Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

Преди 100 години в Ню Йорк

Go down

Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Нед 10 Ное 2013, 09:14

Времето бе както винаги топло и приятно за разходка из градските улици. Движението бе ограничено заради някакъв бал в града. Този бал бе важен за всеки един гражданин в Ню Йорк. Моята работа в случая,бе само да се забавлявам,тъй като това бе един от малкото дни в които почивах.Почти всеки празник работех,но на този бал аз почивах в къщи край камината де сама,де с приятели или някой мъж. Това с мъжа бе рядкост,но се случваше. Днес както винаги първо минах пред супермаркета,а след това се прибрах в къщи с две торби покупки. Направих си макарони със сирене и седнах пред телевизора да гледам нещо. Най-вероятно щях да обърна на The Voice и да слушам музика докато се нахраня и заспа. Но днес имаше промяна.Харесах си един филм и се загледах в него. След около два часа,бях изяла една около 200 грама от макароните,а съдържанието в купата нахвърляше 600-700 грама. Филма бе свършил,а на мен по случайност не ми спеше. Прибрах вкусната си храна в хладилника и реших да изляза навън. Но първо си взех един душ,а след това ми отне около един час да си избера тоалета и да се наглася до край. Вземайки ключовете на джипа си и естествено пари,напуснах къщата си,заключвайки входните врати и гаража. Разбира се по това време нямаше нищо. Нито телефони,нито коли с аларма или компютри. Бях детектив само с пистолет и белезници. Служебната ми кола бе някаква Лада от началото на 20 век. Затова често излизах с джипа си,защото той ми харесваше и обожавах да обикалям безкрайните улици на Ню Йорк с него. Не след дълго ми се наложи да спра,защото видях познато лице в едно кафене. Това не бе точно кафене,а по скоро кръчма. Вътре миришеше на цигарен дим и алкохол,плюс пияни хора. Влизайки вътре,веднага се отвратих от дима и избора на кафене от страна на приятелят ми. С него бяхме само приятели,въпреки че имаше хора,които си въобразяваха друго. Но лично на мен ми бе все едно. Харесвах завистта им,гнева в очите им. Това само ме изпълваше с радост,а и като Грях,обожавах тази чувства в хората. Пристъпих към Макс(така се казваше приятеля ми) и седнах до него. Погледнах го с изненада и попитах леко смутена.
-Как може мъж като теб,да стой на подобно място?-погледа ми придоби въпросителен вид,но лицето ми си остана с незаинтересована фициономия.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Нед 10 Ное 2013, 21:45

Събудих се от звука на служебният ми телефон и все още сънен дигнах. Имах нова жертва и трябваше да изпълня поръчката преди полунощ. Станах ,изкъпах и се облякох с работните си дрехи ,а именно костюм. Странно облекло предвид работата ми. Черно сако ,черен панталон ,червена вратовръзка ,черни обувки и тъмни слънчеви очила. Не знаех каква е целта ми ,но скоро щях да разбера. Отворих лаптопа си и както винаги ми беше изпратено съобщение с информация за моята мишена. Възраст ,раса ,дарби ,снимка и пол. Този път беше човек от мъжки пол. Взех си пистолета  и заключих апартамента си. Подкарах спортният си автомобил и  тръгнах към мястото ,на което щях да си изпълня мисията. Обикновено аз избирах мястото и сам си намирах допълнителна информация за мишените си , но този път всичко беше свършено освен самото убийство. Заради градският бал движението беше забранено на места и ограничено на други. За мен балът беше прикритие и нищо повече. Идеални условия: голяма тълпа ,която се движи по определен маршрут , никакви свидетели. Пристигнах и зачаках ,когато една мисъл мина през главата ми. Шума от изтрела ще се събуди много хора , а те са свидетели и аз щях да вляза в затвора. Затова изкарах от джоба на сакото си бръснач. Човекът се появи и се приближих към него и с един замах му прерязах сънната артерия. Продължих да вървя и не след дълго чух звук от падащо тяло. Обърнах се назад и отидох до мъртвеца ,в което се уверих след малко. Нахраних се с тялото му и после изгорих остатъците. Прибрах се вкъщи и се изкъпах. Хвърлих дрехите си в коша и ги запалих. Облякох се и отново излязох от вкъщи. Тръгнах към едно кафене или по-точно кръчма. Седнах на бара ,а не след дълго дойде Катрин. Шефът ми не одобряваше това мое приятелство ,но щом той кажеше нещо за това аз затварях телефона. Според други хора не бяхме само приятели ,но аз мислех ,че те ни завиждат. С Катрин бяхме приятели ,но нищо повече. 
- Здравей. Опитвам се да забравя работата си. А ти ?
Винаги след някоя поръчка се напивах ,но това нямаше ефект върху паметта ми. Помнех всичките си убийства с подробности. Отпих от уискито си и запалих пура чакайки отговор от Кат.

