Seleniyah's place

by Lost* Нед 12 Яну 2014, 23:03

Да звъни за кола? Нямаше толкова време. Той имаше своето нещо за придвижване и тя щеше да се примири с нещо. Поклати глава и погледна към него. Тръгна бавно към неговата фигура и постепенно го заобиколи, като докосваше с пръсти фигурата му, докато минаваше зад него.
Когато се озова отново лице в лице с него облеклото й бе много по- подходящо за каране на мотор и определено си пасваше с неговото.
- Нямам време за подобни глупости - каза сериозно тя, след което го разтърси леко, подръпвайки го и тръгна към мотора му. Изчака той да се качи и после тя последва примера му. Обви ръцете си около тялото му и сложи брадичка на рамото му, за да може да му каже адреса си.

- Карай към Манхатън. Съвсем в центъра е. Лесно се забелязва, когато стигнем до там ще ти кажа. - измърмори чернокоската и смъкна очилата си отново пред очите, чакайки да потеглят. За щастие блондинът не се туткаше много и както изглежда доста бързо щеше да достигне крайната цел - апартамента й.

by -renekton Нед 12 Яну 2014, 23:20

Очаквах тя да си извика колата, както преди, защото не искаше да се вози с мен, но изведнъж тя ме заобиколи и след това стоеше облечена само по кожа пред мен. Не знам защо гледката на това ми подейства супер възбуждащо и не знаех в кой крачол на стегнатите ми панталони да си го натикам за това побързах да се настаня на мотора си, а щом тя се озова зад мен и ме прегърна не знаех какво да направя. Първо вдишах и издишах тежко, а след това запалих мотора. Мотор винаги се палеше на място, защото ако бях махнал степенката щяхме да паднем на земята и да не станем. Щом двигателя завибрира под нас и тя усети колко е мощен, не само защото се чуваше толкова шумно, а защото под бузките на дупето й вибрирата толкова кубици, че дори най-мощният вибратор не би я накарал да усети такива приятни неща.. Не го правех за, да я накарам да изпита нещо ужасно, а просто двигателя се намираше точно под нея. Изправих мотора и потеглих, а щом гумите се завъртяха вибрациите олекнаха, защото се разпределяха навсякъде. Движехме се бавно и внимателно, а аз слушах на къде да карам. Щом стигнахме бавно намалих и накрая спрях на едно място. Пуснах степенакта с кракът си, но не изгасих двигателя. Не знаех дали това ще й въздейства, но знаех че с тези кожени дрехи усеща всичко. Изчаках тя да стане и тогава вече завъртях ключа и аз се изправих, като прекрачих зверчето си. Застанах така, че да не забелязва възбудата ми, защото някак си изпитвах срам да и покажа нещо толкова мръсно. Вярно, че тя беше причината за това, но тя беше от висшата класа и сигурно това не й харесваше, а щом закрачи към собственото си жилище гледката на това перфектно дупе ме накара да преглътна тежко и да се зачудя дали да я последвам в тези дрехи, защото наистина някак си това си беше повече от възбуждащо. Това ми беше най-голямата слабост.

by Lost* Пон 13 Яну 2014, 17:18

Е, мотора беше доста по- бърз, отколкото си го представяше чернокоската, но главното събитие бе, че пристигнаха. Сел побърза да слезе от машината и с бърза крачка размърда червените си токчета към лъскавата сграда, следвайки стъпките на Рей зад себе си. Качиха се в асансьора, но когато металните врати се затвориха тя се обърна към панела с копчетата. Махна леко с ръка пред копчетата и всички светлини по таблото изгаснаха и остана само едно копче най- долу, което светеше в ярко червено.

Лестейндж каза тихо няколко думи и натисна червеното копче, при което асансьора започна рязко да слиза надолу, сякаш падаше. Все пак се приземи доста плавно и металните врати отново се отвориха, но този път пред тях се разкриваше дълго и тъмно подземие. Толкова мрачно, че не можеш да видиш по- далеч от носа си.
Чернокосата вещица тръгна смело напред, а със всяка крачка от двете страни на коридора се палеха факли, осветявайки пътя. Когато стигнаха края на дългия коридор се озоваха в една огромна кръгла стая с много рафтове и маси, както и милиони свещи, които бяха наредени под най - различни форми къде ли не. Имаше всякакви съставки и подправки от обикновени билки до различни части на телата на различни същества.

- Добре дошъл. Това е мястото, където се случват всичките ми чудесии. - приветства го тя и се усмихна вяло, след което започна да разглежда рафтовете си и бързо и ловко намери и измъкна една дебела книга, която беше с корици от змийска кожа. Остави я на поставката за книги и произнесе няколко думи, след което книгата започна сама да се разгръща. С няколко размахвания на пръстите си накара свещите да се подредят в кръг около центъра и започнаха да се палят една след друга.

- Застани в центъра, свали тениската и якето си и падни на колене. Трябва да ми покажеш коя е първата ти татуировка. Много е важно да се свържа с нея. Тези символи са твоята история..- говореше тя разпалено, докато обикаляше напред- назад, вземайки всичко необходимо.

