Готови герои

by **Jessica Clark** Пон 15 Юли 2013, 20:14

Това е тема където ще се пускат готови герои с което ще улесним тези,които не могат да си създадат поради различни причини.

by **Jessica Clark** Сря 07 Авг 2013, 14:41

Име:Jack Green
Години:28/350
Раса: Ангел
Дарба: Всички за един ангел плюс Телепатия,Невидимост и Контрол над природните стихии.
История(7 реда най-малко):Роден и огледан от баща ангел,който е работел като поп в местния манастир,но е сгрешил като е приспал с една от монахините,откъдето се ражда на пръв поглед добрия и красив Джак.Като малък и бил грижовен,състрадателен,добър,но след като наказват родителите му заради тяхната грешка или грях,който е сред забранените неща в правилата на манастира,те биват убити по жесток начин.Той остава сам,но успява да успее като фермер в малкото село.В наши дни все още работи същото.Живее сам в огромна къща в покрайнините на града.Има си всичко необходимо да един известен фермер,но все още е все така лош,егоистичен и арогантен с другите.Не обича хората около него и това до някъде му пречи на моменти в бизнеса.
Допълнителна информация:Обожава домашното вино и всичко,което произвежда сам.Мрази купоните и празненствата.
Снимка и името на човека, чийто лик използвате:Лик:Alex Pettyfer
Характер: Добър,но само към себе си.За околните е просто един фермер с неизвестно минало от което той се опитва да избяга.Като ангел не разкрива нищо за съществуването и от къде е произлязал,но знае някой нещо за Майкъл и неговите роднини и подчинени.
Работа: Фермер.
Външен вид: (снимка плюс кратко/1-2 изречения/ описание)Висок мъж със стройно и поддържано тяло с много спорт.Очите му са тъмно зелени на цвят,но погледа му е винаги е сериозен,но и умее с един поглед и една усмивка да плени всяка жена.Усмивката му е пленителна и много красива.Винаги ходи със сресана назад или на бодлички коса..Косато му на цвят е черна

by **Сунар Ерми** Пон 09 Сеп 2013, 15:16

име: Верена Ерми
години:25/1224
раса:Хибрид (дракон/магьосник)
дарба: Контрол над Огъня, Емпатия, Телекинеза, Щит и дарбите и' не могат да бъдат откраднати.

История(7 реда най-малко):Родена в България в края на 7-ми век. Произхожда от древен благороднически род. С близнакът и' - Сунар от малки са наясно какви са. Баща им е колобър, а майка им -дракон. По това време драконите са на почит в България и са пазители на хората там. Както и останалите деца на висшата аристокрация Верена от малка е обучавана освен на четмо и писмо на история, математика, география, астрономия, стрелба с лък и най-вече това, което е много важно за 1 дама : свирене, плетене, бродиране, танци. Трябва да кажем, че свиренето, пеенето или поезията изобщо не и' се отдават, а на шиенето не обръща голямо внимание, пренебрегвайки го заради стрелбата. В същото време се учи да използва дарбите си. След като пораства отказва на многобройните си ухажори, макар че при някои не-то не е окончателно и става таен агент на държавата. Когато брат и' е затрупан тя е на мисия в Англия. А век след затрупването му, избързвам, да кажа, че двамата се срещат чак през 1885 по време на войната за Съединението на България, тя също изчезва безследно за дълго и се появява чак през втората половина на 19-ти век. А в момента работи като ловец на глави
Допълнителна информация: Пие само хубаво вино, но с мярка
- Пуши, обаче малко. Максимум по една цигара дневно. Виж наркотиците - твърдо против.
- Избягва месото, но за разлика от Сунар не е вегетарианка, а просто го избягва. За сметка на това яде и пие мнооого мляко
- Родила е дете
- Отличен стрелец и добра с компютрите
- Името и' на древно български означава дракон
- Била е доброволец на Uniceff
- Най-сигурният начин мъж да я впечатли е като й направи серенада или й изрецитира стихове. Ако са негови шансовете му нарастват

Характер: Има силно чувство за чест и доколкото зависи от нея никога не лъже и се стреми винаги да спазва обещанията си, но и изисква същото спрямо нея. Не би простила умишлено предателство и ако направиш подобна грешка най-вероятно ще ти е последна. Пълно доверие има само на брат си. Не понася демони и няма добро мнение за ангелите и вампирите. Въпреки това не би осъдила някого само заради расата и са възможни изключения. Просто досега не е срещнала такова.
Работа: Ловец на глави
Външен вид и снимка.
Тя е много красива с кафяви очи и дълга черна коса, която обикновено е вързана на опашка, за да не и' пречи. Облича се практично и удобно т.е панталони и ниски обувки. Понякога, ако случаят го изисква слага рокля. Рядко ползва грим, само червило малко бижута. Предпочита среброто пред златото

лик Gemma Arterton / не подлежи на промяна
Името и расата също не се променят

by **Jessica Clark** Чет 26 Сеп 2013, 20:05

Име:Jessica Ruckuver
Раса:Сукуб
Години:24
Дарба:Целувка на смъртта,Даване и отнемане на живот,Невидимост,Електрогинеза,Чрез допир пронемя мисълта на всички същества,предава,лекува и отнема болести и зарази,Безсмъртна е.
Характер:Видимо е спокоен човек,добродушна е,но има моменти в които е неконтролеруема и е способна на всичко лошо.Усмивката й прикрива всичко заради,което малко хора знаят какво се крие зад нея.Не показва чувствата си пред непознати,а пред враговете си винаги е с подла усмивка на лице и винаги готова да убие.
История:Родена в известно семейство.Не познава биологичните си родители,но осиновителите й са богати и известни.Баща й е бивш политик,а майка й е адвокат.Единствено дете е,което и помага и дава привилегии в обществото и навсякъде в света.До 17-годишна възраст не знае,че не е човек,а е сукуб.Научава по гаден за нея начин като убива първата си истинска любов по време на полов акт когато чувства глад.След убийството изчезва и е в неизвестност за всеки живеещ в родния й град.Никой не знае къде е живяла и как близо четири години когато се появява в Ню Йорк като обикновен уж човек,работещ уж като детектив,но в същност тя е престъпника убиващ хората в града.Когато разбира каква е и защо убива,решава да промени това и успява да се научи да се храни без да убива.Прави го само когато е ядосана или извън контрол.Живее сама,но почти всяка вечер е с различен мъж от който се храни,но не го убива.Лекува се чрез секса,а от партньорите си се храни.
Лик:Anna Silk
Снимка:
Готови герои ?c=isi&im=%2F9168%2F88989168%2Fpics%2F3178344301_1_4_U7PvAU8x

Готови герои ?c=isi&im=%2F9168%2F88989168%2Fpics%2F3178344301_1_4_U7PvAU8x

by **Jessica Clark** Чет 26 Сеп 2013, 20:08

Callie Creeak || N/A first look is little girl ||Deamon||AVA HUGHES

Спиш спиш, но нищо не се случва. Малката Кали беше просто дете или всички я мислеха за такова. Сиви очички спретнато, но само. Самотата я поглъщаше, а съзнанието й работеше, така както ничие друго. Но нека ви разкажа, за какво идеше реч.
Малкото момиченце беше погълнато от приказките на братя Грим, Тритр малки прасенце, Хензел и Гретел, Спящата красавица и Снежанка, оживяват, но не както на вас ви се иска. Малката Кали побъркваше целия град със своите приказки. Да именно, тя не пресъздаваше детските приказки, а онези реалните истинските, който не бяха изкривени с времето, правеше ги реални играейки си с хората. Карайки ги да изпадат в ситуацийте на Хензел и Гретел, но не със малките момче и момиченце, а с големи хора,който накрая биваха убивани от бабата в чиято къща са намерили почивката си.
Да детето определено бе зловещо и почти никой не го забелязваше. Никой не знаеше къде са родителите й, нито пък защо не говореше. Но на пръв поглед всички се радваха на Кали, тя беше малко сладко момиченце, което си играеше с чуждото съзнание, харесваше й да причинява лоши неща на хората, който не са се държали добре. Беше мила и любезна с тези, който й се радваха, но надушеше ли страха им.. Хъх нека кажем, че тогава поредната приказка ставаше реалност, поредната приказка оживяваше и ние просто не можехме да сторим нищо, за да предотвратим това.
Чудите се какво бе Кали? Кали беше малко момиченце...не шегувам се Кали е демон, демон затворен в това малко и крехко тяло, заблужадаващ всички околони със своето миловидно личице, но внимавайте да не я ядосате, защото ще свършите като някой от приказните герои, някой герой, който определено в реалната приказка няма никак щастлив край.

