След 3 месеца в Бруклин

First topic message reminder :

Беше ранен следобед и аз работех. Не съвсем, ако трябва да съм честен. Всъщност си играех с Флеймспонд в заграждението му. Гонех го из него и смехът ми отекваше из целия зоопарк. Когато вече стана по-късно и слънцето напече хубавичко, ние двамата са свихме под дървото и аз лекичко поставих главата си върху пухкавата опашка на червената панда и не усетих как съм заспал.

Едвам сдържах усмивката си. Имаше шанс да я видя отново! Премигах. Каквоми ставаше? Защо се чувствах така странно, когато си мислех за Стоукс. Ейми познаваше когато се вълнувам по този начин и затова се подсмихна.
-Има възможност да види гаджето си най-накрая.
При думите на сестра ми, бузите ми пламнаха.
-Тчя не ми е гадже.
-Но си влюбен в нея.
Прехапах устни. Не я бях виждал от мноого мнооого време. Ако тя не се чувстваше по тозиначин. Стига вече, Никлаус, ще се оправиш.
-Да...

Отново станах свидетел на техните закачки,придружавани от смях и веселие.Това ми бе липсвало и сега когато се смях с тях,се чувствах щастлива и поне малко обичана от никои.Ако това бе любов,беше различна от тази,която имах с Макс.Една беше любовта между възрастни,а друга между дете и възрастен.
Подсмихнах се и погледнах към Ник и казах шеговито.
-Разкажи ми за нея.-намигнах му и се усмихнах истински щастлива от това,че съм с тях.Че днес се представих на Ник.

-Ами тя...името и е Стоукс Шиълд и тя е левиатан. Преди много време се оказахме заедно в една килия на място, наречено Клиниката. То е нещо подобно на Чистилището, само дето там те превръщат в чудовище. Както и да е, успях да и помогна да избяга. Срещали сме се неколкократно след това. После тя изчезна. И тя има дълга синя коса и тъмни очи. Малко по-ниска е от мен. И да, обичам я. Прекалено много.
Сведох свенливо поглед, което не беше характерно за мен.