by -renekton Пон 13 Яну 2014, 17:41

Ренектън я последва до асансьора. Помисли си, че е странно да имаш асансьор в такава сграда, а още по-малко че няма толкова етажи, който да изкачва, но когато тя направи нещо асансьора тръгна към недрата на земята. Явно нямаше да се качваме към спалнята й. Усмихнах се на мислите си, а щом стигнахме, вратите се отвориха и видях непрогледен коридор. Е поне за хората е така, но очите ми на влечуго виждаха всичко в тъмното и щом тя закрачи аз я последвах, а нощното ми виждане изключи щом факлите се запалиха. Типична вещерска пещера и вече беше сигурен на сто процента, че тя е вещица. Щом стигнаха до огромното помещение тя поиска да види първата му татийровка, но ако свалеше само горната част от дрехите си тя щеше да я види на половина. Докато свещите осветяваха всичко наоколо той започна да сваля коженото си яке. Щом то се свлече на земята той свали и тениската си и пред погледа на момичето се разкри гледката на голото му тяло. Стоеше с лице към нея и това, което тя можеше да види бяха различни руни изрисувани по тялото му. Но остави изненадата за финал. Ръцете му се плъзнаха надолу и тя видя как разкопчава панталона си. С едната си обувка настъпи другата, а след това с босият си крак свали и втората си кубинка и остана бос. Пусна панталона си и остана само по боксерки и щом беше само по интересното си бяло бельо, което се беше впило в тялото му и караше всичко да изпъква той се завъртя. Остана с гръб към нея и тя можеше да види дракона на гърба му. Огромна рисунка на дракон, който изглеждаше като истински. Очите му бяха оранжево-червени, а тялото му се движеше с това на Ренектън. Той бавно свали боксерките си, защото татуйровката продължаваше надолу по едната буза на задните му части и опашката на чудовището се спускаше по кракът му. Щом остана чисто гол пред нея, осветен само от свещите бавно падна на колене, като подпря дупето си на петите си. Наведе глава и й предостави гледка на половината от татуйровката. Можеше да види дракона без опашката му и не знаеше дали това ще й е достатъчно, но тя го помоли да заеме тази поза и това и направи. Затвори очи и зачака да види какво ще направи вещицата...

by Lost* Пон 13 Яну 2014, 18:46

В крайна сметка тя забърка набързо отварите и напръска стаята със гъстата смес. Накрая потопи ръцете си до китките в гадната смес, в която плуваха очи от змии и крило от прилеп, както и змийска отрова. Отдръпна ги в страни от тялото си и се приближи до книгата, проследявайки редовете, които се бяха открили пред нея. Да, това го знаеше, но все пак беше нервна. Когато се обърна към него не очакваше да бъде чисто гол, но голямата картина на гърба му зае погледа й. Устните й се отвориха леко и се чу тихо ахване, но побърза да прекрачи свещите и да седне по същия начин, но зад него.

- Прекрасен е...- произнесе тя в захлас, без дори да се осъзнае, но после бързо прочисти гърлото си - Заклинанието е силно и може да е опасно. Не съм го правила до сега, но трябва да ми имаш доверие. Мисля, че ще се справя, дори дракона да излезе, но трябва да стоиш на земята колкото се може по- дълго и трябва да останеш в тази си форма максимум дълго време. Също така... Ще боли. Съжалявам за това предварително. - предупреди го и прокара пръсти по гърба му, започвайки да чертае с останките от отварата по пръстите си една руна, подобни на неговите, но по- древна и върху целия дракон до кръста му. Започна да произнася заклинанието, поставяйки едната си длан накрая върху главата на дракона, а с другата хвана челюстта му и я надигна нагоре така, че очите му да гледат към тавана.
Свещите започнаха да горят по- силно, всичките му татуировки започнаха да блестят със странна светлина. Тя продължаваше да говори, докато ръката й не започна да потъва в дракона, сякаш влизаше в главата му. Трябваше да се докосне до всичките си спомени. Смътно чуваше звуците, които той издаваше, наподобяващи на ръмжене или нещо такова. Скоро зрението й изчезна напълно, всичко потъна в мрак и започна да прехвърля неговите спомени от хилядите години. Наложи й се да се докосне по- надълбоко в него, защото първите му спомени бяха почти изчезнали. Предупреди го..

by -renekton Пон 13 Яну 2014, 20:25

След като се настани в средата на стаята я чу. Тя се възхищаваше на татуса му и явно нямаше нищо против голотата му. Не беше някоя, която ще го накара да се облича само защото искаше да и покаже татуса си. Той стоеше гол и усещаше всяко едно нейно докосване. Странната топлина на отварата, нежните й пръсти, който рисуваха по тялото му и накрая просто усети как тя започва да извършва заклинанието. Ставаше нещо. Топлината се засилваше и след това усети как една болка го разделя. По-скоро разделяше всеки едни спомен. Ръката й вдигна главата му така, че да гледа към тавана и тогава го усети. Тя потъна в спомените му. Знаеше какво е това. Тя свързваше своето съзнание с неговото. Усещаше как двамата се сливат и изведнъж всичко потъмня. После го усети. Започна да вижда всичките си спомени, като всичко се движеше от този момент назад. Все едно гледаше лента на филм, но всичко се случваше много бързо. Движеше се назад, назад и се опитваше да запомни всичко или поне така си мислеше. Тялото му издържаше на болката, но тя беше огромна. Знаеше, че ако не успее да го контролира ще се появи онова гадно зелено чудовище, което искаше да унищожи всичко. Бавно започнах да се гърча и тогава го видях. Върнах се до първият ми спомен. Всичко беше тъмница отново, но бавно, много бавно започна нещо да се напуква и тогава видях светлина. Бях в огромна пещера и лежах върху нещо меко. Наоколо не беше топло, но не беше и студени, а просто хладно. Виждаше се лека светлина от отвора и разбрах къде съм. Това беше пещерата на семейството ми. Драконовата пещера. Тогава видя нещо странно. Бяха две огромни фигури и докато осъзнае какво е това чу на древният език на драконите, който не беше говор, а бяха странни звуци "Ти си моят първороден син! Ренектън!" след това моментите се превъртяха. Всички учения да лети, всички опити да създаде огън, опити да се бие, опити да плячкоса село. Всичкото бягане от ловци, докато не се появи един момент. Момент познат до болка на Ренектън. Момента, в който загуби родителите си. Това беше битката на живота му и докато преминаваше през съзнанието му той сякаш не знаеше какво става. Виждаше вещицата, но не вярваше това да е тя, защото.. виждаше вещицата, с която е в момента и тогава я видя и нея. Тя беше до него, в съзнанието му и всичко се промени. Спомените му изчезнаха и се появиха нови, вещицата, с която беше в момента се бореше с другата, която уби родителите му и двете.. започнаха да се сливат. Сякаш.. другата вещица се опитваше да я обсеби.. не знаеше какво става, но той не можеше да мърда. Беше едно обикновено драконче и нещо се случи. Изгуби спомените си, усети болката.. всичко стана черно и когато се върна към това, което си спомняше разбра, че е още в собственото си съзнание, но вече беше човек. Беше русият младеж, който и двамата знаеха че е, тялото му беше покрито с руни, а той лежеше гол и неподвижен на една скала. Бавно се огледа и го видя... Битката за смъртта на родителите му беше започнала..

by Lost* Пон 13 Яну 2014, 20:54

Съзнанието на дракона поглъщаше младата девойка повече от колкото й се искаше, не можеше да възпре всичко това. Внезапно намери спомена който й трябваше, но сякаш се гледаше в огледало с малки промени. Жената пред нея бе точно на нейната възраст, но с чуплива коса и дълга черна готическа рокля, а плата и кожата й бяха напръскани с нещо червено. Кръв? Ръцете й бяха изцяло в кръв, а в едната си тя държеше сърце, което изстиска бавно, след което избърса едната страна на лицето си с опакото на ръката си и там също остана кървава диря.

Селения се огледа внимателно наоколо, игнорирайки погледа на жената пред нея, който й изглеждаше луд в този момент. Зад нея стояха трупове на огромни величествени дракони и само тялото на недопреобразения дракон стоеше в ъгъла и едва дишаше. Вещицата от миналото се засмя злобно и протегна ръка към него, а от пръстите й излезе светлина, подобна на мълния, която порази дракона и той започна да се превръща в човешко същество.
- Най-накрая ме намери, прекрасна.- засмя се злобно тя и започна да пристъпва към Ния. Очите й се разшириха и тя започна да отстъпва бързо назад, но вещицата я хвана за китките и я стисна силно. - Не бързай. Ти си единствената ми потомка. Истинска моя кръв. И толкова прекрасна. А душата ти е черна като моята - продължи да говори тя бързо на древния език на вещиците, който Ния бе учила като малка, за да разчита гримоарите дори на най- старите вещери.

- Трябва да довършиш делото ми. Трябва да убиеш последния дракон! Но първо.. нека ти покажа - допълни тя и в следващия момент времето се върна назад.

Тялото на Селения в настоящето се разтресе силно и с усилие измъкна ръката си от дракона, спирайки връзката с него. Той вече не можеше да види нищо, но това не спря писъците на чернокосата вещица, която бързо лазеше назад, за да се отдръпне максимално от него, макар да беше сляпа. Събаряше свещи и усещаше как восъка гори кожата й, но не я интересуваше. Спря се и се сви на топка, когато поредния писък се изплъзна през устните й.

Тя беше в тялото на злата вещица. Магьосниците вярваха в преражданията и точно това бе Селения - преродената душа на този мрак, в който се бе вселила в момента. Знаеше всичко, което тя знае, но не знаеше как да излезе от тялото й, колкото и да се бореше. Виждаше всичките й действия, как се смееше, как убиваше всичко по пътя си. Как един по един поразяваше всички дракони от семейството на първородните. За вещицата това бе искрена радост и щастие. Селения знаеше, че е призована от злото и че то е пътя на нейния живот, но никога не бе чувствала толкова мрак и злоба да обгръщат сърцето й. То бе отровно.
Преживя всичко отначало, нямаше представа колко време се гърчеше на пода в подземието. Драконите се бореха с нея и тя усещаше истинска болка, когато бе запратена в стената от нечия опашка, но скоро и този дракон загуби живота си.. Когато посегна към последния, който трябваше да бъде Ректън Селения усети, че в тялото на злата вещица нямаше толкова енергия, затова и той само се превърна в човек. След това се олюля на краката си и падна на земята.

В този момент отвори очи. Смътно виждаше русокосия младеж над себе си, който мърдаше устните си, но не го чуваше. Сетивата й бавно си възвръщаха функциите, но не го понесе и изпадна в безсъзнание. Този път без да се вселява в някой друг.

by -renekton Пон 13 Яну 2014, 21:15

Не знаех какво става. Не знаех как да приема тези спомени, но усещах всичката болка. Виждах как избиваха родителите ми, семейството ми.. драконите. А аз бях просто едно неподвижно хлапе, което не можеше да се движи. Точно, когато вещицата посегна отново към мен усетих раздялата със спомените ми. Усетих как ръката на Селения излезе от мен и ме освободи от всичката болка, всичките спомени и.. просто се освободих. Бавно паднах на ръцете си, като тогава я чух. Селения се движеше наоколо и крещеше. Докато фокусирам тя се беше свила на топка а свещите около нея бяха разпилени. Затичах се към нея и бавно изместих едната свещ, която беше близко до дрехите й. Не я запалих и след това я погледнах. Преглътнах тежко и попитах:
-Добре ли си? Отговори ми! - но тя просто пищеше и изведнъж се успокой. Видях очите й. Красивите й сини очи ме погледнаха, бяха изпълнени с болка и тъкмо щях да я попитам как е, когато изгуби съзнание. Огледах се. Трябваше да я разкарам от тук. Огледах се и видях дрехите си. Нямаше да се бавя за това просто хванах коженият си панталон и го навлякох върху голото си тяло. Нямаше време да си слагам бельо, тениски, якета, обувки. Просто се затичах. Хванах тялото й и го повдигнах на ръцете си. Закрачих към асансьора и щом стигнах до там се наведох и натиснах бутона с нос. Асансьора започна да слиза и светна. Железните врати се отвориха и влязох в асансьора. На кой етаж живееше. Не знаех, но предположих че ще е на последния. Нямаше на кой друг да е. Натиснах бутона отново, но нищо не стана. Тогава разбрах. Искаше ми отпечатък. Ръката ми се плъзна по нейната и нежно доближих палеца й до копчетата и ведната се включи някаква система, а асансьора потегли нагоре. Движеше се отново бързо и имах чувството, че ще излетя през тавана, но в края забави и спря плавно. Вратите се отвориха и пред очите ми се откри великолепният апартамент. Закрачих и я заведох до леглото. Не знаех дали е нейното, но беше първото което видях. Отворих окото й, за да проверя дали има някакви проблеми със зениците, но тя беше отново толкова прекрасна и.. просто беше безсъзнание. Дишаше, виждах го по леката промяна на релефа на тялото й. Забелязваше се лесно през впитите кожени дрехи. След това я погалих и реших да събуя червните й токове. Сигурно щяха да й пречат. След това реших, че може би ще й е по-удобно без кожените дрехи. Съблякох я внимателно и бавно, за да не я събудя. Огледах се и започнах да разглеждам гардеробите, докато не намерих една нощница. Реших, че може би ще й е по-удобно с нея и й я облякох. След това я загънах и за финал я целунах по челото:
-Приятни сънища, Кралице! - след това реши да се настани в апартамента й, докато тя се събуди. Не знаеше къде да седне, да легне или изобщо какво да прави, за това намери един стол в кухнята. Настани се на него и зачака. Но докато стоеше просто бавно затвори очи и през съзнанието му преминаха всичките спомени от преди малко. Стресна се и след това вдиша тежко. Опита се да не мисли за това, но всичките кървави спомени бяха в главата му за това започна да размишлява над това, което се случи не знаеше дали e истина, не знаеше кои картини са истина и какво правеше тя там.. в спомените му. Точно тогава, когато си мислеше, че може да разнищи загадката едно огромно главоболие се появи в главата му, стисна ченето си, а зъбите му започнаха да скърцат от силата на захапката, в главата му кънтеше гласа на вещицата и тогава изведнъж всичко спря. Когато отвори очите си пищенето в ушите му бавно намаля, а той се огледа и разбра, че още е сам. Мислеше си да вземе една вода, но преди всичко отиде до стаята, за да провери как е тя. Видя я, спящата красавица. Облегна се на рамката на вратата й я загледа, като не знае колко минути изгуби в тази поза, но гледката толкова му харесваше, че забрави за всички проблеми от преди малко..