Готови герои Nano8SU

by **Jessica Clark** Съб 28 Сеп 2013, 13:19

Име:Dyson
Раса:Angel
Години:N/A
Дарба:Обикновените за ангел,Контрол върху огъня и водата,Контрол върху растенията и животните,Лекува и отнема болести.
История:На годините на света е.Затова и историята му е неизвестна,но ето кратката почти истинска версия за Дайсън.Баща му на теория поне е Майкъл.Той е един от най верните му приятели,но до време.След един грях (поне така го вижда Майкъл) той е изгонен от Рая.След прегрешението му,той слиза най-спокойно на земята и заживява като човек.Среща няколко пъти любовта на живота си,но чак в днешно време след като вижда Джесика,която е сукуб,разбира какво е любов.Дайсън работи като детектив,а другарчето му е Джесика,която обаче работи извън полицията и то незаконно.Но нека оставим Джес и се върнем на мъжа.В наши дни живее в една видимо голяма къща в края на града,която е сама,единствена в тази част на града.От няколко години е детектив,но по го влече живота на ангел,какъвто е и той.Обича и двата си живота,но винаги е искал нещо повече от това да е сам.За сега си е поставил за цел да си живее сегашния живот,но само при мисълта,че Джес е с някой друг,че спи с други,а не с него,го побъркват,но го прикрива пред нея.
Характер:Добър,влюбен до полуда мъж,който се примирява със съдбата си на ерген.Като детектив е строг,лош може би и културен.Като човек,е влюбен глупак,който ревнува,но го крие от любовта на живота си.Като ангел е по средата.Ту е лош с някои,ту е добър с други.Зависи като какъв ще го видиш,така ще се представя пред теб завинаги.
Лик:Kris Holden-ried
Снимка:
Готови герои Kris_holdenried

by **Jessica Clark** Нед 29 Сеп 2013, 20:58

Име:Rick Reed
Раса:Хибрид/ангел+демон
Години:N/A
Дарба:Обикновените за хибрид,Крадене на спомени, щит срещу чужди дарби, Контролира времето, Взривяване
Външен вид:Висок,с добре поддържано тяло чрез фитнес и специални диети извън расата му.Косата му е къса,черна цвят и мрази да използва гел или подобни продукти за коса.Усмивката му е пленителна,а когато се усмихне и оголи зъби,привлича вниманието на всички.Погледа му изразява желание и страст,които събуждат и най-мръсните мисли в една жена.Желан е от всички,но допуска до леглото си само определени,а не всички.Високото му,стегнато и мускулесто тяло му е предимство в много отношения.
Характер:Както се подразбира от външния вид,той е мъж за милиони.Всяка една жена го желае,но не позволява на всяка да е с него.Пада си романтик,но си има мярка.Винаги е усмихнат,дори когато вътрешно е тъжен.Това е основната му маска,която прикрива какво чувства,какво мисли или какво крой докато е под въздействието на омразата и злобата,които прикрива с изкрящо пленителната си усмивка,която не сваля дори на сън.Като ангел е добър,но като демон е жесток.Вътрешно винаги си променя настроенията,но външно си ходи с усмивка на лице и това прикрива истинското му състояние и това,което чувства.
История:Както се подразбира от расата му,майка му е ангел.Един прекрасен ангел неспособен дори да убие муха,а бащата му е демон.Той не знае какво е добро,не знае какво е да се усмихнеш или да почувстваш радост.Рик е наследил и от двамата по-малко.Като хибрид между ангел и демон,той е лош и добър,но усмивката му,която е наследил от майка си,прикрива какво чувства.Не се знае на колко години е,но изглежда на около 25.През годините е работел като модел,бодигард,барман,а за последно е работил и все още работи като управител на нощен клуб от който има много капитал и всичко му върви по мед и масло.Не се оплаква от нищо,доволен е от живота си в 21 век.Сам е,но обича да мърсува от време на време.Трябва му малко за да вкара и най-дръпната жена в леглото си.Живее в огромно имение.Персонала му наброява около 100 души,като половината са жени,а от тях може би около 20 са посетили леглото му и са си вкусили от тялото му.Не,че се слави с това,но доволен е от живота си.Няма братя или сестри,не познава другите от семейството си,защото самия то вече е изгубил цифрата на възрастта си.
Лик:Channing Tatum
Готови герои Channing-Tatum-sexiest-man-alive