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Съб 23 Ное 2013, 23:46

Как се забравяше нещо,което правиш всеки ден в продължение на векове?Често се опитвах да се отърва от ежедневието,но то винаги ме настигаше и винаги ме удряше с всичката си сила,която има.Просто казано,човек не може да изляга от ежедневието си или да го забрави ако това прави в продължение на векове.Отпих от питието си като се замислих какво може да променя в живота си.Като изцяло няма какво.Нито мога да променя расата си,нито работата си или пък нещо друго.Откакто е създаден света съм един от Смъртните грехове.Просто ми оставаше да си живея живота,който ми е отреден като Грях и да не се оплаквам от него.Отпих отново и казах.
-Живея си живота и се наслаждавам максимално на моментите извън еднообразното ми ежедневие.-усмихнах се леко и си поръчах второ питие,защото това бе към края си,а не се очертаваше скорошен край на срещата ни с Макс.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Нед 24 Ное 2013, 10:07

Отпих от уискито си доста голяма глътка и то свърши ,а аз веднага си поръчах друго. Не се напивах лесно ,а ефект почти нямаше затова пиех доста дори повече от нормалното за хората. Поне днес ще имам компания и няма да говоря на чашата ,а на човек ,който може да ми отговори. За моя изненада пурата също свърши ,което ми подсказваше ,че от около един час задникът ми не е ставал от стола ,а чашата с уиски не е първата или втората. Барманът ми докара поръчката и погледна първо към мен ,а после и към чашата. Явно успях да покажа нещо ново на човека. Нещо ,което аз самия не знаех какво и затова реших да пийна още от съдържанието на нещото пред мен. И този път нямаше резултат ,не се сетих какво толкова видяха в мен и пиенето ми присъстващите и виждащи нормално хора и същества. 
- И освен еднообразният ти живот имали нещо ново при теб ?

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Нед 24 Ное 2013, 14:31

Какво ново може да има при един полицай освен ежедневните престъпления и убийства?Не виждаш нищо друго освен кръв,жертви и такива,които се чудят как да се оправдаят и измъкнат от затвора.Затова на въпроса на Макс,отговорих.
-Нищо интересно.Не ми остава време за мен,от работа.Просто хората и съществата в Ню Йорк не спят,за да може аз да си почина.Винаги има престъпление,убийство или някой,който се опитва да се измъкне.-дигнах рамене и отпих от питието си.С Макс пиехме като не видели,но не ни личеше.Това да не сме хора беше хубаво предимство.Понякога се гордеех,че не съм човек,но понякога мечтаех поне за един ден като обикновен човек.Никога не съм била и това чувство ми бе непознато.Въпреки характера и ината ми,исках поне за ден да съм човек.Мечтите естествено бяха безплатни.Можех да си мечтая безкрайно и накрая да остана с празни ръце.Обърнах се към мъжът до мен и попитах.
-Защо се опитваш да избягаш от същността си?-беше ми любопитно защо се опитва да избяга от живота и същността си.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Чет 28 Ное 2013, 20:41

