Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

След 3 месеца в Бруклин

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Go down

След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Съб 19 Окт 2013, 19:44

Беше ранен следобед и аз работех. Не съвсем, ако трябва да съм честен. Всъщност си играех с Флеймспонд в заграждението му. Гонех го из него и смехът ми отекваше из целия зоопарк. Когато вече стана по-късно и слънцето напече хубавичко, ние двамата са свихме под дървото и аз лекичко поставих главата си върху пухкавата опашка на червената панда и не усетих как съм заспал.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Съб 19 Окт 2013, 20:01

Обичах децата.Това да си с тях или края тях,бе като подарък за мен.Като ангел,нямах възможност да имам свои,но това да пазя някой от далеч,бе наистина дар за мен.Такъв бе случая с едно дете,което е хибрид между майка-ангел и баща-демон.Това,че майка му бе ангел,още повече ме радваше и караше да то наблюдавам,да го пазя от лошия свят на ада и съществата в него.Детето се казваше Никлаус.Той изглеждаше на 14 годишно момче,но истината бе,че неговата възраст е толкова неизвестна,колкото и моята.През последните години,той оглеждаше или по-точно посещаваше една панда в зоопарка.За нея,знаех само,че е червена,нищо повече.Това дете не знаеше,че някой го пази и не исках да го стряскам или да му призная това.Може би ангелската му страна щеше един ден да се спреятели с мен,но не исках да бързам.Днес отново до проследих и той отново бе с пандата.Смехът им отекваше в целия парк,това ме изпълваше и мен с радост.Това момче винаги бе весело,въпреки родителите си и неговата съдба.Животното му бе много хубаво и реших да направя първата крачка към нашето запознанство,но не мислех да му признавам цялата история до края.Доближих се до клетката на красивата червена панда и казах с усмивка.
-Много е красива.-не откъснах поглед от пандата,но погледнах за миг към Ник и отново се загледах в животното,което също бе радостно като мен и Ник.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Съб 19 Окт 2013, 20:11

-Ммх...-промърморих в просъница вдигайки главата си от животинчето. Премигах. Дамата срещу мен изглеждаше мила.-Името му е Флеймспонд.
Той се отърка в мен като коте и също я погледна с мънистените си черни очички. Усмихнах му се и го погалих по гръбчето, като същевременно прибрах кичур от къдравата си коса зад ухото и пооправих намачканата си риза.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Съб 19 Окт 2013, 20:39

Значи пандата бе женска...Името й бе красиво,но сложно за изговаряне.Въпреки възрастта ми,имаше неща,които не харесвах и не успях да се примеря с тях.Погледнах Ник и попитах.
-Може ли да вляза при вас?-исках да си поиграя с това красиво животно и да опозная по отблизо детето.Скръстих ръце и изчаках позволението му.Не исках да ги прекъсвам,но отдавна ги наблюдавах как си играят,как се смеят,а тази панда привличаше посетители и погледи.Нямаше как да не вляза при нея дори за пет минути.Имаше и друго.Не всяко животно обичаше много хора около него,но се надявах тя да не е от този тип животни.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Съб 19 Окт 2013, 20:53

-Няма проблем. Само изчакайте тя да Ви подуши. Не обича много непознати.
Флеймс стана и отиде да подуши непозната, като камбанката на врата и зазвъня. Усмихнах се. Немалко хора искаха да влязат при лудото момче с още по-лудата от него панда и това беше причината управителката да ми позволявяше да си играя с животинката. Все пак тя бе първият и все още единственият ми приятел. Малкият бозайник ми отвръщаше с толкова много любов, че вече се бях зачудил как не съм се чувствал така щастлив досега.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Нед 20 Окт 2013, 06:38

