Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

Няколко седмици по-рано в Дъблин

Go down

Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Сунар Ерми on Сря 27 Ное 2013, 23:43

Сунар изпи последната глътка мляко с какао и остави чашата в мивката. Щеше да я измие после. А засега си облече якето обу се и излезе. Два часа по-късно се разхождаше в един парк. Лунапарк, ако трябва да бъдем точни. И си похапваше микс от ядки и сушени плодове. Изведнъж погледът му бе привлечен от някакво странно изглеждащо момиче. Странно в смисъл, че се озърташе насам-натам, и изглеждаше сякаш се крие. На него, разбира се му стана любопитно. Обаче я изгуби от поглед. Но след няколко минути пак я видя. Всъщност се сблъскаха. Само че, ако се криеше и другата страна май я видя..
avatar
Сунар Ерми
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 153
Join date : 25.07.2013

Вижте профила на потребителя http://www.vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Selene. on Чет 28 Ное 2013, 00:44

Лунапарка.
Тълпата от хора за щастие можеше да ми предостави някакво прикритие, тъй като проклетите наемници отново бяха надушили следите ми и не се отделяха от мен. Да му се не види. Бяха точно по петите ми, а аз не спирах да се озъртам из тълпата, отчаяно опитвайки се да измисля как да се измъкна от тях.
Това никак не беше на добре.
Скривайки се за момент в сенките до една неголяма гондола, се опитах да установя къде се намираха преследвачите ми. Може би трябваше да използвам дарбите си върху тях... Това, разбира се, беше крайната и последна мярка, до която обикновено прибягвах, за да се измъкна. При това само ако наистина не ми хрумнеше нищо друго, което да изглежда като що годе добър план за бягство. Обичах добрите идеи, с които да се измъкна, а сполучливите ги обичах дори още повече.
Само че този път явно наистина нямах късмет, тъй като един от наемниците ми ме беше забелязал, тръгвайки устремено към мен и разбутвайки хората по пътя си, за да може да стигне по-бързо до мястото, където се намирах аз в момента. Нямах друг избор - леко подтичвах, с цел да се отдалеча от него. След което забавих крачка, с цел да се смеся с тъплата, но докато гледах зад себе си, пропуснах малката подробност, че не гледам къде вървя. Сблъсках се силно с някой, а когато се извърнах, за да го погледна, забелязах, че мъжът ми беше непознат. Изглеждаше твърде небрежно, но погледът му ме уплаши - имаше нещо в него... нещо не съвсем човешко.
-Не... - отстъпих назад, гледайки го със страх. Външният му вид съвпадаше с критерия, предпочитан от семейството ми и той като нищо можеше да е просто някое ново допълнение към тези, които ме бяха издирвали досега -Няма да ме върнеш насила там. Няма да отида!
Говорех тихо, уплашено, но ясно и упорито. Нежеланието ми си личеше и по тона ми, който незнайно защо ми заприлича точно на гласа на онова малко момиченце, дърпащо се в ръцете на санитарите, което бях преди толкова много години. Страхът си личеше все повече в очите ми, сковал тялото ми и аз не смеех да помръдна.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Сунар Ерми on Чет 28 Ное 2013, 08:13

 Сунар се оказа прав и непознатото момиче наистина бягаше от някого, някъде, нещо. Някой, който явно доста я беше изтормозил. Личеше си по думите и най-вече по силният страх в очите  й. По някаква причина обаче реши че и той е от преследвачите й. Непонятна от човешка гледна точка. Но като се има предвид, че нашия герой не беше съвсем такъв тогава ситуацията ставаше по-ясна.

