Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Go down

В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Selene. on Нед 10 Ное 2013, 19:13

Тичах. Сградите се замъгляваха пред погледа ми, докато дишах задъхано, но не спирах да бягам, тялото ми напрегнато, с бързи движения движещо се по малките улички. Нарочно бях избрала да се скрия тук. Не знаех защо имах чувството, че някой ме преследва - може би просто бяха духовете от миналото ми, съществуващи в главата ми. Въпреки това обаче не можех да се спра да тичам. Инстинкта да не ме върнат обратно в някоя от онези клиники беше по-силен от мен и като че ли наистина не можех да се спра.
Дъхът излизаше на пресекулки през устата ми, докато завивах забързано покрай забутаните улички в Ню Йорк. Тялото ми внезапно се сблъска с това на нечия висока фигура, която почти не виждах благодарение на сблъсъка между двама ни. Усещайки как залитам, протегнах инстинктивно ръка, хващайки непознатата фигура под лакътя с единствената цел да възвърна равновесието си.
-Много съжалявам! Не беше нарочно .. Извиняв .. - думите заседнаха в гърлото ми, а очите ми се разшириха от изненада. Вдигайки глава, най-сетне можех да видя в кой съм се сблъскала, но това не беше типичния нюйоркчанин - тялото му беше покрито с нещо като броня до китките, която наподобяваше скелет. Очите му бяха бели, а зад гърба му бегло можех да забележа сиви крила. Гледката ме стъписа. Усетих страх, който сковаваше тялото ми и рязко пуснах непознатия, който държах за ръката, отстъпвайки назад. Щом го направих, видението изчезна, а пред мен сега стоеше най-нормален мъж. Страховитата гледка пред мен вече я нямаше, но страха ми си оставаше, макар и непознатият пред мен да изглеждаше напълно човешки сега. Да му се не види .. какво ставаше с мен? Нямах никаква представа какво се беше случило и какво точно бях видяла преди малко.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Ратма on Пон 11 Ное 2013, 19:31

- Благодаря - Ратма взе току що закупената книга и прибра портмонето в джоба на шлифера. - И  довиждане.
 Продавачът също му пожела хубав ден и Линариан излезе от антикварната книжарница. Тръгна бавно по малките ню йоркски улички. Докато крачеше изведнъж чу наблизо шум от забързани стъпки и само секунди по-късно някой се блъсна в него. Беше едно момиче. Тя започна да се извинява, но на средата на думата внезапно спря, пусна го  и отстъпи назад. Най - вероятно имаше дарба и го беше видяла в хибридната му форма. А и самото момиче от друга страна му се бе сторило топло на допир. Като дракон или феникс.

 - О няма проблем - отвърна Ратма на извинението й. - Нищо не е станало.
avatar
Ратма
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 47
Join date : 01.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Selene. on Пон 11 Ное 2013, 20:05

Мъжът срещу мен се държеше напълно нормално, въпреки че все още го гледах с разширени от изненада очи. Което си беше и логично де, все пак не се връзваше да се държи по друг начин. Дам, беше съвсем естествено той да се държи нормално - знаех това, само че факта, че държанието му ме караше да откачам още повече, като че ли ми пречеше да го осъзная напълно.
-Ъм .. ъм .. аз .. - заекнах, като пълна глупачка и още по-глупаво продължавах да се взирам в него. Да му се не види - какво беше той? Видяното по-рано ме плашеше. Мразех, когато виденията ми изникваха така, а най-много мразех в цялата ситуация, че изникваха неочаквано и никога не можех да ги контролирам. 
-Няма .. сега няма да извадиш пистолет от този шлифер, нали? - пробвах да се пошегувам, за да разведря малко обстановката и да поразсея страха си, но гласът ми излезе жалък и слаб измежду устните ми. Последван от една от глупавите ми усмивки, имащи за цел да прикрият страха ми, макар да имах чувството, че не се получаваше особено. Проклятие .. сега оставаше да се свия пред него и да започна да треперя като някое листо - можех ли да изглеждам по-жалка? Той със сигурност ме смяташе за откачена вече, което щеше да е иронично, ако в този момент не ми се струваше вярно - особено след това, което бях видяла, когато се сблъсках с него.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Ратма on Пон 11 Ное 2013, 22:52

Съвсем очевидно беше, че непознатото момиче е доста изплашена. Което си беше напълно нормално ако: 1-во бягаше от някого или нещо, 2-ро беше разбрала, че той всъщност не е човек,  в този случай тя може би не знаеше, че има дарба, т.е и тя не е обикновена, 3-то комбинация от първите две и 4-то, но то бе малко вероятно просто да е страхлива. Обаче в последния случай най-вероятно досега да е побегнала или завикала за помощ.

 - Няма - отвърна хибридът на въпроса й дали няма да изкара пистолет от шлифера си. - Ще извадя нож. Шегувам се - засмя се. Искаш ли да пийнем нещо? - предложи. - Впрочем аз съм Ратма, а ти?
avatar
Ратма
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 47
Join date : 01.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Selene. on Вто 12 Ное 2013, 11:30

Повдигнах вежди, докато нервна усмивка се появи на устните ми и аз продължавах да го зяпам. Ама честно, можех ли да съм по-груба от това? Не спирах да се взирам в него, което беше адски неучтиво. Само че все още не знаех как да реагирам, когато той се пошегува за ножа. След което се представи и предложи да пийнем по нещо. Това ме изненада повече може би, ако действително беше извадил острие и го насочеше към мен. О, кой ли заблуждавам. Държах се глупаво.
-Селин - казах, отвръщайки на последния му въпрос и добавих -Приятно ми е.
По навик понечих да протегна ръка към него, но се подсетих за видяното по-рано - беше страховита гледка. И тъй като не исках да си изкарам ангелите отново, отдръпнах ръката си от него, притеснявайки се, че ново и може би още по-страшно видение щеше да ме връхлети, щом го докосна отново. Обаче той видя как се отдръпнах и аз усетих как ме завладява смущение.
-Ъм .. държа се странно, знам. - вметнах, в тона ми долавяйки се наполовина оправдание, наполовина смущение. И като се надявах той да не ме е отписал окончателно като луда, побързах да попитам
-Къде предлагаш да пийнем? - стараейки се да звуча небрежно, избягвах да го зяпам твърде грубо, стараейки се да успокоя окончателно страха си. Може би бях видяла нещо, което не беше истинско, или... знам ли... О, кой ли заблуждавам. Видението още ме притесняваше, само че щях да мисля за това по-късно - вече изглеждах достатъчно странна пред него, не исках да добавям още към нелепото си държание.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Ратма on Сря 13 Ное 2013, 16:37

Момичето се казваше Селин. И прие поканата му да пийнат нещо. Изглежда наистина не беше плашлива. Все пак той  можеше да е убиец. А защо ли бягаше преди да се сблъскат и дали наистина го беше видяла заради което се стресна?  Вероятно да, на втората
 - И на мен ми е приятно усмихна се Ратма. - Знам един бар наблизо.
 Малко по късно влязоха в заведение носещо името Бар Гротеска. Седнаха и една от сервитьорките приближи.
 - За госпожицата, каквото избере, а за мен уиски. - рече той.
avatar
Ратма
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 47
Join date : 01.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Selene. on Сря 13 Ное 2013, 20:23

Окей, това си беше странно. От малката, тясна и забутана уличка се озовах в заведение именно с мъжа, който ме плашеше и за който всъщност се питах какво е. За жалост видението ми не даваше особено подробна информация, още повече, че тази ми способност се появяваше и изчезваше когато си поиска. Супер, а? Направо чудесно, няма що.
Оглеждайки се, прецених мястото като приятно за Бар в Ню Йорк и се опитах да свикна с мисълта, че стоя срещу Ратма, той беше поръчал алкохол от сервитьорката, която сега гледаше мен и като че ли всичко си беше напълно нормално.
-И за мен уиски. Двойно. С повече лед. - като бяхме казали, че ще пием, да го правим както трябва. Обърнах се към Ратма, след като сервитьорката се отдалечи и го наблюдавах напрегнато. Поставяйки ръцете си пред себе си, се постарах да скрия сковаността на тялото си, като попитах шеговито
-И така, винаги ли каниш момичета, които се държат като откачени, на по питие? Явно си свикнал със странното...
Беше моя начин да разбера дали наистина беше човек. Изглеждаше ми като съвсем обикновен мъж, но видението ми не ми даваше мира, така че.. не боли да се опита, нали?
И без да го изпускам от очи, зачаках да ми отговори, стараейки се най-вече да изглеждам и звуча съвсем небрежно. След като той го правеше... какво пък, щях да взема пример от него.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Ратма on Пет 15 Ное 2013, 23:40

 Селен си поръча като него, тоест уиски и сервитьорката се отдалечи.  Линариан пък се облегна назад на стола си и погледна Селен
 - Не  винаги - поклати отрицателно глава той в отговор на нейния въпрос. - Но със странното наистина съм свикнал.