Пурата ми свърши ,а това означаваше ,че съм тук от около час. Изпих питието си и поръчах нова чаша ,барманът ме погледна изненадано и ми даде чашата. Усетих как всички в бара гледат към мен и жената до мен. Погледнах към рафта зад бара и прочетох надписът на някакво уиски. Платих за една бутилка и под странни поглед на всички присъстващи я изпих. Не обичах да ме зяпат така сякаш съм ненормален или пък да гледат така приятели ми. Обърнах се към присъстващите в бара и казах:
- Шоуто свърши ,аз не съм пиян ,нито пък тя. Гледайте си вашите чаши и себе си ,а не нас.
Говорех ясно ,бавно и с малко повишен тон. Обърнах се към бармана.
- А ти си гледай работата ,която не е да зяпаш клиентите така сякаш са ненормални.
Под клиентите имах нас двамата ,а след последните си думи запалих пура ,която ми действаше успокояващо. 
На въпроса на детективът не можех да отговоря ,но си имах някакво обяснение за мен и реших да отговоря с него. 
- Ловът на хора не е същността ми ,а работата ми. Ловувам тези хора не по собствено желание и макар ,че ми плащат за това аз пак се опитвам да забравя за този факт. Аз съм ти приятел ,но съм и един от тези ,които не те оставят да си почиваш.  Това не е ли странно ? 

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Нед 08 Дек 2013, 11:16

След отговора му се замислих,че мястото му е зад решетките,но как да вкарам един полу дракон на топло като има вероятност да подпали затвора.Отпих отново от питието си и казах на беладжията до мен.
-Редно е сега да те вкарам на топло и да умреш на бесилото,но понеже и двамата сме от лошите,ще те оставя навън,но внимавай.-намигнах му и се усмихнах леко.Обърнах се към бармана и казах спокойно,защото той беше наплашен след думите на Макс отправени към бармана и клиентите тук.
-Успокой се и ми сипи още едно,а за мъжа до мен,аз ще се погрижа.-наистина бе така.Щях да се погрижа хубавичко после за Макс с надеждата да не се повтаря това,което направи тук.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Пон 09 Дек 2013, 20:44

Поръчах си още едно и запалих още една пура. Бармана ме погледна набързо и остави поръчката ми ,а после си продължи работата. Какво толкова стана?! Да не би да му казах ,че ще го изям за закуска ? Ето тази черта в хората не харесвах ,пъхат си носа там където не им е работа ,а ако случайно някой се реши да им направи забележка те се правят на божа кравичка или ,както е сега. Вторият вариант се случва твърде рядко поне според мен. Погледнах към дамата до мен и сетих за заплахата и със затвор. Знаех прекрасно какво ще стане ,ако продължавам така. Нямах особено весел избор ,но и не беше труден. Затвор или молба за оставка. Може би било странно за повечето същества и хора ,но аз избирам затворът или да продължа да работя сегашната си работа и в бъдеще.  
- Познаваш ме и знаеш колко ще внимавам.  Ако трябва ще отида в затвора. Не искам да имаш проблеми заради мен. А ти не си чак толкова лоша. Лоша си само за пред непознатите и то не винаги. Според мен си добра ,много малко хора успяват да видят лошата ти страна.

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Сря 18 Дек 2013, 23:24

Макс ме ядоса с думите си.Веднага в глава ми нахлу въпроса ,,Къде си виждал добър Смъртен грях?"Наистина се запитах това като отбягвах погледа му.Не бях сигурна дали няма случайно да му пръсна мозъка или да предизвикам кръвта му да заври.Колкото до желанието да го направя,не ми липсваше.Изпих питието си и казах,без да го гледам,но вътрешно мислех как след малко ще писне от болка.
-Недей се залъгва Майки.-в следващия миг той се преви от болка и падна на земята като беше обгърнал корема си и викаше от болка.Със съжалителен поглед и загрижен глас,попитах.
-Какво ти има,Майк?-клекнах до него и в следващия миг той бе добре,а от моите устни се плъзнаха думите...
-Фалшива тревога,хора.Господина е добре,вече.-усмихнах се фалшиво и удостойх с презрителен поглед и подла усмивка,Майк.Мъжът,който в момента се питаше ,,Какво е станало?".Е все пак аз нямаше да помогна на глупавия мъж да събереш две и две за да се сети какво стана и кий му го причини.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Чет 19 Дек 2013, 19:37

Току що Катрин ми напомни ,че няма добри смъртни грехове. Изправих се и седнах на стола си сякаш нищо не се е случило. Изпих си питието и се обърнах към нея с усмивка на лице.
- Извинявай ,забравих колко жестоки сте вие смъртните грехове. Затова мога единствено да ти благодаря ,че ми напомни този факт Катрин.
Поръчах още една чаша уиски и дръпнах силно от пурата си. Бях в прекрасно настроение и нищо не можеше да го развали ,но това може би се дължеше на голямото количество алкохол ,което изпих и заради ,което трябваше да отида до тоалетна по малка нужда. Попитах бармана къде е и след ,като той ми обясни отидох. Свърших си работа и се измих ,погледнах се в огледалото за около пет секунди и излязох връщайки се на бара. За моя изненада чашата ми все още си беше там. За пурата не се тревожех защото я взех със себе си до клозета. Изпуших всичко и изпих всичко. Застанах мирно чакайки отговор от Кат.

