Вход
Latest topics
Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости Нула
Най-много потребители онлайн: 24, на Вто 02 Юни 2020, 07:32
Top posting users this month
No user |
Екип
Administrators
Moderators
Пред входа
3 posters
Страница 1 от 1
Re: Пред входа
Прибирах се от работа. Да знам, странно е да се каже- дете, което изглежда на не повече от 15 да работи. Но наистина, в този ЧОВЕШКИ свят, ако нямаш с какво да се изхранваш, умираш. Таа, прибирах се, използвайки възможно най-дългият маршрут, който знаех. До ри не се и оглеждах, бях се заслушал в песента, която вървеше по слушалките ми, и вероятно нямаше и да осъзная от кеде съм минал, ако не се бях спънал в нещо и не бях паднал точно пред входа на една сграда. Сградата. Онази, пред която се бях събудил преди толкова време. Станах ис се изтупах. Хората ме гледаха странно. Не ги винях- въпреки, че дете да се спъне не би било рядка гледка.
Nicklaus.- Hybrid
- Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 24
Re: Пред входа
Кафе. Топла и приятна напитка, която те ободрява. Точно от това имах нужда сега. Малка глътка кафе. Тази глътка мина по гърлото ми като мед и усетих едно вътрешно затопляне. Малка усмивка полази по лицето ми и се настани на мястото на досегашната ми застанала в неутрално положение уста. Вдишах аромата на кафе, който обичах също толкова колкото и самата течност и усмивката ми се разшири. Бях тръгнала за вкъщи ако не се лъжех и просто този аромат ме грабна. Кафето не беше като в любимото ми кафене, което се намираше до нас в превод доста далеко от тук, но все пак беше кафе.
Бях по средата на малкото тротоарче, а на двадесетина сантиметра прихвърчаха коли със светкавична бързина. Колко мразех оживените улици. Бяха някак задушаващи. Не стигаше трафика ами тротоара, който беше и без това малък, беше обсипан с щъкащи хора. Някой се връщаха от работа, други отиваха на някъде. Ето защо реших да тръгна на някъде вместо да стоя в средата с риск някой да ме блъсне и да разлея божественото питие, което изгаряше дланите ми.
Изведнъж се чу едно глухо ,,Туп'' и неодобрителните погледи на хората около мен се вторачиха в една точка. Аз проследих въпросните погледи и пред мен се появи едно дете. Не беше на повече от четиринадесет петнадесет години. Момченцето се изправи, а хората просто го зяпаха.
- Пфу!
казах раздразнено. Какво толкова беше паднало, не беше все едно им е развалило и без това скучния ден. Отидох при не и го попитах.
- Добре ли си?
загрижените ми очи намериха неговите и зачакаха отговор.
Бях по средата на малкото тротоарче, а на двадесетина сантиметра прихвърчаха коли със светкавична бързина. Колко мразех оживените улици. Бяха някак задушаващи. Не стигаше трафика ами тротоара, който беше и без това малък, беше обсипан с щъкащи хора. Някой се връщаха от работа, други отиваха на някъде. Ето защо реших да тръгна на някъде вместо да стоя в средата с риск някой да ме блъсне и да разлея божественото питие, което изгаряше дланите ми.
Изведнъж се чу едно глухо ,,Туп'' и неодобрителните погледи на хората около мен се вторачиха в една точка. Аз проследих въпросните погледи и пред мен се появи едно дете. Не беше на повече от четиринадесет петнадесет години. Момченцето се изправи, а хората просто го зяпаха.
- Пфу!
казах раздразнено. Какво толкова беше паднало, не беше все едно им е развалило и без това скучния ден. Отидох при не и го попитах.
- Добре ли си?
загрижените ми очи намериха неговите и зачакаха отговор.
Casidy.- Moderator
- Брой мнения : 79
Join date : 19.07.2013
Re: Пред входа
-Да, добре съм, благодаря Ви.-наведох се да си взема нещата малко непохватно. Ще си го кажа направо- бях изненадан, че на някой му е допукало за мен. След като прибрах всичките си притежания, се огледах. Бях си скъсал дънките и се бях поожулил, но то щеше да мине. Все пак падах и се дерях буквално всеки ден, катерейки се след маймунките в зоопарка. Така де, "Юнак без рана не може."
Nicklaus.- Hybrid
- Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 24
Re: Пред входа
Малко ми олекна след като каза, че е добре. Очите ми се насочиха към ожуленото му коляно и зениците ми се разшириха.
- Ударил си се. Сигурен ли си, че си добре?