Това дете беше наистина щастлив с тази панда.Това ме зарадва,защото знаех,че дори да имам работа,той ако е тук,всичко ще е наред,защото тук,той е в свои води.След като животинката ме подуши,тя се отдръпна и започна отново да си играе.Това ако не се лъжа означаваше,че й допадам и спокойно мога да вляза вътре при тях.Влизайки вътре,тя вече започна да си играе с мен,а Ник се смееше и радваше на този факт.Аз от своя страна клекнах и погалих красавицата по главата.Бях доволна,че дрехите ми не бяха официални,а спортни и това не ми пречеше ако малко се изцапам.Отидох до дървото,а Флеймс ме последва радостна.Седнах на земята и се облегнах на дървото.Тя се настани до мен,а Ник беше от другата й страна.Двамата галехме животното,а тя се радваше и по държанието и настроението й си личеше,че е много щастлива.На никой не му пукаше обаче за другите посетители какво ще си кажат като ни видят така или как ще из ревнуват другите животни,че обръщаме внимание само на Флеймс.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Нед 20 Окт 2013, 08:28

-Тя Ви харесва. Обикновено не се гали така в хората, освен ако не съм аз.
Усмихнах се. Може би в този случай да си различен бе хубаво, и вероятно това щеше да единствения път, в който щях да се чувствам така, но какаво пък-беше приятно. Почесох пандата зад ушите и тя легна, очевидно и беше приятно да я галят тяка и ла я чешат. Денят беше прекрасен и слъчев, вероятно най-хубавият в жалкия ми животец.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Пон 21 Окт 2013, 10:29

Както пандата,така аз и Ник бяхме щастливи заедно.Компанията на едно истинско животно бе нещо невероятно,а не като тази с животно,но като на тези хора дето им викат така.Обърнах се към пандата и я погалих по нослето.Тя се зарадва още повече и се отпусна максимално на земята.Погледнах Ник и го попитах.
-Винаги Флеймс е такава?Имам в предвид толкова добронамерена и гостоприемна с непознати?-усмихнах се и допълних.-Ти каза,че не е такава,но знаеш ли защо реагира така с мен?-причината може би,че аз съм ангел и тя усещаше това,както го усещаше и в Клаус.Детето бе добро и грижливо,а това животните го усещаха и разбира отдалеч.Може би наистина животните са по-,интелигентни от нас,но дали това важеше и за някои същества?

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Вто 22 Окт 2013, 18:46

-Може би защото не сте съвсем човек? И не, това, надявам се, не Ви е обидило.-пдръпнах ръкава си. Руната за Инкантаре:Стулти Карцер, или с други думи заклинание за разрушаване на магически печати, както и множество други руни светеха- и всичките в различен цвят. Тази специално беше синя. Небесно синя.-Тази руна се активира само ко наоколо има свръхестествени добронамерени същества.
Посочих друга, която не светеше. Онази за Магия Окултанди.
-А тази тук, само когато наоколо има същества, които се опитват да ме убият.
Руната бавно започна да свети в черно. Това беше мноого лошо, защото предполагаше наоколо да има даемони. Гнусни даемони. Не разбирах защо ги бъркаха с демони. В сравнение с даемоните, демоните направо бяха безобидни.
Станах бързо и сграбчих раницата си. Бях си забравил тебешира. Прерових джобовете. И картите ми го нямаше.
Ставаше все по лошо...

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Вто 22 Окт 2013, 20:04

Значи детето имаше магически руини в себе си,които го пазеха.Но аз не мислех да го оставя,особено при това,което ставаше наоколо.Станах от мястото си и погалих пандата като изтичах до Ник и го прегърнах грижливо и тихо му казах.
-Влез с Флеймс в нейната къщичка и не излизай въпреки всичко.-пуснах го като той ме послуша и влезе заедно с животното в къщичката й.Не исках това дете да пострада,а знаех,че като хибрид какъвто е той,това е възможно.Той бе дете на двата свята,а това бе най-лошото в случая.Не исках да пострада,а знаех,че шанса аз да го спася е въпрос.Премислих всички варианти за да го предпазя,но единствения,който ми хареса бе да използвам дарбата си за Контрол над ума на всички същества.Просто щях да им промия черния мозък и отново да се забавляваме с Ник и Флеймс.Видях единия в далечината и го погледнах в очите.След една кратка реч,която прозвуча отстрани като заповед,той и другарчето му избягаха.Обърнах се към къщичката и казах весело.
-Чисто е.Може да излезете.-те ме послушаха и предпазливо и оглеждайки се излязоха от домът на животното.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Чет 24 Окт 2013, 16:54

Излязох, прегръщайки Флеймс.
-Те ще се върнат. Винаги се връщат. Искат мен.
Огледах се уплашено наоколо. Пандата се гущкаше в мен, и трепереше. Горкто животинче. Никога не се беше срещало с тези същества. Гнусни същества. Побиваха ме тръпки от тях. Иведнъж усетих как телефонът ми вибрира. Пуснах Флеймс и го всех. Пишеше, че е сестра ми. Вдигнах
-Ало.
Вместо да чуя гласа й, чух плашещия глас на даемона. Един много познат даемон, който говореше досущ като Смийгъл от Властелина на пръстените. Гросъмн.
"Спиш, спиш,
хей сладкиш.

Шапка с асо пика.
Череп скелет вика.
Адски демони гробари
ще подпалят пожари.

Спиш, спиш,
хей, сладкиш.
До танцуващи вампири,
скачащи около кумири
ще се срещнеш със кошмари
от които страхът ти пари.

Спиш, спиш
хей, сладкиш.
Ще минеш страшни мъки
и чудовища мнигоръки.
И ще се покриеш в скреж.
Докато умреш!"
Гросъмн се разсмя зловещо и гръмогласно а аз изтървах телефона. Идваше ми да се свия в някой ъгъл. Тази песничка будеше толкова спомени. Лоши спомени.
Паднах на коленете си. Разплаках се.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Пет 25 Окт 2013, 16:03

Наблюдавах Ник,а той след разговора дори изпусна телефона като беше много уплашен и трепеше.Изтичах при него и го прегърнах силно.Нещо в мен ме караше да го защитавам до после дори с риск да умра за това дете.Погалих го по главата и казах тъжно,но се постарах да прозвуча и да се изкажа уверено и да се представя като вярваща в себе си жена.
-Ник...успокой се и знай,че никога няма да те оставя.Готова да съм жертвам живота и всичко за да си в безопастност и щастлив.-отдръпнах се леко от него и го погледнах уверено в очите като с погледа си изразявах любов,грижа,вярност и приятелски чувства.Наистина не исках да ме обича като майка или леля,но ми стигаше поне да сме приятели и да се пазим взаимно.Затова сега се изправих и се обърнах към пандата като само кимнах с глава и тя дойде като се отърка в краката ми радостна,но все още леко трепереше.Обърнах се вече към двамата и казах.
-Идвате с мен на безопастно място,което е защитено и се допускат само хора и същества от Рая.-те се усмихнаха леко и колебливо,оглеждайки се тръгнаха с мен.Джипа ми беше на отсрещния тротоар,а до там имахме само около десет метра вървене.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Нед 17 Ное 2013, 14:33

Ръмжене. Познато до болка ръмжене. Само това чух преди моруена да скочи към мен. И аз взех най логичното решение-побягнах към гората, карайки го да ме последва. Чудовището явно не си даваше сметка, че го примамвах далеч от хората. Стигнах до гората и успях да му се изплъзна.
Тичах. И тичах. И тичах. Не можех вечно да бягам от него. Затова спрях и навих ръкавите си. Руните по ръцете ми заблестяха, и аз призовах пламъци в дланите си. И зачаках чудовището. Не след дълго чух ръмженето на моруена. Той скочи към мен, а аз пробих кожата му и му изкарах сърцето, което все още биеше, стисвайки го и така убивайки чудовището. Ръката ми беше покрита със зелена слуз-кръвта на нещото. Миг по-късно усетих палеща болка малко под ребрата си. По Дяволите! Моруена ме беше ранил, и беше изпуснал отровата си в мен.
И изведнъж всичко потъна в мрак..."

