Белград, Сърбия

by **Catherine Chandler** Пон 26 Авг 2013, 20:27

Работата беше моя живот.Като детектив на Ню Йорк имах много задължение,де тук,де извън щата,ако имаше мисии или по тежки случаи.Днес отново се събудих с нежеланието да ходя на работа.Имах нужда от разнообразие,но къде можех да го намеря тук?Нямаше шанс,но и не ни пращаха на други места,градове или дори страни.Станах от леглото и влязох под душа.Освежих тялото си,което въпреки душа,пак имаше вид на изморено,изщощено и нуждаещо се от спа процедури комбинирани с какво ли не.Когато спрях душа,подсуших тялото си и нанесох лосион за тяло.Кожата ми омекна,но все още я чувствах на места груба.Работата ми беше такава,че нямаше как да имам тяло на модел.Въпреки фитнеса,въпреки диетите и другите неща,които правех извън работното време,нямаше как да постигна тяло на модел.Дори и да го исках,това беше невъзможно.Излязох от банята и облякох лятната униформа за работа.Взех всичко необходимо и излязох от жилището си.Докато напусна сградата,видях поне половината жители на сградата.Сутринта беше пълно,едни отиваха на работа,други по магазините или на кафе.Това си бе като традиция,но аз лично не бях от тези хора.Служебната ми кола бе на специалното място на паркинга.Отключих я и оставих нещата си на седалка до мен.Пъхнах ключа,сложих колата и запалих колата.Едни я наричаха кола,а други джип.По документи се водеше джип.По пътя имаше задръстване на места,но бях свикнала със сутрешния трафик на Ню Йорк.Пристигнах на работа,а там имаше плик.Подателя беше от по висшо място.Седнах на стола си и отворих пликът.След като го прочетох,само се обърнах към капитана,а той кимна одобрително.Аз си събрах нещата и напуснах управлението.Пликът беше със съдържание,че съм назначена на мисия в Сърбия.Отново се качих в джипа си и се върнах вкъщи като си събрах багажа и отидох на летището.Оставих колата си и поръчах да я върнат в управлението.Купих си билет и изчаках около два часа за да дойде моя полет.В пликът пишеше,че ще имам помощник-лекар там.Дано е някой с който ще се разбираме.Не ми се напускаше въпреки всичко града.Тук имах жилище,приятели,врагове,а там нямах нищо освен работа и дом.Да.Беше ми подсигурен специален апартамент с най-малко двадесет защити.Нали съм детектив и бях напълно обезопасена.Не виждах голям смисъл,но явно те виждаха.Погледнах часът и видях,че е моя ред.Качих се в самолета и след десет минути,той мина пистата и полетя във въздуха като се насочи към Сърбия.По време на полетя,летеше къде ли не.Мина над много страни,но яз си имах мисия и не се вълнувах така,както другите пътници в самолета.Докато мислех,заспах.Когато се събудих,бяхме в Белград,Сърбия.Видях превоза,който ме чакаше пред входа на летището.Качих багажа си и без нищо повече седнах отзад.Когато пристигнахме,видях още един джип до нашия.Попитах на кого,а в отговор получих,че е на лекар,който ще ми помага в мисията тук.Настаних се в апартамента,а думите ми за него,просто бях без коментар.

by **Vincent.** Чет 29 Авг 2013, 21:15

Бях скапан, но кой ли го интересуваше - подробности. Не бях мигвал, тъй като прекарах миналото денонощие в Спешното отделение на болницата, в която работех. Та тъкмо се бях приготвил да се прибера, просвайки се на леглото за да поспя, когато бях повикан от главния лекар в своя отдел. И какво да видиш, в кабинета му ме чакаха двама агенти на ФБР, които искали да говорят с мен. Подразбра се, че болницата им прави услуга в замяна на нови апарати, които ще улеснят работата на лекарите. Разбира се, никой не се поинтересува дали действително искам да се заема с това, което агентите искаха от мен, но при такова предложение за обновяване на медицинските уреди, шефа ми просто не можеше да им откаже и директно ми възложи задачата да им съдействам по какъвто и да било начин, доколкото мога.
Ето как се озовах пред хотелска стая, която ми беше непозната, на път да се срещна с личност, която също ми беше непозната.
Явно въпросния случай беше изключително важен, след като бяха довели един от най-способните си агенти, при това чак от Ню Йорк. Подозирах, че шефа ми беше избрал мен за въпросната задача, защото говорех английски, а и както той се изрази, "Ситуацията изисквала деликатност и способно лекарско око". Да бе да. Както и да е .. Явно беше извършено убийство и искаха да прегледам раните на жертвата, които били доста неспецифични. Разбира се, беше невъзможно да работя сам и следователно бях назначен с въпросния нюйоркски агент. Въздъхнах, разтривайки уморено очите си с една ръка и разсеяно почуках на хотелската врата. Очаквах да ми отвори някой от типичните им детективи - висок, мускулест и сериозен.
Е, вратата се отвори и надали можех да съм по-изненадан - жената, стояща пред мен не само не приличаше на преуспял и способен агент, но и беше наистина красива - умореният ми поглед регистрира дори това. Гледах я учудено и попитах объркано, но радвайки се, че говоря на английски отново след всичкото това време
-Вие .. вие ли сте агента от Ню Йорк? - окей, тя ме гледаше и погледът й вероятно щеше да мине за странен, ако не бях толкова уморен и не бях пропуснал тази малка подробност. След това непознатата бавно кимна и аз протегнах ръката си към нея, продължавайки и в същото време опитвайки се да й обясня, че сега щяхме да работим заедно -Аз съм Винсънт, работя от известно време тук .. Лекар съм и явно ще трябва да си партнираме по случая, който възложиха и на двама ни.
Исках да й отправя дружелюбна усмивка като знак, че искам да се разбираме, докато работим заедно, но май не се получи и вместо това усмивката ми към нея беше по-скоро уморена. След известен момент тя пое ръката ми и аз се постарах да не реагирам, за да не предизвиквам звяра в мен ..