попитах го отново леко притеснено. Клекнах и нараненото му коляно беше почти пред мен. Леко го докоснах и го попитах.
- Боли ли те?
спомних си, че едно време когато се обучавах за ловец доста често се препъвах в гората. Ричард - най-добрия човек и ловец в света, който съм имала удоволствието да ме отгледа и обучи, винаги ми казваше, че в лова почти винаги ще имам повърхностни или не чак толкова повърхностни наранявания. Дали изкълчвания, натъртвания, смъртоносни рани, леки одрасквания. За всичко трябва да съм готова. Той ми липсваше. Беше толкова мил с мен. Гледаше ме като свое дете. Очите ми лекичко, едва забележимо, се насълзиха. Почнах да мигам интензивно и се изправих.
- Близко ли живееш?
- Ударил си се. Сигурен ли си, че си добре?
попитах го отново леко притеснено. Клекнах и нараненото му коляно беше почти пред мен. Леко го докоснах и го попитах.
- Боли ли те?
спомних си, че едно време когато се обучавах за ловец доста често се препъвах в гората. Ричард - най-добрия човек и ловец в света, който съм имала удоволствието да ме отгледа и обучи, винаги ми казваше, че в лова почти винаги ще имам повърхностни или не чак толкова повърхностни наранявания. Дали изкълчвания, натъртвания, смъртоносни рани, леки одрасквания. За всичко трябва да съм готова. Той ми липсваше. Беше толкова мил с мен. Гледаше ме като свое дете. Очите ми лекичко, едва забележимо, се насълзиха. Почнах да мигам интензивно и се изправих.
- Близко ли живееш?
Casidy.- Moderator
- Брой мнения : 79
Join date : 19.07.2013
Re: Пред входа
-В Бруклин.-кратичко и изчерпателно измърморих аз. Болеше ме, но малко, пък и бях свикнал. Пригладих кичур от къдравата си коса, оглеждайки се наоколо. Погледът ми се спря на един човек с две различни на цвят очи-червено и сиво. Даемон. И търсеше мен. По-добре да се правех, че не съм забелязал чудовището, което като нищо щеше да ме унищожи. Не ми се умираше все още.
Започнах да вървя в посоката, напълно обратна на Бруклин, мъчейки се да не вървя твърде бързо, или да изглеждам твърде уплашен. Иначе буквално щяха да ме заколят. Познавах даемоните. Тези същества ме преследваха откакто попаднах тук. С времето се научих как да ги разпознавам, но не и да се защитавам от тях.
Започнах да вървя в посоката, напълно обратна на Бруклин, мъчейки се да не вървя твърде бързо, или да изглеждам твърде уплашен. Иначе буквално щяха да ме заколят. Познавах даемоните. Тези същества ме преследваха откакто попаднах тук. С времето се научих как да ги разпознавам, но не и да се защитавам от тях.
Nicklaus.- Hybrid
- Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 24
Re: Пред входа
Момчето приглади лекичко един немирен кичур. След това вторачи погледа си някъде зад мен. Проследих погледа му и не разбрах какво точно вижда. Имаше куб хора, които се блъскаха един в друг. И тогава видях. Един едър мъж с кожено яке. Очите му бяха два различни цвята. Демон. Усмихнах се леко. Побързах да проверя дали камата ми е с мен. Плъзнах ръката си надолу по кракът си докато стигна до чорапа си. Мамка му! Нямаше я. Как съм могла да си забравя комата. Пъхнах другата си ръка в джоба. Двоен кошмар. Дори запалката ми я нямаше. Може би беше в чантата ми. Проверих и там. Нямаше я. Паниката обзе цялото ми тяло. Как може да съм толкова тъпа? Да изляза без оръжия. Преглътнах тежко и погледнах към момчето. За жалост и то бе изчезнало. Огледах се и го затърсих с поглед. Видях фигурата му да се движи някъде в далечината. Изчаках тълпата от хора да ме погълне и се затичах към детето. На няколко пъти да си изпусна кафето. То беше вряло. Ако ни нападнеше онова чудовище щях да мога да го залея. Поне щяхме да имаме малко време да бягаме. Както тичах се блъснах в някой. Дигнах глава и видях двете различни на цвят очи. Усмихнах се гузно.
- Извинявам се господине. Много съм разсеяна.
той изсумтя недоволно, а аз го подминах с бавна крачка. Знаех, че гледа след мен. Затова не бързах. Много бързо ходеше това момченце. Завих зад ъгъла и го догоних. Рязко го обърнах към мен и със запъхтяния си глас го попитах.
