Сградата на модно списание "Vogue"

by -renekton Сря 08 Яну 2014, 15:16

Ренектън поклати глава и усети, че очите му се затварят. Беше изморен, а и все още не беше заздравял, след като му сритаха задника. След като тя му срита задника. Очите му отново се насочиха към LCD дисплея на монитора и той видя снимката й. От няколко часа я разучаваше. Името й, професията й. Беше известна дама от висшето общество и се чувстваше гузен, че беше постъпил толкова глупаво с такава красива личност. Мишката му стоеше върху снимката й, готова да смени на следващата. Беше намерил Фейсбук профила й и разглеждаше снимките й. Не знаеше защо, но очите й го караха да иска да я срещне отново. Знаеше, че няма да е много прилично от негова страна, но този път си обеща да се държи много по-добре. Изправи се и усети че парещата болка в очите му намаля, в момента, в който те спряха да гледат светещия монитор. Привикна с тъмнината в апартамента си и отново се насочи към банята. Взе си студен душ, след което се отправи към гардероба. Облече се, като този път наблегна на кожата и за финал постави качулката върху русата си коса. Излезе от апартамента си и щом се озова на улицата се огледа. Все още беше мрачно, но знаеше, че скоро слънцето ще се покаже. Щом излязох този път реших да взема мой превоз. Имах стар ръждясал мотоциклет в гаража, който едва палеше, но този път се получи от първия ми опит. Потеглих по улиците на Ню Йорк и знаех къде отивам. Преди да отида първо спрях за кафе, но щом получих топлата напитка в ръката си потеглих веднага.

След около петнадесет минути път спрях на ъгъла на улицата и паркирах мотора си. Слязох от него и зачаках. Щях да стоя пред сградата и да я чакам, а щом се появи щях да се опитам да я изненадам, като отида до рецепцията и й изпратя малко подаръче, но никога не се знаеше кой кого ще забележи първи.. Скрих лицето си с качулката, застанах в едно тихо и тъмно ъгълче и вперих погледа си във входа на сградата.

by Lost* Сря 08 Яну 2014, 17:31

Сградата на модно списание "Vogue" 1400360_530594840363226_1922623664_o

Селения пристъпваше крак пред крак все така уверено. Черните й токове огласяха целия коридор, а тялото й се движеше грациозно и предизвикателно. Погледа й бе надменен а от цялото й същество се излъчваше мощ и арогантност. Вървеше сякаш е единствената жена на света, сякаш е кралица на всички и всичко. Нейната дума бе закон и всички от офиса го знаеха. Затова и бе изпълнителен директор. Червените й устни стояха спокойни и изкусителни, отказвайки да удостоят който и да е с усмивка.
'' You need to be cold to be queen!''

Да, това бе нейното мото и тя се придържаше стриктно към него. Работния ден вече бе привършил, поне за нея. Все пак бе 3 следобед. Качи се в асансьора, мина покрай рецепционистката и докато вървеше към вратата сложи слънчевите си очила. Деня още не бе свършил и изглеждаше доста обещаващ.
Излезе навън и се огледа, когато пред нея спря личния й шофьор с големия джип. Измери го с поглед и кимна, но когато пипна дръжката на вратата усети странно присъствие. Замисли се, съсредоточи се, но нечии поглед я пронизваше като стрела.

Огледа набързо региона и видя нечия сянка с качулка, която бързо се скри зад ъгъла. Тази няма да я бъде.. ако е още един дракон или вещер, който ще й се прави на силен вече й бе дотегнало. Остави чантата в колата, за да не й пречи.
- Джеймс, изчакай ме тук. Угаси двигателя. Ще се забавя малко. - инструктира тя шофьора си и тръгна към въпросната локация. Ловко се вмъкна зад ъгъла и бързо спря тъмно облечената фигура, която се потайваше в сенките. Ръката й се обви около врата му и го притисна към стената.
- Какво по дяволите правиш тук?

