Из улиците на Ню Йорк преди месец

Може бе щях да поостана известно време тук. Да, вярно брюнетката бе тръгнала на някъде вече, но беше изпуснала нещо много подобно на скицник. Наведох се и го взех. Мислех да не нахалствам, но въпреки това разгърнах някои от страниците му и какво да видя...все модели. Явно с това се занимава. Може би е дизайнер. Не мога да отрека, че изглежда добре, а също и че подборът на дрехите й е доста добър.
Нямаше да оставя колата на сред пътя. Не ми се искаше да я задигнат или нещо подобно. Вярно, че лесно щях да си я върна обратно, но просто не ми се занимаваше. Качих се в колата, а след няколко минути вече я бях паркирал. Взех скицника от седалката, на която го бях оставил. Излязох от превозното средство. Заключих го, а след това тръгнах по пътя, по който бе тръгнала брюнетката. След около десетина минути обикаляне я видях. Тръгнах по другата уличка. Не исках да си мисли, че съм я следял или нещо подобно. Всъщност може би точно така си и беше.
Изведнъж както си вървях момичето тъкмо бе свило на една от улиците, на които бях и аз.
- Това трябва да е твое - рекох аз, като една тънка усмивка се озари на лицето ми.

Щом брюнетката се обърна към мен взе от ръцете ми скицника с огромна радост, а очите ми сякаш блестяха. Зарадва мд и фактът, че не взе да ми вика или крещи и най - спокойно ми благодари. Зарадвах се на това, защото съм срещал жени, които са способни да ти вдигнат такъв скандал за няма и нищо. Усмихнах се на отговора й, а след това отговорих на предложенидто й.
- Няма да ти откажа - рекох и погледнах към лицето й.
Двамата тръгнахме към отсрешното кафене, а преди да влезем в него аз казах:
- Прекалено добра си за демон.
Веднага след това отново погледнах към момичето и й се усмихвайки се нахално. А след това отворих вратата на кафенето и я поканих да влезе.