След известно време в Рим.

Сунар свали готварската престилка. Вярно, че оставаше още време до затварянето на ресторанта, но  собственика има и други задължения освен да помага в готвенето. То всъщност малко му влиза в задълженията, но това е подробност. В графа "други задължения" обаче  влиза проверяването на сметките. Затова и драконът се затвори в кабинета си, за да прегледа счетоводството.  А в същото време вечеряше. Със задоволство установи, че всичко е наред, даже имаше нарастване на посещенията, а от там и на приходите в последните 5 месеца. Толкова време бе минало от последното му идване в Рим. Сунар свърши прегледа и стана. Смяташе да си ходи. Облече черното кожено яке, каза довиждане на персонала и излезе. На улицата се качи в един автобус и след няколко спирки слезе. Тръгна пеш. Пътем, вървеше към апартамента, който имаше в Рим мина край някакъв бар. Реши да се отбие за една чашка. Влезе, отиде до бара, седна и си поръча червено вино. Отпи малка глътка, задържа и преглътна. Беше добро, но бе пил и по-добри. Остави чашата на бара. В този момент женски глас го заговори.

Сунар не беше влязъл в бара, за да търси женска компания. Но пък както се казва:"Дават ли ти вземай"  Разбира се много е важно, какво точно ти "дават". Обаче компанията на красива жена едва ли е нещо, което един мъж би отказал. Освен ако не е извратен и предпочита своя пол или при други обстоятелства, които обаче сега няма да обсъждаме защото не са от значение за настоящата история. От значение е, че никое от тях не важеше за него.
 - Добър вечер и на теб, хубавице - отвърна й той
Отпи нова глътка и пак остави чашата си на барплота

Сунар повдигна учудено вежди, когато момичето  си поръча коктейл. Според него това питие беше неподходящо за жена. Но не каза нищо по темата. Освен.:
 - Само не казвай, че пушиш
Допи виното си и си поръча ново питие. Само, че този път беше мента.
- Сунар - отвърна драконът. - А ти - запита на свой ред. 
- Хубавото питие в умерени количества помага за доброто прекарване - рече той малко по-късно, след като отпи от зелената течност в чашата си. - Обаче знам по - приятен начин. Само ние двамата

В подобна ситуация имаше много жени, които биха попитали: " Къде ще отидем? А някои от тях дори биха назовали известна сума, която мъжът да им даде. Тя обаче не направи нито едно от двете. Държеше се на положение и доколкото Сунар можа да прецени, а той имаше доверие на преценката си,  не беше просто трик. И това й спечели положителни точки.  
 - Отначало влязох само да пийна нещо - отговори той и погледна часовника на ръката си. Показваше 22:25 Началото на нощния живот. Освен за него, но пък той не беше привърженик на тези неща -  Но признавам, че сега мисля за продължение. Ако стане, стане. - имаше предвид ако е съгласна - ако не - сви рамене - здраве да е. Все пак сексът не е само приятен физически допир и размяна на хормони - изказа мнение
 Допи ментата си. Зачуди се дали да не си поръча още една, обаче се отказа.
- Та, какво ще кажеш? попита, а в това време бръкна в джоба си. Поколеба се дали да не плати и нейните питиета, обаче тя не приличаше на жена, която оставя друг да й урежда сметките. Освен това можеше, както и други жени на нейно място да помисли, че така просто опитва да я вкара в леглото. Което не бе вярно. В крайна сметка все пак реши да плати и нейните водка и коктейл.

Минута мълчание. Всъщност може и да не е точно минута.
- Не знам кой с кого флиртува в момента - наруши тишината между двамата той. - Аз ли с теб или ти мен. 
 Между другото сега е моментът да ви съобщя, в случай, че не съм, а май не е ставало дума, че за него покана за танц си беше чиста свалка 
- По - добре не - поклати глава нагоре и надолу, което в родината му, за разлика от другаде беше знак за отрицание. - Ако вземем в предвид, че обикновено не падам под четири - толкова пъти настъпвам партньорката си - уточни, а настъпване от №47 не е приятно - Вероятността да ме отрежеш след танца е по-голяма отколкото сега.
 Ами така де, никой не е идеален. Нашият дракон може да беше боец, военен командир и тактик, готвач, мениджър, любовник, но не и танцьор.
 - Щом е не не да е - небрежно и незаинтересовано повдигна  рамене Сунар. - Беше ми приятно да се запознаем, но мисля да си ходя.  Лека  нощ - обърна се и тръгна към вратата

Драконът се замисли за няколко секунди. Сети се за няколко неща влизащи в категорията забавни, но според него само едно от тях би и' било интересно. Е да и за него нямаше как да е съвсем сигурен докато не пита
 - Какво ще кажеш да потичаме или просто да повървим?  - предложи той. Вероятно ще питате, какво и е забавното на една разходка. Може да бъде, обаче Сунар нямаше предвид обикновено ходене или бягане по тротоара и веднага уточни
 - По покривите. И в добавка можем да напълним торбички с вода или алкохол и да ги хвърляме отгоре

Момичето се съгласи с предложението му да се разходят по покривите и излязоха от бара.
 - Ето го - Сунар посочи аварийната стълба. Проблемът беше, че долната й част бе вдигната над главите им и нямаше как да я достигнат. Нито пък имаше нещо, с което да я захванат и свалят. Единственият вариант бе някой да им я спусне или ако могат да се изкачат без въжета до покрива на 6 етажната сграда. Сунар можеше, а стената предлагаше (огледа я) добри възможности да се хванеш или си сложиш крака, обаче не знаеше дали Александра е способна на това. Но пък стигаше той да се покатери до началото на стълбата. Отдръпна се, пробяга няколко крачки напред и нагоре и се улови с ръка за една издатина. Набра се. Малко по-късно стигна стълбата и я спусна.

"Значи ме остави да се правя на маймуна" - помисли си Сунар. И не остана доволен от това. Възприе го като проява на глезотия, лошотия и каприз от нейна страна. Впрочем повече глезотия и каприз. А на въпроса й не отговори веднага. Първо тръгна по покрива, но после се затича. От време на време прескачаше на някой съседен покрив, но сградите бяха доста близо една до друга.  Като обаче нарочно изоставаше от нея. Изведнъж, както ходеше сви в страни и отиде до ръба на покрива. Надникна за секунди надолу и се дръпна назад. Засили се няколко крачки и скочи. Прескочи улицата, тя впрочем не беше широка, но все пак и се приземи на отсрещния  покрив, който бе етаж по-ниско.
 - Плана ли? - провикна се той. - Аз слизам и се прибирам. Поне няма вероятност да падна и се пребия заради нечия злоба.
 После отвори капандурата на покрива на който беше и се пъхна в сградата..

/сори за забавянето/

Сунар пропусна думите й покрай ушите си и бавно започна да слиза по стълбите надолу към апартамента си. Май не съм споменал, че живееше точно в тази сграда? Е, вече съм. Та заслиза той и я настигна. Впрочем по някаква случайност тя беше седнала на площадката точно на неговия етаж.
- Харесвам шегите, но си имат граници - заяви драконът. - Значи аз мога да рискувам да падна и си счупя я крак, я гръбнак, нищо, че ще зарасне много бързо, а други не могат да се ожулят или си счупят маникюра? Можеше да ни телепортираш на покрива. - Вярно, той не знаеше дали тя може да телепортира,  но другите ангели, които беше срещал, а те в интерес на истината не бяха  много го умееха затова предположи, че и тя го може. Извади ключовете си.
 - Най-големите кавалери са били по времето на пещерите - каза той. Това си беше негово мнение. Пъхна ключа в бравата и го завъртя отключвайки - И да може би наистина реагирах леко дръпнато.
 Влезе в апартамента си и затвори вратата отвътре. След минута се показа
- Само информативно започва да вали и май ще е проливен - предупреди я той. - Ако искаш влез докато мине. - Тонът му ясно даваше да се разбере, че му е все едно  дали ще приеме или  не.