by **Catherine Chandler** Пет 30 Авг 2013, 15:59

След като се настаних,реших,че може да разнообразя като изляза някъде.Влязох в банята да се изкъпя,а след това мислех да се облека,но се позвъня на вратата.Не знаех да отворя ли или първо да се наглася,което щеше да отнеме около час.Все още с копринения си халат,мократа коса и на бос крак пристъпих към вратата.Леко засрамена от външния си вид,отворих вратата.Пред мен се показа един мъж.Е това бе прекалено в предвид външния ми вид и облекло.Предимството бе,че той беше изморен и едва гледаше.Усмихнах се леко и казах.
-Да.Аз съм.Казвам се Катрин.-отворих вратата и допълних.-Виждам,че си изморен.Влез и полегни малко в стаята за гости.После ще поговорим.-той влезе,а аз само му показах стаята и веднага засрамена се прибрах в моята.Боже...Какво беше това?Знаех,че колегата ми ще е мъж,но не очаквах да е изморен и да дойде да се запознаем.Не бързах за никъде.Все пак днес пътувах и имах нужда от почивка,а не от гости.Без да се ядосвам повече,отворих гардероба като отвърнах колана на халата ми.Прегледах на пръв поглед дрехите,но нищо не ми допадна.В стаята за гости,където сега беше...Винсънт имах гардероб.Бе по-малък,но бяха ме предупредили,че там пак имам дрехи.Не знаех нищо за този апартамент,освен много камери и другите защитни придобивки.Завързах халата и отидох в кухнята.Направих кафе и почуках на вратата за стаята за гости.Чух едно ,,Влез" и отворих вратата и влязох с думите.
-Заповядай.-поднесох му кафето,а към него имаше отстрани бисквити,захар и мляко.-Ако искаш нещо,кажи.-усмихнах се и се насочих към гардероба като казах на Винс.-Извинявай за нахалството,но нищо не ми допадна в гардероба в моята стая.-отворих този гардероб и си харесах една рокля.Взех я от закачалката и се обърнах към Винс като отново проговорих.-Ще отида да се облека и се връщам да си поговорим малко.-присвих очи накрая и напуснах стаята.Влязох в моята и се облякох.Подсуших косата си и я оставих пусната.Като грим нанесох само спирала и гланц,след което се върнах при Винс с въпросът.
-Какво ти казаха шефовете за мен и мисията ни?-седнах до него и взех кафето си в ръце.Отпих една глътка,но без мляко не ми хареса и налях малко след което пак го пробвах и ми допадна на вкус и аромат.

by **Vincent.** Нед 01 Сеп 2013, 13:41

Окей, определено не бях очаквал това - нито факта, че агентът, с който ще си партнирам ще е жена, а още по-малко пък студеното й и високомерно отношение. Явно забравях, че тя идваше от Ню Йорк, все пак. И като проклех тихо на сръбски под носа си, докато се обличаше, посегнах към чашата с кафе, която тя беше оставила за мен. Имаше хубаво име - Катрин, което беше в контраст с поведението и държанието й към мен.
Уморено се проснах в един фотьойл, все още с чашата в ръка. Отпих от кафето, надявайки се то да ме събуди и изтощено прокарах ръка през косата си. Да му се не види, само да не бях толкова скапан ..
В същото време тя се върна и ми зададе въпрос, но по дяволите, ако бях чул и дума от него. Главата ми рязко се изправи нагоре, като казах
-Какво? - тонът ми беше объркан, а за да се разсея и да спечеля време за да се стегна, оставих чашата на някаква масичка до фотьойла, на който седях. След което бавно се изправих и я погледнах. Беше ми станало пределно ясно, че бях нежелан тук и това със сигурност не ме караше да очаквам с нетърпение да работя с нея. Окей, Винс .. Просто го изтърпи и да се надяваме, че всичко ще мине гладко и тя ще е на самолета обратно към Ню Йорк преди да се усетиш.
-Виж, съжалявам, но явно и двамата не сме в състояние да започнем работа веднага. Ще се върна утре и тогава вече ще се заловим да работим по случая. - казах това през рамо, докато вървях към вратата и си припомних да добавя -Благодаря ти за кафето.
Е, в тона ми нямаше и капка благодарност, но .. освен това обикновено бих добавил "и гостоприемството", но след като такова липсваше, нямаше смисъл да бъда лицемер. Не и повече от нужното, за всеки случай. Думите ми бяха едновременно небрежни, но и с тон, който отпращаше въпроса й. Отказът ми да й отговоря беше и отказ да я оставя тя да диктува нещата и по изражението на лицето й ми стана ясно, че и тя го беше разбрала.
-Приятна вечер, госпожице Катрин. - казах, хващайки дръжката на вратата и ми мина мисълта, че не знаех дали съм се обърнал правилно към нея, тъй като можеше и да е омъжена, но това беше последната ми грижа в момента. Мислите ми се преместиха към собствения ми апартамент и най-вече леглото ми, на което щях да се просна веднага щом стигнех вкъщи.

