Скритото езеро

by **Nikita** Сря 13 Ное 2013, 00:01

Излязох на разходка из Ню Йорк. Падаше мрак, но тези часове на деня ми допадаха - още повече, че в момента бях в нещо като носталгично настроение и тази част от деня сега беше в синхрон с настроението ми.
Търсейки спокойствие, се запътих към Уест Сайд. Знаех, че в един от малките паркове там имаше също толкова малко езерце, където можех да остана насаме с мислите си.
Заставайки на брега му, се вгледах във водата. Слънчевите лъчи ги нямаше, за да се отразяват в нея и повърхността на езерото изглеждаше огледална. Беше толкова спокойно, че за момент ми се прииска да се гмурна и се отдадох на момента, действайки импулсивно - съблякох дрехите си и преди да успея да се замисля, бях във водата. Не беше толкова мръсна, колкото мислех, че ще е, което ме зарадва. Отпускайки се, започнах плавно да плувам с леки движения. Усещането ми харесваше и точно когато щях да му се отдам, дочух шум откъм брега. Вдигайки рязко глава, се огледах наоколо, забелязвайки неясна фигура, стояща в сенките. Да му се не види - дотук с усамотението ми ..
-Не е много учтиво от твоя страна да шпионираш, знаеш ли. - започнах, говорейки спокойно, но ръцете ми бяха пред мен, опитвайки се да ме прикрият, въпреки факта, че бях до врата във вода.

by **Nicolas Frost** Сря 13 Ное 2013, 00:48

Разхождах се из парка, рядко ми се случваше да се реша на безцелни разходки. Бях се замислил за всичките преживявания през изминалата година, така се бях унесъл, че когато се осъзнах бях пред едно малко езерце и забелязах че непозната жена е решила да се поразхлади, загледах се. За съжаление бях забелязан, а бях решил да наблюдавам интересната гледка малко по-дълго. Излязох от сенките и се приближих, не се чувствах неудобно за намеренията си.
- Учтиво?
За момент се замислих, не си беше много учтиво, но пък и мястото си ми харесваше.
Настаних се на тревата, нямах никакво намерение да ходя където и да било другаде. От доста време не бях попадал в такава интересна ситуация и мислех да й се насладя максимално, колкото и неучтиво да изглеждаше.
-Може би имаш право, но и мястото е публично.
Изгледах я с интерес и зачаках да видя как ще постъпи в тази ситуация.

by **Nikita** Сря 13 Ное 2013, 01:01

Засмях се след думите му, наблюдавайки го с интерес. Мъжът пред мен със сигурност нямаше да е скучна компания - това поне си беше очевидно. И подсмихвайки се развеселено, го наблюдавах, целейки да различа чертите на лицето му по-добре, макар и да не успявах.
-Директно на въпроса, а? - вметнах, тонът ми все така развеселен и като се огледах, добавих
-Е, не виждам много хора тук, на това публично място .. - смигнах му, дори и да не бях сигурна дали го е забелязал, очевидно и съвсем ясно намеквайки как езерото беше скрито и не толкова често посещавано от повечето нюйоркчани. Въпреки това обаче непознатият отстояваше принципа си, че има право на разкрилата се пред него гледка. Интересно .. Щеше да е забавно да съм в компанията му. Може би това, че прекъснаха спокойствието ми не беше чак толкова лошо нещо, в крайна сметка.
Използвайки способностите си, материализирах върху тялото си бельо, което да ми помогне при излизането от водата. Пристъпвайки към брега, застанах пред непознатия, като тялото ми беше мокро и повдигайки съвсем леко вежди, попитах, усмихвайки се развеселено, но и многозначително
-И? Допада ли ти това публично място? - знаех, че беше доловил скрития замисъл на въпроса му, когато в сините му очи проблесна нещо. Не можах да определя какво точно беше, но бях едновременно и доволна, и заинтригувана от реакцията му ..