 - Не се страхувай. - рече й Сунар в опит да я успокои. - Нямам намерение да те връщам никъде. Бъркаш ме с тези дето те гонят.
 Запита се на ум що за семейство е нейното. Вярно, че момичето не каза нищо за семейство, но телепатията е полезна по някога. А тя даже и да има/ше дарбата щит, то при преследвача, тоест преследвачите, защото Сунар забеляза още един  липсваше.
 - По-добре наистина да дойдеш с мен - предложи й помощта си. - Ако искаш да им се изплъзнеш
avatar
Сунар Ерми
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 153
Join date : 25.07.2013

Вижте профила на потребителя http://www.vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Selene. on Чет 28 Ное 2013, 21:27

Наблюдавах непознатия пред мен странно, замислено и леко начумерено.
За мен той беше една странна смесица от мистерия и догадки, тъй като думите му ми се сториха изключително странни. На първо време, от къде и как беше разбрал, че ме преследват, ако както той твърдеше Не го беше изпратило семейството ми? И второ, как така искаше да ми помогне, след като за него бях непозната?
Инстинктивно отстъпих крачка назад от него.
-Кой си ти? - нито въпросът, нито тона ми бяха от най-учтивите, но все още таях подозрения към него. А и си беше очевидно, че след като толкова години вече бях издирвана от какви ли не наемници, това ми беше дало прекалено много основания да не се доверявам толкова лесно. На когото и да било - и още по-малко пък на странен, непознат мъж, изникнал като че ли от нищото и предлагащ ми помощта си. Защо ще иска да се измъкна? Не можеше да е просто заради добрината в сърцето му и други подобни такива... Не бях нито толкова наивна, нито толкова глупава, че да се вържа на това.
-Или искаш да ми помогнеш, за да ме заведеш лично обратно в онази дупка и да отнесеш огромната сума в джоба си, или искаш нещо друго от мен. - очите ми се присвиха съвсем леко, наблюдавайки го замислено. На него като че ли не му харесаха особено думите ми, но в същия момент непознатия се задейства, движейки се доста бързо и преди да забележа, вече ме беше дръпнал за ръката някъде настрани, скривайки ме в сенките. Тъкмо се канех да го попитам какво, по дяволите, мисли, че прави, когато той извърна глава, поглеждайки през рамото си и аз проследих погледа му, забелязвайки един от наемниците по петите ми в опасна близост до мястото, където двамата стояхме.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Сунар Ерми on Пет 29 Ное 2013, 13:19

  Бегълката продължи да се държи недоверчиво. На всичко отгоре го обвини, че има задни мисли. Но пък на нейно място, ако сме бягали и сме се крили в продължение на...ами на доста време и аз и Сунар, а сто, добре деветдесет  на сто и вие щяхме да се държим по този начин. Той разбира се не хареса думите й, но преследвачите бяха близо, поне единият. Така, че нямаше за кога да говорят. Трябваше да действа. С бързи движения Сунар  се отзова до момичето, дръпна я за ръката и се навряха в близките храсти. Навреме, защото преследвачът й беше съвсем близо. Вярно, че се стъмваше, а и от едната си страна храстите граничеха със  сграда, обаче пак можеше да ги открие. И щеше ако решеше да провери храстите. На негово място Сунар би го сторил. Затова се налагаше да го отстрани. Тъкмо бе с гръб, а и по случайност нямаше свидетели. Другият не се виждаше и бе въпрос и на риск. Хибридът излезе безшумно зад наемника и със светкавично движение обви ръка около врата му и натисна. Без да губи време го вкара в храстите.

 - Какво всъщност става? - попита я, докато връзваше и запушваше устата на припадналия с  парчета от собствените му дрехи.
avatar
Сунар Ерми
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 153
Join date : 25.07.2013

Вижте профила на потребителя http://www.vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Selene. on Съб 30 Ное 2013, 00:15

Наблюдавах действията на непознатия с мен мъж меко казано с увиснало чене. Защо му беше да се замесва във всичко това, ако както той твърдеше, не познаваше семейството ми и не беше изпратен от тях?
Въздъхнах.
-Казано накратко - "гениалните" ми роднини смятат, че съм луда. И тъй като никога не бих се съгласила доброволно на техните... хм... методи, с които да ме "излекуват", прибягват до други мерки, за да ме направят "нормална".
Не знаех защо давах толкова лична информация на непознат, но той ми беше помогнал и не изглеждаше враждебно настроен, въпреки действията, които предприе срещу единия от наемниците, които ме преследваха. Потискайки втора въздишка, разтрих слепоочията си леко, но бързо и поглеждайки непознатия наново, заключих
-Това става. - накланяйки леко глава на една страна, сега го наблюдавах едновременно и напрегнато, и изпитателно, добавяйки междувременно
 -Е, какво ще предпочетеш? Можеш да си тръгнеш и да не се въвличаш в цялата тази каша. Можеш и да останеш, но тогава ще трябва да те запитам, защо ти е да се замесваш във всичко това?
Най-малкото, разногласията бяха между мен и семейството ми и никой друг. Бях се измъквала съвсем сама от наемниците след мен досега, надали щеше да е особено трудно и да продължа да го правя. Е, нямаше да откажа помощ, ако ми се предложеше, но досега се бях справяла и сама - дори и той да решеше да ме остави, можех да се грижа за себе си. А и отдавна вече знаех как сама да се справям  със собствените си проблеми. Все пак, сама си бях навлякла цялото това нещо на главата и вината си беше и само моя, ничия друга.



П.с.: Извинявай за забавянето... Embarassed 

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Сунар Ерми on Съб 30 Ное 2013, 16:06

Сунар изслуша внимателно думите на момичето. От думите й бе видно, че работата е дебела и роднините й в никой случай нямаше да я оставят намира. 

 - Ясно. - кимна той. - Все пак възнамерявам да остана.

 Попита го защо и поясни:
 - Никой няма право да използва подобни методи и то върху собственото си дете - или, каквато беше роднинската връзка. - А и въобще. Независимо дали си въобразяват, че имат право да определят живота му/ти -, каквото според него нямаха - или става дума за пари.
avatar
Сунар Ерми
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 153
Join date : 25.07.2013

Вижте профила на потребителя http://www.vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Selene. on Вто 03 Дек 2013, 22:15

Подсмихнах се, като повдигнах рамене за момент, а след това кротко поклатих глава, казвайки леко развеселено
-Нее, не става въпрос за пари. Всъщност, те нямат нищо общо, но както сам се изрази, семейството ми иска да диктува живота ми и да ме управлява.
Въздъхнах, съвсем леко, след което погледнах непознатия и добавих
-Благодаря ти за помощта. - усмихнах му се с една от редките си приятелски усмивки, признателна относно желанието му да ми помогне. След което отметнах кичур коса от раменете си и като се замислих, добавих
-Всъщност, сега като се сетя, нямам честта да знам кой точно ми оказва помощ. Аз съм Селин. - приближавайки го с ведро изражение на лицето, му протегнах учтиво ръка. Все пак, да не дава Господ да забравя маниерите си, както жената, която ме беше осиновила и назоваваща себе си моя майка, ми повтаряше почти всеки ден. А и непознатият изглеждаше като загадка за мен, но на пръв поглед бях останала с впечатлението, че е добродушен - дори и аз не знаех защо.
Все пак, надявах се един ден да му върна жеста и да успея да му се отплатя заради това, че рискуваше да се забърка в цялата тази каша със семейството ми.




П.с.: Извинявай за забавянето Embarassed 

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Сунар Ерми on Нед 08 Дек 2013, 13:59

Беше отгатнал, че семейството на непознатата се опитва да се разпореждат с живота й. Но впрочем тя вече не беше непозната. Името й бе Селин.
 - А аз съм Сунар - на свой ред се представи той поемайки подадената му за здрависване ръка. -  Сунар Ерми. 

  Припадналият й преследвач се размърда и полудраконът натисна една точка между ключицата и  врата му приспивайки го отново. Другият наемник мина покрай тях и отмина забързано.
 - Тук не можем да останем - отбеляза Сунар.- Засега ще отидем у нас. - Използваха отдалечаването на преследвача й и се измъкнаха от храстите, а те бяха близо до оградата на лунапарка, тъй че се измъкнаха и от там. След време бяха пред красива двуетажна къща. хибридът пъхна ключа в ключалката
 - На сестра ми е - поясни той, като влязоха - Искаш ли чай?
avatar
Сунар Ерми
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 153
Join date : 25.07.2013

Вижте профила на потребителя http://www.vampires-werwolfsrpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Няколко седмици по-рано в Дъблин

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите