След месец в Ню Йорк

by **Marcel** Нед 06 Окт 2013, 21:32

Отново се събудих с главоболие,но работата не ме питаше как бях и дали изобщо ми се ходеше.Вечерта я бях прекарал в един бар,отново с няколко жени около мен.Имах нужда да спя с тях,особено след като наскоро преспах със смъртен грях.Не,че беше зле,но можеше да се отнесе по-добре с някои части на тялото ми.Точно затова сега я ненавиждах.Жените винаги се отнасяха като с крал с мен.А тя бе готова да ме убие в леглото ми.Що за жена беше тя?Станах от леглото и разтърсих главата си за да не мисля за секси жената,готова да ме осакати.Разтърках очите си вървейки към банята и след бързия душ се облякох и слязох в кухнята.Изяждайки три сандвича,напуснах къщата си и запалих колата.След като я спрях пред любимото ми кафене,слязох от нея и влязох вътре,заемайки една маса.Поръчах си традиционното,а то бе кафе и поничка с шоколад.Огледах се и видях познато лице в кафенето,което седеше на около два метра от мен.Тоест една маса ни делеше.Отново бе така секси,както и когато я видях първия път.Отново излъчваше онова излъчване,че те желае,но за да стигнеш до нея,трябва доста път да извървиш.Станах от стола и поръчах да ми сервират на нейната маса.Седнах пред нея и казах с подла усмивка.
-Здравей секси беладжийке.-усмихнах се още по подло и се облегнах на масата.

by **Nikita** Нед 06 Окт 2013, 21:53

Стреснато се изправих в леглото, отмятайки без да искам завивките от себе си. Уморено зарових ръка в косата си, отмествайки я от лицето си. Току що ставах, а вече бях изтощена ..
И причината за това ми беше пределно ясна, разбира се - поредния кошмар. Не можех да спя както трябва, събуждах се с рязко поемане на въздух и обляна в пот и разхвърлях завивките на леглото си във всички посоки, въртейки се докато сънувах.
Това не беше на добре .. радвах се, че бях споделила с Алекс, но проблема ми си оставаше, а кошмарите продължаваха нощ след нощ. Какво ли можеха да значат, по дяволите?
Полека стъпих на пода, разпределяйки внимателно тежестта си между двата си боси крака. Въздъхнах и смъквайки дрехите си, ги оставих да лежат разхвърляни из цялата стая, докато бавно се запътвах към банята. След като си взех освежителен душ, реших да изляза и закрачих с леко по-тежка стъпка по улиците на Ню Йорк, докато мислите ми бяха пълни с кошмарите, които сънувах. Отърсвайки се от тях, забелязах как се намирах в близост до едно от приятните кафенета на града.
Влязох, избирайки си маса и след като сервитьорката дойде, си поръчах капучино, заедно с парче кейк - надявах се захарта да ме пооживи и да ме отърве от умрялото настроение, в което се намирах.
-Здравей секси беладжийке. - чух внезапно пред себе си и рязко вдигнах глава. Погледа ми срещна този на един доста познат, но и дразнещ за мен мъж.
-Джак - започнах, без никакъв ентусиазъм и с едва прикрит сарказъм, добавих -Каква .. приятна изненада.
Той обаче долови прикрития ми тон и повдигна вежда, а аз се удържах от импулса да не извъртя раздразнено очи.
-Какво правиш тук? Дойде да ми натякваш как си успял да ме прелъстиш ли? - колкото и да не исках да призная, беше вярно. Макар и да бях пияна, за мой най-голям яд се намирах измежду хилядите му завоевания от жени, името ми най-вероятно фигуриращо в тефтерчето му с попадения. И ако наистина беше дошъл да злорадства, щях да му откъсна главата.
Рязка болка заплаши да разцепи черепа ми в същото време, напомняйки ми за кошмара, който бях имала по-рано. И хващайки с една ръка главата си, действително бях изключително благодарна, когато сервитьорката донесе поръчката ми, отпивайки с наслада от топлата течност, но бях и изключително недоволна, забелязвайки как служителката сервира и на Джак, което си беше явен признак как той се беше самопоканил на моята маса.
Какво ли искаше, по дяволите? Една част от мен, онази демонската, се надяваше той да поиска Рунд Две на онази пиянска вечер, в която бяхме спали заедно, но друга част от мен, по-голяма за щастие, се надяваше той да не е дошъл за това.
Намръщвайки се на мислите си, докато стоях срещу него, се опитах да успокоя бушуващия си нрав и с две ръце обгърнах топлата чаша, търсейки донякъде спокойствие, донякъде и утеха в приятната топла течност, която така обичах да пия.

by **Marcel** Пон 07 Окт 2013, 13:36

Както винаги секси и опасна.Но такива ми харесваха жените като изцяло.Имаше такива,които се поддаваха на всичко и не държаха на своето,а тази за да устой на своето,дори нараняваше красивите мъже.Вече не ме болеше,но спомена за нощта бе красив,а щетите бяха болезнени за някои определени части на тялото ми.След като сервираха поръчките ни,погледнах леко към нейната и казах със сарказъм.
-Как поддържаш тази фигура със сладки изделия?-всяка жена с фигура като нейната,избягваше,дори не ядеше изобщо сладки изделия,а с плодовете се ограничаваше едва ли не до последно.За целия ми опит като женкар го знаех.Всяка една като разбереше,че съм Езически Бог,едва ли не не ми се изповядаше с главата долу.Няма да пояснявам как и къде го правеше,но поне след изповедта и секса,не оставах наранен.А с тази дама пред мен,пострадах от докосванията й.Отпих от кафето си и казах уж мислейки.
-Знаеш ли....не съм дошъл да се дразня с тебе.Не си заслужава,но ако имаше кастинг за най-добра жена в леглото щеше да го спечелиш,въпреки последствията.-намигнах й леко и поднесох към устата си едно парче от поничката ми.Усмивката ми,колкото и незабележима да бе на моменти,тя не напускаше лицето ми,което много дразнеше беладжийката.

by **Nikita** Пон 07 Окт 2013, 14:22

Този път извъртях очи, гледайки го.
-Да не би току що да намекна, че съм дебела? - повдигнах вежда, наблюдавайки го уж сериозно, но всъщност вътрешно бях развеселена. От всички теми за разговор, които можеше да избере, той се спря на тази за калориите и фигурата ми .. Накланяйки глава съвсем леко на една страна, добавих
-Забравяш, че не съм човек. Тези неща не ми влияят както на смъртните, да не говорим, че метаболизма ми е съвсем различен от техния.
Ако изобщо имах такъв .. не прикрих сухия тон, с който казах последното, когато след това Джак се върна на темата с леглото. Смръщих се леко, недоволна от факта, че той познаваше уменията ми в секса и се постарах да го игнорирам. Не бях сигурна дали думите му бяха злорадстване, че беше успял да ме вкара в леглото, или чисто и просто комплимент, който той ми отправяше. Някак се съмнявах да е второто и му отговорих, тонът ми пропит със сарказъм
-О, наистина съм поласкана, че ме оценяваш толкова високо .. все пак мнението на един Езически Бог, при това женкар, е изключително важно за мен.
Той ме погледна леко учудено, сякаш недоумяващ защо продължавам да се сопкам и дразня с него. И въпреки че никога нямаше да го кажа на глас, го правех защото ме беше яд, че бях просто още едно име сред хилядите му попадения, една от многото, с които беше споделял леглото си. Не обичах да се чувствам толкова незначителна, все пак представлявах Похотта, но знаех пределно ясно, че за него съм точно това - само още едно задраскано име в тефтерчето му, измежду хилядите други.
Потискайки една въздишка, срещнах погледа му директно и добавих, този път с тон, който беше най-близкото до нормален, на който бях способна, когато Джак беше пред мен
-Щом не си дошъл да се дразниш с мен, тогава какво искаш? Защо си тук, Джак?
Какво ли можеше да търси един Езически Бог от Смъртен Грях? Или пък може би срещата ни тук беше случайна, но ако наистина беше така, тогава на една част от мен й се искаше той просто да ме беше подминал и изобщо да не ми напомняше с присъствието си за онази вечер, в която бях спала с него, пияна. Дали щеше да ме остави да забравя случилото се? Не исках повече да съм просто още едно от завоеванията му - имах си гордост, да му се не види. А и не бях някоя жалка малка смъртна .. За съжаление, обаче, не само хората правеха грешки - нощта, прекарана в леглото му беше явно доказателство, че дори и Греховете бяха способни на такива ..

