След няколко дена из града

Тя ми прости както винаги,но не мислех,че е редно да си играя с търпението й.Не беше редно и мислех за напред да отвикна от това да закъснявам.Съществувах от както бе създаден светът,че и по-рано и още тогава го имах тоя навик,но щях да се опитам поне да не закъснявам прекалено много.Нормално е да закъснееш 5-10 минути,а не като мен 30 или повече понякога.Докато мислех върху лошите си черти,мислех и къде да ходим.Ники остави това решение на едно ангелче,но ангелчето не знаеше.Замислих се къде на ходим и предложих едно място,но Ники беше отнесена.Викнах малко по силно Никита,Никииии....и тя леко се стресна като се извини.Нещо я мъчеше,а аз като добра приятелка ме интересуваше как е тя.Дали всичко е наред с нея,дали е добре,дали има нужда от нещо.Затова със сериозно,но и тревожно лице попитах като в гласа ми ясно се открояваше заповедта и това,че нямаше начин да се измъкне от отговора.
-Ники какво има?Нещо те тревожи,нещо е станало ли?Моля те кажи ми какво те мъчи.-усмихнах се грижовно и погалих леко рамото й като изразих по този начин пълна подкрепа.Наистина ме интересуваше как е и дали има нещо.Някакви проблеми или каквото и да е било.Щях да й помогна колкото и трудно да беше.Обичах приятелката си и не мислех да я оставя сама пред трудностите.Когато сме заедно сме по-силни и няма нещо,което да е по силно от две най-добри приятелки.

Ники показа роклята на продавачката,а тя кимна одобрително,питайки кой размер да донесе и да измери Ники.Тя й каза размера,а след това продавачката го донесе.Никита влезе в пробната,а аз продължавах да гледам роклите,но накрая стигнах до извода или по-точно до решението,че няма да съм с рокля.Запътих се към полите,които бяха по къси.Не исках да е нещо изпъкващо,но пък да е достатъчно привлекателно и подходящо за дискотека.За миг се замислих,че изобщо не питах Никита къде иска да ходим,какво й се прави и да ли изобщо иска да ходи или да прави нещо с мен.Отново гледах себе си,а не нея.Махнах се от полите и изчаках тя да излезе от пробраната и щях въпреки страха да я питам за нейното мнение и дали не иска друго.Седнах на един кожен стол,а по-късно Ники се показа и изглеждаше великолепно и секси.Станах ат стола и казах с дяволска усмивка.
-Изглеждаш много секси с тази рокля.-прикрих усмивката си и погледнах Ники право в очите като попитах.-Ники...по въпроса за вечерта,аз го реших,но ако имаш други планове или искаш друго,кажи.-бях сериозна,но и страха в мен вече си личеше.Знаех,че не мога да скрия това от нея,но не исках да я тревожа.Не беше важно аз какво иска,тя бе по-голяма с повече опит и някак чувствах,че бе по-добре да се съобразя с нея,а не със себе си.