by **Catherine Chandler** Сря 04 Сеп 2013, 14:36

Постъпих лошо.Усетих,че той се разсърди и въпреки истинската ми същност,нещо в мен ме болеше.След думите си,той се насочи към вратата.Когато я отвори и пристъпи с цел да напусне домът ми,нещо засегна в гърлото ми.Излязох навън и го видях да крачи към стълбите.Прибягнах до него и го хванах за рамото.Само при допира установих колко силен бе в същност той.Не махнах ръката си от рамото му,а той спря да върви.Доближих се още и тихо промълвих,знаейки,че ме чува.
-Извинявай.-наклоних глава.Знаех,че постъпих лошо,много лошо с него.Не исках да си тръгва.Не исках да го оставям това състояние из улиците.Нямаше да го пусна така.По видът му си личеше,че бе зле и недоспал.Обърнах го с лице към мен и казах.-Не реагирам добре,за което се извинявам,но моля те остани.Изморен си,спи ти се,няма да те пусна така,в този вид навън.Моля те остани,ще се изкъпиш,а през това време ще ти направя вечеря.Ще поговорим или каквото искаш ти,само остани.-отстъпих крачка назад,защото докато говорех усетих как все повече се доближавах до него.Разстоянието по между ни бе прекалено малко,а не бе редно.Красив е,но все пак сме непознати.Беше ми гост и не бе редно да се възползвам от него.Само при тази мисъл,една радостна усмивка плъзна по лицето ми,но само като го погледна в очите,вината за грешката ми изпълваше мъртвото ми тяло.

by **Vincent.** Съб 28 Сеп 2013, 23:13

Както вървях към стълбите, изведнъж една ръка ме хвана за рамото. Беше Катрин, която ме извърна с лице към нея и се извини. След думите й повдигнах изненадано вежди, но не казах нищо. В единия момент беше студена и отблъскваща, а в следващия гузна и смирена .. и очарователна. Тази жена беше пълна с противоречия.
Въпреки това обаче отчасти не можех да откажа на големите й очи, с които ме гледаше и само кимнах в отговор. Нещо все пак ме спираше - може би обидата, която ми беше нанесла по-рано, тъй като все още усещах резервираност спрямо нея. Двамата тръгнахме обратно към апартамента й, но докато крачехме, прокарах отново ръка през хаоса, който представляваше косата ми и отдръпнато казах
-Виж, Катрин .. знам, че милото ти държание е само защото ще работим заедно, но въпреки това бих искал да се разбираме, докато си тук. - най-малкото като си съдействахме взаимно един на друг щяхме да разрешим по-бързо случая и да не се налага да сме в компанията на другия повече от нужното.
-И между другото, не искам вечеря. Ще постъпя нахално и мога да се възползвам от предложения душ, но няма нужда да те притеснявам с излишни неща.
Душът наистина ми беше крайно необходим в момента, иначе гордостта ми надали щеше да ми позволи да съм й длъжник по този начин. Оставяйки я да премине първа през вратата, влязох след нея и този път аз я хванах за ръката, за да я спра и обърна към мен. След което я пуснах и като хванах един от кичурите на косата й, изпречил се върху лицето й, го отметнах назад в небрежен жест и се постарах да звуча дружелюбно, когато накрая проговорих
-Надявам се да се сработим добре, партньоре. - след което й отправих усмивка и се запътих към банята, но сещайки се, че не бях сигурен къде се намира, се спрях и казах през рамо
-Ъм .. натам е банята, нали? - мисълта ми беше само как ще си взема освежителен душ, а не колко глупаво изглеждах в момента. И може би не само сега, а в нейните очи и като цяло по принцип.