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Нед 08 Дек 2013, 00:54

Всичко вървеше по план.Всичко беше красиво.Но явно реалността за Ник не бе ,,розова",а бе изцяло ,,черна".Чудех се кой би внушил подобни безмислици на едно дете?Кой би му причинил толкова много страдания за отрицателно кратко време?Като се замисля всеки би бил способен на подобна измет,но защо го правеха?Кой или кое ги караше да четат,да виждаш,да усещах страха в очите на едно дете?Винаги се чудех на тези същества,тоест на тези от Ада и в крайна сметка не намирах обяснение на поведението и начина им на живот,който водеха.Аз също можех да причинявам зло,но се стараех да го правя само на лошите,но никога на децата.Все пак всеки е различен,както и Ник различен,но с доста богато въображение.
Както карах колата с цел да избягаме от демоните,той изчезна или се изпари от колата и отиде някъде.Имах специална връзка с него,която ми показваше или по-точно казваше кога е зле и кога добре.Усещах напрежение в мен,но това беше,защото се случваше нещо лошо с това дете.Падната му също се притесни,но се опитах да бъда спокойна ако искам да спася Ник и животното му.Напрежението в мен се покачваше,но видимо бях спокойна.Не след дълго вече бях в къщата си и прибрах красивото животно в една стая като и дадох да яде.При излизането от къщата,усетих остра болка в корема,което означаваше,че Ник е мъртъв или се бори с последни сили за живота си.Съсредоточих се върху това къде е той и миг по късно бях при него опитвайки се да върна малкия си приятел отново.Използвах някои лечителски методи като ангел за да го спася,а миг по-късно вече го прегръщах,щастлива от факта,че е жив.Погледнах към раната,която още кървеше,но съвсем леко и само казах.
-Бъди силен и недей да викаш.-знаех,че това,което мислех да направя бе рисковано,а болката,която се усещаше бе силна,но пък резултата от това ми действие щеше да излекува напълно Ник.Положих длан върху раната и под формата на ангел,който в този миг бе пречка,защото осветяваше всичко наоколо,казах две-три думи на латински и спасих детето.Възвърнах човешката си форма и погледнах към Ник,който нормализираше дишането си заради болката,която изпита преди миг.Знаех,че сега нищо не го боли,но и знаех,че има вероятност да ме намрази заради ужасната болка,която изпита преди малко.Знаех,че рискувах да го загубя,но това,че е жив,прикриваше всичко.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Пон 09 Дек 2013, 15:56

Страх. Страхът би бил нормална реакция в такъв момент. Изведъж, за отрицателно кратко време да си спомниш всичко което накога си се мъчил да забравиш. Да, аз си спомних "клиниката" и света под земята, и щаба на Фигура Девет и...нея. Стоукс. Колко се обвинявах, че не успях да й помогна тогава...а сега, след атаката на моруена и даемона Гросъмн, тя ми липсваше още повече.
Но аз не се уплаших. Моето беше тъга. Изгаряща тъга, която болеше повече и от раната. Изгаряше ме. След като Алекс ме излекува аз седнах и преърнах коленете си, хлипайки. Не можех да се държа повече. Просто нямах сили. Нямах нея. Стоукс Шиълд.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Пон 09 Дек 2013, 21:09

Гледах Ник със страх.Усещах,че той вече нямаше нужда от мен.Явно играта в зоопарка не му хареса.Явно това,че му се представих и той се запозна с мен,бе грешка.Въпреки,че го спасих,очаквах поне една прегръдка,но той се сви,прегърнах краката си и остана така.Изправих се бавно и направих няколко крачки назад.Преди да спря,казах с тих и тъжен глас.
-Клаус....радвам се,че си жив.Но виждам,че нямаш нужда от мен.-обърнах се и тръгнах с бавна крачка към колата си.Прецених,че той може и сам да се оправи.Явно това,че го спасих сега,бе грешка.Той искаше и продължаваше да си живее в неговия детски измислен свят,където аз не бях поканена.Той нямаше нужда от мен,а имаше нужда от пандата си и своя детски свят.Погледнах напред и видях колата си.Отворих вратата и седнах на шофьорското място като отпуснах глава на кормилото и заплаках.Обичах това дете и мисълта да го загубя,ме убиваше бавно и мъчително.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Вто 10 Дек 2013, 09:11

-Вината не е твоя. Моя е. Преди години стана нещо, което ме измъчва. И това сега ми го напомни.-изправих се и взех пандата си на ръце.-Не мога да се боря повече така. Тя ми липсва. Една моя приятелка, която...дори не знам какво стана с нея.
Ясно си личеше, че моето беше повече от приятелство. Години и години се утешавах с мисълта, че ще я намеря. Тя ме разбираше, защото и тя беше различна. Бях си въобразил, че ще имаме щастлив край. Е, грешах ужасно. Всичко се обърка, когато се опитаха да я превърнат в безмозъчна марионетка. В отчаянието си я бях освободил, за пръв път използвайки алхимия. Бях й изкрещял да бяга. След което се освободих и аз. Но не я намерих. Никога повече не я видях.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Сря 11 Дек 2013, 15:32

Ник ме последва и се качи в колата,но на мен отново не ми бе комфортно.Имах чувството,че след като го спасих,той се отдръпна от мен.Отдалечи се и това ми причини непозната до сега за мен,болка.Имаше момент в който съжалих,че го спасих,но той не бе напълно виновен.Беше се сбил и аз просто го върнах отново към живот.Заслужаваше да живее,макар и сам.Лично аз реших окончателно да се оттегля от него.Да го оставя да си живее спокойно с пандата си.
В момента вече пътувахме към домът му,където планувах да се разделя с него веднъж за винаги.Където щях да си причиня болка,но поне той щеше да е както преди.Преди да се запознаем,преди да разбере за мен,преди да му спася два пъти живота за един ден.Нямаше да е в безопастност без мен,но той не мислеше така.Беше го и все още му пука за пандата и хората от миналото му,а не за живота мъ,който му предстой.
Бяхме пристигнали вече и аз имах сили само да кажа.
-Свободен си.Преди няколко часа не знаеше за мен и ти бе добре.Съветвам те да ме забравиш.Ти можеш и без бодигард да живееш ,а аз не бях нищо повече от един пазач.-усмихнах се пред него,но вътрешно се късах от болка.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Сря 11 Дек 2013, 15:44

-Естествено. Всички се отказват от мен.-промърморих почти безгласно.-Защо хората ме лъжат, че имат нужда от мен, като накрая всички ме мамят и изоставят. И аз си имам чувства, не съм от камък.
Това си беше чистата истина. Майка ми, която дори не познавах, Стоукс, дори санитарите в Клиниката-всички се бяха отказали от мен. Все едно аз не струвам. Което донякъде беше вярно. Но и аз имах нужда някой да ме обича и да се нуждае от мен. Наистина, не съм безчувствен психопат. Имах нужда да се почувствам важен за някого.
Слязох от колата и тръгнах към голямата порта.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Чет 12 Дек 2013, 09:45

Май не бях права.Не трябваше да се отнасям така с него Може би един разговор като между приятели щеше да е добре и за двама ни.Отключих колана си и слязох от колата с думите.
-Би ли ме поканил за да поговорим?-гледах го въпросително,но знаех,че той отдавна е видял болката в погледа ми.Не ми беше лесно да се разделя с него,да го оставя и се надявах след разговора да останем приятели,а ако иска и да сме малко по близки.Може би да имаме отношения като между леля и племеник.Но все пак крайното решение е негово,а не мое.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Чет 12 Дек 2013, 10:04

-Заповядай. Влез.-отворих портата на оградата и влязох в градината. Обърнах се да видя дали ме е последвала. Огледах се. Пуснах пандата на земята. Тя заподскача щастливо и се покатери на един висок бор. Усмихнах се леко при вида на сестра ми която се мъчеше да съживи един храст, а всъщност го убиваше още повече.
-Тоа е сестра ми, Ейми Понд.
Огледах имота си. Беше голям замък, даден за музей на средновековното изкуство.

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Чет 12 Дек 2013, 11:31

Той се съгласи и ме покани вътре.Още с влизането си,ахнах.Той живееше със сестра си в истински замък.Не,че аз не живях в лукс,но Ник имаше много материални беща,които другите деца нямаха,На него му липсваха родители,приятели и детство,а това като се замислиш бе нсй-важното.Дори да се къпиш в злато,то не може да замени майчината любов.Има го и това,че някои деца мразеха родителите си,но не вярвах Клаус да е такова дете.
С влизането ми,той ми представи сестра си,която се опитваше да съживи един храст,но с метода си само го убиваше.Засмях се леко и казах.
-Здравей.Аз съм Александра.-подадох ръка,а тя я пое и довърших шеговито след това.-Не се прави така.Ще го убиеш с този метод.-протегнах ръка и съживих храстта,което ме върна в момента в който спасих Ник по този начин.Стиснах леко очи и при отварянето им погледнах виновно детето,но нищо не казах.Вярвах,че сам ще се усети какво имах предвид с този поглед.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Nicklaus. on Чет 12 Дек 2013, 12:39

-Аз всъщност се опитвам да контролирам способностите си.-смуторлеви сестра ми и ми разроши косата.-Слушка ли днес, Клауси?
-Ейми стига!-отскубнах се и си оправих косата.-Престани да ме наричеш така!
Бях на ръба да се разсмея. В този момент моето лично чудовище, Граболов, дойде и ме пусна в ръцете едно перо, облизваййки ме. Перото беше гарваново и беше прикрепено към бележката "Чакай ме".
Зяпнах с разширени очи, докато сърцето ми биеше бясно. Стоукс можеше и да е тук!

....................................................................................................................

I see this life like a swinging vine
Swing my heart across the line
And my face is flashing signs
Seek it out and you shall find
Old, but I'm not that old
Young, but I'm not that bold
I don't think the world is sold
I'm just doing what we're told
I feel something so right
Doing the wrong thing
I feel something so wrong
Doing the right thing
I could lie, coudn't I, could lie
Everything that kills me makes me feel alive

avatar
Nicklaus.
Hybrid
Hybrid

Брой мнения : 129
Join date : 19.10.2013
Age : 19

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Пет 13 Дек 2013, 20:45

Наблюдавах Ник и Ейми как се закачат и това,което наблюдавах събуди нещо не познато за мен.Аз никога не съм имала братя и сестри,поне не истински и тази обич ми беше чужда,непозната.Не завиждах на тях двамата,но щеше да е друго ако и аз имах.Ако и аз можех да изпитам тази любов.
Усмихнах се леко

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Alexandra on Пет 13 Дек 2013, 20:50

Усмихнах се леко и погледнах към Ник,който за един миг стана сериозен.Отидох до него и попитах.
-Какво има?-притесних се за него и усетих как отново щях да го спася,а той пак щеше да мисли за миналото си.

....................................................................................................................


avatar
Alexandra
Angel
Angel

Брой мнения : 270
Join date : 21.07.2013

Вижте профила на потребителя

Върнете се в началото Go down

Re: След 3 месеца в Бруклин

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Страница 1 от 2 1, 2  Next

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите