Из улиците на Ню Йорк преди месец

by **Кристан** Пет 20 Сеп 2013, 07:39

Сутрешното кафе е най - добрият начин да започнеш деня. Е, аз вече бях изпил моето и сега се излежавах на дивана гледайки телевизия. Всъщност превключвах каналите. Нямаше нищо интересно. Вече ми се иска да изляза от тази къща. По - добре ще бъде така. Не стига, че няма нищо за гледане по телевизията, а да не говорим, че има над сто канала. Аз говоря няколко езика и колко и канали да бях разгледал все НИЩО. Станах от дивана. Взех ключовете от вратата и от дома. Не забравих и телефона, който всеки път забравях, а това бе голям проблем, защото всеки ден ми четяха за това как са имали да говорят нещо важно с мен, а мен ме е нямало. Всъщност може би аз не исках да им се занимавам с проблемите. Както и да е. Излязох от дома си и отключих колата. Качих се в нея и подкарах на някъде. Още не знаех къде. Всичко бе безцелно, защото просто не знаех на къде да тръгна.
Подкарах към една от малките улички, а след това пред мен изскочи една брюнетка. Натиснах здраво спирачката и погледнах към момичето. Ударих ръцете си в кормилото.
- Мамка му! - казах аз съвсем тихо и излязох от превозното средство.
Погледнах я още веднъж и казах малко по - късно:
- Извини ме! Добре ли си?

by **Виктория** Нед 22 Сеп 2013, 10:31

Аз хапнах нещо на бързо и допих сутрешното си кафе.След това взех кафявото си якето,защото мислех,че е студено.После взех чантата си.Отворих външната врата.А след това я заключих.Запътих се към мола с бърза крачка.Стигнах до мола.Влязох в магазина.Гледах новите дрехи.Е магазина не беше кой знае колко да е заредил.Все пак си купих няколко нови дрехи.Все пак трябва да съм в крак с модата.Излязох от магазина.Реших малко да се поразходя.Запътих се към малките улици на Ню Йорк.Изведнъж пред излезе една кола.Изпуснах торбите от ужас.Живота ми мина през очите ми.Взех торбите.Погледнах мъжа в кола беше много ядосан.Когато чух какво казах се изненадах и малко се учудих.
-Да,добре съм.-казах аз със саркастичен глас,защото видях,че изобщо не му пукаше-Благодаря,че попита!-добавих аз.Забелязах,че изобщо не му пукаше за мен,до преди няколко минути видях в очите му,че беше много ядосан.
-Радвам се,че попита.-След това продължих разходката си.Надявах се да не се засека с онзи човек или пък да изскочи още една кола пред мен.

by **Кристан** Пет 27 Сеп 2013, 07:29

Може бе щях да поостана известно време тук. Да, вярно брюнетката бе тръгнала на някъде вече, но беше изпуснала нещо много подобно на скицник. Наведох се и го взех. Мислех да не нахалствам, но въпреки това разгърнах някои от страниците му и какво да видя...все модели. Явно с това се занимава. Може би е дизайнер. Не мога да отрека, че изглежда добре, а също и че подборът на дрехите й е доста добър.
Нямаше да оставя колата на сред пътя. Не ми се искаше да я задигнат или нещо подобно. Вярно, че лесно щях да си я върна обратно, но просто не ми се занимаваше. Качих се в колата, а след няколко минути вече я бях паркирал. Взех скицника от седалката, на която го бях оставил. Излязох от превозното средство. Заключих го, а след това тръгнах по пътя, по който бе тръгнала брюнетката. След около десетина минути обикаляне я видях. Тръгнах по другата уличка. Не исках да си мисли, че съм я следял или нещо подобно. Всъщност може би точно така си и беше.
Изведнъж както си вървях момичето тъкмо бе свило на една от улиците, на които бях и аз.
- Това трябва да е твое - рекох аз, като една тънка усмивка се озари на лицето ми.

by **Виктория** Сря 30 Окт 2013, 09:18

Може щях да продължа разходката си,но тези торби много тежяха. Идеше ми да ги хвърля на някъде.Нямаше начин.Все пак това зависеше от работата ми.Имах чуството,че ми липсва нещо.Погледнах една от торбите.Нямаше го!Скицника ми!Започнах да ровя в чантите.Донякъде ме беше страх.Понеже те бяха поверени на мен не на друг.
-Но,къде е?-казвах си го ровейки в торбите.Изведнъж някой ме докосна.Стреснах се.Обърнах се.Беше мъжа който за малко щеше да ме блъсне с колата му.Той държеше нещо което принаближеше на мен.Толкова се зарадвах,че ми идеше да го прегърна от радост,но аз съм от хората който могат да се контролират.
-Много,ама много ти благодаря.Не знам какво щях да правя ако не беше ти!-казах аз искрено,след това добавих-Какво ще кажеш да те почерпя с едно кафе?
Изчаках отговора му с усмивка.

by **Кристан** Вто 19 Ное 2013, 17:05

Щом брюнетката се обърна към мен взе от ръцете ми скицника с огромна радост, а очите ми сякаш блестяха. Зарадва мд и фактът, че не взе да ми вика или крещи и най - спокойно ми благодари. Зарадвах се на това, защото съм срещал жени, които са способни да ти вдигнат такъв скандал за няма и нищо. Усмихнах се на отговора й, а след това отговорих на предложенидто й.
- Няма да ти откажа - рекох и погледнах към лицето й.
Двамата тръгнахме към отсрешното кафене, а преди да влезем в него аз казах:
- Прекалено добра си за демон.
Веднага след това отново погледнах към момичето и й се усмихвайки се нахално. А след това отворих вратата на кафенето и я поканих да влезе.

by Sponsored content

Из улиците на Ню Йорк преди месец

Из улиците на Ню Йорк преди месец

Re: Из улиците на Ню Йорк преди месец

Re: Из улиците на Ню Йорк преди месец

Re: Из улиците на Ню Йорк преди месец

Re: Из улиците на Ню Йорк преди месец

Re: Из улиците на Ню Йорк преди месец