След две седмици Макс & Александра

Станах рано сутринта и се изкъпах за да се разсъня. Облякох си черно кожено яке с червени вертикални ивици ,тъмно-сини дънки и червено-бели мъжки боти. Взех си ключовете за мотора ми и си сложих слънчеви очила.  Седнах върху седалката и тръгнах към едно казино. По пътя намерих банка и си изтеглих пари. Влязох в казиното и седнах на маса с опитни играчи. Поръчах си уиски и си запалих пура. Играх около един час и си с  голяма сума пари. Вкарах ги в сметка си и после тръгнах към кея. Там седнах на една пейка започнах да наблюдавам морските птици. Чайки, пеликани ,орли и много други птици. Един орел хвана риба и остави в гнездото си ,а после се върна още няколко пъти. Станах от пейката и се разходих из парка. На обяд отидох в един ресторант и обядвах спагети болонезе и зеленчукова супа. После отидох на търг и спечелих две исторически оръжия и една лула. След търга се прибрах в къщи и гледах филм ,а след това вечерях.
След вечерята излязох навън и отидох в киното ,а пред мен на опашката имаше една жена.

- Не е ли очевидно?!
Опашката от хора свърши и дойде нейният ред. Аз постарах да си купя такъв билет ,че да седна близо до жената. Тръгнах към залата и по пътя си взех кола ,и пуканки. Погледнах към билета си и видях ,че мястото ми е през един стол до дамата. Седнах и оставих пуканки по между ни. Филма започна и за мое учудване свърши много бързо. Но аз не гледах него ,а се чудих какво да кажа на нея след него. Станах от стола и тръгнах към изхода.
Чудех се как така толкова бързо започнах да се интересувам от непозната ,която видях преди не повече от три часа. Беше странно защото интересът ми се събуждаше много по-късно ,а понякога въобще не се събуждаше. 
Е явно се още не се познавам ,но никой не се познава и много често остава изненадан от себе си. Днес по някаква неизвестна за причина реших да отида на кино ,а не на бар както винаги. И не съжалявам за решението си. След малко тя се появи и аз изчаках да мине покрай мен.
- Каква хубава случайност. Искате ли да се поразходим или да пием по кафе?

Той си взе билета и влезе в киното.Аз го последвах като си купих спрайт и среден пакет пуканки.Влязох вътре и като намерих мястото си,установих,че съм до господина.Само една седалка ни делеше,но това бе малко за мен.Седнах на мястото си и след като нагласих нещата си се съсредоточих върху филма,но господина бе така невъзпитан да почне да ми говори и да не ме остави да си гледам филма.А още по интересното бе,че след случката на касите,ме кани на кафе и разходка.Тоя какъв беше?Някой контрабандис,убиец или крадец.Погледнах го и казах.
-Може ли да гледам филма,досаднико?-изгледах го въпросително и върнах погледа си върху големия екран пред мен.Все пак дадох пари за филма и наистина исках да го гледам,а след това може и да изляза с този.Затова избързах да кажа.
-След филма ще си поговорим пак.-кимнах с глава и продължих да гледам филма.

Реших да не говоря повече защото не исках да загубя шанса си да говоря с жената. Филма беше интересен ,но нямах никаква представа за какво се разказва в него. Щях да се извиня за това ,че и пречих да гледа големият плосък екран. Отворих колата и изпих половината от съдържанието на бутилката. Предпочитах пурата и уискито ,но консумацията и на двете беше забранена в киното. Комбинацията от кола и пуканки също ставаше. Изведнъж се озовах в някаква пустиня. Вървях и не след дълго видях как група ловци нападат едно семейство. Ловците убиха майката ,а после пресрещнаха бащата и синът им. Убиха бащата ,но същата съдба сполетя и тях. Беше ги убило момчето, изведнъж се събудих от силен шум. Филмът беше свършил и хората започнаха да си тръгват. Излязох от залата и осъзнах ,че момчето от сънят ми съм аз ,а мъжът и жената-родителите ми. Кои ли бяха ловците? Изведнъж някой ме върна в реалността ,като лекичко ме бутна ,беше жената.
- Ще поговорим ли ?

- Тогава да тръгваме. Как се казвате ? 
Казах тези думи и се усмихнах ,а после тръгнах към изхода на киното.Предложих да отидем на кафе ,но изобщо не измислих къде ще отидем. Докато вървяхме към изхода се сетих за едно кафене ,където ходех заради качественото кафе и прекрасното обслужване. Остана въпроса как ще отидем до там. Не ставаше с мотора и затова избрах такси. Моторът ставаше ,но само ако тя познаваше мен ,а аз нея.Надявах се да се опознаем повече без да свърши както обикновено. Цял ден приказки ,после легло и на сутринта се разделяме без никакви чувства ,и без повече да се обадим на другия. Но това беше невъзможно защото не си разменяхме номерата. Това зависеше от държанието на жената ,а според това ,което  чух и видях днес нещата щяха да се развият в друга посока. 
- Предполагам ,че ще отидем с такси?!

Спрях едно такси и отворих вратата и изчаках да седне първа. Седнах и затворих след себе си ,а след това казах името на улицата на ,която се намираше заведението. Самото помещение в ,което бяха масите не беше голямо ,но добре направено с красив вид отвън и отвътре. Масите бяха общо 7 за по 4-ма души ,а отвън имаше още 11 маси за по 5 човека. Миришеше на цветя ,а не на кафе както се очаква. 
- Казвам се Макс. Отиваме в кафене с прекрасно обслужване и качествено кафе. 
След малко пристигнахме и платих на шофьора ,а после слязох ,и отворих вратата на Алекс. Отворих вратата на кафенето ,като изчаках дамата да мине. Поръчах си кафе стил ,,Сицилия" ,но погледа ми остана прикован върху Алекс и малко по-късно реших да я попитам какво ще пие.
- Какво ще пиеш ? 

Не след дълго ни сервираха поръчаните от нас напитки. Аз отпих от кафето си без да свалям поглед от дамата срещу мен. Тя се изчерви и ми зададе въпрос ,на който нямах отговор. В началото се държах глупаво защото обикновено срещите ми с други същества приключваха бързо. Или със смъртта на другият ,или продължаваха от вечерта до сутринта ,а после аз не се обаждах. Ако имаше разговори те не бяха особено важни. Затова просто реших да се отпусна и да бъда себе си. Нейното държание ме изненада доста приятно. В началото не искаше дори да говори с мен ,но сега и тя май се отпусна. 
- Красива си затова те гледам така. 

- За мен ти не си вещ.
Погалих я по главата и седнах до нея. Тя ми хвана ръката и я стисна между ръцете си. Не вярвах ,че ще бъда мил с някого. Бях жесток и единственото в ,което ме биваше беше убиването. Едновременно с това се научих как да се държа с една дама. Но много рядко се проявяваше кавалерството в мен. Изпълнявах всичките си мисии без да се интересувам ,че с изпълнението на мисията си причинявам болка на близките на този човек. Сега тази моя жестока страна изчезна. 
- Възможно е. Ще ми разкажеш ли за себе си?
Отвърнах и тихо и зачаках отговор. Бях щастлив ,че съм тук с нея и не исках този момент да свършва.

През живота си се интересувах само от тези ,които убивам ,но не защото изпитвах чувство за вина или съвест към тях и семействата им ,а от едното любопитство. За първи път в живота си се интересувах от някого защото харесвах този човек ,а не от съвест или чувство за вина. Щях да съм щастлив дори ако ми каже само едно нещо за нея без значение какво е то. 
- Това ,което ти искаш да ми кажеш. 
Тихо и отвърнах след ,което отпих от кафето си. Нямах намеренията да я карам да ми казва нещо ,което не иска. Зачаках отговор гледайки отново към нея.

След целувките и намека ,който може би съм разбрал ,а може би не съм смятам ,че трябва да споделя една част от живота си.
- Щом стигнахме до тук е по-добре да ти кажа нещо преди да продължим. Откакто се помня съм наемен убиец. Няма да се опитвам да се оправдавам по никакъв начин защото няма променя нищо.
Казах го ,този момент ме притесняваше ,но по-добре ,че го казах още отсега преди да стигне твърде далеч. Беше може би малко изненадващо ,но това противоречеше на нейният начин на живот и същността и. Тя беше ангел ,а те по природа са добри и се опитват да странят от такива ,като мен. Или поне така си мисля аз. Правех това поради три причини: храна ,пари и удоволствие ,но само при ловът на животни. Хранех се с убитите от мен хора и същества ,но не изпитвах удоволствие.

След думите и ,които ме зарадваха ,сложих ръката си на кръста и ,а след малко започнах да я галя.  Това ,че приемаше работата ми за грешка ме разтревожи защото аз не я приемах за грешка. Според мен тя беше нещо нормално от ,което си плащам сметките,данъците и ми остават пари за забавления. Пари изкарани от ликвидирането на дадена личност ,напълно. 
- За теб грешка ,но за мен е работа  и нищо повече. Не ме интересува какво причинявам на близките на моите жертви.  Нито едно от тези неща не е грешка ,която искам да поправя.
След тези думи не съм сигурен ,че на Алекс пак няма да и пречи. Едно е да и кажа ,че съм ловец ,а съвсем друго ,че не смятам това за грешка. Отпих от кафето си чакайки реакцията на Алекс докато и галех кръста.

   - Не искам да останеш с грешна представа за мен. Обикновено не разказвам за тази част от живота си ,но не я разказвам защото всичко приключва още на следващият ден. Сега не искам да приключи толкова бързо.
   Всичките ми срещи с противоположният пол свършваха в леглото. Имах и по-продължителни връзки ,но те също приключваха бързо. Единствената ми връзка ,която продължава и до днес е с работодателят ми ,а отношенията ми с него бяха свързани само с бизнес. Можеше да се каже ,че нямах никакъв опит с по-продължителните връзки ,били те приятелски или други. Нямах и много приятели ,само един лешояд ,който за съжаление отдавна не е сред живите. Днес имам единствено оръжия ,пари и нищо друго. Имам всичко и нищо. Надявам се този факт да се промени ,но може само да си остана с надеждата ,което зависи почти изцяло от мен.

Какво можех да кажа за живота си. Прекарвах доста време извън апартамента си и често спях под звездите на Ню Йорк. Имах доста свободно време и винаги успявах да си го запълня с нещо. Ловувах ,състезавах се с други хора и същества. Вечерта отивах в някой бар и си търсех компания за през нощта. Освен с обичайната за моя вид храна използвах и човешката.Растителната храна я консумирах основно в суров вид. За разлика от хората моят стомах можеше да преработва и отровните за тях храни. И все пак имаше изключения. Не използвах градската вода. В гората зад жилището ми имаше доста потоци и езерца. Обичах природата и гледах да съм извън градската джунгла колкото може по-дълго. 
- Предпочитам да съм сред природата и често спя под открито небе. Храня се с сурово месо и човешка храна ,но по-често тя е сурова. Избягвам да пия от градската вода. Пия от потоците и езерата. Месото си го осигурявам във вид на риба или дивеч. Храня се с диви плодове ,зеленчуци ,корени и други растителни продукти. Ходя в един бар където си търся компания за през нощта ,но по-често не намирам  и след час-два си тръгвам.  Ще ми разкажеш ли още за себе си ?
 Отпих от кафето си ,което беше студено. Аз не бързах защото исках да остана с Алекс и да я опозная.

Любов ,чувство ,което не съм изпитвал  от доста време. Аз сега съм на път да се влюбя ,но страхът ,че враговете ми могат да наранят Алекс ме кара да си тръгна сякаш днес нищо не се е случило. А не исках да си тръгвам.  Отпих от кафето си и погледнах към улицата ,а после отново погледнах към нея. Лицето ми придоби разтревожен вид ,но бързо промених изражението си ,а в очите ми все още се четеше тревога. Усмихнах се в отговор на нейната усмивка ,но за кратко. 
- С какво се занимаваш ? 
Зачаках отговор ,като не отделях поглед от нея. Беше истинска красавица. 
- Усмихвай се по-често. Имаш много красива усмивка.