by **Nicolas Frost** Сря 13 Ное 2013, 02:58

Мястото наистина не беше много оживено, но това не го правеше по-малко публично. Тази тема не беше от такова значение, затова я отписах и минах на по-важни теми. Една от които беше, че моите очаквания бяха тя да е гола и ето че ме изненада. Седях на тревата и гледах мокрото и тяло, което бе толкова секси, че започнах да се замислям за работите който бих могъл да направя с нея. За няколко секунди забравих за въпроса който ми бе зададен. След като се опомних реших да дам някакъв отговор, с надеждата да не съм издал възбудата си.
- Мястото има своят чар, добър избор от твоя страна. Липсваше ти само с кой да го споделиш, но и този проблем вече е решен.
Усмихнах се леко и се излегнах назад като се подпрях на лакти, за да мога да я гледам. Бях решен да я задържа още време с оскъдното облекло. Да се облече, означаваше да скрие хубавата гледка от мен. Времето беше топло и оправдание, че й е студено нямаше как да мине.
-Често ли се разхлаждаш в езерото?
Изправих се леко до седнало положение, леко се усмихнах и взех нейната ръка в своята. След това с свободната си ръка и направих жест да седне до мен. Тишината бе приятна и нямах намерението да я развалям с излишни думи.

by **Nikita** Сря 13 Ное 2013, 11:47

Подсмихнах се, като му отговорих шеговито
-Ако ме питаш дали често се разхождам така оскъдно облечена, то отговора е "Не". Все пак обаче, обичам нестандартното. - като тази ситуация. Смигнах му, отново и след като леко стиснах ръката му в своята, не седнах до него, а побързах да пристъпя към мястото, където стояха дрехите ми. Забелязах нещо като подобие на разочарование да преминава през лицето му, но преди да успея да се уверя в това, което бях видяла, изражението беше преминало и лицето му отново си изглеждаше спокойно. Обличайки една по една дрехите си наново върху все още влажното си тяло, се извърнах и тогава седнах до него. Бих могла лесно да си материализирам ново облекло, при това директно върху мен, но не знаех доколко той беше запознат със свръхестественото и се удържах от импулса да използвам дарбите си.
-Та, ще ми кажеш ли с кой имам удоволствието да споделя това място? - подсмихвайки се, сложих ръката си обратно на сантиметри до неговата, след което небрежно повдигнах рамене и ведро вметнах -Все пак, не е присъщо за мен да не знам името на някой, който ме е видял полугола.
Засмях се, поклащайки леко глава и влажната ми коса се разстла по раменете ми. Прокарах пръстите си през нея, в опит да поподредя хаоса, в който се намираше, а и ми даваше нещо, с което да се занимавам по време на интересния ми разговор с мъжа, стоящ до мен и събудил любопитството ми.

by **Nicolas Frost** Сря 13 Ное 2013, 23:31

С всяка изминала секунда ситуацията ставаше все по интересна. За момент се почувствах неловко, защото обикновено се случваше това което исках. Не остана съблечена, но поне седна до мен, както исках. Така ставаше по-интересно, понеже не знаех какво би могло да се случи. Пуснах се по течението и реших да видя къде ще ме отнесе.
- Оскъдно облечена изглеждаш по-добре. - казах го спокойно и без да показвам емоции.
Реших да се представя, но не с цялото си име, а фамилията рядко я споменавах. Предпочитах да бъда възможно най-потаен.
- След като не е присъщо за теб да не знаеш името на някой, който те е видял полугола, ми е любопитно. Какво би било присъщо за теб? - това мое хрумване подпомогна появата на много други въпроси в мислите ми. Загледах се как се опитва да вкара в ред дългата си мокра коса. Замислих се какво ли би било усещането да прекарам пръсти през косата й.

by **Nikita** Чет 14 Ное 2013, 16:32

Усмивка.
След думите му не можах да я сдържа от лицето си - не беше нищо ново за мен, че според него изглеждах по-добре без дрехи. Все пак, Похотта струеше от мен и тъй като ми беше нещо вродено, не можех да контролирам това. А след зададения от него въпрос се засмях съвсем леко и се обърнах, за да го погледна. В същия момент обаче забелязах нещо особено в погледа му, докато наблюдаваше как си играех с косата си. Това ме изненада и импулсивно протегнах ръка, слагайки я на бузата му. Гледах го в очите, без да кажа нищо - просто останах така за момент.
След като се окопитих, побързах да дръпна ръката си и го погледнах със смущение. След това бързо повдигнах рамене и нова усмивка се плъзна по лицето ми.
-Ами, мисля, че е очевидно - би било присъщо да знам името му. - смигнах му, връщайки атмосферата на ведра и весела. А и след като той избягваше да отговори на въпроса ми, тогава и аз нямаше да отговоря на неговия. Ако искаше да бъде уклончив, нямах нищо против да му угодя, а и бях добра в увъртането, така че за мен не беше нищо ново. Само че ако той искаше да разбере нещо за мен, първо трябваше да сподели за себе си - както бях споменала, не бях свикнала някой да ме е виждал полугола, а аз да не знам нищо за него. И все пак .. ситуацията беше странно привлекателна за мен, непознатият привлякъл вниманието ми и стоящ насреща ми, обгърнат от мистериозност.

by **Nicolas Frost** Чет 14 Ное 2013, 21:06

След като сложи ръка на бузата ми и ме гледаше в очите, от близостта забелязах колко са й красиви очите. Помислих си, че ако се вгледам достатъчно, бих могъл да се изгубя в тях. Изпълни ме желание да ги погледам още малко. Реших да отместя един от мокрите кичури, за да ги виждам по добре. Протегнах ръка и с леко движение разкрих прелестните й очи. Вгледах се, почти се бях изгубил в тях. Реших че е редно да се представя, исках да разбера повече за нея, а това бе единственият начин.
- Аз съм Ник. А ти? - след думите си ме изпълни страстно желание да науча нейното име, да разбера повече. Отпуснах леко ръката си, като с пръстите си първо ги прокарах по бузата й, след това по врата, кожата й беше толкова нежна. Ръката ми остана на рамото й, почувствах топлината и ме заля желанието да продължа да я докосвам. Тези мой мисли ме изненадаха, обикновено не изпитвах такова желание, към жена която познавам от скоро. А тази дори не можех да кажа, че я познавам, не знаех името й, от къде е, нищо не знаех за нея. Реших да се поинтересувам.

by **Nikita** Пет 15 Ное 2013, 07:41

Това беше .. нещо ново.
Движенията, жестовете му .. начина, по който ме гледаше. Бяха изпълнени с чувство - макар да не знаех още какво точно, то определено ми влияеше. Не бях усещала толкова силно привличане към някого досега. Сякаш откакто се срещнахме тук двамата като че ли си кликнахме заедно и нещата вървяха .. е, по интересен начин. А и по всяко време можех да предизвикам Похот у него, но начина, по който ме докосна - толкова леко, така нежно .. Сякаш го беше страх, че ще се счупя и едновременно с това и не можеше да се възпре. Преглътнах, като не го изпусках от очи и след кратък момент, през който се опитвах да открия гласа си, след като си бях глътнала граматиката, казах тихо
-Никита. Приятно ми е. - да му се не види. Това беше толкова неочаквано, а като че ли беше и повече, отколкото бях очаквала. Сякаш той можеше да бъде именно това, от което се нуждаех, но и в същото време да бъде себе си, карайки ме да ме привлича още повече, дори и да не го познавах все още. Наистина си беше нереално - знаехме само имената си, но все пак .. Никой не ме беше гледал по този начин досега. Можех ли да му се доверя?

by **Nicolas Frost** Нед 17 Ное 2013, 19:34

Седяхме заедно, беше приятно. Мястото беше спокойно и имаше приятно и успокояващо излъчване. Реших да се занимавам с нещо докато си говорим, ръката й бе на близко. Взех я в своята и започнах да я разглеждам, кожата й беше толкова нежна. Няколко секунди по късно изразих мислите си на глас.
- Вече трябва да ти е по спокойно, след като знаеш името ми. - изникваха толкова въпроси в главата ми, но за момента ги игнорирах. Продължих да й разглеждам ръката докато чаках своят отговор. В момента в който се предполагаше да го получа, аз си сложих другата ръка върху нейната и я погледнах в очите.

by Sponsored content

Скритото езеро

Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро

Re: Скритото езеро