Създаване на Вещици/Вещери

by **Jessica Clark** Пон 15 Юли 2013, 19:13

Вещицата/вещера е човек, надарен със специални умения. Вещерството се предава на поколенията в рода - от родителите на децата. Също така имат връзка с природата и я чувстват. Въпреки силите си обаче, вещерите не са имунизирани, нито пък безсмъртни, а най-обикновени и крехки хора.

by **Clyde.** Нед 10 Ное 2013, 11:59

Clyde Northman

age 19 | wizard

Създаване на Вещици/Вещери Tumblr_mtukxsAo0w1s9fqb4o1_500

Всичко започна когато бях на шест години и счупих ръката си. Няма да ви описвам каква ужасна болка изпитах тогава, защото сега тя ми се струва просто нищожна в сравнение с всички онези лайняни истории, през които човек преминава по време на дългото си (дълго с много ъ-та, струва ми се, че е нужно да вметна) съзряване. Та, в онзи ден с брат ми Трей, който е с четири години по-голям от мен, си играехме в градината. Татко беше извън града по работа и ясно си спомням, че тогава ни бе забранил да създаваме главоболия на домашната прислужница Труди. И двамата с Трей добре знаехме, че това ознава никакво излизане извън пределите на къщата, никакво стоене до късно и никакви шантави неща.

- Трей, искам на люлката - изведнъж се изправих на крака и залитайки лекичко успях да разруша къщичката от карти, която строяхме от два часа може би. - Ще ме люлееш ли? Искам да е силно, а ти го можеш.

- Виж какво направи, грозно дете такова! - вбеси се брат ми, въпреки че не беше нарочно. - Няма да те люлея, защото не заслужаваш!

- Тогава ще кажа на татко за всички онези странни неща, които правиш! - озъбих се аз и без да чакам отговор се настаних удобно в голямата люлка.

Ние с Трей се обичахме. Винаги сме се обичали и предполагам, че цял живот любовта ни няма да се измени. Понякога се карахме за такива дребни неща, но не си спомням някога да сме имали по-сериозен спор. И това, че се обичахме, разбира се не му попречи да засили люлката толкова много, че аз да изхвърча от нея. Трябва да призная, че докато летях се чувствах прекрасно, но това усещане бързо ме напусна след като земята ме посрещна с твърдата си прегръдка. Тогава се разревах като малко момиченце и започнах да пищя на умряло. Брат ми се изплаши, че Труди може да ни чуе и по най-бързия начин изтича при мен.

- Млъкни, млъкни! - заповяда той. - Чуваш ли, млъквай веднага, ей сега ще оправим нещата, само недей да ревеш - навярно бе успял да чуе ужасяващия пукот и по този начин разбра, че ръката ми е счупена.

Болката беше задушаваща. От онзи тип силни болки, които не можеха да се търпят. Тогава имах чувството, че цял живот ще си я спомням, но я забравих бързо след онова, което направи Трей. Той доближи дланите си само на няколко сантиметра от ръката ми и въпреки замъглените от сълзите ми очи успях да зърна светлините, които се появиха. И след секунди не чувствах нищо.

- Какво направихте, деца? - гласът на Труди се чу като гърмеж от хиляди огнестрелни оръдия. - Какви са тези викове? Мистър Клайд, какво правите на земята? Това на нищо не прилича, пълно безобразие! Почакайте само да си дойде мистър баща ви!

- Успокой се, Труди - каза Трей. - Ние просто разигравахме една измислена от нас постановка и писъците бяха част от ролята на Клайд. Нали? - той погледна към мен, повдигайки съвсем леко едната си вежда, а аз кимнах в знак на съгласие. Прекрасно разбирах, че брат ми се страхуваше да не издам тайната му. Може да бях само на шест години, но никак глупав.

Стана ли ви вече ясно какъв е брат ми? Стана ли ви вече ясно какъв съм и аз? Тогава все още не разбирах всичко, защото не бях отворил съзнанието си напълно. Мислех си, че всичко е илюзия. Вярвах, че това е само плод на засиленото ми въображение, но не предполагах, че може да е истина и някой ден да се окаже толкова сериозно.

С Трей бързо забравихме за караницата ни. По-късно аз му се извиних за това, че разруших къщичката, в която той бе вложил толкова старание, а той ми се извини за счупената ми ръка. Аз не му се сърдих, защото я излекува.

По-късно когато си легнахме започнах да го питам:

- Трей, на колко години беше ти когато мама почина?

- Колкото теб - отвърна той.

- А тя красива ли беше?

- Да.

- Ти обичаше ли я?

- Да.

- Аз обичах ли я?

- Да.

- Липсва ли ти?

- Да.

А на мен не ми липсваше. Може би поради простата причина, че не я познавах. Имам бегли спомени как ме държи в ръцете си, а аз се вглеждам в очите й. Сините й прекрасни очи. Но не си спомням добре лицето й. Имам нейна снимка, но е много по-различно. И въпреки това тя винаги ще има някакво място в сърцето ми, защото все пак тя е жената, която ме е родила.

Трей не беше от хората, които се натъжаваха лесно. Доколкото си спомням много рядко съм го виждал да бъде тъжен. По лицето му винаги грееше усмивка, но понякога когато отварях темата за майка ни, той се натъжаваше. И след това спираше да говори с часове. Усамотяваше се и се затваряше в себе си. Така се случи и тогава. Очаквах да не ми проговори до следващия ден, но се изненадах, че отговори на следващите ми въпроси.

- Трей, как правиш всички тези вълшебства? - попитах аз, нарушавайки злокобната тишина, промъкнала се в мрачната стая.

- Това е наследството ни - отвърна той. - От мама.

- Как така наследството ни от мама?

- Ами много просто - тя беше вещица!

- А защо не искаш татко да знае, че умееш тези неща, че си специален?

- Защото мама ми каза, че когато разбера за тези способности не бива да казвам на татко.

- А аз специален ли съм?

- Да. Но все още не си го разбрал.

Сега съм тук. Само че на деветнадесет години. Стоя пред огледалото, взирам се в образа си и ме връхлитат всички тези спомени от миналото. Разговорите, които сме провеждали с брат ми, игрите, които сме имали... и всичко останало, което ни е свързвало.

Колкото и да ми се иска да разкажа цялата си история набързо, едва ли ще успея. И все пак не ми се ще да изпускам важни фрагменти от живота си. Е, като цяло, както всички разбрахте, майка ми е била вещица. За жалост Трей е запознат със случая по-добре от мен. Баща ми, Артър, е обикновен простосмъртен, който не разбира нищо от магия и вещерство, но пък по-късно разбрах, че никога не е имал нещо против майка ми да се занимава с това, да използва способностите си и прочее. Стана ми ясно също така защо Трей винаги ми е забранявал да казвам на татко за нещата, които ни се случваха... просто понякога Артър ставаше фанатичен за безопасността на децата му.

А как е умряла мама ли? Малко преди да навърша две годинки се е разболяла от неизличима болест и е починала. Не знам нищо повече по случая, а и винаги съм мислил, че така е най-добре...

Първата активна сила на Трей беше лечителството. Никога не съм го разпитвал много за това как се случват нещата, но често съм ставал свидетел. Още когато бяхме малки той лекуваше ранени животинки и връщаше растенията обратно към живот. Първото човешко същество, което излекува бях самия аз, когато счупих ръката си. По-късно откри и втората си способност - астрална проекция. Винаги съм се възхищавал на начините му за развитие. Смея да твърдя, че свикна с тях прекалено бързо и не изпитваше много затруднения! За разлика от мен той никога не се е вълнувал от пасивните си сили - никога не е писал собствени заклинания, рядко се е случвало да прави отвари или нещо подобно. Винаги е бил на мнение, че активните му способности са достатъчни, за да се пребори със злото и точно това е грешката му. Но аз не мога да се бъркам в нещата му.

Аз разбрах за моята първа способност когато станах на девет. Дотогава си мислех, че не съм толкова специален, колкото Трей. Често си поплаквах на рамото му, завиждайки, но той винаги ме успокояваше, твърдейки, че ще настъпи и този вълшебен момент. И се случи, но... останах леко разочарован? Защото не можех да лекувам, не можех да бъда на две места едновременно. Виждах бъдещето. Получавах видения, макар и в началото те да не бяха никак ясни. После започнах да свиквам и заобичах способността си. А на четиринадесет открих и втората си сила - контрол над елемента огън. Е, това вече ме изплаши и при втория пожар исках да премахна това чудовище от себе си, ала честно казано рано или късно човек привиква към всичко.

Артър... така де, татко беше юрист. Произлизаше от семейство на аристократи. Изкарваше добри пари и спокойно можехме да се наричаме богаташи. Той беше човек на възраст и когато аз достигнах седемнайсетте, си отиде от този свят. И по-добре, ако трябва да съм честен! Лично аз се надявам, че ще умра преди да ме засегне ужасната старост, която не прощава никому.

Трей стана добър адвокат. След смъртта на татко се ожени и със съпругата му Мария заминаха за Париж. Труди отдавна бе спряла да работи за семейството ни и аз останах напълно сам. Седемнадесет годишен самотник.

И самотата е болезнена.

Но не винаги.

Успях да намеря повече време за себе си, успях да развия и способностите си и те повече не ми създаваха трудности. Рових се в различни магически книги и учебници. Проследих целия магически род, от който произлизаше майка ми. Научих много неща за предците си. Научих, че в света, в който живеем има много зло, което наранява и разрушава всичко онова що е прекрасно и невинно.

И може би затова сме създадени ние, вещиците и магьосниците - да се борим срещу това зло, да предпазваме невинните и да се борим за опазването да доброто. Докато нас ни има злото няма да победи.

В продължение на две години нищо не се промени. Занимавам се все със същите неща, а отвреме навреме обръщам внимание и на хобитата си.

Самотата е болезнена обаче.

by **Jessica Clark** Нед 10 Ное 2013, 12:11

Одобрен.Добре дошъл.Попълни Роул Плея си и се забавлявай.

by Lost* Вто 07 Яну 2014, 19:31

Създаване на Вещици/Вещери Tumblr_myvq1cnnf51revrmao1_500

Селения Лестейндж /Seleniyah Lestange // 23 // bad bad witch

Дарба: телекинеза, връзка с всичките природни елементи /подразбира се, вещица е/, владее внушение, но все още не се е усъвършенствала напълно

История:
Ния е вещица за чудо и приказ. Произлиза от много древен род на вещери и вещици, от където и идва огромната й сила. За нещастие на родителите и бабите й, които с всички сили се стараят да я упътят и да я накарат да се придържа към добротата - става точно обратното.
Изкушена още от малка от тъмните сили и мощта, която те предоставят пречупват опитите да бъде добра и тя се отдава на мрака. Разрушава животи, тормози хора, прави проклятия.. Всичко, което можете да си представите, когато чуете термина ''лоша вещица''. Това е тя- олицетворение на злото и егоизма.
Родена е в Южна Калифорния, но семейството й я прокужда от земите, защото петни рода на белите вещери и вещици. Има две сестри и двама братя и всичките са добри.. Черната овца в семейството, както разбирате, но като първородна дъщеря - тя е събирателна за всички сили и възможности на цялата фамилия.
Сега живее в Ню Йорк сама в грандиозен апартамент. Манипулира хората на воля, тероризира ги и е влюбена единствено в себе си.

Характер: Тя е дива, избухлива, решава на момента, живее за мига, защото знае, че въпреки цялата си сила тя е смъртна и все някога ще умре. Умна, интелигентна, коварна и егоцентрична. Тя се разхожда наоколо като кралица на Ню Йорк, макар короната да й тежи понякога и да изисква саможертви. Знае също, че черната магия и неограничената сила изцеждат бавно живота от нея, така че предпочита да живее живота си като за последно.

Работа: Директор на модно списание

Външен вид: Чернокоската е прелестна. Тя често сменя цвета дължината и прическата на косата си. Много често е променена до неузнаваемост, но независимо дали ще носи маска, или ще се прави на някой друг винаги можеш да познаеш очите й - тези дълбоки сини бездни, толкова всепоглъщащи...Много хора са намерили смъртта си, взирайки се в този океан.

*Katy Perry

by **Vincent.** Вто 07 Яну 2014, 19:43

Одобрена си, добър Герой Нещо като че ли имам мерак да пиша с теб .. ;д Ще те помоля да си сложиш Аватар в Профила, тъй като е задължително и не забравяй да се Забавляваш =))

Енджой ;]

by Lost* Вто 07 Яну 2014, 19:48

Благодаря много ^^ вече си оправям профила ии... Ready all the time Very Happy

by Sponsored content

Създаване на Вещици/Вещери

Създаване на Вещици/Вещери

Re: Създаване на Вещици/Вещери

Re: Създаване на Вещици/Вещери

Re: Създаване на Вещици/Вещери

Re: Създаване на Вещици/Вещери

Re: Създаване на Вещици/Вещери

Re: Създаване на Вещици/Вещери