by -renekton Сря 08 Яну 2014, 17:43

Ренектън я видя. Излезе от сградата и я видя. Беше толкова красива. В тази черна рокля и тези сребърни лъщящи неща бяха някак си.. точно перфектни за образа й. Беше си кралица й точно, когато мислеше да тръгне с това, което беше в ръката му, но я изгуби от поглед. Остана на място и започна да се оглежда, когато чу познатият нежен глас и ръката, която го хвана за гърлото. Пръстите, който го задържаха във въздуха бяха толкова нежни. Притиснаха го до стената и го попитаха какво прави тук. Сините му очи се подадоха под качулката, като се вгледаха в нея и той каза:
-Здравей, Кралице! - след което се усмихна някак си доволно, че го е намерила. Ръката му бавно се вдигна и тя можеше да си помисли, че е оръжие, но от там се показа една червена роза. Червена, като цветна на устните й вчера. Червена, като цвета на любовта:
-Дойдох просто да ви кажа, че сте много красива и че не съм спрял да мисля за вас цяла вечер! И разбира се да ви подаря тази роза! - след тези думи главата му се вдигна и лицето му се разкри. Усмивката стоеше на лицето му, а той допълни:
-Надявам се да ми простите за глупавите арогантни думи, който казах предната вечер и да ми позволите да ви поканя на среща? - малкото драконче стоеше притиснато от великата вещица и чакаше да чуе отговора й. Чакаше да види какво ще стане. Вътре във себе си той искаше да я изведе на среща, да я опознае още повече, да я пита от къде идва, да знае всичко мистично за нея, а не всичко, което пишеше по списанията. Той... той изпитваше нуждата просто да й покаже истинското си аз, така както иска да види нейното. Може и да е чудовище, но вътре в себе си имаше едно малко желание да се разкрие пред някого и този някого, беше синеок и красив. Харесваше тази жена и искаше да стане по-близък с нея, а не да бъде неин враг...

by Lost* Сря 08 Яну 2014, 18:14

Поне този път блонди си беше научил урока с маниерите. Беше извънредно галантен, дори така, дишащ тежко. Вещицата смръщи вежди и между тях се появи лека резка, докато оглеждаше мъжа пред нея, който се усмихваше съвсем спокойно и самодоволно, сякаш тя беше хванатата, не той.

Нежните й пръсти бавно отпуснаха хватката си и го пуснаха спокойно, след което погледна към розата.
- Задръж я, повече отива на твоята нежна душа. - отвърна саркастично- хапливо и изтупа леко ръцете си, след което ги сложи на кръста си. - Няма да изляза на среща с теб, мисля, че изяснихме това? - попита тя с досада и скръсти ръце пред гърдите си. Повдигна перфектната си вежда и зачака отговор от него.
И докато го правеше нямаше как да не забележи облеклото му. Боже, кожа .. беше доста добро попадение, особено за неговата фигура.. караше го да изглежда опасен и мистериозен и дори секси, а сегашното му държание не се вписваше с дрехите.. очевидно е объркал определенията, докато е четял "как да се държим докато сме облечени с..."

by -renekton Сря 08 Яну 2014, 18:23

Ренектън се усмихна и каза:
-Добре, красавице! Виждам, че не ме харесваш заради снощи и - погледна розата и допълни:
-Смяташ че съм нежна душа, но за да го разбереш трябва да ми позволиш поне да те изведа на истинска среща.. а ти дори не искаш това! - закрачи и след като излезе от тъмното свали бавно качулката си и тя можеше да види татусите му. Вчера с костюма си ги беше покрил целите, а след като те се сбиха едва ли би ги гледала, но сега от вратът му, надолу по ръцете се спускаха красиви рисунки направени от черно мастило:
-Виж.. аз може да се правя на добро момче, но единствената причина е, защото искам да ти се извиня за тъпото си държание вчера.. ти ме виждаш, като някакво нищожество без да си ми дала шанс да ме опознаеш! Аз.. аз те виждам, като богата, красива.. толкова красива, че ми се иска да те гледам постоянно, но дам.. отклонявам се от темата! - доближи се и вдигна розата така, че да е между неговото и нейното тяло:
-Дай ми един шанс! Нека видя истинското ти аз.. нека видя какво се крие зад богатата, студена кралица.. а ти ще видиш какво се крие под лошото драконче, чието си признава, че вчера му наритаха задника! - вдиша и издиша и за финал допълни:
-Ето какво.. качи се с мотора на мен и ми позволи да те отведа в друг свят.. да ти покажа свят различен от твоя.. или просто.. си тръгни! - стоях пред нея, с пиърсинга на носа си, който се забелязваше вече от светлината, която беше ярко оранжева, защото слънцето залязваше.. Бях прекарал целият ден тук на студа, чакайки тя да се появи и се надявах тя поне да приеме, но никога не се знаеше. Все пак за нея бях просто поредното нищожество, което можеше да унищожи просто с едно щракване на пръстите:
-А да.. и забравих да кажа, че както вчера.. така и днес сте облечена забележително, като една истинска кралица! Такава, каквато сте! - и зачака отговора й.

by Lost* Сря 08 Яну 2014, 22:28

Е, след този сериозен поглед.. Очите му бяха нещо, което я привличаше със силата на еднотонов магнит. Естествено, тя смяташе нейните за най- прекрасните, но и неговите не бяха за изхвърляне. Леката му чаровна усмивка, намеците, мимиките, начина по който говореше за нея. Младата вещица нямаше идея защо той толкова държи да я изведе и как изобщо я е открил, но за това по- късно..