П.с.: Извинявай за огромното забавяне...

by **Catherine Chandler** Нед 29 Сеп 2013, 00:32

Той тръгна с мен,но по погледа му си личеше,че бе недоволен.Знаех си.Нараних го и това нямаше да го забрави.Влязохме вътре и след жеста му,се усмихнах леко и казах.
-След два метра,зави и ще видиш една зелена врата.Там е банята.Вътре има шкаф,там са хавлиите.Приятно къпане.-обърнах се и отново се върнах в стаята където щеше да спи той.Оправих леглото като смених спалното бельо и сложих чисти възглавници.Излязох от стаята и се запътих към кухнята.Имах нужда да хапна нещо.Отворих хладилника и в предвид това,че почти нищо не ям,реших сега малко да се полакомя и си направих два сандвича с кашкавал,шунка,салата и майонеза.Тъкмо ги сложих в една чиния и в кухнята влезе Винс.Обърнах се към него и го попитах отново с виновно изражение и засрамена от постъпката си.
-Искаш ли нещо да ядеш?Питам те сериозно.Няма нищо сготвено,но мога да ти направя сандвич.-погледнах го вече сериозно и си налях сок,като налях и на него.След това му го подадох,а той пое чашата и отпих малко.Надявах се да се съгласи да яде,все пак е мъж и има нужда от храна.

by **Vincent.** Пон 21 Окт 2013, 10:55

След освежителния душ, бързо се облякох. Протегнах се за една от кърпите, които бях използвал след като излязох от банята и започнах да я търкам в косата си. Огледах се, спомняйки си, че не виждах Катрин никъде и тръгнах да я търся. Все още бях изтощен, но душа ме беше освежил и сега се чувствах доста по-бодър.
Влизайки в кухнята, намерих Катрин там с чиния и два сандвича пред нея. Наливайки сок в две чаши, тя ми подаде едната и сконфузено ме попита дали съм гладен. Усмихнах се, но поклатих глава отрицателно. В същия момент стомахът ми обаче реши да ме издаде и аз я погледнах леко сконфузено. Тя се усмихна, но не каза нищо, а посегна да направи сандвич и за мен. Хващайки китката й, я спрях като казах
-Благодаря ти, но сам ще го направя. Не бих искал да се натрапвам. Достатъчно е това, че ме храниш.
Наистина, гостоприемността й сега беше доста по-щедра, отколкото в началото. Срещайки погледа й, понечих да се усмихна, но осъзнах, че все още държах ръката й. И като се прокашлях, я пуснах и застанах зад плота в кухнята, скалъпвайки набързо един сандвич от продуктите, които вече бяха извадени от хладилника.
После двамата се запътихме към другата стая с по една чиния в ръце и аз се възползвах, за да кажа
-Та, каква е напредналостта по случая? Какви улики са събрани? - тонът ми беше неутрален, докато тя ме водеше към съседната стая. Мислейки си как бях изморен, си наложих обаче да се съсредоточа върху възложената ми задача, тъй като този случай все пак беше важен.

by **Catherine Chandler** Нед 17 Ное 2013, 10:14

Той пожела сам да си направи сандвич и не му досаждах докато го правеше.Все още се чувствах виновна и не исках да си търся причини да се разсърди и пак да си тръгне.Не казвам,че нямаше пак да го върна,но щеше да е прекалено.След като той си направи сандвича и седнахме на дивана в хола,го погледнах и от далеч си личеше,че е изморен.Затова предложих...
-Винс...недей да се мъчиш.Ще говорим утре,а сега се нахрани и върви да поспиш.Не,че те гоня да спиш,но си изморен и не искам да се мъчиш.-усмихнах се и отхапах от сандвича си.Вдигнах краката си на масата,което бе един от лошите ми навици и се облегнах по удобно на дивана,като пуснах телевизора на един филм.Филмът бе някаква комедия,но не мислех да сменям канала.Но понеже не бях сигурна,попитах колегата си.
-Ако искаш ще сменя канала.-кимнах с глава и изчаках отговора му,като лакому си похапвах от сандвичите.Рядко се случваше да имам подобен апетит,но явно полетите ми се отразява зле.И въпреки това мислех да изям всичко.
Погледнах към прозореца,а навън вече се стъмваше,което означава,че градът те първа ще става по страшен.Поне така чух,че става тук особено след 22 часа.Бях на мнение,че е по-добре нощно време да се охранява по строго,но тук в Сърбия това бе без значение.Точно и затова се чуден,защо викнаха хора от Ню Йорк,които да им укротят града и да ги спасят от онези хора на експериментите.А по-точно от Мюфрилд.Всеки ги беше чувал,но малко знаеха истината за тях и тяхната организация,която има висок успех в Сърбия,но и много жертви заради техните експерименти.Надявах с Винсънт да затворим тази фирма за създаване на такива хора.