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Пон 23 Дек 2013, 00:02

Макс се държеше все едно нищо не е станало.Явно си бе научил урока и се отказа да си играе с огъня.Доста бързо се отказа,което пък бе характерно за мъжете.Бяха си страхливци по природа.Може би след време,няма да са такива.На този етап войната ги плашеше и това им пречеше да живеят спокойно и да не се страхуват.
Облегнах се на бар плота след като Макс отиде до едното място заедно с пурата си и отпих от питието си.Стрелнах с поглед хората,забили поглед в мен и питието ми.Бях ядоса,а желанието да посипя малко от отровата си ме изкушаваше до лудост.Огледах ги пак и Макс се появи.С появата му,решението ми се промени.Имах желание да си поиграя с някой.Хората бяха жалки и твърде слаби за да ми доставят наслада докато ги гледам как полудяват от Гордост.Как се надуват,как се възгордяват,как се бият за това кой е по горделив.При мисълта и гледката,ми се повдигаше.Погледнах към Макс и казах.
-Искаш ли да се поразходим?-не исках сцени в тази дупка,която наричаха кръчма.
Погледнах към бармана и казах с писклив глас.
-Покажи ми лично къде е дамската тоалетна.-усмихнах се и казах на Макс.-Макси изчакай ме малко.-станах от стола,а бармана с дяволска усмивка тръгна пред мен и ми показа къде е.Усмихнах му се жално и казах.
-Влез,за да ми държиш дамската чанта.-помолих го,защото нямаше къде да си закача чантата,а и исках малко да се позабавлявам.Все пак съм жена,а не само Смъртен грях.Имах си своите нужди и желания.Той влезе,а аз след секунди,вече го целувах диво и грубо.Хареса му това,което му правех,но пусто всичко си имаше цена,а той нямаше как да плати моята за да ме види дори без яке,а да не говорим за нещо повече.Погледнах го жадно в очите и прокарах ръка по гърдите му.Използвах вродената си дарба и истинската си същност и му причиних това,което исках.Той се възгордя,но остана на сухо,при което ми дожаля за него,но такъв е живота.Пооправих си външния вид и се върнах при Макс с думите.
-Какво реши,че ще правим сега?-усмихнах се доволно и допълних.-Бармана го няма така,че няма какво да търсим тук,като няма кой да ни обслужи.-минах покрай миризливите и пияни бедняци и напуснах с грациозна походка и подла усмивка,следвана от Макс.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Пон 23 Дек 2013, 22:57

Тръгнах след нея защото тя беше напълно права. Без барман ,който да ми налива в чашата при всяко едно мое повикване аз нямах работа в кръчмата. Чистият въздух ми действаше добре и този въздух засега беше чист ,но развиващата се промишленост работеше по въпроса заедно с другите замърсители. В момента имах нужда от разходка защото бях стоял около два часа на стола пред бара макар ,че станах на два пъти: първият път да покажа на хората ,че не съм пиян и вторият за да отида до тоалетна. Изпуших две пури и изпих доста алкохол поне 1.5 литра със съдържание на спирт над 40 % ,но не повече от 50 %. Пурите бяха тип чърчил ,а този формат е голям. Беше тъмно ,нямаше и луна ,а лампите не работеха през нощта ,някъде се забелязваше някоя друга светлинка ,която за съжаление не осветяваше пътя.
- Какво ще правим сега ?

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Пон 30 Дек 2013, 17:05

Марк изобщо не реагира агресивно,дори беше твърде спокоен,в предвид това,което му сторих.Всеки би ме ударил,обидил или нещо по лошо дори,но той само си изпи питието и напусна заведението с мен.Навън бе тъмно,а за нас това беше нещо красиво.Обичах мрака,тъмнината,страха в хора,които бродиха из тъмните и пусти улици,ужасени от тъмнината.Когато той че пита какво ще правим,се изненадах,че въпреки стореното,той се държеше така мило.Това не беше характерно за мъжете,но явно Макс беше далеч от мъж.Не,че го обиждам,беше си мъж,но не както повече отрепки в днешно време.Беше различен,което пък го правеше и по добър.Нещо,което рядко се срещаше в тия мъже с униформи и куп други глупости по тях.
Не след дълго,пред нас се отри една сграда,която по документи се водеше изоставено,но в мазето аз си бях направила нещо като тайно убежище.В него по принцип канех жертвите си,но днес мислех да поканя приятел,а не човек за мъчения.Първоначално убежището плашеше заради много уреди за мъчения,но имаше едно място,което беше като в приказка.Имаше легло,срещи,маса,столове,гардероб и всичко бе от злато,сребро и дървесина,но от специално дърво.Канейки вътре Макс,аз му налях уиски и казах.
-Разполагай се както ти е удобно.-усмихна се и седнах на дивана,като отпих от питието си.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Пон 30 Дек 2013, 22:25

Бях изненадан и това беше меко казано. Място беше малко странно ,но пък тази стая беше уютна. Седнах на един стол и се усмихнах.
- Изненадан съм ,само се надявам да не ходим в другите стаи. Стаята е хубава ,има собствен стил. 
Огледах мястото и то наистина беше красиво. Не беше нито мрачна и безлична ,нито твърде шикозна и претруфена. Отпих от питието ,което имаше силен ,но не натрапчив аромат и отлежал вкус. Предвид събитията по-рано днес ако не познавах Катрин щях да реша ,че иска да довърши започнатото тук ,но като се замисля аз не познавах тази нейна същинска страна. Е ,нощта тепърва започва и не мога да кажа какво ще случи тук ,а можех само да се надявам на хубави неща. 
- Е ,какво ще правим ? Уискито е много хубаво. 

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Съб 04 Яну 2014, 17:16

Госта ми явно се беше уплаших.Нямаше причина защо да го прави в предвид,че нямах лоши намерения спрямо него.Отпивайки нова глътка,погледнах към него и казах.
-Нямам никакви планове,а иначе благодаря.Старая се поне алкохола да бъде качествен.-усмихнах се леко и оставих чашата на масичката пред мен като погледнах отново хибрида,който беше пред мен.-На теб какво ти се прави?-нямах предвид под думите си ,,Да правим секс",но можеше да играем карти със залози.Знаех,че е богат и това да загуби около две-три хиляди долара нямаше да му е проблем.
Докато чаках да измисли нещо с акъла си,аз станах и отидох в съседната стая.В нея беше спалнята ми.Единствената стая тук,която беше тайна за всеки посетител.Никой не знаеше за нея,а причината бе,че в нея се криеше твърде много за мен.Твърде за да ме вкарат в Ада до живот...Отворих гардероба си,а пред мен отново се изпречи една дреха,която от около век и нещо бе с кръв.Беше един от най-гадните ми убийства,които и до ден днешен ми носеха борка при спомена.Разтърсвайки глава,аз си взех едни дънки и един потник.След като се облякох се върнах в хола и погледнах въпросително към госта си в очакване на отговор.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Съб 04 Яну 2014, 23:02

В момента ми се правеха много неща ,като секс ,покер ,стрелба , състезания ,лов и други неща ,но щях да се задоволя само с покер. Покерът беше едно от петте неща ,които обичах са правя и по тази причина бях добър в няколко от различните му варианти. Отпих от питието сещайки се ,че имах малък проблем с парите ,в себе си имах около 10 долара. 
- Щях да ти предложа играем покер ,но имам малък проблем със залозите ,а той е ,че нямам пари в себе си. 
Каква гадост ,нямах пари дори за една пура или бутилка уиски. Толкова да съм разочарован от моя милост. Гадост имах прекрасната възможност да играя покер с една прекрасна дама ,която е много добра в хазартните игри ,но заради липсата на пари тази възможност се изпари. Дупката ,която местните наричаха кръчма и аз избрах за да се напия по някаква случайност се оказа и мястото  в ,което срещнах домакинът си с ,който най-вероятно щях да прекарам нощта. Чиста случайност или не аз се радвах ,че тази вечер нямаше да бъда сам. 
- Радвам се ,че се срещнахме в кръчмата. 

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Пет 10 Яну 2014, 15:38

Не харесвах подобни мъже,но приятелчето ми беше изключението,което търпях в момента.Наблюдавах го,а вътрешно се смеех на акъла му.От къде го имаше-не се знаеше,но все пак го имаше и това бе един от минусите му.
Седнах пред него и казах,кръстосвайки краката си.
-Винаги гледаш да изкараш пари и да спечелиш от някъде пари,нали?-стиснах устни в усмивка и отпих от питието си,едва отваряйки устните си.Наблюдавах Макс и допълних след последната му реч.-Аз не особено.Можеше сега да се разхождам под звездите в компания на достоен мъж.-не свалих усмивката си,но леко я промених на подигравателна измервайки с поглед Макс.Не беше нищо повече от мъж,който му липсва акъл,но пък плюса му бе тялото,което имаше.Много жени го желаеха заради тялото му,но пък и често го оставяха заради малкия процент акъл дето има.Аз не го исках в леглото,затова не го правех на проблем.Все пак и така се забавлявах,а и за грях,който рядко допуска мъж до себе си,бях прекалено щастлива.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Съб 11 Яну 2014, 23:31

Не търсех пари ,а удоволствие ,а без залози покера не доставяше това чувство. 
- Не търся начин да изкарам пари ,търся удоволствие ,а според мен без залози покера не доставя това чувство. Та какво ще правим ? 
Явно тя беше решила ,че искам да изкарам пари ,но на мен не ми трябваха. Работа ми ,състезанията , ловът ,покера ,постоянното ходене по кръчмите ,нощните разходки- тези неща ме забавляваха. Живота ,като драконът също ми харесваше ,но от него изпитвах и други чувства. Много хора не харесват живота си и искат да го променят ,но не правят нищо за да постигнат това ,което искат. Аз харесвам живота си и почти постоянно се забавлявам и имам още много време да живея. А хората ,които живеят по 60-70 години не правят нищо и не забавляват много рядко ,което е много жалко.

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Catherine Chandler on Съб 18 Яну 2014, 23:09

Знаех,че мъжете често не бяха доволни от нещо.Такива бяхме и жените,но ние печелих ме всичко рано или късно.А Специално Макс бързо се отказваше като не стане по неговата.Не си правеше труда да се труди или да упорства за нещо.Затова мислех този път да стане по неговата,но залозите да не са парични.Погледнах го дяволито и казах.
-Нека залозите не са парични,а други.Примерно някой предмет,сделка или действие.-усмихнах се и очаквах положителен отговор.Въпреки,че той не знаеше какво се крие зад думата ,,действия".Плана ми бе ако се съгласи за действия,това да значи при всяка загубена ръка,загубилия да сваля по някоя дреха от себе си.Но това си бе моя план,не знам какво мисли мъжа пред мен,който иска само удоволствие,но не сексуално.

....................................................................................................................

Spoiler:

avatar
Catherine Chandler
Mortal sin
Mortal sin

Брой мнения : 343
Join date : 18.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Макс Филс on Вто 21 Яну 2014, 19:40

Нямаше какво да губя ,ако се съглася да играя затова реших отговора ми да бъде положителен. Не знаех какво има предвид под ,,действия ,сделки и предмети" ,но има желанието да разбера ,а имахме още много време и точно докато не я извикат по поредният случай. Надявах се да не я извикат заради мен и така заради моите глупости забавленията да свършат. Отпих от питието си и то свърши. Все още бях така да се каже трезвен и осъзнавах напълно какво правя макар и миризмата ми да не беше особено приятна. Гордея се черният си дроб ,толкова много алкохол изпих ,а той горкичкият работеше все така неуморно ,за да не повлияе на действията ми уискито. Заедно с този ,,приятен" аромат се смесваше вонята от кръчмата и миризма на пура. Комбинацията би изгонила всеки ,но за мое учудване Катрин не ме беше изгонила. 
- Приемам предложението и имам един въпрос - ароматът ми не те ли дразни ? 

....................................................................................................................
avatar
Макс Филс
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 77
Join date : 09.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Преди 100 години в Ню Йорк

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите