах смисъла да я лъжа.Все пак едва ли щяхме отново да се срещнем,а й едва ли след месец,два щяхме да се помним.
-Ти с какво се занимаваш?-попитах не след дълго аз.
Донесоха поръчките и на двама ни и аз благодарих любезно.Отпих от кафето си и зачаках отговор.

by **Casidy.** Пон 19 Авг 2013, 17:13

Не знаех как да отговоря на въпроса му. Трябваше или да му кажа, че не се занимавм с нищо или , че се занимавам с нещо но не и с лов на същества. Усмихнах му се чаровно, за да си дам малко време да помисля.
-Всъщност не се занимавам с нищо. Просто се разхождам. Нещо като голяма почивка.
отново се усмихнах. Исках да отклоня вниманието му от себе си и от това, че съм ловец. Бях спокойна външно, но вътрешно се претеснявах. Все още не бях разбрала какво е той. Не вървеше да го питам, защото щеше да се усъмни, че и аз съм нещо. Притеснението ми растеше по необяснима причина и затова направо казах.
-Какво си ти?
след това направих виновна гримаса.
-Така де. Ясно ми е, че не си човек. Извинявай, но съм нова в тези неща. На скоро разбрах расата си и кипя от нетърпение да разбера дали има още като мен, а според дарбата ми ти си нещо, но какво. Не съм я тренирала.
усмихнах се гузно и зачаках с нетърпение да чуя расата му. Трябваше да разбера дали мога да го убия и ако да с какво.

by **Кристан** Пон 19 Авг 2013, 18:06

Тя не осъзнаваше,че аз само с един поглед можех да разбера дали е човек или нещо друго,за което се предствяше тя.Каза ми,че е някаква същество.За токова се представи,но не...Беше един обикновен ловец.От онези,които още от момента,в който се превърнах в демон ме търсеха.
-Стига вече с този театър.Какво разиграваш?Да не сме в цирка?-рекох аз съвсем спокойно.-Знам,че си ловец не ме лъжи,а аз да не съм човек.Демон съм.
Погледнах я.Името й ми беше така познато или поне изражението.Сетих се за едно малко момиче,чиито родители убих преди години.Забравих мисълта си за миг и забелязах,че в този момент може би ще бъда убит.
-Не си го и помисляй-рекох сериозно и заплашително,а преди това хванах ръката й и погледнах в очите й.
Имаше наистина красиви очи,но това по-късно.Сега ще си имаме проблем.Може и да ме убие още сега,но преди да направи каквото и да е било казах:
-Спри!Цял живот живях в тайна заради такива като теб.Имаш ли представа какво е две хиляди години.Моля те запази си коментара за себе си.Ясно ли е?
Лош подход,но това е положението.Не ме интересува вече да става каквото става исках просто да изкажа мнението,за което никога не ми е оставало време.

by **Casidy.** Пон 19 Авг 2013, 19:42

Топлината се изпари от лицето ми. За миг застинах. До сега не ми се бе случвало. Проклятие. Този имаше дарба за разбиране на расата на съществата. Мозъка ми работеше бързо. Трябваше да го убия преди да е избягал или ме е нападнал. Така ме бе учил ловеца при, който израснах. Преди да посегна към кинжала си той ми хвана ръката. Очите ми го пронизаха в леден поглед и лека изненада. Някъде в мен пламна страх. Не знаех какво да правя. До сега не ми се бе случвало да се проваля така. Очите ми се бяха разширили и търсех начин да се отърва от този. Някак да се освободя и да го убия.
-Няма някакъв си демон да ми заповядва. Аз пък цял живот убивам такива като теб заради такива като теб. Ти си живял две хиляди години в тайна, а аз се учих да убивам зверове като теб. Бездушни и безчувствени.Нямате и грам сърце. Знаете само да убивате.
задърпах се с всички сили, но той не пускаше ръката ми.

by **Кристан** Вто 20 Авг 2013, 04:52

Добре права е.Едва ли не убиваме.Но всеки трябва да оцелява по някакъв начин.Изобщо защо мисля.
-Никой не може да го отрече,но и при вас е същата работа-рекох аз.Не какво говоря не е същото.Те убиват свръхестествените,защото са убийци и да такива сме.Какво е значението?Всеки човек или същество трябва да живее по някакъв начин.-Е,а теб какво те различава от всички тези свръхестествени?Да...знам какво ще кажеш.Това,че вие ни убивате,защото ние го правим.Изобщо не сте по различни.
Казах аз накрая.Просто вече ми омръзна.А за неин късмет е първият ловец,на който обръщам толкова внимание с думи.
-Не!Знаеш ли какво убий ме-рекох и пуснах ръката й.-Нека да не е пред толкова много хора.Никой не е длъжен да си разваля апетита.-казах аз накрая.
За първи път бях сериозен...или поне по този начин.Вече бях и изгубил смисъла в живота.Защо сега да трябва да го откривам.

by **Casidy.** Вто 20 Авг 2013, 08:09

Малко се учудих от думите му. Той искаше да го убия? Разтърсих глава не вярващо. Какво можех да направя? Тогава ми хрумна една идея.
-Извинявай, но съм бивш ловец. Това ми е инстинкт. Повечето хора казват, че ловците са безчувствени и затова не съм от тях.
усмихнах се и се радвах, че успях да замажа положението.
-Наистина съжалявам. Няма да те убивам. От одавна зарязах убийствата.
нямаше да проваля. Щях да го елиминирам, но щеше да е по-лесно ако той не знае, че съм ловец, а щом знаеше щеше да е по-добре да знае, че не представлявам заплаха за него.
-Пак съжалявам. Нека започнем от начало. Аз съм Касиди. Бивш ловец. Така ти си Кристан - демон. Какво правят демоните по цял ден?

by **Кристан** Вто 20 Авг 2013, 11:28

На какво ли се опива да игра младата руса девойка.Изглежда има планове запазени само за нея си и едва ли ще разбера какви са.Когато бурята се успокои и двамата седнахме по местата си.Погледнах я като се опитах да успокоя бушуващия огън в гърдите си.Бях бесен.Може би дори изнервен.Опитах да смекча и отговора си и да не се окаже,че сега аз съм този,който не се държи като нормален човек,но както и да е.Аз така или иначе не бях човек.
-Касиди-започнах аз.Може би щях да я попитам каква игра игра,но реших да си премълча.-Какво правят демоните според теб.Освен,че единственото,което знаеш е,че убиват.

by **Casidy.** Вто 20 Авг 2013, 11:54

Едва ли се бе вързал толкова лесно, но поне не показа съмненията си задавайки въпроси, което беше добре. Успокойх се и си отдъхнах. Нямаше смисъл да стоя на нокти само, защото ме бе разкрил. Радвах се, че бях замазала положението. Поне нямаше опасност да ме убие. Най-малкото че тук имаше доста хора. Опитах се да държа съвестите, които бях научила от ментора ми в обучението ми за ловец, си близко. ,,Когато говориш с демон подбирай думите си възможно най-добре. Особенно ако знаеш, че е умен.''Отново сложих топлата усмивка на лицето си и казах.
-Ами не знам. Представям си ви мислищи за алкохол и секс.
последното си изречение го изстрелях така бързо, че дори не мина през главата ми, за да разбера дали не звучи грубо. Реших, че ще е по-добре да добавя нещо от сорта ,,Така съм чувала'' или ,,Така мисля''.
-Поне така мисля.
отново се усмихнах топло и го загледах с очакване.

by **Кристан** Вто 20 Авг 2013, 16:12

След като чух мнението й за демоните щях да избухна в смях,но все пак се въздържах.Присмях се на думите й без дори да го крия.
-Явно изобщо не си наясно с тези неща-рекох аз,което за пореден път доказваше,че не е бивш ловец.Срещал съм много такива и те идеално знаят за демоните всичко,което им е нужно,но не й "Представям си ви мислищи за алкохол и секс."-Не не мислят само за секс и алкохол.Спокойно.Не сме толкова зле-казах аз.Все пак аз съм представител на тази раса и дори и да не искам да съм такъв пак ще си ги защитавам и уважавам до край.-Демоните са сътворението на Луцифер.Има и добри и лоши.Лошите са тези,които мислят само за "секс и алкохол" както се изрази ти,но да не пропускаме това,че убиват наред.Има такива,които са добри и не мислят за "алкохол и секс".Лично аз съм живял доста дълго и познавам такива,които умряха,защото не искаха да убиват.И умряха от липса на души.Аз намерих начин да се справям с този огромен проблем свързан с душите.Нещо друго да искаш да знаеш?
Завърших с въпрос аз.За щастие не й казах прекалено много.По скоро повече за това с какво се хранят.Едва ли щях да й кажа нещо повече,но както и да е.Важното,че не е получила кой знае каква информация за нас демоните.Няма и да получи.

by **Casidy.** Съб 31 Авг 2013, 18:31

Определено знаеше доста за демоните. Разбира се като вземем в предвид това, че е един от тях. Можех да го използвам малко. Щях да науча какви са слабите места на демлните и да ги унищожа веднъж за винаги. Освен това щех да го накарам да ми се довери и щеше да е безжащитен. Няма дс го очаква,и лесно щях да го елиминирам.
- Интересен живот си живеете. Ти някога бил ли си от тези дето мислят за алклхол и секс?
не бях наясно с тяхната психика по простата причина, че това бе първият мк демлн, който трябваше да убивам. Бях леко изплашена от факта, че трябваше сама да се справя с него, но и леко развълнувана пи същата тази причина.

by **Кристан** Сря 04 Сеп 2013, 04:11

-Интересен въпрос!Защо изобщо го задаваш?-попитах аз.
Не бях много сигурен в нея.Отпих последната капка от кафето си и погледнах право в очите й.Не исках да звуча грубо за това просто реших да й отговоря,макар че знаех до къде би могло да ме доведе той.
-Минал съм и през това-отговорих аз студено.
Може би и тя трябваше да отговори и на някой мой въпрос.Едва ли беше честно да го правя само аз.
-Ами ти?Какво правиш като ловец?-попитах аз.
В този момент осъзнах колко тъпо е прозвучал въпроса ми,но все пак реших да си го задам.

by **Casidy.** Нед 20 Окт 2013, 10:25

Засмях се лекичко и след това отговорих на първият му въпрос.
- Питам защото ми е интересно.
след това се замислих върху първият му въпрос. Какво да му кажа? Знаех, че отлично знае какво правят ловците. Определено отговора ми нямаше да е ,,Помагаме на гладните демони да си намерят души.''
- Както ти казах аз съм бивш ловец. Просто не ми понася да гледам жалните погледи на съществата. Онези очи вторачени в моите, търсещи състраданието ми. Не съм способна да отнема последния плам надежда в очите на тези създания.
гледах да сдържа удоволствието си когато подробно описвах погледа на съществата. Това беше един от любимите ми моменти в лова. Тогава когато тези безмилостни и егоистични същества търсят твоето състрадание и твоята милост точно така както техните жертви пред да бъдат убити. Тогава когато лицемерни същества, които се водят силни физически търсят проуката в суровия ти поглед, която ще бъде ясен знак за тяхното избавление. Такава проука обаче никога не е имало и никога няма и да има. Защото единственото нещо което виждат тези същества е гняв, решителност, ярост, студенина и жестокост. Не смятам, че някога бих пощадила което и да същество, освен хората разбира се. Точно в този момент ми се искаше да убия мъжът пред мен, но знаех, че щях да избързам. Първо, имаше много хора. Второ, Ричард ми казваше да изчакам до последния момент. Да изчакам тогава когато е най-удобно. Когато съм спечелила доверието му и съм го заблудила напълно.
- Преди малко спомена, че ти си намерил друг начин да се храниш. Любопитно ми е какъв е този начин?

by **Кристан** Нед 17 Ное 2013, 14:23

Присмях се на думите й. Всъщност дори не се опитах да прикрия този смях по простата причина, че стоеше пред мен, лъжеше ме в очите и си мислеше, че й вярвам.
- Нали знаеш, че дори милион пъти да изречеш думите "бивш ловец" те няма да станат истина - рекох аз и я погледнах в очите.
Така си беше. Опитваше се да ме баламосва, но съм живял две хиляди години, ако й се вържа...просто няма да съм аз. След толкова много години успях да се опозная и да разбера какъв съм всъщност. Е и едва ли една, предполагам, двайсет годишна би могла да ме заблуди. Заблуждаваха ме толкова много жени докато доживея до двайсет и първи век.
- Прекалено много въпроси, не мислиш ли - казах аз след минутка мълчание.
Усмихнах й се самодоволно. Нима си мислеше, че ще ми зададе куп глупави въпроси и ще получи отговор. Ами...може би не съм толкова "заблуден" колкото е решила, че съм всъщност. И все пак нямам намерение да я подценявам. Не се знае дали ще ме остави жив в следващите два часа. Е, аз дали ще съм жив или мъртъв...едно свръхестествено повече или по - малко.
- По някога наистина се чудя..защо изобщо има ловци. Ако мен питаш колкото и да избивате свръхестествени те пак ще си останат на планетата както и да го погледнеш. Дори в този момент може някой човек се превръща в такова. Не е ли така? - казах не след дълго.
Всъщност май само усложних нещата, но какво пък. Тъкмо ще разнообразя деня си.

by Sponsored content

Преди седмица из Ню Йорк

Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк

Re: Преди седмица из Ню Йорк