Езерото с пейките

by **•Chelsey•** Чет 24 Окт 2013, 15:14

Поех си дълбоко дъх. Издишах и се вгледах във водата. Беше толкова бистра, че виждах дъното. Малките рибки и всичко останало. Потопих едната си ръка във водата. Раздвижих я и водата стана на леки вълнички. Въздъхнах. Исках и моя живот да е толкова спокоен колкото тава езеро. Знаех, че се местя само от леглото на един мъж в леглото на друг и, че живота ми няма смисъл и ако продължавах така нямаше и да намери. Не знам защо го правех. Защо мислих единствено за секс и когато видя секси мъж първото което си мислих бе как да го вкарам в леглото. И аз исках обич. Може би всичко това е заради миналото ми. Заради това, че бях изгубила всичко, което някога съм искала. Дани. Човекът, подпората, в живота ми. Онова което ме крепеше преди сега го нямаше и както си и знаех се сринах веднага след като го изгубих. Беше ли честно? Не мисля. Една сълза се стече по лицето ми и капна в езерото. И точно когато реших, че всичко е свършило се появи Стефан. Не знаех дали някой може да заеме мястото на Дани, но ако имаше такъв човек щеше да е именно Стефан. Той беше...просто...перфектен.

by **Стефан** Сря 30 Окт 2013, 08:27

Реших да се разходя.Излязох от къщата си.Сложих ключа в бравата и го завъртях.Заключих.Извадих ключа.Запътих се към колата.Отворих вратата.Седнах.Сложих ръцете на волана.Преди това си сложих колата.Запалих двигателя.Натиснах педала.Запътих се към парка.Стигнах.Паркирах колата.Слязох от колата.Преминах входа на парка.Започна моята разходка.Разходката там можеше да е скучна и отегчителна,но там можеше да срещнеш нови или стари приятели.Бях прав!Стигнах езерото с пейките.Там срещнах Челс.Новото беше,че тя беше увесила нос.Както и беше замислена.Приближих се до нея.Мисля,че не беше редно,но трябваше да я попитам или да я заговоря.Все пак сме стари приятели.
-Челс!Каква изненада!Мислех,че не си падаш по тези места в Ню Йорк-възкликнах аз като повдигнах вежда,а след това я попитах-Защо си увесила нос?-след това добавих-Момиче като теб не трябва да е тъжно!Прав ли съм?
Приседнах до нея.Зачаках отговорите на въпросите ми гледайки отражението й в езерото.

by **Selene.** Чет 23 Яну 2014, 19:05

Бях задъхана, тичайки забързано. Тялото ми беше напрегнато, дъхът излизайки на пресекулки през устните ми. Дори не знаех точно къде се намирах, само знаех, че бях някъде из Парк Авеню. Само че опитите ми да се съсредоточа не бяха особено успешни - кожата ми гореше от температурата, а по челото ми се бяха събрали капки пот и аз едва се владеех. Знаех, че ако се отпусна, щях да се преобразя, а не исках да изпепелявам всичко наоколо. И най-малкото, щях да се издам къде съм. Наемниците бяха по петите ми и един от тях беше успял да ме промуши с нож отстрани на кръста. Знаех, че кървя, а единствения начин да се излекувам мигновено, беше като приемех истинската си форма. Естествено, това бе малко трудно в момента - не исках да изгоря някой по погрешка. Свивайки се сред едни храсти, забелязах малко езеро недалеч пред себе си. Усмихвайки се едва едва, се огледах с цел да стигна до там. Не беше кой знае какво, но може би щях да успея да почистя раната и поне малко да намаля кървенето. Знаех, че нямаше да е лесно да го спра, но със сигурност щях най-малкото да опитам. Оглеждайки се предпазливо, така че никой да не ме види, излязох на алеята с пейките, вървейки бавно, но сигурно към водата. Едната ми ръка притискаше раната и беше покрита с кръв. Втренчена във водата, не забелязах как се блъснах в някого и смутено промърморих
-Извинявайте. Не беше нарочно, съжалявам .. - опитвайки се да не привличам внимание към себе си, не поглеждах в кой се блъснах, но когато въпросната фигура не се отмести, за да мина, вдигнах поглед и забелязах непознат мъж пред себе си. Гледаше ме странно, но не беше очудващо, предвид факта, че бях покрита с кръв. И като за капак, когато се блъснах в него, силите ми като че ли полудяха, и най-вече тези, които се отнасяха до виждането на бъдещето. Виденията се втурнаха в главата ми под формата на хаотични картини и аз се олюлях от цялата вълна на сцени и случки, които предстояха да се случат. Да му се не види .. Хващайки главата си с другата ръка, се вгледах в непознатия. Имаше нещо в него .. усещайки, че смутено се изчервявам, се постарах да отстъпя крачка назад от него, надявайки се все още, та дори и да беше напразно, че той не е забелязал необичайното състояние, в което бях.

by Sponsored content

Езерото с пейките

Езерото с пейките

Re: Езерото с пейките

Re: Езерото с пейките

Re: Езерото с пейките

Re: Езерото с пейките