Готови герои Channing-Tatum-sexiest-man-alive

by **Nikita** Пон 30 Сеп 2013, 19:19

Мъжът се препъна в неравния асфалт и за малко щеше да падне. Бързаше. И това си личеше. Тичаше, сякаш животът му зависеше от това и отчасти може би си беше и така. Какво правеше на пустата, малка, забутана уличка в Ню Йорк ли? Ами беше очевидно - бягаше.
Името му беше Майкъл.
Не беше като другите - след близо 3 000 години пленничество, най-накрая беше спечелил свободата си. Не се гордееше с това, което беше правил в миналото, но един демон трябваше да прави каквото се налага, за да оцелее. Въпреки безсмъртието си. Защото в лапите на Луцифер всяко безсмъртно създание на Ада можеше да намери смъртта си. И не само нея, ами и пълното си унищожение, сякаш никога не е съществувал.
Мъжът продължи да тича. Светът и всичко наоколо му беше непознато и чуждо след толкова време на пленничество, но това не значеше, че нямаше да се справи и с това. Дори напротив .. Защото той винаги оцеляваше. Имаше си своите скрити заложби - като това да въздейства над другите, да владее телекинеза, да се защитава от чужди дарби, да контролира Огъня (може би заради мястото дълбоко под Земята, от където идваше), да контролира времето и да вижда страховете, желанията и миналото на всеки, който пожелае, чрез допир.
Озърна се - въпреки факта, че мозъка му казваше, че е в безопасност и зад него няма никой, или по-скоро нищо, той не спираше предпазливо да се оглежда зад себе си. Беше прекарал 2 999 години, ако трябваше да бъдем точни, в Ада под командата на Луцифер, изпълнявайки всяка негова заповед. Беше сделката, която сключи след 28-мия си рожден ден, за да предпази семейството си и да не ги нарани, след като беше осъзнал, че е дете на демон. Тогава беше човек, но сега се чувстваше изцяло и само като демоничното създание, което беше до мозъка на костите си. Особено след всички ужасни неща, които беше извършил .. Не искаше да е такъв, не искаше да е това демонично същество, но го бяха направили такъв и сега нямаше връщане назад - Майкъл беше това, което беше. Точка.
Спъна се отново. Озърна се отново. И продължи да тича.

*след година*

Силният мъж се изтегна на дивана, раздвижвайки широките си рамене. Беше се проснал там преди няколко часа и сега се разсънваше насред уютния си дом. Беше като нов - не само след приятната дрямка, но и в сравнение с това, което беше преди една година, когато избяга от лапите на Главнокомандващия в Ада. Що се отнасяше до него, Луцифер можеше да върви по дяволите. Само че единствения недостатък в случая си оставаше същността му - беше демон и това никога нямаше да се промени. Имаше почти всичко, което един смъртен можеше да пожелае - хубав дом, пари в банката и от време на време срещи с красиви жени. Само че тъмната коса, дълбоките очи и изразената брадичка прикриваха една празна същност отвътре, докато отвън изглеждаше като привлекателен мъж. Демонската му същност обаче отдавна беше част от него - там беше и проблема, нали? Именно това го отличаваше от всички останали и най-вече от жалките смъртни, които бродеха по Земята в своето безцелно и безсмислено малко съществуване, съсредоточени единствено върху самите тях и върху нищо друго.
Като че ли и той не правеше същото?
Е, поне беше безчувствен до мозъка на костите си и го знаеше. Не отричаше факта, че представляваше всичко лошо, за което можеше да се сети някой. А и все пак беше преминал през най-тежките мъчения на Ада, беше се върнал оттам и не само беше оцелял, но и беше съвършено различен демон, за разлика от момента, в който разбра за същността си - когато се мислеше все още за човек. Много неща се бяха променили, много неща се бяха и случили с него оттогава и той повече не беше онова наивно момченце, смятащо себе си за един от смъртните и вярвайки, че е обикновен човек като всички останали. Нее, той беше нещо друго. Съвършено друго.
Макар за повърхностното око да беше като останалите - зрял мъж, бизнесмен и собственик на кръчма, за по-проницателните беше смъртоносно създание, непознаващо милост. Нито пък чувства. Криещо много таланти .. заплахи .. и тайни. Нали беше като дясната ръка на Луцифер в продължение на толкова време .. а все пак, с какъвто се събереш, такъв ставаш ..

FC: Shane West / Demon / 3 000 years old

by **Catherine Chandler** Пон 30 Сеп 2013, 19:41

Име:Reyes Farrow
Години:N/A
Раса:Смъртен грях-Завист
Дарба:Обикновените за смъртните грехове,Крадене на спомени, щит срещу чужди дарби, Контролира времето, Взривяване
Готови герои Taylor-lautner-2-320

Външен вид:Висок,с добре поддържано тяло чрез фитнес и специални диети извън расата му.Косата му е къса,черна цвят и мрази да използва гел или подобни продукти за коса.Усмивката му е пленителна,а когато се усмихне и оголи зъби,привлича вниманието на всички.Погледа му изразява желание и страст,които събуждат и най-мръсните мисли в една жена.Желан е от всички,но допуска до леглото си само определени,а не всички.Високото му,стегнато и мускулесто тяло му е предимство в много отношения.
Характер:Както се подразбира от външния вид,той е мъж за милиони.Всяка една жена го желае,но не позволява на всяка да е с него.Пада си романтик,но си има мярка.Винаги е усмихнат,дори когато вътрешно е тъжен.Това е основната му маска,която прикрива какво чувства,какво мисли или какво крой докато е под въздействието на омразата и злобата,които прикрива с изкрящо пленителната си усмивка,която не сваля дори на сън.Като грях не е добър и обожава да заразява хората с завист.Обича да я разпространява като зараза във всеки и всичко около него,което го прави непоносимо зъл на моменти.
Готови герои Taylor-lautner-twilight-max-steel-stretch-armstron2

Готови герои Taylor-lautner-twilight-max-steel-stretch-armstron2

ИсторияНа възраст не се знае на колко,но видимо не минава за повече от 25 годишен сексабилен мъж.Думата,която го описва най-добре е мъж за милиони,както се споменава и във външния вид.Малко са жените,които го отблъскват.За всичките години живот,той никога не се е влюбвал и не смята да го прави.Причината е,че от поглед и наблюдателност е разбрал,че всеки страда заради любовта.Той е любител на болката,но не той да я чувства,а всеки друг около него.В наши дни е самотен бизнесмен,който почти всяка вечер е с различна,която пък много често си замивана влюбена до полуда в него,но никога не доживява да го види повторно,дори и из улиците.Живее в огромна къща,богат е,което го прави още по привлекателен за жените,та дори и за малките момиченца.Работи като управител на нощни клубове и има и верига хотели.За годините е сменял доста работни места,доста жилища,доста жени,но никога не е се застоявал дълго на едно място,защото не вижда причина след като преспи с всички жени,да остава.
Лик:Taylor Lautner
Снимка:
Готови герои D4f8e44b-0325-4a14-bac6-cd926628b5f6

Готови герои D4f8e44b-0325-4a14-bac6-cd926628b5f6

by **Alexandra** Пет 11 Окт 2013, 22:39

Име:Matt Beyn
Раса:Ангел
Години-:колкото света
Дарба:Обикновените за един ангел,Видяния,Телепортация,Четене на мисли и промяна на мислите на всички същества
История и всичко за него:Открит от древно номадско племе на един остров.Живял е дълго време като първобитен човек,но по-късно се премества да живее в Древен Рим.Там се жени и става баща за първи път.Като баща е баща мечта на две момчета.С времето те умират по-рано от баща си заради войната и това,че са се родили хора.След това той напуска Рим и се мести в Ню Йорк,но влиза в щата като военен от Иран.С течение на годините,научава много неща и свиква с живота там.
Днес работи като полицай.Влюбен е в едно невинно на пръв поглед ангелче,което се казва Александра.В наши дни той е добро същество,което дарява всичко,което има.Помага на всеки,не лъже,не убива и не причинява нико му зло.Носи му се славата на верен мъж,който не е способен да погледне друга,освен тази която обича и иска,а в последно време е наблюдавам да гледа,следи и желае само Алекс,която пък смело се крие от него и го избягва.
Външен вид:Висок,с черна коса и добре оформено тяло.Погледа му комбиниран с усмивка е силно оръжие срещу всеки на пътя му.Притежава две коли и няколко имота от които три са под наем.
Лик:Noah Bean

by **Сунар Ерми** Вто 29 Окт 2013, 11:57

Име: Аргон Кейн
Вид: човек (може да се каже, че е ловец)
Години:71, но е доста енергичен и не изглежда на повече от 60
Дарба: няма, ако не броим, че е жива енциклопедия на свръх естествените същества.
История: Като повечето си предшественици и той е потомствен ловец. Или поне е обучаван за такъв. Въпреки, че определено отдава предпочитание на книгите. Всъщност отначало не вярва в "нереалните измишльотини", но се убеждава, че са истина. Идва време за първия му лов. И тук нещата се запецват. Оказва се, че Аргон не може да убие същество, което всъщност не е виновно. Трудно му е да стреля дори по такива, които си заслужават смъртта. Затова решава да се бори с тях по друг начин. С проучвания и знания, които ловците или добрите същества да използват.
Външен вид: Среден на ръст с бяла коса и брада. Леко напълнял, но все пак елегантен.

лик: Стефан Данаилов

by **Loki** Нед 17 Ное 2013, 14:01

Име:
Стоукс Шиълд.(Stawkes Shield) Наричат я и Дъ Рийдър.(The Reader)
Дата на раждане и години:
Години-около 14, дата на раждане-неизвестна
Раса:Съществува ли раса "Избягала сянка"? Защото това ще е най-добрата дума за описание на това същество. А може би "левиатан"? И това беше добър вариант.
Лик:
Leda Monster Bunny(примерно)
Външен вид:
Къдрокоска. Стоукс има тъмни, адски тъмни очи, а цветът на косата й варира, и не рядко е син, дори неонов. Момичето е слабо и високо, дори прекалено слабо, но това не й пречи да има пленителна усмивка. Често е използвала чарът си, за да се измъква от така наречените от нея, "ситуации", които често пъти са включвали почти предрешеното й залавяне.
Характер:
Беладжия. Това е думата, която най-точно описва тази персона. Или може би карък? Защото това е една от най-безкъсметните дами, които някога са се раждали. Но не само. Непохватница? Това също е Стоукс. Дали така, или иначе, защо все на нея й се случва. Освен с всички тези лоши качества, тя е особено мила и обичлива. Винаги ще помогне, дори и не с много. Има подход към малките деца, и много ги обича.
История:
"-Бягай, Стоукс! Бягай!-крещеше малкото момченце. Стоукс бягаше ли, бягаше. Не беше спирала да бяга. В един ден беше загубила всичко което има-единственият си приятел."
Стоукс Шиълд не е една от нас. Тя принадлежи на друг свят. Свят на мрачни тунели, кал и смърт. Много смърт.
"-Ще те хванааа, Стоукс! Ще ми паднеш!
Стоукс беше избягала от ловеца на глави,. За пореден път. Накрая, успявайки да си пробие път навън, тя излезе на горната земя, и трябваше да свикне с ослепителната светлина. "
Този свят беше нейният дом, който искаше да я унищожи, да я затрие. Свят, който я смяташе за грешка. Причината-тя беше започнала да чувства. Никой, никой там долу не чувстваше. Никога и нищо. Но Стоукс...Стоукс беше различна. Единствена по рода си. Тя се различаваше от другите дори и на външен вид. Малко по малко, тя се научи да използва дарбите си, и дори научи някои нови-като например да се превръща в гарван. Спечели си обаче и много врагове. Затова никога не се застояваше на едно място за дълго време. За крехката си възраст тя беше преживяла изключително много, и беше научила изключително много. Продължаваше да бяга ли, бяга. Поне докато не намери пак най-добрият си приятел.

Допълнително:
Говори на смесица от старорумънски и даемонски. Има специални способности.(Зооморфия и контрол над четирите сезона)

ПП. Героинята е запланувана като голямата любов на Никлаус(Nicklaus) и най-дората му приятелка.

Готови герои Touch__by_LedaMonsterBunny_answer_3_xlarge

Готови герои Touch__by_LedaMonsterBunny_answer_3_xlarge

by **Ратма** Вто 03 Дек 2013, 19:26

Име: Ахриус
Раса: паднал ангел, по-точно серафим.
Години:33/ колкото света ако не и повече
Дарби: характерните за един серафим, но по-силни. Всъщност той е сред най-силните ангели. Освен това: телепорт, телекинеза и усъвършенствана астрална проекция (за разлика от нормалната физическото тяло може да се движи)
История: Роден е в рая в началото на света. Когато започва войната с ада няма как да не се включи. Спечелва много победи. Постепенно обаче се изморява от вечния конфликт и решава да потърси някое спокойно място. Към него се присъединяват и доста други ангели, част от които е предвождал в битките. Намират обаче там срещат демони, чийто водач е не друг, а самата Лилит. Понеже и двете групи искали едно и също сключили примирие и заживели заедно. А скоро станало и нещо нечувано - оформили се ангело-демонски двойки и не само това ами някои създали потомство. Първородният от тях бил синът на Ахриус и Лилит - Линариан, който по-късно получил прозвището Ратма. Отначало всичко вървяло горе-долу добре, само че Ахриус се боял от потомството (и не само той) и искал или да ги унищожи или да му се поклонят, а Лилит възнамерила да ги използва и да завладее или поне опита и рая и ада. Да, но хибридите не били съгласни с никой вариант и резултата бил смъртта на почити всички ангели и демони ренегати. Самият той се спасил, но бил затворен за дълго в чистилището. По-късно избягал от там. За известно време сменил различни места, а сега идва в Ню Йорк без да знае, че и синът му е тук
Характер: Ако се проведе състезание по арогантност и горделивост той най-вероятно ще е на някое от призовите места. Неговото мнение винаги трябва да е най правилно и мрази да му се противопоставят. За него животът на другите значи много малко и е способен да пожертва и най-близкия си ако има изгода.
Работа: собственик на хотел.
Външен вид: Ахриус е един от най-красивите ангели, в това отношения конкурира Луцифер. Има сини очи и къса кестенява коса сресана небрежно. Прическата му е в конраст с облеклото, което най-често е костюм.

Casper Zafer

by **Selene.** Съб 14 Дек 2013, 13:33

*Героя е голямата Любов на Селин - ако някой изобщо го вземе, нека го има предвид - няма отърване от мен ;д *

Marcus "Mark" O'Connell / FC: Adam Brody, Jake Abel, Chris Hemsworth, Max Irons (По избор xD) / looks 24, but is much older / Dragon, Phoenix, Hybrid (По избор xD)

Малкото момченце забързано вървеше, хванато за ръката на майка си.
-Къде отиваме? - попита я плахо, но не получи отговор. Майка му твърдо беше стиснала устни в нещо като права линия и сякаш отказваше дори да признае, че детето е там и върви заедно с нея. Момченцето беше едва 13 годишно, но за годините си беше изключително умно и въпреки че не знаеше какво се случва, се беше досетило, че ставаше нещо по странното поведение на майка си.
Жената вървеше бързо, без да намали крачка и след известно време детето се умори, тъй като не му беше лесно да спазва темпото.
-Уморен съм, мамо. Не може ли да забавим или да спрем за малко? - гласът му прозвуча слабо, но той отново беше игнориран. Това стресна детето още повече и то алармирано попита
-Къде отиваме? Мамо?
-Не ме наричай така, по дяволите.
Жената му се сопна и думите й още повече стреснаха момченцето. То не разбираше нищо, не знаеше какво е сторил, че да разсърди толкова много майка си и нямаше представа каква беше причината за странното й и необяснимо държание. А след като вървяха доста продължително и момченцето беше на ръба на силите си, до степен, в която майка му буквално го дърпаше за ръката, влачейки го с нея, тя съвсем внезапно се спря пред някаква висока сграда. Беше като имение, а входа й беше една голяма и висока ограда, като тези по филмите и също толкова страшно изглеждаща в очите на малкото дете.
Портите се отвориха бавно и със скърцане и след като жената и детето пристъпиха вътре, се затвориха по същия начин.
Жената сърдито задърпа Марк наново да върви след нея, стигайки до входната врата и след като двамата бяха въведени вътре, един огромен мъж сложи ръка на рамото на Марк и го поведе нанякъде. Момчето обаче отказа да тръгне.
-Чакайте... кой сте вие? Какво става? Къде ме водите? Не искам да ходя, пуснете ме! Мамо?
Детето се обърна към жената, отчаяно и търсещо закрилата й. Тя обаче само се извърна студено и подаде тлъста пачка с пари на друг едър мъж, облечен по същия начин като този, който се опитваше да отведе Марк. Момчето продължи да се дърпа, въпреки че вече осъзнаваше какво се случва и очите му бяха навлажнени от напиращите сълзи. То обаче не допусна нито една да се стече по лицето му, овладявайки се с изумителна лекота.
Свеждайки глава, детето последва непознатия мъж, който все още искаше да го поведе нанякъде и се изгуби сред безбройните коридори на огромната, непозната и плашеща сграда, представляваща Институт...

*2 месеца по-късно*

Малкият Марк тихо си играеше с пясъка в неподдържания, но голям и просторен двор на Института. Според ежедневния им график беше времето, в което пускаха всички деца да поиграят в двора по обяд, преди да ги затворят наново по стаите им, щом започнеше да се стъмва и станеше време да ги приготвят за посетителите, които идваха през нощта, когато партитата се разгаряха най-много.
Децата тичаха насам натам или се занимаваха с нещо на групички, но Марк просто стоеше сам в един ъгъл и се ровеше в пръстта. Не беше казал нито дума, откакто беше дошъл в клиниката и продължаваше все така да мълчи. Това не му беше помогнало да намери другари в лицата на другите деца, но той и не искаше, нито пък целеше това. Просто се взираше безмълвно в пръстта, където ровеше и си играеше.
-Здравей - дочу непознат глас зад себе си, но не се обърна. Не реагира дори, когато забеляза как някой клекна до него и просто наблюдаваше какво прави.
-Харесвам пръстта. Неочаквано мека е, макар че санитарите винаги ми се карат, тъй като постоянно се цапам.
Сега вече момчето се обърна към говорещия и той видя непознато момиче, което не беше виждал преди това. Беше с тъмни очи и тъмна коса, която беше твърде дълга за слабото й личице, но Марк необяснимо защо си помисли, че й подхожда. Тя му се усмихна, а погледа й срещна неговия и той се изненада - въпреки усмивката й очите й издаваха същите чувства, които напираха и в неговите гърди, същата отчаяност за свобода и същата измъченост от това да си затворен на място като това.
-Аз съм Селин. - усмивката й стана по-топла, след което тя прибави -А ти си?
-Марк.
Гласът му прозвуча странно пресипнало и той не знаеше защо беше проговорил, при това именно на нея. Само че не съжаляваше, че го е направил и поради тази причина реши да говори с нея.
-Ще ми покажеш ли какво ровеше преди малко? Усещам, че ще ми хареса...
-Защо не съм те виждал преди тук? - Марк хвърли поглед към останалите деца от Института, всички на различна възраст и след това отново се обърна към нея, погледа му питащ, а веждите му повдигнати съвсем леко нагоре в очакване на отговор. Тя повдигна рамене.
-Периодично ме пращат тук от време на време. Вкъщи не ме търпят много много и когато прекаля с фантазиите, ме връщат на това място.
Веждите на момчето се стрелнаха още по-нагоре от изненада и той изпита съчувствие към момичето. Това също го изненада, а още повече го учуди равния тон, с който тя беше казала това - сякаш не е нищо особено.
Марк я наблюдаваше и не можеше да обясни странното закрилническо чувство, което го обзе, докато я гледаше. Но това чувство го накара да вземе решение и именно в този момент той реши, че тя си е спечелила приятел в негово лице...

*още няколко месеца по-късно*

Двете деца си играеха заедно, настрана от останалите. Марк и Селин бяха неразделни в онези часове, когато ги пускаха из двора. Двамата бяха адски близки. Момчето вече знаеше историята на Селин и също й беше споделил как майка му го е изоставила тук. А когато тогава тя го беше прегърнала и беше замилвала съвсем леко главата му, той я беше обикнал. Разбира се, беше твърде малък, за да разбере това, но именно тези емоции го подтикнаха да започне да крои планове за бягство. Говореше й как ще се измъкнат двамата и ще са свободни, как никога повече няма да се върнат в Института и ще са винаги заедно. Тя го слушаше, но не таеше кой знае какви надежди, че ще успеят да се измъкнат. Марк обаче продължи да крои планове, дори и след като Селин беше върната вкъщи за пореден път. Той се чудеше кога ли щеше да се върне тя и колко ли щеше да издържи семейството й, преди да я върне обратно в клиниката.
Представете си изненадата му и шока, когато тя повече не се върна и в същото време в клиниката бумнаха скандалните новини, че имат избягал...

*доста години по-късно*

Уверена усмивка се плъзна по лицето на мъжа. Марк стоеше на шумната и пренаселена гара в Ню Йорк, изпълнен с надежди. Най-накрая беше успял да избяга от Института, но за нещастие детството му премина там. Сега обаче беше свободен и тъй като винаги беше мечтал да види Ню Йорк, веднага си купи билет и преди да се усети, вече беше пристигнал в града. Сърцето му чувстваше радост и той искаше да се наслади напълно на усещането, тъй като не го беше усещал, откакто тя... Тук той прекъсна мислите си и с уверена крачка пристъпи навън от гарата, изгубвайки се сред тъплите от хора по улиците на града.
Жалко само, че Марк нямаше представа какво му предстои и че провидението си имаше свои планове за него - той дори не подозираше, че в този град щеше да срещне съдбата си в лицето на едно момиче от миналото му...

by Sponsored content

Готови герои

Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои

Re: Готови герои