- Е.. предполагам, че едно кафе няма да ме убие. Току виж съм преживяла един час с теб и се прибера жива и здрава. - констатира в крайна сметка и сви рамене, след което изви очи. - Но ще бъде наблизо и ще бъде само кафе. Без вечеря, без цветя и романтична музика. Аз съм всичко друго, но не и романтичка. - допълни съвсем сериозно и показалеца й се размаха във въздуха в знак на предупреждение. Трябваше да внимава с този дракон, едва ли е в началото на живота си, а старите бяха едни от най - опасните. И дори тя да бе всевишна, то той е минал през кой знае какво и току виж попаднала в капана му, а точно от там искаше да избяга.

by -renekton Сря 08 Яну 2014, 22:37

Той се усмихна и каза:
-Нека го кажем така.. ще ми позволиш да си поговорим, ще те черпя чаша кафе, а може и нещо друго, което ти се прииска, като отидем в кафенето.. никакви рози, никакви романтични неща.. просто ще се качиш с мен... момчето в кожени дрехи, ще се повозиш на мотора ми и ще те заведа в едно много красиво кафе, където пускат рок музика, но не много шумно, за да може да си чуеш мислите и след това... - погледна я в очите и допълни:
-След това ще решиш дали ще искаш да ме видиш отново или не... - усмивката му изчезна. Той се доближи до ръждясалото си возило, което ако се вгледаш в него можеше да видиш, че е едно от класическите харлита използвани в доста филми, яхнати от красивите рокери. Той се усмихна и допълни:
-Разбира се, ако искаш ти да избереш кафенето и не искаш да се возиш на мотора, а искаш просто да повървим до там нямам нищо против.. тъкмо няма да има нужда да ме прегръщаш и да си в близост с мен, защото до колкото разбрах.. не съм от хората, който са ти любими, но за това сам съм си виновен и няма за какво да те виня! - той застана пред нея, като разтвори ръцете си, наклони леко главата си и черната му тениска се показа от разкопчаното му яке. На нея пишеше "There is a war inside of me". А той просто не спираше да я зяпа и да чуе какво желае младата дама или по-важното. Дали ще се качи с него на мотора. Вярно, че всичко което направи в метрото беше само за да я сплаши, защото не мислеше да я нарани, но тя му нарита задника толкова яко, че нямаше нужда да я сплашва.. тя го направи вместо него и го остави жив. Което говореше за едно нещо "тя не искаше да го убие.. все още.."

by Lost* Съб 11 Яну 2014, 11:29

Чернокосата жена отново огледа блондина пред себе си, който изглеждаше доста секси в тази кожа и обмисли предложението му. Е, определено с тези прилепнали дрехи нямаше да се качи на мотор. Не беше сигурна, дали изобщо полата й може да се разтегне до толкова, но все пак си имаше кола, нали?
- Предпочитам да дойда с колата си. Дрехите ми не позволяват лудории с мотор, но все пак.. Ще карам след теб. Ти избери мястото. И не е среща! Просто чаша кафе! - заяви тя след известно обмисляне, но не промени нито строгия си тон, нито безчувственото си лице.

Сви устни и му хвърли един последен поглед, след което се завъртя на токчетата си и тръгна към колата. Влезе в големия черен джип и погледна своя шофьор.
- Добър ден, госпожице Лестейндж! Накъде да карам? - попита младия мъж, с известна тревожност.
- Следвай онзи псевдо рокер. - каза тя и му посочи блондина, с който до сега разговаряше, след което сложи отново очилата си и кръстоса краката си.

by -renekton Съб 11 Яну 2014, 11:53

След като чернокосата красавица му заяви, че ще го следва с колата си той някак си се натъжи. Искаше да го прегърне и да се притисне в него. Огледа я, докато крачеше елегантно към джипа си. Ренектън се доближи бавно до мотора си. Беше стар, точно като него. Но колкото и дърти да бяха двамата бяха изящно красиви. Бавно прекрачи превозното си средство и настани дупето си на седалката. Радваше се, че когато са го създали не са използвали кожа за седалките, защото иначе коженият му панталон, залепен за кожена седалка щеше да е най-неудобното нещо. Ръката му стисна дръжката на газта, кракът му рязко натисна стартера и високо кубиковият двигател завибрира под тялото му. Чувството да усеща как Харлито му ръмжи, като звяр го караше да се чувства цял. Беше като него. Приличаха си. Бяха красиви, възрастни и имаха зверски рев. Докато чакаше синеоката кралица да се качи в лъскавия си автомобил той завъртя и задържа дръжката на газта, като форсира двигателя и се чу онзи звук на дърт американски двигател - мощен! "Връм-връм", точно като по филмите с рокери и щом видя как тя се настани на задната седалка левият му крак вдигна степенката, застана в изправена позиция и подаде газ, като вдигна краката си и потегли. Видя, че го следват, а той просто се движеше бавно и спокойно по улиците на градът. След няколко преки направи десен завой и спря на огромното парково място където бяха наредени и други мотори. Отново използва левият си крак, за да смъкне степенката и наклони мотора на ляво, а той просто си заспа на място. Завъртя ключа му и двигателя загасна. Бавно се изправи и погледна мястото, от което дойде, за да се увери, че го следят. Щом я видя се усмихна. Не знаеше дали ще й хареса мястото, на което я беше довел. Пускаха тиха рок музика, хората си говореха тихо един с друг и никой не те преценяваше какъв си. Ръцете му се плъзнаха в джобовете на панталоните и зачака кралицата си, за да я отведе до някоя маса вътре и да поръча кафе, което със сигурност щеше да й хареса, защото тук правеха едно от най-хубавите кафета в целият Ню Йорк. Поне се надяваше да и хареса...

by Lost* Съб 11 Яну 2014, 12:27

Пътувахме в известно мълчание, докато не стигнахме в крайна сметка до крайната цел, където Рей спря. Мястото не изглеждаше нищо особено, нито бе някое от тези, по които тя по принцип ходеше, но вече беше обещала и нямаше как да се измъкне. Сви устни, въздъхна и махна очилата си, вдигайки ги нагоре и ги остави да придържат косата й на главата й. Излезе бавно, взе чантата си и излезе от лъскавия автомобил.
- Не ме чакай, ще ти се обадя по- късно ако имам нужда от теб. - инструктира го и затвори вратата, след което се приближи към дракона, който срещна снощи и се погрижи да не я забрави дълго време. А той вместо да я гледа начумерено или да не иска да се среща повече с нея, защото му показа, че не е обикновено момиче я гледаше с усмивка и обожание.

- Е, пале, да влизаме. Часа започва да тече сега. - напомни му и му намигна, след което го изчака да я поведе навътре. Настаниха се на една маса до прозореца и тя свали якето си и остави чантата настрани. Една сервитьорка с многоцветна коса и множество пиърсинги дойде да им вземе поръчката.
- Двойно лате и портокалов сок. - избра си младата вещица и се облегна назад. Не изглеждаше чак толкова зле отвътре, колкото отвън.

by -renekton Съб 11 Яну 2014, 12:46

Рене я погледна. Беше толкова изящна с всяко едно действие. Стоеше и я гледаше. Истинска кралица. Като джентълмен изчака тя да си поръча и след това погледна момичето:
-Здравей, Минди! - имаше име, което трудно се помнеше, но щом видиш външния вид не може да я объркаш:
-Обичайното! - като Дракон не беше фен на горещите напитки. Не можеше да ги усети, защото не му действаха, но за това пък обичаше алкохола и за това "Обичайното" се превеждаше, като ирландско кафе. Рецептата беше за чаша с нормално кафе, в която се добавяше малко уиски. Все пак от тази страна произлизаше тази велика напитка. След като им записаха поръчката той погледна синеоката красавица. Чудеше се какво да й каже. Искаше да я опознае, но не беше толкова просто. Очите му срещнаха нейните. Ръцете му се подпряха на масата и татусите му изпъкнаха по цялата дължина от бицепсите му до китките:
-Ето какво.. за пръв път виждам толкова силно същество като теб. Не съм много сигурен, но имам предположение какво си, защото вече съм изпитвал това, което направи със.. сещаш се.. грозното чудовище, което щях да призова и наистина се извинявам за това! Идеята ми е, че двамата можем да си помогнем! Знаеш.. този свят е наистина гаден за живеене и още по-малко.. за такива като нас.. за това.. искам да те помоля да ми кажеш дали можеш да ме върнеш към старият ми живот.. Бих искал да възродя расата си. Времената, в който царувахме бяха велики, но от милиони години аз съм просто един човек. Дори като се преобразя нямам пълната си сила, която съм имал преди. Много по-малък съм на големина и съм просто един .. гущер сравнение с истинското определение за дракон. Искам да си върна първородната форма и смятам, че ти знаеш как да ми помогнеш, но... да.. едва ли би го искала просто така... за това... готов съм на всичко, за да знам дали би направила нещо такова за мен... дори да... - очите му не спираха да я гледат и тя видя как от сериозно изражението му се промени в тъжно:
-Дори ако трябва да обещая да съм твой... личен дракон.. - мразеше робството, но хилядолетията, който беше живял като "просто човек" вече го караха да жертва всичко, което има за да може да се върне към онова време. Спомените бяха толкова мътни, че той самият не знаеше дали това, което е в съзнанието му е истина.

by Lost* Съб 11 Яну 2014, 19:33

Той й предлагаше сделка. Много интересна при това. Не би желала някакъв си змей- горянин да се мъкне след нея, но определено би имала голяма полза от неговите услуги. А той щеше да й бъде длъжник. Какво по- хубаво от това. Може би един първороден дракон би бил ключа към нейната вечност. Защото тя бе сигурна, че може да намери ключа към нея, знаеше, че го има.
Младото момиче преплете пръсти пред себе си и облегна брадичка върху тях, гледайки го замислено и обмисляйки вариантите. Не знаеше такова заклинание, но може би ако се добере до гримоарите на бабите си, които те така ревностно пазеха... Или ако намереха гримоара от който е било взето заклинанието, което го е затворило. Както той каза става дума за хиляди години. Вещицата знаеше, че това, което й предлага той ще бъде трудно, но ако стане нейните сили щяха да се усилят още повече, заради мощното заклинание, а и ще имаше неговите услуги по всяко време.
Тя присви очи и го измери с поглед, след което най- накрая проговори.

- Не се интересувам от робството ти. Трябва да ти правя и легло на пода, а ти ще заемаш доста място.. трябва да си купувам по- голяма къща. - каза тихо и премерено, пускайки почти незабележима усмивка - Но да си ми задължен до края на вечността ще ми бъде в изключителна полза. - продължи по- уверено и доволно. Не смяташе да му обяснява защо точно й бе нужен, достатъчно е да се съгласи.
- Бих склонила. Но ще трябва да ми помагаш, защото нямам необходимите материали. Също така трябва да ми разкажеш цялата си история, за да знам какво ни е нужно. Не бива да ми спестяваш нищо, защото всяка подробност може да ни бъде от полза.. Ще бъде опасно и не гарантирам, че ще се получи... Да, могъща съм, но това не се прави от всеки шарлатанин. Ще ни трябва също така гримоара на този, който ти е направил заклинанието. - момичето започна да се отнася в говоренето или по-скоро разсъждаването на глас, но скоро пак се върна в нормалния свят.

- Обясни ми нещо, преди да се съглася. Ти си роден дракон, но някой те е затворил в тялото на човек. И все пак. Секси си, имаш страхотен външен вид, имаш ръце, крака и можеш да говориш. Вярно, че преди хиляди години сте властвали в света, но тогава хората ги е било страх от всичко. Сега ако те превърна в дракон едва ли ще можеш да се преобразяваш в човек отново, трябва да се откажеш от всички човешки удоволствия като секса и ходенето без да събаряш сгради. А и .. хората днес са жестоки. Ако те видят те няма да се страхуват от теб, а ще те заловят по някакъв начин и най- много да свършиш като обект на научни изследвания. Струва ли си риска и да жертваш всичко това, само и само да бъдеш отново дракон? И ако предположим, че се получи - после какво? - попита вещицата и през светлия й поглед мина странен пламък. Усмихна се вяло и премина с дългите си нокти през косите си, намествайки ги, след което отново се облегна назад, очаквайки отговора му.

by -renekton Нед 12 Яну 2014, 02:39

Ренектън я слушаше внимателно. Тя все едно обясняваше и за двамата. Сините му очи я оглеждаха, докато говори. Действията й, чертите й.. тя изцяло беше величествена. Разбра всеки един детайл от плана й и беше готов на всичко, за да й помогне, а щом тя поиска от него нещо, като вечно робство, но със право на избор. Той щеше да бъде "дракончето й на повикване". Усмихна се и каза:
-Значи.. не искаш да живея с теб, но да си ми подчинена. Харесва ми начина по който мислиш. Така няма да се привържеш към мен и няма да ти пука, ако умра.. - или поне така щеше да бъде в началото. Той премина с ръка през косата си и се чудеше как да отговори на вторият й въпрос:
-Права си. Ще се откажа от всички неща, който може да получи един човек и не говорим само за секс, а и за възможността да говоря с другите. Ако ме превърнеш в дракон аз ще съм.. единственият.. и историята ми.. искаш цялата.. нека започнем от самото начало. Да.. роден съм в яйце и съм дракон. Може да ме наречеш един от първородните, не защото оригинално съм дракон, а защото съм дете на едни от първите дракони. Няма как да го обясня, защото легенди за тях не съществуват в американските истории. Мога да ти намеря други книги, в който са споменати, но никога не са нарисувани, показани или описани. Това е защото те са специален род дракони и аз съм тяхна рожба. Точно преди да ме заточат на това да живея в тялото на човек аз бях на път да еволюирам. Дам и ние еволюираме. Раждаме се, като обикновени гущери и щом навършим сто годишнина приемаме истинската си форма. Е аз не можах да приема моята истинска форма, защото ме превърнаха в човек. От тогава живея тук, на този свят. Не мога да летя в небесата, не мога да властвам над нищо, защото както ти сама видя магическите ти сили ме натупаха за по-малко от минута. Ако бях в реалната си форма не само щеше да се страхуваш от мен, но и нямаше да можеш да ме победиш. - той я погледна право в очите и й каза:
-Искам да знам в какво ще еволюирам и ... - след тези думи се усмихна някак си странно и допълни:
-Искам да летя в небесата.. отново! - и зачака да чуе отговора й, докато я оглеждаше и знаеше, че желае едно нещо:
-А и... не е вярно.. не се лишавам от секса.. драконите също са го правили, но аз имам проблем, че нямам партньор.. - и се усмихна мило.

by Lost* Нед 12 Яну 2014, 10:43

При началното му предположение веждите на госпожица Лестейндж се смръщиха и тя побърза да поклати глава. Определено това, което той каза не бе това, което тя планираше.
- Не говоря за вечно робство, земноводно такова.. Просто за няколко прости услуги за заклинания или тем подобни. Не се ласкай. Хубаво е хората да са ти длъжници. Никога не знаеш, кога ще ти потрябва нечия услуга. - обясни, поизправяйки се младата жена и вирна носле важно-важно.

Е, изслуша в крайна сметка триадата му за неговата история внимателно, подпирайки лакти на масата и сви устни отново. Изглеждаше точно така, сякаш сключваше сериозна сделка за много голяма сума. Е, залога наистина бе висок. Но тя щеше да поеме този риск.
- Ами, това си е твой проблем. Ще бъдеш самотен дракон. А не вярвам да можеш да снасяш яйца.. Но ти си решаваш. Трябва да ми кажеш кой точно те прокле и трябва да открием неговия гримоар..

by -renekton Нед 12 Яну 2014, 10:58

Погледнах я учудено. Тя не желаеше вечни услуги, а просто няколко услуги. Усмихна се на коментара за земноводно, защото той никога не беше живял във водата. По радиото пуснаха хубава песен на Imaginary Dragons, в която се пееше нещо за демони. По-важното беше, че групата има страхотно име. Той се опита да върне вниманието си на масата и когато чу това, че трябва да открият кой го е проклел преглътна тежко и допълни:
-Не мисля, че е много добра идея.. да го търсим.. - щом тя срещна погледа му той вдиша и след това издиша и допълни:
-Ами.. не познавам магьосника, който ме превърна в човек. Тогава времената бяха сложни. Нямаше тези нови технологии. Говоря ти за времето преди христа. Превърнаха ме в човек, но ме оставиха с проклятие да приемам формата на дракон и да губя разума си. Години наред живеех с това проклятие, докато не срещнах магьосник, който успя да опитоми животното в мен и дори... да ме научи сам да контролирам трансформацията си. - ръката на Ренектън се плъзна към врата му и погали един медальон. В него беше затворена магия, която му помагаше с това а той се усмихна и каза:
-Не знам дали си чувала за Мерлин, но това беше човека, който промени живота ми. - сините му очи се натъжиха за секунда, но той си беше студено кръвно и просто прескочи момента в този разказ и продължи:
-Ако трябва да намерим кой реално ме е превърнал в това, в което съм сега.. не мисля, че би се съгласила да тръгнеш на пътешествие с мен, за това може би.. трябва да го направя сам.. - усмихна се и допълни:
-За пръв път.. от както ме прокудиха от дома ми.. ще се върна там. Ще мога да видя собствените си земи. - той я погледна и каза:
-Попринцип се подвизавам под името Рей Колинс, но реално аз се казвам Ренектън, син на Аатрокс и Акали. Баща би беше дракона владетел по нашите земи, а майка ми беше неговата кралица. Силите им бяха от тези, който те карат да изпитваш уважение към тях. И ако.. ако получа своите сили няма да ме интересува дали хората ще се страхуват от мен, като видят дракон.. ще ги накарам да се страхуват от мен! - след тези думи я погледна и попита:
-Е? Имаш ли идея за някакъв друг начин да проследим кой ме е превърнал в това или ще има пътуване до Европа? - не й каза къде са тези земи, но се подразбираше. Днешните земи на Великобритания, Шотландия и Ирландия бяха мястото, където са живели най-великите дракони. Малък остров, от където са властвали..

by Lost* Нед 12 Яну 2014, 11:41

Това вече си беше интрига. На Селения щеше да й се услади едно пътуване, а ако то е осеяно с опасности и премеждия щеше да бъде още по- добре. За пръв път някой имаше нужда от нея и способностите и нямаше против да преживее това.
- Не, не се притеснявай. Искам да дойда с теб, нямам против малко екстремни преживявания, но трябва точно и ясно да ми кажеш всяка подробност, която си спомняш за човека, който те е превърнал в това. Първия! Трябва да проследим рода му и да вземем гримоара, защото заклинанието е там,а без него няма контра-проклятие. Разбираш ли? Трябва ни всяка подробност! - заговори тя тихо и ясно. Без да усети се бяха приближили много близо, но тя искаше да му обясни колко важно е това. Смути се, когато усети дъха му по кожата си и се отдръпна назад, отпивайки от латето си, което вече бе изстинало.
Тогава се сети, че в своята къща тя има доста стари пергаменти с родствени линии на вещици и вещери. - Трябва да отидем у нас после..мисля, че имам материали, които да ни помогнат. - констатира замислено.

by -renekton Нед 12 Яну 2014, 12:15

Ренектън я гледаше спокойно, докато тя се доближаваше към него и когато тя сама усети, че е доста близо до него рязко се отдръпна. Докато отпиваше от кафето си се зачуди какво да каже. Слушаше я какво обяснява и разбра, че е повече от кралица. Тя е кралицата на кралиците, защото не се страхуваше от опасността. Усмихна се доволно и й каза:
-Мисля, че за да направим това ще ни е нужна магия. Имам доста черни петна в съзнанието си и имам спомени за битки с вещица. Говоря ти за това как няколко дракона се бият с нея и единият от тях е майка ми. - след тези думи се почеса и допълни:
-Но мисля, че когато ни е проклела е изтрила спомените ни за нея. Не виждам лице и не си спомням почти нищо.. а едва ли съм знаел име.. - след тези свой слова очите му продължаваха да я гледат и той просто реши да каже извън темата:
-Красива сте! - когато видя учуденият й поглед се усмихна и допълни:
-Не говоря само за това, колко невероятно красиви очи имате, какво страхотно тяло имате, но и за вътрешността ви. Характера ви.. никога, абсолютно никога не съм срещал толкова безстрашна жена, която да тръгне на пътешествие заради някакво непознато чудовище! - след тези думи сведе леко поглед. Отпи от кафето си и усети лекия вкус на уиски и горчивината на кафето. Отново вдигна очите си към нея, усмихна се и допълни:
-С удоволствие бих ви последвал до дома ви. Ще ми е много приятно да работя с вас и наистина изпитвам някакво удоволствие да знам, че някой ден мога да бъда себе си.. - след тези думи се отпусна на канапето си и просто я загледа. Дори само да я гледа как говори го караше да изпита някакво удоволствие. Тя беше пълното съвършенство.

by Lost* Нед 12 Яну 2014, 15:36

Внезапно в нея се възроди силно нетърпение за това, което предстоеше. Не знаеше как точно и защо, но имаше силното усещане, че не е просто някаква история с непознат дракон. Чувстваше някаква странна връзка и извънреден интерес към всичко това. Имаше нужда, че знае и повече за тази история, но нещо сякаш й пречеше.
- Дай ми ръката си. - каза тихо и концентрирано, отваряйки своите длани за да посрещнат неговата. Когато той я постави колебливо тя притисна своите към неговата и затвори очи, шепнейки тихо нещо на език, който той не разбираше, или поне не чуваше добре. В главата на момичето се породиха различни емоции, спомени от собствения й живот, което я обърка още повече. Не можеше да се свърже с ума му в момента, очевидно имаше нужда от по- силно заклинание със свещи и тем подобни. Виждаше много несвързани неща, повече емоции, чувства..
Светлините в бара примигнаха за момент, което я накара да отвори очи. Въздъхна и го погледна съсредоточено. Това не беше просто случайност. Погледа й се плъзна по ръката му нагоре до края на тениската му, по врата му.
- От къде са тези татуировки? Древни руни? - попита тя заинтересовано, плъзгайки дългите си пръсти по дължината на ръката му до лакътя. След което се отдръпна и отпи от сока си, след което отново срещна погледа му.
- Има много въпросителни около теб, Ренектън. Черна магия, омраза, власт..- каза след известно време и макар да гледаше към него погледа й се рееше някъде надалеч.
- Нетърпелива съм да узная повече.. -прошепна накрая и дяволска усмивка се зароди върху устните й за пръв път, от както се срещаха.

by -renekton Нед 12 Яну 2014, 15:45

Тя поиска дланта му и той й я подаде без да се противи, а щом усети нежните й ръце да го докосват почувства някакво електричество. Сърцето му заби по-силно и усещаше, че иска да остане насаме с нея. Да са отново, както в метрото, но този път вместо да започне да се превръща в див дракон да я целуне. Да открадне устните й за момент, като долепи своите до тях, но тя се отдръпна рязко и изглеждаше доста радостна за факта, че ще го изучи. Попита го за татусите му:
-Тези ли. Имам ги върху тялото си от както съм превърнат. Бяха много по-малко, но след като Мерлин ми помогна да овладея дракона те само започнаха да се променят. Все едно са живи. - след като каза това се усмихна и й каза:
-Трябва да видиш тази на гърба ми. Сигурен съм, че ще ти хареса! - след тези думи погледна кафетата, сока й и докато тя го гледаше й каза:

-Ето какво. Имам вила. Извън града. - след тези думи погледна мотора си навън и допълни:
-Искаш ли да отидем там. Празно е и няма да има кой да ни пречи.. - след тези думи отново върна погледа си върху очите й и допълни:
-Ще направя всичко, за да намериш отговори на мистерията ми.. сигурен съм, че това те влече, но трябва да те предупредя. Не позволявай на дракона да излезе навън. Не позволявай на тялото ми да се трансформира напълно, защото веднъж завършена ли е... много е трудно да се върне назад и повярвай ми.. не искаш да си пред очите му, когато е буден.. - говореше за дракона, все едно говори за съвсем друго живо същество и дори да знаеше, че това е той някак си не го чувстваше като част от себе си. Отдавна го беше приел като свое проклятие и колкото и да искаше да е дракон отново, не искаше да е дракона, който е сега..

by Lost* Нед 12 Яну 2014, 21:26

Интереса в очите на Селения нарастваше още повече с всяка секунда и тях бързо поклати глава, когато той предложи вилата си. Нямаше време за това. Апартамента й бе много по- наблизо, а и всичко нужно за заклинанията, които знаеше беше в подземието под лъскавата сграда, за което не подозираше никой от съседите й.
- Няма време за това. А и у нас имам всички нужни предмети, за да направя заклинанията, на които съм способна. - заяви чернокоската и се усмихна отново. Доизпи кафето си и остави една двайсетачка, която трябваше да покрие сметката и бакшиша на Синди или както там се казваше.
- Тръгваме ли? - попита нетърпеливо и взе чантата си. Искаше да открие отговорите, които той криеше. Станаха от масата и тръгнаха към вратата, като през това време тя не отлепяше очи от черните линии и символи по тялото му. Те бяха живи. Те бяха древни руни - колкото древен бе и езика, на които се правеха заклинанията. Разказваха историята му или по- скоро отделни моменти и събития, които той е преживял. Може би ако намереше руната, която разказва затварянето му в човешка форма и се опита да се свърже с нея. Естествено, ако не беше на много неудобно място..
Знаеше, че щеше да научи нови неща. Въпроса беше колко силно е това заклинание. Някои я докарваха почти до смърт. Така де, за сега бе правила само едно такова и то я държа в безсъзнание с дни. До къде ли щеше да стигне този път любопитството й и желанието да се докосне до истинския мрак?

by -renekton Нед 12 Яну 2014, 21:59

Докато седяхме и си говорехме изведнъж се появи един блясък в очите й. Сякаш татусите му бяха нещата, които ще я вкарат в леглото му. Той изпи кафето си до половина и я последва. Не можеше да надигне на екс тази смеска от напитка. Щом тя доближи до вратата той избърза и й я отвори, като истински джентълмен, но тя го подмина без да го забележи. Беше се замислила толкова много за всичко, че почти не го забелязваше или по-скоро се беше загледала в татусите му. Той се почеса по главата, камо ли че не го сърбеше. Огледа я и каза:
-Добре.. твоят апартамент! - след това се доближи до мотора си и каза:
-Предполагам, че отново няма да искаш да се повозиш с мен, защото тази рокля не е за мотори? - той се доближи до превозното си средство и изведнъж се спря. Завъртя се отново към нея и й каза:
-Понеже не знам къде живееш ще стоя с тук, докато се появи автомобила ти и.. дам.. ще те последвам ако съм ти нужен за заклинанията... - бавно премина с едната си ръка по другата, като докосваше татусите, защото имаше чувство, че докато тя ги гледа изглеждаха като нещо грозно и непорочно. Явно си мислеше, че той е белязан до живот от вещиците и това я радваше. Някак си се чувстваше некомфортно пред нея и сега щеше да изпитва още по-голямо чувство на срамота, ако тя пожелае да види големият му татус, който си мислеше да и покаже преди това, защото той си беше реално повече от жив. Той се движеше и ако се загледаш в него можеше да видиш как той гледа теб. Ренектън преглътна и си представи как тя вижда другата му татуировка и просто се отказва от сделката и потрепери от лек страх, че може да изгуби доверието й. И изведнъж в главата му се появи истинската смелост на това момиче и всичко изчезна:
-Е? Ще звъниш ли да те вземат? - и зачака да чуе отговора й.

by Sponsored content

Сградата на модно списание "Vogue"

Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"

Re: Сградата на модно списание "Vogue"