След Седмица на Таймс скуеър

by **Miss Famine** Вто 22 Окт 2013, 18:28

Днес денят не беше нито слънчев, нито пък валеше. Нито беше студено, нито пък беше горещо. Беше си един най обикновен ден. Нищо не предполагаше какво може да се случи.
Бях тръгнала някъде да се шляя безцелно, защото не ми се стоеше повече в къщи. Клаус беше на училище, и в онова огромно имение, аз бях абсолютно и невъзможно сама. Ах как мразех самотата. Тя беше като изгаряше болка вътре в гърдите, когато знаеш че си безпомощен да общуваш с когото и да било, защото те...ами, тях просто ги нямаше.
И затова аз вършеех наоколо като някоя пияница, в случай, че видя някой познат, или още по-добре -запозная се някой нов човек. Пък и свръхестествено същество да е, нямах нищо против. Стига да имаше мозък и да дишаше.

by **Rose Ann Darkbloom.** Вто 22 Окт 2013, 18:48

Ани отново се озова в порочния кръг на еднообразието. Нямаше поръчки за нея и ѝ оставаше единствено да чака. За жалост не бе от най - търпеливите персони, затова реши поне да запълни ограмната дупка свободно време с нещо полезно. Излезе навън. Ден като всички останали. На улицата, по - нагоре от къщата ѝ, отново беше пълно с хора, бързащи за къде ли не. Ани сложи ръце в добовете на якето си и тръгна напред, гледайки в краката си. Хората я заобикаляха, а някои сякаш се опитваха да минат пре нея и в бързината си се сблъскваха.
Все още беше рано, затова брюнетката се насочи към близкото кафене. Атмосферата там винаги бе толкова усокояваща. Музиката бе тиха и едвам се чуваше от колоните, а факта, че кафенето бе разположено на едно от най - слънчевите места го правеше невероятно място за известна доза почивка.
След няколко крачки се случи същата ситуация. Ани се бутна в някого и преди да се е усетила вече бе казала:
- Съжелявам...
Това рядко...даже почти никога не можеше да чуеш такива думи от нея. Тя вдигна глава и се вгледа в момичето пред нея. Нещо я е накарало да се извини...нещо в това момиче.

by **Miss Famine** Чет 24 Окт 2013, 17:43

-Не, не, вината е моя. Не си гледах пътя.-да се бутна в някого. Отметнато. Да го заприказвам. Отметнато. Така де, това ми влизаше в списъка със задачи за деня. Усмихнах се мило. - Аз съм Ейми. Ти си?
Наместих чантата не рамото си. Клаус много често се чудеше дали нямам камъни в тая чанта. Е, нямах. Само няколко тона джунджурии имах в чантата. И най-отдолу на всичко беше телефона ми. Горката ми Нокиа, сигурно пак бях забравила и да я заредя, и Ник вероятно се беше спукал да ми звъни. Еееех, лошава сестра бях, лошава. Усмихнах се отново, чакайки отговор от непознатото момиче.

by **Rose Ann Darkbloom.** Нед 27 Окт 2013, 06:02

Име? Ани от доста време не бе казвала името си...Така де, истинското си име. Пред различни хора се представяше с най-различни имена. И сега отново я питаха този въпрос. А в главата ѝ изникнаха две възможности - да излъже или да каже истината. Първоначално втората идея ѝ се стори невъзможна. Но нали си обеща да започне от началото?
Пое си въздух и се усмихна.
- Казвам се...Ани. Просто Ани.
Брюнетката сведе глава за момент, сякаш отново провеяваше дали това, което е станало е правилно. Но вече нямаше безмилостни шефове, от които да се страхува. И при тази мисъл, езна широка усмивка се появи на лицето ѝ. Реши да се отпусне. Какво пък? Един без да мисли за последствията.
- Ейми, искаш ли да отидем в някое кафене?

by Sponsored content

След Седмица на Таймс скуеър

След Седмица на Таймс скуеър

Re: След Седмица на Таймс скуеър

Re: След Седмица на Таймс скуеър

Re: След Седмица на Таймс скуеър

Re: След Седмица на Таймс скуеър