Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 4 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 4 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

Before one month in the forest...

Go down

Before one month in the forest...

Писане by Rose Ann Darkbloom. on Сря 30 Окт 2013, 13:22


Познавате ли онова чувство, когато спорите с някого и въпреки, че има предостатъчни доказателства, че е прав, вие продължавате да спорите. А накрая...сами признавате пред себе си, че сте сгрешили.
   Е, преди дни Ани бе попаднала в точно такава ситуация. Чичо ѝ, бивш ловец и настоящия ѝ личен психиатър, разбра за безсънните ѝ нощи и реши да помогне някакси. Започна със сеанси, изследвания и още куп глупости и накрая стигна до:
Миличка, няма ти нищо. Твоите „кошмари” се състоят от това как баща ти лежи мъртъв на пода, а ти държиш окървавен нож в ръцете си. Аз мисля, че това се дължи на две неща...Първо – тъгуваш много за баща си и те разбирам. Той бе един от най – добрите ловци в страната. А второ – тръпката на лова също ти липсва.
Ани поклати глава и се отдръпна. Как смееше това долнопробно същество да се сравнява с баща ѝ?! Та те бяха толкова различни. Чичо ѝ бе само бледо копие на истински ловец. Не можеше да стреля. Най – малкото...Не можеше да различава расите. Това бе един от полезните ѝ уроци от родителите.
   Както и да е. Тя не продължи с терапията. Не можеше да издържи повече. Лошото бе, че той се оказа прав в крайна сметка. Докато се разхождаше в парка, на няколко пъти опреличи невинни хора със зли демони или вампири и едва не ги уби. Но се овладя навреме. Отиде на една от ловните практики на приятелите ѝ. Наистина ѝ липсваше това чувство, че е победила. Сякаш злото намаляваше с един човек.
   Днес не бе една по – различна от останалите сутрини. Ани отново не успя да заспи. Не искаше. Страхуваше се, че щом затвори очи ужасната сцена ще се разиграе отново. Беше шест сутринта. Стана от леглото и пусна краката си на земята. Беше хладно. Нормално. Идваше зимата. Бавно отиде до прозореца, влачейки краката си изморено. Въпреки ранния час, навън вече имаше хора, бързащи за работа. Те поне имаха такава. Замисли се какво да прави. Все още нямаше нищо интересно по телевизията. В крайна сметка реши да си вземе топъл душ.
   Горещата вода се стичаше по тялото ѝ, карайки всяко мускулче да се отпусне. Искаше ѝ се да остане така завинаги. Бе толкова приятно. Парата я обгръщаше и я караше да се чувства така, сякаш лети в облаците. Чу, че алармата ѝ иззвъня. Бе 6:20. Точно по това време винаги ставаше и излизаше да потича или просто да се разходи.
   Спря водата и уви тялото си в мека кърпа. Излезе и натисна малкото копче на металния часовник. Тишината отново превзе хотелския апартамент. Облече си набързо дънки, тениска с американското знаме, нахлузи си маратонки и след като си взе портмонето, ключовете и телефона, изхвърча от апартамента.
  
Близо до хотела се намираше един самотен път. Добре де, не бе много близо – на около половин час пеша. Тръгна натам. Днес искаше малко спокойствие. Този път бе от онези необичайните за големите градове. От едната му страна имаше гора, а от другата – безкрайно поле. Роуз вървя известно време по по асфалта, подритвайки малките нищо не подозиращи камъчета, изпречили се на пътя ѝ, но изведнъж сви рязко наляво и тръгна през гората.
  
Обикаляше около дърветата като призрак. От време на време се чуваше някой глух и измъчен писък на птица, последван от плясък на криле. Чуваше се само това. И шумоленето на листата под краката ѝ. Изведнъж долови чуждо движение. Не бе далеч. Брюнетката тръгна натам, като междувременно провери дали камата е с нея. За всеки случай. Беше мъж.  Беше може би с няколко години по – голям от нея. Тя се приближи и го заобиколи, като плъзна нежно ръката си по врата му. После я доближи до лицето си и вдиша аромата. Така тя различаваше расите – по аромата им. Застана пред него и се вгледа в очите му.
Хм..Имам си работа с бог? Колко интересно.



....................................................................................................................




avatar
Rose Ann Darkbloom.
Hunter
Hunter

Брой мнения : 58
Join date : 21.10.2013
Age : 25

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Marcel on Пет 01 Ное 2013, 13:30

Времето бе спокойно,за разлика от мен.Имах много проблеми с прословутите хора,които заемаха голяма част от Земята.Би трябвало да ми изпълняват всичко,но повечето нямаха мозък за да различат кой е човек,кой е отец и кой е Бог за да знаят на кой да се кланят и на кой да служат вярно.Езическите Богове бяхме няколко,но хората не се кланеха на нито един.Не проявяваха никакво уважение,но не се учудвам.Нямам спомен до сега някой да е проявявал уважение към който и да е било.
Днес се събудих отново с мисълта затова колко глупави са хората.Но знаех,че нищо няма да ги промени.Затова напуснах леглото и влязох с цел да се изкъпя.Пуснах душа и се замислих за поредния ми проблем.А той беше,че вече от седмица,пък може и повече,не бях докосвал жена.Сериозно това не беше в мой стил.Преди почти всяка вечер бях с жена,а сега близо две седмици стоях на сухо,щото просто нямах желание да напусна домът си,а в къщи нямаше желаещи да дойдат.Сега поне бе хубаво,че поне водата галеше тялото ми,но тя само го измиваше,а това да ме докосне жена си бе незаменимо.
След като се изкъпах,облякох първото,което зърнах в гардероба и напуснах къщата си.Тръгнах пеш по една улица и не след дълго навлязох в гората за да се разнообразя и да подишам чист въздух.Да се насладя на песните на птиците,на лекия вятър,на тъмнината,която ме изпълваше с радост.Обаче не бях сам.Чух и усетих как някаква жена ме приближи и плъзна ръката си по вратът ми.След докосването й,разбрах,че е ловец.Това бе начин да разбере аз какъв съм и с докосването си,разбра,че съм Бог.Не ми хареса начина й по който разбра какъв съм,но не казах нищо по въпроса.След като се изказа,аз пъхнах ръцете си в джобовете и казах.
-Да.Езически Бог съм.А ти ловецо какво правиш в тази тъмна и страшна за някои,гора?-минах зад нея,а дъхът ми погали кожата на вратът й,което предизвика и събуди една подла усмивка на лицето ми.

....................................................................................................................


avatar
Marcel
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 89
Join date : 05.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Rose Ann Darkbloom. on Пет 01 Ное 2013, 18:48


 Ани наклони главата си на една страна, откривайки по - голяма част от врата си. Когато дъхът му погали кожата ѝ, тя притвори очи и се усмихна. Отдавна не бе усещала това чувство. Кожата ѝ настръхна. И то само от едно такова нещо, някакво издишване. Беше я страх от тези ѝ чувства. Години наред бе прекарала в изключването на чувствата си и най - накрая успя. Може би понякога прекаляваше и се държеше като кучка но все пак...Не, нямаше да мисли за това. Разтръска глава и се замисли над въпроса му. Наистина...Какво правеше тук? Имаше хиляди места, на които можеше да отиде, но тя дойде тук. Нещо сякаш я привличаше в тази гора. Остана така със затворени очи известно време, размишлявайки над въпроса му. Накрая реши да отговори.
- Аз...просто дойдох да си отпочина. А може ли да попитам вие как разбрахте, че съм ловец?
Обърна се бавно и срещна погледа му. Имаше красиви очи, а доколкото успя да го огледа в началото, като цяло си беше доста красив. Типично за бог.

И въпреки всичко, Ани никога не забравяше обноските си. Погледна го и се усмихна чаровно.
- Казвам се Роуз Ан.


....................................................................................................................




avatar
Rose Ann Darkbloom.
Hunter
Hunter

Брой мнения : 58
Join date : 21.10.2013
Age : 25

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Marcel on Пон 04 Ное 2013, 17:35

Рядко хубавите създания имаха и хубави имена,но тази дама имаше.За ловец обаче беше доста секси...Усетих се,че пак почвам с женкарската си страна и затова просто разтърсих глава и казах.
-Роуз аз съм Бог,не ми трябва дори да дъхна,за да разбера каква си.-усмихнах се доволно и допълних.-А Богът пред теб се казва Джак.-подадох ръка,а тя я пое.Дори на допир бе нежна,но нека поне сега да не мисля за секс и подобни.Знаех,че малко ми трябва да покажа лошата си страна или тази поне,която много жени,изпробвали леглото ми,мразят.
Пуснах ръката й и предложих.
-Искаш ли да се поразходим?-въпреки тъмнината и страха,който пораждаше в някои,аз предпочитах да се разходя,а и все пак за това дойдох тук.За да се раздвижа.


ПП: Извинявай за чакането и късия пост.

....................................................................................................................


avatar
Marcel
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 89
Join date : 05.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Rose Ann Darkbloom. on Пон 04 Ное 2013, 21:06

 "Доста интересно!" - помисли си брюнетката и  тръгна напред. Не ѝ се бе случвало често да попада на богове или ангели. А тези, с които имаше честта да се  запознае не ѝ казваха нищо освен  името си...а понякога дори и това не правеха. Затова и не знаеше много а тях. Явно и техните сетива, илинякои от тях, бяха доста изострени, щом толкова лесно разбират расата на другите.
- Какви са дарбите ти...Джак? - попита Ани и извърна лице към неговото. Очите ѝ искряха, отразявайки слънчевата светлина. Първоначално се зачуди дали да му говори на "ти" или да продължи с официалността. Но в крайна сметка...
Роуз ходеше и подритваше листата по земята,  мееждувременно и някое камъче си го отнасяше. Това ѝ беше детски навик. Доставяше ѝ удволствие. След още няколко крачки усети позната миризма. Забърза напред , като извика пре рамо:
- Идвам след малко!
Затича се и скоро на пътя ѝ се появи малък храст, обрасъл с тръни, но там някъде се забелязваха малките, червени плодчета. Този храст бе доста странен - бе прекалено жилав за да го разреже, затова ѝ се наложи някак да провре ръката си. Трябваше ѝ известно време за да събере цяла шепа от тези райски плодове. Върна се при Джак и му предложи да си вземе. Но когато изпъна ръката си, веднага и проличаха малките разрези. Ани дръпна ръкава на блузата си и се усмихна. 
- Хайде, опитай ги!

....................................................................................................................




avatar
Rose Ann Darkbloom.
Hunter
Hunter

Брой мнения : 58
Join date : 21.10.2013
Age : 25

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Marcel on Съб 16 Ное 2013, 23:24

Това бе доста често срещан номер.Когато една дама и един мъж са в гората,тя да го примами да яде от вълшебните плодове на природата.Такъв бе плана и на тази Роуз.Пусто като Бог знаех кои са отровни,а тези,който тя ми предложи,не бяха.Изядох няколко и след това се усмихнах с думите.
-Първо-Благодаря и второ-що ме черпи с горски плодове?-наистина бях любопитен да разбера плана й.Можех и сам да се самопоканя в главата й,но варианта да завържа разговор повече ме изкуши.Тя се отдръпна от плодовете,а аз тръгнах вървейки до нея.Мястото където отивахме беше неизвестно и за двама ни,но явно никой нямаше нищо против неизвестното.Все пак доста често зад неизвестното се криеше нещо хубаво.
Обърнах се към нея и казах.
-Какво мислиш да правим,ловецо?-засмях се подло след последната си дума и изчакай реакцията и отговора й.

....................................................................................................................


avatar
Marcel
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 89
Join date : 05.10.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Rose Ann Darkbloom. on Нед 17 Ное 2013, 12:46

Добре. Този Джак май си мисли, че Роузи крои пъклени планове как да го отрови или нещо подобно. Какво толкова е направила? Само му предложи да опита от плодовете. Нищо лошо.
- Явно не се доверяваш лесно на останалите?
Попита тя, но въпросът й прозвуча повече като извод от ситуацията. Сетне се замисли над другия му въпрос. Не я биваше да измисля дейности. Бяха само двамата, в гора. Нямаше кой знае колко възможности. А повечето бяха...как да кажа...неприлични. Брюнетката разтърси глава за да се отърве от тези си мисли и се засмя.
- Мисля, че нямаме много възможности. На теб какво ти се прави?
Глупав въпрос от страна на Ани. Само си прехвърляха топката от единия на другия. В крайна сметка или срещата им щеше да приключи прекалено скоро или щяха да продължат да си говорят. Или пък нещо друго.
Продължаваха да вървят, а дърветата и храстите се сгъстяваха все повече и повече. Може би не бе една от най - добрите идеи да продължават напред, но никой не спираше.

....................................................................................................................




avatar
Rose Ann Darkbloom.
Hunter
Hunter

Брой мнения : 58
Join date : 21.10.2013
Age : 25

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: Before one month in the forest...

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото

- Similar topics

 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите