Times Square - Улиците

Той се засмя и каза:
-Наполовина рускиня, така ли? - след тези думи я изслуша какво има да каже:
-Аз ли? Нека го кажа така. Роден съм в селце, в Англия. Сещаш се, гори, дървени къщи и всеки познава другият. - след тези думи се спря. Погледна часовника си и знаеше, че щом вече е закъснял няма смисъл да ходи на това интервю. Мислеше си, че може да си намери работа тук, но това не беше за него. Някак си Американците му бяха твърде превзети. След това вдигна глава и продължи:
-Когато съм поотраснал - нямаше как да и каже, когато навърших осемдесет и две, защото тогава изглеждаше на осем. Преглътна и допълни:
-Горе долу, когато бях на осем и се преместих с нашите, в Лондон - как да и каже, че нямаше техните, а че се е преместил сам в Лондон и е бил осиновен на улицата от богаташ, който го е изкъпал, нахранил и облякъл, а след това възпитал. Благодареше на старчето за маниерите си. След тези думи премина с ръка през косата си и продължи да говори:
-Та.. там дядо ми ме отгледа и ме научи как да се държа с хората и най-вече с дамите. Мисля, че всички приказки за рицарите са ме направили такъв, но вместо броня аз имам своят чар и колкото и да е странно ми е приятно да защитавам жените в опасност! - след тези думи отпи от кафето си, като погледна чашата си. Мразеше да го пие, докато се движи, но нямаше как. Накрая я погледна и каза:
-Историята ми е много отегчителна и.. за разлика от Американците аз съм някой, който обича изкуството и правилния начин да изразя живота си е с една дума "Цветно." Всички мислят, че Лондон е мрачен град, че постоянно вали, сивите сгради правят атмосферата му доста, неприятна, а аз смятам, че ако искаме да видим нещо красиво в града, то трябва да погледнем хората в него. Не тези футболни запалянковци, а тези, които го правят град, работниците, джентълмените и дамите.. - след тези думи накрая млъкна и попита:
-А каква е другата половина? Имам в предвид за народността. Освен рускиня, вие сте? - и зачака отговора.


ПП: За какво се извиняваш? Една дама никога не закъснява! Просто джентълмена е подранил!

Той я погледна в очите и й каза:
-О, милейди! Бързах за интервю за работа, но след като имам съсипана риза, закъснявам и нямам опит в тази област реших да прекарам повече от десет минути в компанията на красивата дама, която ме заля. Смятам, че съдбата ми е отредила да ви срещна и ме е спасила от това да стана скучен човек, работещ в офис и за това.. някак си премислих. Както вие казахте аз съм "цветен" човек и тази работа.. тя не е за мен.. - след тези думи я погледна и допълни:
-Разбира се, ако дамата няма нищо против компанията ми или не бърза за някъде. А и ако се разделим сега, това не значи че е краят. Винаги можем да се срещнем в друго място и по друго време. - след тези думи Рей приглади вратовръзката си и допълни:
-Така че мога само да ви благодаря, че не само ме заляхте с кафе, но ми наляхте и ум в главата и ме спасихте от голяма грешка. - накрая той пооправи косата си, вратовръзката си и застана гордо изправен:
-Госпожице, Никита! Радвам се, че харесвате гласът ми, но като честен мъж искам да ви кажа, че вашият също е много красив и начина по който обяснявате нещата много ми харесва, за това ще се радвам ако науча повече за вас. Разбира се ще ви разкажа и за себе си! - след дългото изречение си пое дъх и я загледа с един любопитен поглед, впил сините си очи в нейните.

ПП: Мисля, че книгите, които чета ми влияят по този начин :X

Ренектън се усмихна. Отдавна не беше усещал това в тялото си. Чувство, което премина по цялата му кожа и накара гъстите косъмчета, които имаше да настръхнат. Усещането, което беше различно от преди. Не помнеше предишният си живот, защото след катастрофата беше забравил повечето неща, но имаше едни картини в главата му, които му напомняха кой е. Историята къде е отгледан, какво е правил, как го е правил.. всичко беше лъжа. Да. Той беше Джентълмен по природа, но в съзнанието си виждаше просто един възрастен човек, който го учеше как да се държи с хората. Не помнеше кой е реално, от къде идва и как е дошъл в този град, но с времето сякаш стената, която пазеше истината от него се разрушаваше:
-Нека ви призная една малка тайна, отдавна не съм бил в компания на друг човек. Имам впредвид, от както съм в Ню Йорк не съм говорил с хора така свободно, а още по-трудно е когато го правиш, с красива дама, като вас! - след тези думи преглътна тежко и каза:
-За това искам да ви обясня, че ако забелязвате странни движения и емоции в мен това е от изгубените обноски за свободни разговори. - ръката му хвана вратовръзката и леко я разхлаби. Имаше чувството, че се задушава, но не беше така. Погледна я отново в очите и й каза:
-Също така, искам да ви споделя, че няма за какво да се притеснявате от мен. Видял съм толкова неща по света, че няма как да ме изненадате. - след тези думи я погледна в очите и каза със сериозен тон, който с английският му акцент прозвуча като изречение изречено от друг човек:
-И не искам да ме съжалявате, заради моменти от историята ми, които бих ви споделил! - след това милата му усмивка се върна на лицето му и той попита:
-Е? Желаете ли да ме попитате нещо друго? - и продължи да я гледа с този поглед.

ПП: Рейдж ли? О, не! Той има звяр, който не може да контролира. Да, вярно е, че има прилика между двамата, но Рейдж е варварин. Иска секс и бой, а Рей.. Ренектън е смесица от няколко героя. Проклятието на Рейдж, Красотата на Уйл (Адкси устройства), Характера на Джем (пак тази книга) и разбира се малко от мен. Или по-точно начина на изказване на човека зад образа. А колкото до братството. Дам и аз го чета.

Първо я изслуша с разбиране. Погледа му не се отлепи от нея, а главата му леко кимваше, но когато тя му каза, че не е дама ръката му рязко се премести от тялото му и застана пред устните й. Показалеца му нежно ги погали, като направи знака на тишината, а от неговите се откъсна шъткащ звук:
-Да не сте посмяла да говорите така! - след тези думи ръката му бавно се отдръпна:
-Първо. Не ме интересува дали проблема е физически или мисловен, но всяка една красива жена е дама. Милейди, вие.. ти имаш правото да си повече от дама. Не съдим хората по външният им вид, нито по характера, нито по действията, а най-малко по миналото. Не ме интересува дали вие сте била с хиляда мъже, дали вие сте убила човек или дори дали използвате от онези вещества наречени наркотици, вие сте Дама! - след тези думи той преглътна тежко и продължи:
-Съдим хората по това, което те мислят за себе си. Аз може да не съм точното определение за човек, но знам, че се чувствам като такъв. Чувствам се жив и здрав, знам какво обичам да правя и няма нищо, което да ме спре! - след тези думи той направи крачка и се доближи до нея, ръцете му я хванаха за раменете и след като тя го погледна в очите той просто каза:
-Вие сте сто процентова дама независимо какво криете под дрехите си, ако това е проблема, независимо какво криете в миналото си, ако това е проблема и независимо, какво криете в характера си. Всичко е във главата ви! - след тези думи Рей се усмихна мило и допълни:
-Така, че ако искате убийте ме, но не ме променяйте. Аз ви смятам за дама и единственото, което остава е вие да се приемете за такава. - след тези думи ръката му се изкриви, като дръжка на чайник и й каза:
-А сега, ако обичате хванете ме под мишница и като истински джентълмен да ви разведа из града! - и зачака момичето да приеме поканата му.

ПП: Ами дам. Прочетох и трите книги и краят е невероятен. Мислех да започна с град от кости (както забелязваш и героя има нещо общо с книгите. По-скоро с филма, които не беше лош.), но истината е, че Лондон ме привлича. Обожавам го като град и хората, които са изискани ме впечатляват. Имам и други герой по форумите, които се държат грубо, но зад тях се крия аз. Стига за мен, а за книгите. Мога да говоря много за тях. Примерно Рейдж за мен по-скоро е образ на най-добрият ми приятел. Аз съм повече, като Ривендж. Неговата книга ми е любима и самият респект, който излъчва ме впечатлява. Но каквото и да си говорим някак си Джем е моят идол. Това сребристо хлапе ме кара да искам да си купя бастун, само заради ефекта на могъщество, който ще ми предаде. Така де. А сега съм си взел едни други книги и нямам търпение да ги прочета.

Рей закрачи заедно с нея и след като усети добира на ръката й вече беше по-спокоен:
-Аз просто споделих истината. Не съм казал нещо, за което трябва да ми благодариш! - след тези думи той се замисли какво да й сподели:
-Нещото, което мога да ти споделя е, че бельото ми въобще не е в тон с костюма ми! - след това се засмя на английския си хумор и допълни:
-Но какво да кажа за себе си. Отраснал съм в страна, където дванадесет часа е време за чай, а от този обичай съм намразил тази напитка, за това предпочитам да се излегна в къщи с книга в ръка и горещ шоколад в чашата. - след тези думи погледна нагоре и каза:
-Ще завали.. - сякаш усещаше времето, но самият мирис на дъжд се усещаше от километри, а и ако живееш в Лондон той се набива в рецепторите ти. Погледна към Никита и попита:
-Мадам, желаете ли да се скрием някъде от дъжда. Мога да ви предложа да отидем в някое заведение. - след тези думи отново погледна нагоре и допълни:
-И трябва да побързаме. Усещам промяната във времето! - още не беше свършил изречението си, когато една капка дъждовна вода се приземи на рамото му и се разплиска наоколо.

ПП: Ами дам. Милейди, пожелавам ви приятни сънища и да сънувате как ви навестяват братята на черният кинжал. Оставям действията, който ще извършвате на въображението ви. И аз се отправям към леглото. До днес, госпожице Ники.

Рей усети, че е поел контрола. Вървяха със забързана крачка и изведнъж се спря. Усмихна се и й каза:
-Не съм много добре облечен за тук, но нямаме време за това нека просто се скрием в това заведение. - отвори вратата отново, като изчака дамата да мине пред него. Не го правеше, за да огледа задните й части, а за да се наслади на удоволствието да отвори вратата за някого и когато тя беше вътре той я последва. Вратата се тръшна зад него от засилването на вятъра, а пред тях имаше един възрастен човек, застанал на работното си място и приемащ клиенти, осигурявайки им маса. Рей се доближи и каза:
-Добро утро! - мъжа го погледна изненадано, защото наистина беше утро и не беше нормалното време за хора да стъпват в изискан ресторант. Той погледна към дамата си, а след това отново мъжа и продължи:
-Маса за двама! Нека е на далече от кухнята и още по на далеч от изхода. Не искам дамата ми да ми избяга! - и се засмя, а човека с побеляла, опадала коса му отвърна с усмивка и след това ги въведе във заведението. Двамата се озоваха в огромна зала и имаха огромен избор от маси, но тази, която им предложиха беше само за двама и беше в близост до стената, която не беше в обсега на кухнята и изхода. След като ги остави Рей застана зад единият стол и го дръпна, като с жест с ръка подкани Никида да седне, а щом тя го направи побутна стола към масата, като я приближи. Наведе се и прошепна в ушето й:
-Бон апети, мадам! - след което закрачи и се озова на стола срещу нея. Взе салфетката и я разстели върху краката си, като я приглади с пръсти и каза:
-Ще се опитам ви говоря... да ти говоря, както повечето мъже биха го направили. - очите му загледаха нейните и той попита:
-Впрочем, много съм некултурен. Имате ли си приятел? Годеник? Съпруг? - и зачака отговора й.

ПП: Добро утро, милейди!