by Lost* Пон 13 Яну 2014, 21:42

Мрак. Тъмнина. Това беше всичко, което виждаше около себе си. Лака по ноктите й, дрехите й, косите й се сливаха с този мрак и тя се чувстваше почти невидима. За щастие в крайна сметка получи някакво просветление и скоро успя да възвърне контрола над тялото си.

Бавно отвори очи и огледа обстановката. През замрежения й поглед позна бегло стаята си, но това докара уморена усмивка. Опита се да раздвижи първо пръстите на ръцете си, а после и краката си. Внимателно провери всяка част дали си е на мястото и дали си изпълнява функциите както трябва, което докара по широка усмивка да разцъфне на устните й, защото бе невредима, при това в мекото си легло. Чуваше шума на колите отвън, усещаше аромата на парфюмите, които бяха наредени върху тоалетката, която бе в близост до леглото й и всичко очевидно си бе наред.

Надигна се бавно и забеляза, че полуголия дракон дремеше близо до леглото й, което я накара да се усмихне, макар че нямаше да си го признае. Върна отново сериозното си изражение и се изправи. Реши да остави въпроса с преобличането и къщата си за по- късно и съвсем внимателно и деликатно размърда пръстите си в негова посока, стараейки се да не го събуди, докато го прехвърляше на леглото й, защото пода, макар и с персийски килим, едва ли беше чак толкова удобен. След като успя да се измъкне в кухнята си, си направи голяма чаша кафе и провери телефона си. Имаше милион повиквания, но с едно обаждане до асистентката си уреди всичко. Венити беше толкова полезна..

Приготви си нещо за хапване, защото умираше от глад, след което си взе дебелия сатенен халат и излезе на терасата. Настани се на един шезлонг и остана там дълго време, загледана в пейзажа на вечно живия Ню Йорк, дори да бе 3 посреднощ. Селения размишляваше дълго върху виденията си. Никога не бе очаквала да разбере такова нещо за себе си..

by -renekton Пон 13 Яну 2014, 22:45

Ренектън се беше унесъл в красивата гледа и беше заспал. Бавно се беше свлякъл на пода и беше заспал там, защото дори и да беше човек животинското в него беше още живо. Спеше спокойно и не усети кога е бил преместен, но когато отвори очи го направи рязко, защото кошмара, който сънува беше ужасен. Видя как чернокосата вещица го убива и това го накара да се събуди. Ръката му беше на мястото, където беше промушен със сребърен меч, в съня си. Огледа се. Целият беше потен, изтощен дори и да беше спал до сега и объркан. Не беше на пода, не беше в собственият си имот, а все още беше в апартамента й, на леглото й. Не си спомняше да е лягал там, но толкова моменти му се губеха, че не знаеше кой е. Бавно се изправи, като усети че при движенията краката му омекнаха, но веднага се съвзе. Закрачи и я потърси, когато усети хладния въздух видя, че терасата е отворена. Закрачи на там и щом излезе навън я видя. Стоеше по халат, все така красива и лежеше на шезлонга си. Преглътна тежко и се опита да каже нещо, но гласът му сякаш изчезна. Прокашля се, за да прочисти гърлото си и каза:
-Хей! - направи няколко трудни крачки и се подпря на парапета и тогава осъзна. Не можеше да движи тялото си като преди. Не можеше да усети енергията в него. Сякаш нещо я е изпило всичката и щом се наклони така, че главата му да провисне през парапета Селения можеше да го види. Татуса на гърба му се движеше, а очите му светеха. Той беше подивял. Опитваше се да излезе от кожата му, но Ренектън се бореше с него. Тогава тя го видя. Видя как малкото тяло, на русокосият младеж стисна парапета, зъбите му бяха, като на ядосано животно, долепени един до друг и застанали в позата на ръмжащо чене и щом той изрева тя видя как чудовището в него бавно и спокойно се успокой. В този момент тялото му рязко се изви назад и той погледна нагоре към луната и единствените думи, който каза бяха:
-Стой си в дупката... - след това се свлече на пода и се подпря с гръб към парапета й. Погледна към нея и се усмихна:
-Извинявай.. едва ли.. си очаквала да видиш това .. - след което преглътна тежко, задиша още по-тежко и допълни:
-Как си? По-добре ли си? - не го интересуваше парещата болка във всяка една кост от тялото му, не го интересуваше това, че усещаше кожата му как се разкъсва заради всеки опит за преобразяване и не го интересуваше това, че мястото на което се намираше татуса му беше мястото, където изпитваше пареща температура над нормалното. Просто я погледна, очите му бяха толкова изморени, но и в същото време толкова загрижени и зачака да чуе как е тя.. и единствената причина беше, че той не искаше да се случи нещо на нея, защото тя беше по-важния човек от тях двамата..

by Lost* Вто 14 Яну 2014, 08:34

Мина известно време, в което Селения пирше кафето си сама, но по някое време чу тихите стъпки на дракона, който се присъедини към нея. Очевидно имаше проблеми със звяра в себе си, което я накара да остави чашата си настрани и да се изправи.