by **Vincent.** Пет 06 Дек 2013, 13:42

Озовах се на дивана до Катрин, като двамата мълчаливо дъвчехме сандвичите си. В следващия момент тя ми предложи да си легна, а аз дъвчейки обмислях идеята й. Не беше лоша, със сигурност се изкушавах да поспя след изтощителната работа в болницата, но не исках да й се натрапвам. А и тя също беше пътувала и вероятно имаше нужда от сън точно толкова, колкото и аз.
Наблюдавайки как тя пусна телевизора, Кат се обърна към мен. Поклатих глава и с лека усмивка казах
-Не, не го сменяй. За мен няма значение какво ще гледаме. - обърнах се към нея с приятелски тон и след като доядох сандвича си, оставих чинията на масата до краката й и се протегнах, прозявайки се. За момент ръката ми се озова зад рамената й. Побързах да я махна и като се изправих, казах с някак извинителна усмивка
-Мисля, че ще се поддам на изкушението да поспя и ще ти се натрапя допълнително... - след което й се ухилих и се запътих към стаята, където по-рано си бях взел душ. Напомних си да я поканя в дома ми, за да мога да върна гостоприемството й. Или пък може би тя просто искаше да ми се реваншира за по-ранната си не толкова любезна постъпка. Зарязвайки тези мисли, се пренесох на приятната мисъл как ще поспя. Пожелавайки лека нощ на Кат, затворих вратата зад себе си. Свалих тениската си, след която и дънките ми я последваха и останах по боксерки. Беше достатъчно топло, а тъй като звяра в мен поддържаше температурата ми, се завих съвсем леко с един чаршаф през кръста и преди да се усетя, вече спях.

Не знаех колко време беше изминало, но инстинктите ми изведнъж се включиха и животинското ми "Аз" ме предупреждаваше да се събудя. Започнах да отварям очи, забелязвайки надвесена над себе си фигура. Бях готов да скоча, готов да нападна в случай, че беше някой от "Миърфийлд", но после забелязах дългата до раменете й коса и красивото лице.
-Катрин? - гласът ми прозвуча сънено, за да съм убедителен, като човек. Разсънвайки се напълно, забелязах как тя беше седнала отстрани на леглото ми, наблюдавайки ме. Гледах я безмълвно в очите, докато тя правеше същото и за момент настана странна тишина. Ръката й се протегна и погали бузата ми, което беше дори още по-странно от мълчанието между нас. Наблюдавах я объркан, но това, което ме обърка още повече беше как вдигнах ръка и я сложих върху нейната, отърквайки лицето си съвсем леко в дланта й.
Внезапно опомняйки се, побързах да се дръпна и шумно се прокашлях. Или напълно бях полудял, или спането като че ли ми влияеше странно. Все пак с Катрин щяхме да работим заедно. Смръщвайки леко вежди, се канех да я попитам защо е до леглото ми, когато забелязах чаша в другата й ръка, от която се издигаше пара. Явно беше решила да ми донесе какао, за да ми помогне да заспя, но разбира се нямаше как да й разкрия, че усещах аромата му от такова голямо разстояние. Още повече, че в същия момент се сетих за оскъдното си облекло, но не тази мисъл ме накара да се напрегна, а по-скоро фактът, че тя все още ме наблюдаваше и аз осезателно усещах погледа й върху себе си.

by **Catherine Chandler** Нед 08 Дек 2013, 12:09

Докато си похапвахме тихо и мирно,никой не се обади.Никой нищо не каза.Единствените звуци,които се чуваха бяха тези от телевизора и от нашето дъвчене.Обърнах се за миг към Винс,който вече беше готов.Той остави чинията си на малката масичка и след думите си,отиде в стаята за гости да поспи,която по рано му бях дала за тази цел.Аз все още се хранех,но моите сандвичи бяха два и като жена се хранех бавно.Отпускайки се на дивана забравих за всичко около мен и просто гледах в екрана на телевизора без да показвам какъвто и да е било интерес относно филма.Не след дълго се нахраних и измих чиниите като изпих една чаша портокалов сок.Отидох в стаята си и си взех един душ след,което легнах да поспа малко.Имах нужда поне от два часа сън.Гушкайки възглавницата,което ми беше навик от малка,заспах с лекота.

След около деветдесет минути се събудих и след като сресах косата си и облякох една тениска и едни къси дънки,се запътих към стаята на Винсънт.Отворих леко вратата,а той все още спеше.Не мислех да го будя,затова отидох в кухнята и направих два чая.Не след дълго бях готова с напитките и се запътих към стаята за гости.Отворих дървената врата,която за мое щастие не издаде и звук при отварянето.Това да си в страна като Сърбия и жилищата да са здрави,бе много добре.Като държава,тя не се славеше с хубави жилища и изобщо с нещо,което да привлече вниманието на туристите.
Върнах отново вниманието си към госта ми,който при затварянето на вратата,помръдна леко,но не се събуди.Пристъпих бавно към него и оставих подноса на нощното шкафче.Не знаех колко ще спи,затова просто седнах на леглото и го наблюдавах как спи.Наблюдението ми повече включваше всяка една част от лицето,врата,мускулите,ръцете му.Възползвах се,че спи и с поглед разучавах тялото му.Наслаждавах се на всяка една част от него.Не отричам,че наистина бе красив,особено с това тяло.За миг се замечтах,но вътрешно исках тази ми мечта да стане реалност колкото се може по скоро.Изкушението,желанието в мен се засили когато той отвори очи и произнесе сънено името ми.Усмихнах се леко и казах с тих тон.
-Добро утро.-протегнах ръка и докоснах лицето му.Първоначално само с върха на пръстите си,но той положи ръка върху моята и потърка лицето си.Затворих очи и се насладих на момента,който събуждаше непознати за мен,чувства от които в този миг се плашех.Не ми бяха познати,а като Грях още повече не ги познавах.Може би отстрани изглеждаше странно,но бях Грях,а не ангел за да са ми познати чувствата като любов,радост,нежност,страст или пък надежда за нещо по-хубаво,което да ме кара винаги да съм усмихната и да обичам някой.Не,че беше невъзможно,но никой не знаеше какво ще стане с мен и колегата ми.Съдбата често си играеше с хората и съществата и много често ставаха обрати,които много рядко бяха предвидени.Без да сваля усмивката си,казах.
-Направих ти чай.Заповядай.-подадох му чашата,а той отпи и благодари.За миг пожелах да съм на мястото на чашата.Да докосна устните му.Да усетя вкуса на любовта поне за миг.Да усетя онази топлина в сърцето ми,която никога не бях усещала,но бях чувала и чела за нея.Присегнах се и взех чашата чу,но не се съобразих с дистанцията по между ни,която щеше да се получи при приближаването ни.Миг по-късно се усетих колко съм близо до него,но вече беше късно.Устните ми бяха върху неговите,не способни да се отделят.Не способни дори да се откъснат за да си поема дъх.В този миг имах усещането,че времето спря.Че стрелките на часовника,който бе над леглото спряха.Но естествено всичко хубаво си имаше край,а дали щеше да има продължение или щеше да остане до тук,зависеше от двама ни.От това какво изпитахме в този миг,от това какво изпитваме от първия миг като се видяхме.Когато искаш нещо или някой,се бориш с всички сили,но когато не е взаимно,смисъла да се бориш се губи.Надеждата да постигнеш нещо си отива.В момента треперех леко от страх,от незнание,защото наистина не знаех какво чувства или мисли Винс.Как възприе моята реакция и целувката.Какво иска за нас в бъдеще.Всичко в този миг бе тайна,но и истина от моя страна.Знаех,че исках този мъж не само като колега,но и като нещо по силно,като нещо истинско.Като нещо,което се нарича любов.

by **Vincent.** Чет 19 Дек 2013, 21:14

Преди да се разсъня напълно и дори преди да усетя какво става, устата й беше върху моята. Устните й сякаш ме изгаряха - буквално, тъй като предизвикваха милиони чувства вътре в мен и аз усещах как страстта плъзна по тялото ми. Огъня се разпростря и сега сякаш беше и във вените ми, карайки ме да изгарям целия. Дори нямах никакво желание да се отделям от нея, но преди да се усетя, тя прекъсна целувката и ме погледна. Не каза нищо, а аз също не проговарях и тишината се настани помежду ни. Гледах я, колебаейки се какво да направя и как да постъпя, като този път моята ръка се вдигна, сякаш от само себе си и погали бузата й.
Глупашка усмивка се настани на устните ми, докато не откъсвах поглед от нейния и също толкова глупаво й се усмихнах. Осъзнавах, че съм не съвсем облечен и това ме затрудняваше да се контролирам, тъй като знаех, че искам тази жена. Може би го знаех от момента, в който я видях. Спомняйки си обаче високомерието й тогава и не особено учтивото й отношение, се сепнах за момент. Усмивката ми спадна и ръката ми се дръпна от лицето й. Свих вежди, замисляйки се - това ли искаше тя? Моментна забивка, докато е в Сърбия, а после да си замине и всеки да продължи с живота си, сякаш нищо не е ставало. И колкото и трудно да беше за вярване, аз не бях от този тип хора. Тя може и да беше, но не и аз. И особено не и когато имах чувства към една жена. Това се случваше толкова рядко, че последното, което желаех в тези случаи беше мимолетна връзка с бърз край.
Извръщайки поглед настрани, помълчах още известно време, обмисляйки думите си и без да успея да прикрия жегнатото чувство в тона си, бавно казах
-Какво .. какво точно е това, Катрин? Защото ако си решила просто да си поиграеш с мен, не мисля, че бих бил особено въодушевен отношенията ни да се развият в тази насока.
Поглеждайки я отново, сега я наблюдавах открито и очаквателно, търпеливо следейки какво щеше да каже тя. Наистина не бях особено въодушевен от идеята, че тя просто ме разиграва, но щях да изчакам и да видя какво щеше да каже. А и беше редно да я изслушам.
Прокарвайки объркано ръка през косата си, полека се изправих в леглото, все така наблюдавайки обаче Катрин, без да я изпускам от поглед.

by **Catherine Chandler** Пон 30 Дек 2013, 16:17

Прекъсвайки целувката,нещо в мен се промени.Тялото ми изгаряше за него,но не исках да правим секс и после всеки да се върне към стария си живот.Прекалено много бях наранява през годините за да понеса още една раздяла.Търсех,исках нещо сериозно,изпълнено с любов.Връзка,която се гради на доверие,любов и щастие.Може би това беше прекалено голямо желание за един Смъртен грях,но и аз имах право на щастие.Имах право да изпитам любов,да се влюбя и да изживея любовта си.
Без да откъсна поглед от този на Винс,усетих ръката му върху лицето си.Затворих очи наслаждавайки се на момента.Останах на мястото си,но голото му тяло,топлината му,докосване то му ме привличаха да се нахвърля на него.Но не мислех,че е редно да бързаме.Харесвах го,бих използвала и думата ,,влюбена",но за да потръгне всичко в една връзка,не трябва да се избързва.Затова се въздържах да съм директна и си останах на мястото си,като в погледа ми се четеше желание,любов и щастието ми се изписваше на лицето.Всичко си вървеше добре,но тишината по между ни,но Винс я наруши с думи,които веднага промениха настроението ми,погледа,физиономията,но най пострада сърцето ми.Знаех защо си мислеше така.Никога нямаше да спре да ми припомня колко съм жестока.Колко съм зла,невъзпитана.Никога нямаше да забрави как го посрещнах.Как постъпих.Как се отнесох с него.Никога нямаше да спре да ме връща към тази грешка,която остави голяма рана и за двама ни.Но той беше прав.Въпреки,че не знаеше каква съм в същност,че това да причинявам болка е в кръвта ми,но днес обърках.Днес сгреших като постъпих така и най ме болеше от това,че го нараних.Той не го заслужаваше.Не беше редно да постъпвам така,но беше късно.
Когато извърна поглед,нещо вътре в мен,ме заболя още повече.Това,че отмести поглед от мен,ме нарани.Знаех,че това е начин да ме накаже и успяваше по жесток начин,който заслужавах.Без да откъсвам поглед от лицето му,казах с тъга и вина в гласа си.
-Винс...знам,че ме обвиняваш за начина по който те посрещнах и че никога няма да го забравиш,но по въпроса за връзката,аз не искам и не търся нещо за няколко дена.-млъкнах за малко да си поема дъх и продължих вече със сълзи на очите,които не се опитах да спра.-Не те целунах само за да си поиграя с теб,наистина изпитвам нещо силно и голямо към теб,но ако не искаш да има нещо между нас,ще те разбера.Все пак чудовище като мен,не заслужава да бъде обичано.-нямах сили да говоря повече и млъкнах без да отмествам поглед от него.Единственото,което промених в стойката си бе,че едната ми ръка докосна тази на Винс,но само с върха на пръстите ми.Не исках да насилвам нещата,все пак не знаех какво иска той,какво изпитва,какво мисли.

by **Vincent.** Пон 24 Фев 2014, 22:43

Връщайки погледа си на Катрин, видях сълзите в очите й. Думите й звучаха искрени, но най-вече успяха да ме накарат да се намразя. Не целях да я наранявам, нито да я натъжавам, а просто исках да знам накъде отиват нещата. Исках да съм наясно, но явно в опита си да си спестя болка, бях наранил нея. Смръщвайки се, ръцете ми обхванаха лицето й, като палците ми погалиха бузите й, избърсвайки невидимите сълзи там. Гледах я в очите с нежност и тихо прошепнах
-Не плачи, красавице. Моля те.
Отправих й колеблива усмивка, докато продължавах да се взирам в очите й и все така тихо продължих
-Катрин, моля те, успокой се. Нямах намерение да те натъжавам толкова. Просто исках да съм наясно как стоят нещата помежду ни, как ги виждаш ти .. щеше да е жестоко да си създам илюзии, които след това да бъдат разрушени и само да се разочаровам накрая.
Опитвайки се да й обясня нещата, се изправих, сядайки в леглото и я придърпах към себе си, а тя се сгуши в прегръдките ми. Усещах ръцете й по себе си, което никак не помагаше на желанието ми, което нарастваше в мен все повече, а имайки предвид и факта, че бях почти гол, определено не ми бе лесно да се контролирам. Усещайки и начина, по който тя ухаеше, това само засили страстта ми. Тялото ми се напрегна, но за щастие можех да се владея и не направих нито един опит да я прилаская и съблазня. Беше твърде скоро за това, знаех го, а и не би било честно спрямо нея, особено в състоянието, в което беше тя сега. Преглъщайки с усилие, усетих как чертите на лицето ми се изменят и звяра започва да излиза на повърхността. Страха замести страстта и аз се напрегнах още повече, този път опитвайки се да контролирам животинската си страна, заедно с желанието си към Катрин. Не беше лесно, но успях да възвърна нормалния вид на лицето си. Обаче очите ми все още светеха, преобразени и в друг цвят, когато Катрин вдигна поглед от прегръдката ми, поглеждайки ме. Дъхът ми секна в гърлото, когато осъзнах какво е видяла и усетих изненадата й. Чувах сърцето й да бие учестено, а изражението й беше .. някак странно. Не дотолкова шокирано, колкото просто изненадано. Това ме учудваше, но преди да успея да й обясня, полека я пуснах, опасявайки се, че ще я нараня и сведох глава, извръщайки я така, че да скрия лицето си от нея. Бях засрамен, а и твърде напрегнат, и от устата ми не излизаше и звук, въпреки желанието ми да й обясня нещата и опитите, които правех да проговоря. Сякаш някаква буца беше заседнала в гърлото ми .. Но по-лошото беше, че това можеше да бъде сериозна пречка за връзката ми с Катрин и да приключи нещата, още преди дори да са започнали. Все пак, дълбоко се съмнявах тя да ме приеме, след като разбере за звяра в мен .. И колкото и дълбоки да бяха чувствата ми към нея, за съжаление дори и те не можеха да променят това, което съм.

by **Catherine Chandler** Чет 06 Мар 2014, 16:33

Стоях и го гледах.Замислих се,че в този момент бях изгубила същността си.Не мислех за това,че съм Смъртен грях или че съществувам за да всявам гордост навсякъде в света.Мислех само за ритъма на сърцето си,докато гледах голото мускулесто тяло на Винс.Копнеех да се слея с него.Знаех,че аз самата не исках да бързаме,но след думите му,след първата му реч,нещо в мен изключи истинската ми същност.За един миг се превърнах от чудовище на Ада,в принцеса от Рая.Когато го погледнах и слушах внимателно всяка една дума,която изричаше,все повече не исках да го пускам.Това,че чувствата ни бяха взаимни,събуди желанието в мен.Нямаше как да се променя,но можех да се насладя на компанията му,на любовта му,на допира му,на всичко материално и нематериално в него.С тази любов,с това чувство,рискувах гнева на Луцифер,но ме спасяваше това,че той е твърде зает с другите същества,за да мисли и за един от греховете.
Когато Винс избърса сълзите ми и продължи с думите си,с тези,които обяснява какво чувства,приливах от щастие.Не го показвах,но си личеше по блясъка в насълзените ми очи.Все още не можех да се успокоя напълно,но когато ме прегърна,света спря за мен.Беше толкова хубаво да съм в прегръдките му.Да вдишвам от аромата му.Просто беше нещо,което едва ли щях да забравя или някога да откажа да се повтори.Знаех,че като грях не заслужавах това да се повтаря,да го изживея,но не ми пукаше.Обичах го,бях се влюбила до полуда в него.Не мислех,че това ще ми се случи някога,още повече в предвид истинската ми същност.Но явно и най-голямото зло заслужава да почувства какво е да обичаш,какво е да мислиш,да копнееш ,да желаеш само и единствено един човек.Да изключиш света около себе си и да се отдадеш само на един.Едва ли някой,който не беше преживял подобно нещо,знаеше какво изпитвам в момента.Дори да съм зла,нещо,което мислех за себе си,в момента исках само Винсънт.Бях егоист,но това е позволено в любовта.Беше и пресилено от сега да мисля така,но предпочитах това,пред това да мислях как ще ме накаже след 100 години г-н Дявол.Луцифер не беше нищо по различно от мен,но аз поне имах част в себе си,която знаеше какво е да си човек,а той изцяло беше като скала.Студен,мрачен,злобен и всяващ страх.
Усетих,че Винс се напрегна.Беше станало нещо и затова надигнах глава и го погледнах в очите.Цвета им се беше променил,а самия той се беше уплашил.Притесняваше се,че ще ме нарани.Облаче как се нараняваше същество,която отвътре е празно?Имах сърце,но чак когато видях Винс,го почувствах.С появата на този мъж,аз се преродих.
Погледнах към мъжа пред мен и галейки го,казах с тих тон,искрена в думите си и не се страхувах от реакцията му.Не трябваше да крием такива сериозни неща един от друг.
-Винс....не се притеснявай.-наклоних глава и напрягайки се,отворих отново уста.-Аз не съм човек.Дори по природа нямам сърце,душа,отвътре съм празна,но вярвах на това преди да те видя.Признавам си,по природа ми е забранено да изпитвам чувства като любов,доброта,нежност...но ти промени това.-млъкнах за да си поема дъх и продължих с думите си.-Аз съм същество на Ада.Знаеш,на тях не им са познати тези чувства.Но явно има такива като мен,които доживяват да ги изпитат.С риск да те отблъсна или изгоня от себе си,не искам да те лъжа.Затова ти споделям от сега една от най-големите си тайна,а именно това,че съм Смъртен Грях,а за по-точно Горделивост.-извърнах глава и очаквах всичко.Никой не би се влюбих в чудовище.А и кой би повярвал,че имам сърце,което вече принадлежи на друг?Имах го като орган,но то вече беше на Винс.
Не помръднах от мястото си,но честно нямах сили да го погледна.Нямах сили да се изправя пред реалността.Знаех,че любовта е силно чувство,но дали е по-силно от това,което съм аз?Дали чувствата на Винс ще се изместят и ще почувства омраза към мен?Това ме плашеше,но не би ли трябвало да съм свикнала да ме отблъскват или когато се влюбиш,всичко се променя?Не знаех,но беше без значение,беше важно решението,постъпката на Винсънт.

by Sponsored content

Белград, Сърбия

Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия

Re: Белград, Сърбия