Библиотеката

by **Vincent.** Чет 21 Ное 2013, 18:56

Свободно РП

by **Marcel** Чет 09 Яну 2014, 22:11

Да си управител на една част от Ню Йорк,а да нямаш време дори за себе си-беше лошо.Всеки ден ходех на работа,наблюдавах града от прозореца на офиса си,но хората от тази височина изглеждаха като мравки.Светът под краката ми бе малък,но жесток за всеки един от нас.Едни се оплакваха от бедност,други от семейни проблеми.Всеки имаше причина да иска смъртта си за да се избави от тези грижи и проблеми.Аз не бях от тези.Не бях доволен на моменти от работата си,но беше добре в предвид мястото ми в обществото и властта,която имах.Но въпреки властта,известността и парите,когато нямаш семейство или приятели,няма значение колко си богат материално.Липсваха ми старите времена преди да се превърна във властен красавец,който дори след годините живот,си изгуби и последното истинско нещо в него,а именно сърцето си.Бях се превърнах в една празна дупка,която се храни със страха на хората.
Продължавах да ги гледам,но вече не издържах.Имах нужда да си почина.Да се откъсна от реалния свят и да се потопя в света на книгите.В свят където се чувствах все още жив.Все още пълноценен и важен за някой.Обърнах се и вземайки нещата си,излязох от офиса и само казах тихо,но сериозно на секретарката си.
-Излизам.Не ме търси скоро.-наистина не мислех да се връщам скоро тук.Напускайки и сградата,се качих в колата си и потеглих към Куинс.Там бе мястото,градчето в щата Ню Йорк където ходех най-вече заради библиотеката.Обожавах да стоя там с часовете.Бях способен да прочета един роман средно от 300-400 страници за едва десет-дванайсет часа.Но това бе за да се разсейвам.Ако имах приятели,щях да чета,да прекарвам времето де с приятелите си,семейството си,а не само в библиотеката или офиса.Паркирах колата отпред и влязох вътре.Библиотекарката веднага ме позна и просто отстъпи за да вляза аз.
Влизайки вътре,обходих с поглед рафтовете и накрая влязох в сектор фентъзи.Докато гледах,избирах,четях резюметата на книгите,една дама привлече вниманието ми.Беше красива,висока,стройна и по начина й на гледане на книгите,обожаваше да чете.Обърнах се към нея и попитах.
-Какво мислиш да четеш?-беше ми любопитно,защото тук,в тази библиотека бях прочел над сто книги с цел да се откъсна от гадното си ежедневие.

by **Stephanie Williams** Вто 14 Яну 2014, 22:39

Бяха минали .... колко? Петдесет? Сто? Може би двеста години, откакто се освободих от „клетката си”, а светът в който се озовах бе коренно различен от този който помнех. Езикът който знаех, вече бе забравен и изчезнал, на мястото на селцето което смятах за мой истински дом, сега се намираше някаква пустиня, навиците, религията, манталитетът на хората бяха чужд за мен. Но доста бързо успях да се науча да живея като останалите (и повече езици, отколкото мислех, че могат да съществуват). И да призная, чувствах се много по-добре от преди. Самата аз бях различна.
      Често идвах в библиотеката, за да науча още нещичко за случилото се през годините в които бях затворена. Някои неща определено привлякоха вниманието ми, но честно да си призная имаше векове през които хората просто си търсеха какви ли не причини само, за да се избиват един друг. Е явно някои неща не се променяха, дори през хилядолетията...
     Нечий глас ме изтръгна от спомените за миналото и малко се стреснах. Отново се озовах между купищата книги и някакъв мъж, който очевидно очакваше да му отговоря нещо. Щеше да е много по-добре ако го бях и чула де.

   -Ъм, извинете, какво казахте? – попитах накрая. По някаква необяснима причина ми стана малко неудобно. Единственото което успях да направя е да му се усмихна мило насреща.

by **Marcel** Чет 23 Яну 2014, 20:47

Гледах рафтовете и просто четох резюмето на книгите,но нищо не ми допадаше.Изчаквах отговора на дамата,но тя явно бе заета или потъна в мисли.След като зададе объркано въпроса си,но и виновно,аз се усмихнах и казах.
-Исках само да започна разговор с някой,но явно вие сте заета.-ако беше някой мъж,щях да приложа своето и щях да разбера всичко за нея.Но тя бе дама и то доста красива за да я нахалствам още.Обърнах се към рафтовете и хванах една книга за древна Гърция.Наблизо имаше стол и просто седнах и се зачетох.От време на време наблюдавах дамата,която също ми хвърляше погледи.Какво щеше да стане от сега нататък?Винаги ли щях да имам и реален приятел тук,а не само тези от книгите?Винаги ли щеше да има с кого да споделя някоя книга или някое мнение?Това едва ли беше позволено за хибридите.Пък и според Клаус,не можех да имам доверие на никой освен на себе си.Как като бях възпитан така,щях да се доверя на някоя си жена?Беше по-трудно от колкото си го представях.

by **Stephanie Williams** Пет 07 Фев 2014, 20:38

-Исках само да започна разговор с някой,но явно вие сте заета. - чудесно, сега сигурно непознатият ме помисли за някоя надута и невъзпитана пуйка. Може би щеше да е добре да кажа нещо, може би дори едно простичко "Хей." щеше да свърши работа, но щом мъжът взе някаква книга и се настани реших, че ще е по-добре да го оставя да си чете на спокойствие.
Продължих да разглеждам най-различни книги. Прелиствах набързо страниците, като от време на време спирах щом погледът ми попаднеше на по-интересни и значими факти. О да, определено бях изпуснала едни от най-забавните етапи от развитието на хората. Тъкмо върнах поредната книга обратно на рафта от който я бях взела и щом погледнах към непознатият младеж погледите ни се засякоха. Хм, няколко пъти бях поглеждала към него, но всеки път бе забол поглед в четивото си. Явно от време на време и той ми хвърляше по някой поглед. Въздъхнах тежко, сега беше мой ред започна разговор. Приближих се и седнах на стола срещу него.
- Какво четеш? - попитах и го погледнах право в очите, като се усмихнах чаровно. Ако не друго, поне щях да опозная още един човек. И без друго се оказа, че познавам доста малко хора...

by **Marcel** Пон 03 Мар 2014, 16:41

Четях с интерес книгата,която бях взел,но и не изпусках дамата от поглед.Харесваше ми.Вярно,че любовта бе едно от най-хубавите чувства,но и бе равностойна да спечели първо място за най-голям враг,кошмар на съществата и хората.Всеки търсеше своята половинка,но аз си мислех да следвам примера на Клаус.Той беше необвързан,играеше си с хората и рядко позволяваше някой да го нарани.Е вярно,не всеки беше лошо настроен,но не се знае.
Както си четях,с ъгълчето на окото си видях,че дамата стана и се приближи до мен.Останах спокоен,без да показвам каквито и да е било реакции.След думите й обаче,надигнах глава от страницата и казах.
-Чета за Древна Гърция.-наклоних отново глава и допълних.-Извинявай за въпроса,но ми направи впечатление,че разглеждаш всичко подробно...та от тук ли си?-вече бях с изправена глава,гледайки момичето пред мен.
Усетих се,че не е редно да стоя пред нея с книгата в ръка и я оставих на масичката пред мен,обръщайки изляло внимание на русокоската.

by Sponsored content

Библиотеката

Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката

Re: Библиотеката