-Добре съм, но ти изглеждаш зле. - констатира кротко тя и му подаде ръка, за да се изправи. - Обърни се - продължи тихо и му подари едно окуражаващо кимване. Когато той се подчини и застанас гръб към нея тя започна да плъзга пръсти по татуировката му и да говори тихо на неразбираемия за него език. Достатъчни бяха няколко минути да успокои дракона и тялото му се отпусна под напрежението. Татуировката спря да се движи и да го тревожи.
Вещицата се усмихна незабележимо, когато видя, че е сложила звяра в него на каишка и вече не му прави проблеми го заобиколи и се подпря до него на парапета.

- Много съм объркана. Не знаех нито, че рода ми е чак толкова древен, нито за това събитие, но... очевидно е някой от предишните ми животи, или просто предшественичка.. не знам какво да кажа или как да оправдая постъпките си. Това е не по- малко шокиращо и за мен .. - говореше чернокосата вещица тихо с поглед, зареян в града под тях.

by -renekton Вто 14 Яну 2014, 11:34

Ренектън усети ръце те й, действията й, всичко което го накара да изпита спокойствие. Беше удоволствие за него да го кара да изпита такава свобода. Да не усеща звяра. И когато тя се подпря до него и заговори се появи една много мила усмивка на лицето му:
-Няма защо да ми се извиняваш! - след тези думи завъртя поглед към нея и допълних:
-Това не са били твой действия и ти нямаше какво да сториш в тези спомени. Това бяха призраци от миналото ми и някак си.. не можех да се справя дори и аз с тях, но колкото и да исках да я спра това трябваше да се случи. Ако тя не беше убила родителите ми... те нямаше да са тук и още повече щях да се дразня, че съм можел да ги спася, а не съм го направил.. - след тези думи я погледнах. Очите ми просто се впиха в красивият й профил, защото тя не гледаше към мен. Ръката ми се плъзна по брадичката й и я накарах да ме погледне:
-Това е твоето семейство! Както моето е било готово да убие твоето, така и твоето е трябвало да се защитава! - след тези думи вдишах и издишах:
-Ти не си този човек. Можеш да решиш какво да направиш и ако това е да заличиш рода на драконите.. не ме е страх... никога няма да ме е страх от смъртта, но.. има едно нещо, което не искам да изгубя. - очите му срещнаха нейните. Бяха толкова красиви и виждаше любопитството в погледа й. Той знаеше какво ще каже и въпреки, че знаеше толкова малко и в същия момент виждаше толкова много в нея... трябваше да ги изрече:
-Ще ме е старах, че повече никога няма да мога да те видя! - след като каза това я погали нежно с ръката си по бузката и допълни:
-Защото ти си най-прекрасното същество, което съм виждал! - и отново се вгледа в очите й. Караха го да изпитва спокойствие, свобода... с нея се чувстваше нормален. Нямаше я мъчителната болка и гадната татуировка на гърба му. Беше просто нормален...

by Lost* Вто 14 Яну 2014, 12:26

Селения се подсмихна безрадостно, след като той каза всичко това. Отпусна назад главата си, за да се освободи от ръката му и отново погледна назад, поклащайки глава.
- Виж, не е в това въпроса. Цялото ми семейство, цялата ми родствена линия са добри бели вещици.. Аз бях прокудена от там, семейството ми се отрече от мен, защото предпочитам тъмната страна. Постоянно се опитваха да ме запазят добра и ме наказваха винаги, за да не правя нищо забранено. Нещо свързано с проклятие, което сега разбирам в пълния смисъл. Но всичките им забрани само провокираха детското ми съзнание да чете забранените книги и в крайна сметка свърших като 16 годишна тинейджърка, сама в Ню Йорк. - обясни накратко историята си и сви рамене. - Това съм просто аз. Минал живот или предшественичка няма значение. Тя изглежда точно като мен, затова и аз съм единствената черна вещица в рода ми от поколения насам. - допълни, поглеждайки отново към русокосия младеж до нея и се усмихна вяло.
- Ако бях на твое място щях да бягам колкото се може по- надалеч и да търся роднина на Мерилин. - намигна му и се отблъсна от парапета, отиде до шезлонзите и си взе кафето.
- Благодаря все пак. За това, че си ме пренесъл до тук и си се погрижил за мен. Понякога някои заклинания доста ме изтощават.

by -renekton Вто 14 Яну 2014, 12:35

Ренектън бавно се изправи и каза:
-Чакай малко! - звучеше някак си.. енергичен. Доближи се до нея и видя, че тя се опитва да избягва погледа му:
-Значи.. ти беше толкова безстрашна, безчувствена и изцяло.. искаше да тръгнеш на приключение с мен.. и сега.. какво стана? - застанах пред нея и продължих да говоря:
-Какво стана с това... че ще приключим заклинанието, че ще отидем до Европа и ще се впуснем в приключение.. - накарах я да ме погледне в очите и щом погледа ми срещна нейния й казах:
-Не ме оставяй сега... аз не се страхувам.. вярно.. доста е готино да ми наритваш задника, но ако наистина нещо се случи! Ако се опиташ да ме убиеш и дори да успееш няма за какво да се притесняваш. Аз съм просто един дракон.. предпочитам да умра, от колкото да остана затворен в това тяло! - след тези думи вдишах и издишах:
-Ето какво.. аз тръгвам.. ще отида и ще търся още.. от нашата обща история.. няма да те карам насила да идваш, но наистина би ми било по-добре ако ми помогнеш! - след тези думи се обърнах и закрачих към апартамента. Тя можеше да види Дракона. Беше променен. Беше неподвижен и очите му бяха затворени. Той спеше. Тогава Ренектън се спря и завъртя главата си, погледна красавицата през рано и й каза:
-И ако не се върна.. искам да вземеш това! - той бавно свали колието от вратът си и в момента, в който го постави на масичката тя видя една лека светлина, която премина по татуса му и го накара да се промени. Не се събуди, но се забеляза нещо чудовищно в него за секунда и след това отново заспа. Той й остави огърлицата, която го пазеше от силата му, защото знаеше, че така ще пази нея от собствената й сила.

by Lost* Вто 14 Яну 2014, 13:27

Селения дълго гледаше как дракона тръгва към вратата и върви... В този момент й се виждаше толкова величествен. И някак си чувстваше странна връзка с него. Той нямаше семейство, тя бе изритана от своето. Може би все пак имаха нещо общо. Може би все пак нямаше да го убие веднага.
- Чакай! - повика го и остави кафето си. Прехапа устна и развърза халата си, оставяйки го да падне на земята и тръгна към русокосия мъж. По пътя взе верижката от масата, а когато стигна до него подскочи и се вкопчи в него. Е, добре че поне той я хвана. Краката й се обвиха по- силно около кръста му, а ръцете й побързаха да сложат отново медальона му и се усмихна.
- Е, предполагам, че една екскурзия в Европа в крайна сметка няма да е чак толкова ужасна идея. Може дори да бъде забавно... - изкоментира тя, закопчавайки верижката му и се усмихна дяволито. - Ако все още приемаш вещица в екипа си..- допълни, а ръцете й се плъзнаха бавно по раменете му и се заключиха около врата му. Не го изчака да реагира, устните й нападнаха неговите силно, страстно и безмилостно за една незабравима целувка.

by -renekton Вто 14 Яну 2014, 13:41

Това беше повече от неочаквано. Мислеше, че тя ще го остави да си тръгне или да каже нещо величествено, но когато чу гласът й се обърна към нея. Видя я как се приближава и щом тялото й скочи в неговото ръцете му инстинктивно я хванаха за дупето й я притиснаха към него. Крачетата й го обвиха, а докато се усети тя постави медальона му. Не знаеше какво става. Дали това беше игра, но с едно единствено нещо целият му свят се промени. Момента, в който устните й се сляха с нейните, момента в който те бяха притиснати един в друг накара времето да спре. Усети експлозията в стомаха си, ритъма на сърцето му, което искаше да изскочи от гърдите му и устните й. Толкова нежни и меки, поставени върху неговите. Докато тази целувка продължаваше той осъзнаваше едно нещо. Беше лудо влюбен в нея още от момента, в който я видя, защото може би е бил влюбен в предишното й аз. Щом тази целувка приключи бавно отдръпна лицето си от нейното, но не много на далече. Погледна я право в очите и не знаеше какво да й каже, но тогава се осъзна и каза:
-Желая я! - щом видя че тя го гледа леко объркано се обоснова:
-Желая вещицата в екипа си! - не знаеше как да го обясни, но да я чувства толкова близо до себе си, знаеше, че това е неговата слабост и може би за това не е спасил родителите си, защото се е влюбил. Усети дъха й по кожата си, когато лицето му застана на милиметри от нейното и й каза:
-Но смятам, че преди да тръгнем.. имаме нужда от малко почивка! - закрачи бавно, като се доближи до най-близката стена, защото не му се ходеше до леглото или барплота. Струваха му се твърде на далеч. Притисна Селения до стената, като тя се намираше между постройката и тялото му. Устните му отново се сляха с нейните, като езичето му си проправи път, търсейки нейното, а ръцете му се плъзнаха по тялото й. Желаеше я не само в отбора си.. по-скоро.. изпитваше съвсем други желания в момента за нея. Искаше тя да е неговата кралица..

by Lost* Вто 14 Яну 2014, 15:03

- Но имаме толкова неща за правене, за да се подготвим за това пътуване.. - опита се да възрази младата вещица, но в следващия момент бе притисната към стената. Е, може би мъничко отклонение няма да навреди чак толкова на пътуването им. Няколко минути.. или часа..
Чернокоската знаеше, че това, което им предстои е много сериозно, но и двамата бяха изморени от магията точно в момента.

Селения отвърна яростно на целувките му, а пръстите й се заплетоха в русите му непослушни къдрици. Езика й водеше страстна война с неговия, а краката й се опитаха да се качат нагоре по тялото му, за да го придърпат към себе си. Кожата й настръхна веднагически при допира до неговата. Виждаше онези секси татуировки и игнорираше мисълта, че бяха част от историята му. В момента той бе обект на желанието й и щеше да го получи.

Въздъхна тихо и премести ръката си на тила му, а после и надолу по гърба му, а дъха й излезе накъсан между целувките, докато се покоряваха взаимно.
- Добре де... но утре започваме с ... онова нещо.. приготовленията. - промърмори в крайна сметка и се усмихна широко, но после отново го целуна по същия предизвикателен начин.

by -renekton Вто 14 Яну 2014, 15:13

Тя се противеше, като казваше, че трябва да се гласят за пътуването, но в същият момент отговаряше на целувките му и ги правеше още по-страстни. той се усмихна доволно и щом усети как отново го притисна до себе си тялото му инстинктивно се долепи до нейното. Ръцете му започнаха да мачкат дупето й, като внимателно си играеха със задните й части. Тя беше по бельо и една доста нежна нощница отгоре, а това беше още по-добре за него, защото можеше да усети кожата й през нежния плат. Искаше да я съблече, за това единият му крак се вдигна и се долепи с коляното си до стената, а ръцете му се плъзнаха нагоре и започнаха да свалят нощницата. Тя усети кракът му, който я държеше във въздуха, докато пръстите му се плъзгаха по тялото й. Щом свали нощницата я захвърли на някъде и отново се притисна до нея. Вече изпита истинската експлозия и възбудата му подивя в коженият му панталон. Тя беше само по бельо и притисната в него, а допира до кожата й го накара да подивее. Нежно свали кракът си, докато ръцете му отново заставаха на дупето й и единственото, което го разделяше от това да докосне задните й части на голо бяха сексапилните й бикини. Той я погледна в очите и й каза:
-Веднага.. след...като.. си...починем.. започваме.. да...се... готвим! - след тези думи тя усети устните му, който се плъзнаха по вратът й, а коженият му панталон, който беше прилепнал по тялото му и от който се виждаше добре къде е възбудата му, се отърка в нея. Точно между краката й се озова онази издутина, която беше символ на това, колко го влудява тя. Нежно премина от долу на горе и след това обратно и подразни срамните й устни през плата на бельото й. Погледна я в очите, докато ръцете му се плъзгаха нагоре и нежно обхващаха гърдите й. С пръсти започна да дразни зърната й, като го правеше през сутиена й. Искаше тя сама да пожелае да махне всичкото това бельо, за да го усети на голо...

by Lost* Вто 14 Яну 2014, 15:46

Ния се засмя тихо и отново върна ръцете си на косата му. Очевидно нейното предишно аз е имало вкус за мъже, че да го направи точно такъв. Привличаше я с толкова голяма магнетична сила, че не си и помисляше за начин да се измъкне, нито за някоя сериозна обида, което си беше постижение.

Дразнеха се, изкушаваха се, а целувките им бяха толкова диви, че приличаха на истинска война. Не беше сигурна, че ще стигнат до спалнята, но и той явно не бързаше. Чернокоската захапа долната му устна и плъзна устни по врата му. Пръстите й се плъзнаха по по раменете му, докосваха го предизвикателно, впиваха се в кожата му.

- Официална или писмена покана чакаш, за да съблечеш тези дрехи, красавецо? - попита тихо, повдигайки веждата си и устните й отново проследиха линията по врата му, чак до рамото му, където заби зъбките си игриво.

by -renekton Вто 14 Яну 2014, 16:05

Това го влудяваше. Леко палавите игри го карата да тръпне от нетърпение да я вкуси отвътре. Да потъне в нея. Когато чу думите й за дрехите тя усети как ноктите му леко пораснаха, но този път не беше защото искаше да я убие, а за да разкъса много внимателно бельото й. Тя усети как се плъзнаха по крачето й и оставяха лека дращеща следа, но след секунда спряха, защото самият той го контролираше. Тя усети как бельото й бавно се свлече надолу, докато устните му слизаха по същия начин към гърдите й - бавно. Дразнеше я, като се бавеше и точно, когато тя си мислеше, че може да свали сутиена й той не го направи, а впи устни в зърното й, което се беше втвърдило от възбудата й. Премина с език по него, като знаеше, че ако не свали сутиена й скоро тя ще го ритне някъде. Тогава тя го усети. Леката захапка през платът и завъртането на езика по повърхността, а след това се чу едно животинско ръмжене. Една кратка дума се произнесе между ръмженето, която беше "Моя!" и тя усети как сутиена й, подобно на бельото й бавно падна надолу, а той стоеше с малко по-големи от нормалното кучишки зъби. Обви с устни зърното на гърдата й и одраска нежната й кожа със зъбите си, докато засмукваше и преминаваше с език по тази част от тялото й. Тя вече беше чисто гола и единственото, което им пречеше беше коженият му панталон. Тя можеше да усети възбудата му, която избухваше отдолу и след като много бавно се отърка в срамните й устни за финал той прокара едната си свободна ръка надолу. Разкопча го, като не се интересуваше дали копчето ще се скъса или не и панталона му се свлече в краката. Сега щеше да я усети на голо. Добложо се до нея и точно, когато тя си мислеше, че ще потъне в нея реши да я погали само с главичката на достойнството си и й без да казва нищо я погледна в очите. Точно в този момент, в който я видя, нежна, красива и възбудена.. отдадена на него той се притисна. Телата им се сляха, все едно бяха създадени едно за друго. Извивките им се долепиха и станаха едно цяло, а тя усети рязкото му проникване, което я изпълни. Той се сля с нея и това го докара до момент на чувство, което не можеше да се опише. Той беше.... не знаеше какво точно, но някак си беше.. Чувстваше се цял. Точно в този момент устните му се доближиха до нейните, езика му бавно се плъзна по нейната долна и потъна навътре в целувката. Когато намери нейният върховете им играеха играта на любовта. Танцуваха един с друг, както би танцувала най-разгорещената двойка. Чувстваше се цял от толкова хиляди години насам. Това беше момента, в който той се чувстваше като себе си... И искаше да го запомни завинаги..

by Lost* Вто 14 Яну 2014, 23:18

На мъжа пред нея не му трябваше много време, за да я остави чисто гола пред себе си. Нямаше да се разберат, ако всеки път късаше бельото й, но сега не му беше времето за това. Тя усети как масивната му възбуда потъна в нея, което я накара да издаде тих стон на задоволство. Тялото му я притисна още повече към стенатa, пръстите й се забиха по- дълбоко и двамата започнаха да се движат в синхрон.

Движенията им минаваха по тънката граница между борба и любов, но в тях определено си личеше страстта, с която правеха всичко. Ръцете й се отдръпнаха от тялото му, давайки му малко почивка и запълзяха нагоре по стената, а неговите сякаш усетили това ги приклещиха там за едно известно време.

Първичното привличане между тях бе неоспоримо и човек трудно би останал сляп за химията, която искреше от тях. По тялото й пълзяха сладките тръпки на удоволствието, а женствеността й го очакваше топла и приветстваща го всеки път, когато той потъваше в нея докрай и застиваше за момент, карайки я да мънка от удоволствие, докато се дразнеха, макар вече да бяха стигнали същинската част. Тя се стегна около него още повече и този път и двамата отрониха онзи звук на задоволство.

По дяволите този дракон, побъркваше я. Играеше си с разнеженото й възбудено тяло по начин, по който той искаше, не й даваше да мърда дори, което я настървяваше още повече. В крайна сметка се измъкна от затвора на ръцете си и отново го нападна с нова доза страст, забързвайки темпото им.

by -renekton Вто 14 Яну 2014, 23:35

Ренектън чувстваше всичко. Усещаше всичко. Изпитваше всеки момент с удоволствие и когато тя вдигна ръцете си над главата той знаеше какво да направи. Плъзна своите нагоре и я притисна до стената, а когато усети всичко. Момента, в който тя се стегна около него и след като измъкна ръцете си и забърза всичко.. като му показа, че може да е много по-издържлива усети как пениса му потрепна от удоволствие, а съзнанието му осъзна, че още повече я харесва. Доближи устните си до вратлето й, но преди да я целуне вдиша приятният й аромат. Аромата на вещицата, която беше негова и само негова в този момент. Щом ръцете й се озоваха на вратът му за пореден път той реши да я изненада с едно нещо. Много внимателно се отдръпна от стената и тя усети ръцете му, който се озоваха на дупето й. Сега, ако използваше това, нямаше да я има стената и да му пречи. Прегърна я през кръста и тя го усети, като я притисна към себе си и много бързо започна да се движи в таза си. Навлизаше бързо, много бързо в нея, като издаваше онзи пляскащ звук, когато телата им се сливаха изцяло. Показа й, че може да е още по-грубо и се надяваше това да й хареса, а когато ноктите й се впиваха във гърба му. Знаеше, че това може да и хареса още повече и когато се задвижи тя усети бавните му и внимателни крачки. Движеше се към спалнята, но щом стигна там се спря в средата и не се доближи до леглото. Просто отново си я прегърна и продължи да се движи с бързи навлизания и излизания от нея. Усещаше как пениса му изпълваше влагалището й, как тя се стягаше и това го правеше по-трудно, но и много по-приятно. Погледна я в очите и не изчака нищо, а просто впи устни в нейните и езика му се заигра с нейният. Усещаше как езичето й търсеше неговото с мъка. Усещаше, колко я измъчва с тези резки навлизания и колко й е трудно да диша, а като я целува и със всичките приятни стонове я караше да издава, и беше още по-трудно. Започна да я подхвърля внимателно нагоре, като така правеше не само навлизането по-бързо, но и тя можеше да усети колко по-голямо удоволствие получава, когато тялото й се отделяше и притискаше в нейното, защото така при всяко едно сливане на телата им се получаваше една особена вибрация докарваща удоволствие и на клиторчето й. Надяваше се това да я подлуди..

by Lost* Чет 16 Яну 2014, 22:53

Преживяването определено бе екстремно и изпълнено със страст. Очевидно блондина имаше желание да стигнем до леглото, но така и не стигнахме. Спряхме малко преди него и движенията му внезапно станаха по- дълбоки и бързи. От сладките и примамливи устни на Ния продължиха да излизат онези така изкусителни стонове, докато той вземаше всичко, което тя му даваше.

Продължаваха в бързото темпо, докато не загубиха равновесие и отново не се допряха до една стена. Чернокосата вещица протегна едната си ръка нагоре, другата плъзна по гърба му, оставяйки следи от маникюра си, а с помощта на стената всичко ставаше по- бързо. Последните стонове на госпожицата бяха най- силни и отдадени на преживяването, а краката й се бяха стегнали докрай около него. Тялото й започна да трепери и тя изви гръб и отметна глава назад, хапейки устните си.

Последни движения и всичко си идваше на мястото. Нямаше търпение за края, всяка фибра в нея се свиваше, а конвулсиите, които минаваха по тялото й я изморяваха още повече.
Извика за последно и се вкопчи в него, треперейки заедно с него, докато се отдаваха на великия край. Лицето му се скри във врата й, нейното бе покрито от русите му кичури. И двамата дишаха тежко и се притискаха един в друг, сякаш още не бяха готови да се отделят.
Крачетата й се отпуснаха, ръцете й го прегърнаха, а неговите все още я държаха на стената.

- Това си беше... едно прилично.. изпълнение. - промърмори тя, отпускайки брадичката си на рамото му и се облегна на него. Усмихна се доволно и прехапа долната си устна. Прехвърляше наум цялата ситуация отново и отново, като потрепваше от време на време.

by -renekton Чет 16 Яну 2014, 23:06

Това си беше повече от приятно. Усещането да е в нея, да усеща влажните й стени около пениса си беше... невероятно, но да я чува как стене го караше да потрепва всеки път, щом чуеше нежните звуци излизащи от устните й. Не можеше да се сдържи. Опитваше се да забави края колкото се може и изгуби равновесие, но продължиха да го правят, подпрени до стената и усети наближаващия край. Щом тя се отпусна и стигна върха си, той направи същото. Спря да се съпротивлява и се отдаде на оргазма заедно с нея. След дългата им връзка двамата бавно се отделиха един от друг, като достойнството му бавно излезе от срамните й устни. Тялото й беше все още в ръцете му и тя го прегърна, като каза че това е било задоволяващо, но той знаеше нещо. За него беше най-страстното му изживяване от години. Усети как тя спуска крачетата си надолу, а той реши и просто я понесе към леглото. Щом стигна до там бавно постави тялото й отгоре, а неговото се надвеси над нейното. Целуна я страстно и диво, дори и едва да можеше да си поеме дъх след дивото изживяване. След като устните му се отделиха от нейните той я погледна в очите и й каза:
-За мен това си беше много неприлично! - усмихна се доволно и погали бузата й с ръка. След това се усети:
-Така де.. - бавно слезе надолу и устните му зашариха по вратлето й:
-Искаш ли.. да си починем малко.. и след това да се готвим за пътуването.. или може би.. - слезе бавно надолу и точно когато устните му бяха на милиметри от зърната й той се върна нагоре и погледа му беше точно срещу нейния:
-Искаш да... полежим малко.. и.. сещаш се... да видим какво ще е в легнала позиция? - не знаеше какво ще пожелае тя. Беше готов за още един рунд и ако го вържеше щеше да му хареса още повече, но не знаеше дали тя може да е ледена кралица и в леглото.. Усмихна се доволно. Беше свалил маската й. Накара я да стене по начин, по който би си мечтал да я чуе при първата им среща и беше готов да я накара да стене още няколко пъти.. стига да му дадеше шанс, а може би щяха да го повторят друг път или щеше да го отблъсне и да му каже да не споменава за това на никого.. Поне знаеше едно нещо. Той беше влюбен..

by Sponsored content

Seleniyah's place

Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place

Re: Seleniyah's place