- Как разбра за демона? Защо избяга?
след това разбрах, че задавам грешните въпроси и го попитах директно.
- Какво си ти?
- Извинявам се господине. Много съм разсеяна.
той изсумтя недоволно, а аз го подминах с бавна крачка. Знаех, че гледа след мен. Затова не бързах. Много бързо ходеше това момченце. Завих зад ъгъла и го догоних. Рязко го обърнах към мен и със запъхтяния си глас го попитах.
- Как разбра за демона? Защо избяга?
след това разбрах, че задавам грешните въпроси и го попитах директно.
- Какво си ти?
Casidy.- Moderator
- Брой мнения : 79
Join date : 19.07.2013
Re: Пред входа
-Даемон. Не демон. Има разлика.-погледнах надолу.-Те се опитват да ме убият.
Поех си въздух.
-Случайно да Ви се намира тебешир?
Даемоните можеха да бъдат убити само с заклинание за призоваване от трансформиращ кръг. А за да го нарисувам, ми трябваха тебешир и време. Мноооого време. Издърпах ръкава на дясната си ръка, и започнах да търкам точно над китката. След малко заблестя в черно един знак. Руна- Магия Окултанди, което значеше заклинание за прикритие. Знаех, че нямам нямам време. Знаех също, и че магията ми няма да издържи дълго. Даемонът вроятно беше отишъл да повика глутницата си, да им каже, че ме е намерил.
Започваше се. Отново.
Поех си въздух.
-Случайно да Ви се намира тебешир?
Даемоните можеха да бъдат убити само с заклинание за призоваване от трансформиращ кръг. А за да го нарисувам, ми трябваха тебешир и време. Мноооого време. Издърпах ръкава на дясната си ръка, и започнах да търкам точно над китката. След малко заблестя в черно един знак. Руна- Магия Окултанди, което значеше заклинание за прикритие. Знаех, че нямам нямам време. Знаех също, и че магията ми няма да издържи дълго. Даемонът вроятно беше отишъл да повика глутницата си, да им каже, че ме е намерил.
Започваше се. Отново.
Nicklaus.- Hybrid
- Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 24
Re: Пред входа
Какво беше даемон? Защо Ричард никога не ми беше споменавал за това същество. Приличаше на демон. Може би като изключим различните очи, но някой от демоните имаха различни очи и то божествени и това не можеше да се отрече. Най-красиви им са очите когато умират. Зениците им се свиват и разширяват и...ох. Настръхвам само като мисля за това.
- Какво по дяволите е това същество? Какво е това на ръката ти и защо ти е тебешир?
нищо не разбирам. Не се бях чувствала толкова объркана от както изгубих нашите.
- Какво по дяволите е това същество? Какво е това на ръката ти и защо ти е тебешир?
нищо не разбирам. Не се бях чувствала толкова объркана от както изгубих нашите.
Casidy.- Moderator
- Брой мнения : 79
Join date : 19.07.2013
Re: Пред входа
-Даемон или зловещник е същество, чийто истински вид е с дълга скорпиевидна опашка, наполовина разложено гущеровидно тяло, скелетна глава и разкъсани ципести крила, което стига да платиш достатъчно, ще убие каквото искаш. Много е трудно да го видиш, или разпознаеш, затова повечето ловци дори и не са чували за него. В повечето пъти, се опитват да убият такива като мен. Могат да бъдат убити само с сложно алхимично заклинание от трансформиращ кръг, и не могат да доксват нищо осветено в църква или на гробищата. Затовя бях тръгнал към гробището, и затова, за всеки случай ми трябва тебешир, за да имам с какво да начертая оня кръг. А това на ръкета ми е руна за заклинание за прикритие, което много скоро няма да действа!
Знам, знам, не беше уместно да крещя, но нервите ми баха опънати до пръсване, че дори и повече. Паникьосвах се.
Знам, знам, не беше уместно да крещя, но нервите ми баха опънати до пръсване, че дори и повече. Паникьосвах се.
Nicklaus.- Hybrid
- Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 24
Similar topics
» Клуб:Бъди силен пред себе си,а не пред другите.
» Клуб:По-силно е да чуеш ,,Обичам те" пред това ти да го кажеш
» Клуб:По-силно е да чуеш ,,Обичам те" пред това ти да го кажеш
Страница 1 от 1
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите
|
|
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark
» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма
» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма
» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark
» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми
» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми
» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма
» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.
» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.