 И как нямаше да е свикнал, когато по рождение беше част от него. А дали и тя не бе в същото или поне в подобно положение. Реши да пита директно
 - А ти често ли виждаш разни неща?
avatar
Ратма
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 47
Join date : 01.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Selene. on Съб 16 Ное 2013, 15:39

Когато ми отговори, го наблюдавах замислена. При последния му въпрос обаче по бузите ми плъзна лека червенина и аз сведох поглед. Събирайки куража си, след момент погледнах Ратма и повдигайки рамене, му отвърнах
-Зависи. Дефинирай "разни неща" - започнах, облягайки се напред върху масата и продължих -ако според теб са измислици, то тогава следва въпроса защо си в компанията ми, след като ти изглеждам луда. А ако ги смяташ за истински... какво точно са, според теб?
Не откъсвах погледа си от неговия. Тонът ми беше нормален, спокоен. Погледа ми обаче не беше - наблюдавах го изпитателно, следейки внимателно реакцията му. Истината беше, че много пъти бях минавала по този път, след като някой беше станал свидетел на момент, в който бях получила видение. Най-често обаче и в повечето пъти хората логично ме смятаха за откачена и страняха от мен. Защо този мъж обаче, стоящ насреща ми в момента, не го правеше?



П.с.: Само да вметна, Името на Героинята ми се произнася СелИн

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Ратма on Вто 19 Ное 2013, 19:42

Директния въпрос, не доведе до директен отговор. Не че Ратма очакваше да се случи, но все пак не пречеше да опита.

 - Да речем бели очи - спокойно отвърна спокойно той. - Благодаря, Мел - последната реплика се отнасяше за Мелинда, сервитьорката. - Или пък  - продължи разговора си със Селин - някой да носи броня като скелет. А дали са плод на фантазия, впрочем въображението е хубаво нещо - уточни - или истински образ сама трябва да познаеш.  Наздраве - повдигна чашата си с  уиски и отпи
avatar
Ратма
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 47
Join date : 01.11.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Selene. on Вто 19 Ное 2013, 21:04

-Наздраве - отвърнах на Ратма, докосвайки чашата си до неговата. Казах го леко изненадано, но след това изражението ми премина в усмивка. Той току що беше потвърдил видението ми, правейки го истинско. Значи свръхестествената форма, в която го бях видяла първоначално, беше истинска. Той наистина не беше човек...
-Да му се не види - казах, полушеговито, полумногозначително -преди да кажеш това, можех да се закълна, че си обикновен смъртен.
По дяволите, той наистина не беше човек. А истинската му форма си беше внушителна. Да си го признаем - беше направо ужасяваща и сериозно ме плашеше. Отпивайки голяма глътка от уискито си на свой ред, го наблюдавах с интерес. Беше нещо ново за мен, някой да не ме смята за откачена. Повдигнах рамене.
-Повярвай ми, щеше ми се това, което виждам, да е плод на въображението ми, или пък фантазия. За мое нещастие обаче виждам истински неща.
Сведох поглед, забивайки го в чашата пред мен. Завъртях я върху масата, колкото да се разсея с нещо, докато продължавах да говоря
-Ще се учудиш колко много неща мога да виждам. И само за информация, ако не искаш да разбера за теб неща, които пазиш в тайна, ще е добре да внимаваш да не те докосвам.
Вдигнах поглед към него, изпълнен с тъга. Беше вярно - както се бях уверила в малката забутана уличка, виденията ми относно него най-вероятно се отключваха при допир. Това не ми се случваше често, но с Ратма вероятно беше така. Бях уморена от това... не исках да виждам тези неща, да знам тайните на други същества... беше си тежко бреме понякога. Усмихвайки се безрадостно насреща му, извърнах глава, премествайки погледа си върху другите в бара, оглеждайки мястото и самата му обстановка.

....................................................................................................................
You can't choose what stays and what fades Away ..
Spoiler:
avatar
Selene.
Phoenix
Phoenix

Брой мнения : 124
Join date : 08.11.2013
Местожителство : New York

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: В една от малките улички на Ню Йорк преди няколко дни

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите