Лондон, Англия

Реших да замина за Лондон и си стегнах багажа. Изкъпах се ,облякох се с облекло подходящо за времето в Лондон, закусих обилно и изпих едно кафе. Купих си билет и тръгнах към летището ,а за мой късмет не бях изпуснал самолета. Качих се последен в самолета ,както и последен си купих билет. Седнах на мястото си и не след дълго излетяхме. По време на полета си резервирах и стая в хотел намиращ се в някаква историческа сграда. Пристигнахме и аз взех си взех такси ,което да ме откара до хотела ми. На пръв поглед градът изглеждаше ,като всеки друг град с население над 8 милиона жители-пренаселен и твърде замърсен. Заради многото исторически паметници и сгради Лондон беше успял да запази магията на средновековния град ,но същевременно с това той беше и един от модерните градове на 21 век. В миналото тук моят вид е бил избиван по доста жесток начин. За съжаление драконите сами сме си изградили славата на жестоки същества ,които за злато биха убили всеки. Вярно аз съм хибрид ,но все пак във вените ми тече и драконова кръв. Докато си мислех за историята на английската столица таксито спря и аз му платих. Качих се в стаята си ,а пиколото ми докара куфара. Дадох ми щедър бакшиш и затворих вратата. Прибрах съдържанието на куфара в гардероба и излязох навън. Уж по пътя към парка срещнах една жена. По-точно щях да се блъсна в нея ,но в последният момент спрях. 
- Извинявам се вината е моя. Добър ден. Как се казвате ?

Не отговори на въпроса ми. Всъщност не стана нищо от това ,което очаквах. Жената бягаше от някого и повлече ,и мен със себе си. Не бях от хората ,които бягат затова исках отговор в замяна на информация за мен. Лицето ми придоби объркан вид от факта ,че се скрихме на такова място.
- Защо се скрихме тук ?
Най-вероятно нямаше да я разбера ,но това не променяше нищо. Аз исках да разбера защо се скрихме. Определено запознанството ни не вървеше по нормалният за всички случайни срещи път. Спокойната ми разходка изведнъж се превърна в бягство. И този път не гонеха мен. Заради работата си имах доста врагове и те често правеха опити да сложат край на моето съществуване. Бях наемник ,а наемници имаше много затова сам се оправях . Врагове ,които не си ги създавах сам.

Рядко попадах в такава в ситуация. Винаги бях сам ,а днес имах компания. Имаше голяма тълпа от хора ,което донякъде беше хубаво за нея ,а и за мен. Шанса да я измъкне без някой да забележи съпротивата и беше малък. И все пак го имаше този шанс ,но това зависи от наемника, начинът на отвличането и целта. Имах избор можех да си тръгна или да остана без да задавам въпроси. Реших да остана и да помогна на непознатата. Чудех се ако успеем да се измъкнем къде щяхме да отидем после. Исках да се запознаем ,но за целта трябваше да си тръгнем от парка без да ни проследят. 
- Ще остана и ще се опитам да ти помогна. 
Погледнах към преследвача ,който беше доста близо и нямаше шанс да избягаме от скривалището си без да ни види. Опитах да измисля план за бягство ,но нямах никакви идеи.

Погледнах към преследвача ни ,който не беше много далеч от нас. Желанието ми да помогна на непозната нямаше да има смисъл ако я хванат. Трябваше ни план за бягство и то бързо. Имах идея ,но тя беше краен вариант и предпочитах да не стигам до нея. Успях да разбера и нещо за жената.
- Как се казваш ?
Не беше много умно от моя страна да задавам въпроси докато ни преследваха ,но исках и да се опознаем ,а не само да бягаме.Преследвачът не се отказваше лесно ,което ме накара да си задам въпроса защо мъжът си рискуваше живота за да изпълни задачата си. Започнах се повече да обмислям идеята си и дали тя да стане реалност. Но ми трябваше и някакво безопасно място ,където да отидем ,а аз не можех да измисля нищо по въпроса.

-