by **Marcel** Пон 07 Окт 2013, 15:10

То човек да не направи комплимент или да не зададе въпрос.Все пак трябваше да бъде благодарна,че не кой да е,а Езически Бог и прави комплимент.Би трябвало да я ненавиждам,да я накажа и какво ли не още.Но вместо това,аз я хвалех.Явно малко жени оценяват добротата на мъжете.Отпих отново от кафето и казах подигравателно.
-Следващия път щете обидя,пък дано го приемеш като комплимент.Щото сега беше комплимент,но ти го разбра и прие по друг начин,който пък на мен не ми се хареса.-наклоних ядосано поглед и продължих,но този път по бързо да си ям поничката.Все пак и моето търпение и добродушие си имаха ограничение.Бях готов да я поканя на среща,дори на вечеря,но вече почвам да се замислям дали да я одостая с усмивка.Отпих отново от кафето си и казах.
-Знаеш ли...не ти се сърдя.Честно,хареса ми това,което стана между нас.Бих го повторил,но първо ще те поканя на няколко срещи,а след това ще обсъдим отново частта със секса.-усмихнах се искрено и доизпих кафето си като викнах за сметката на дамата и моята.

by **Nikita** Пон 07 Окт 2013, 16:01

Повдигнах вежди, като го изгледах доста изненадано. Мислех, че единствената му цел беше да спи с някоя и след това да я зареже. Дори не бях сигурна, че действително знаеше как да покани дама на среща ..
Именно затова думите му ме бяха слисали по този начин и за да спечеля време и да се овладея, отпих от чашата пред себе си. Той вече беше привършил кафето си, но аз се бавех. И най-вече обмислях думите му. За първи път не знаех как да реагирам.
-Щеше да ме поканиш на среща? Това някакъв капан ли е, за да спиш с мен и да можеш да се похвалиш, че този път съм била трезвена и си ме заковал не един, а цели два пъти? - този път го наблюдавах объркано и за първи път не целях да го издразня. Тонът ми беше искрен - полулюбопитен, полуобъркан и леко присвих очи, гледайки го в неговите.
Преполових парчето си кейк, докато се опитвах да разгадая държанието и думите му. Изскочи пред мен напълно неочаквано, усмихвайки се подло и не спираше да ми напомня за вечерта, която бяхме прекарали заедно. След което ми казва, че щял да ме покани на среща?!
Джак не действаше така. Знаех характера му и за него беше типично след като преспи с някоя, повече да не прояви интерес към нея. Зарових объркано ръка в косата си и тихо попитах
-Защо аз? - да му се не види, да не би да искаше да ме подведе, че едва ли не се е променил, вече не е същия като преди и никога повече няма да бъде плейбой, само и само за да ме нарани накрая? Може би наистина си играеше с мен .. Не знаех какво да мисля. Този мъж беше толкова непонятен за мен, колкото и останалите богове - никога не можех да отгатна какво си мисли. А и да си го признаем, Джак беше пълна загадка за мен. Интригуваща и забавна загадка. Може би имаше някаква цел, но докато не разберях каква е, щях да играя заедно с него и да не издавам мислите си. Сякаш и без това нямах достатъчно грижи с проблемите ми що се отнасяше до кошмарите, ами сега и "изненадата" с неговото появяване .. Направо не беше за вярване как главата ми се завъртя от всичките тези мисли и аз отпих голяма глътка от капучиното си, привидно стараейки се да не се издавам пред него.

by **Marcel** Пон 07 Окт 2013, 16:37

Не знаех вече как да постъпя за да ми повярва.Затова след като платих сметките и се облегнах назад,казах.
-Причините са много.Но някои от тях са защото си красива,различна не само с действията си в леглото,но и с държанието си,характера и начина ти на живот като изцяло.Това твоето не е присъщно за един грях.Това ми харесва в теб.Че си уникална сама по себе си,без да копираш от другите грехове и същества.-дадох тялото си напред и след като се облегнах на масата,подавайки главата напред,допълних отново със спокоен и равен искрен тон.-Приеми,че мога да бъда мъж за милиони жени,но мога и да съм кавалер за една.Привлече ме и затова искам да изляза с теб на вечеря,на танци,на кино,на обяд или на среднощна разходка.-усмихнах се още веднъж и казах заключителните си думи като станах прав и застанах до нея.-Никита би ли излязла с мен на вечеря?-скръстих ръце на кръста си и чаках отговора й.Въпреки,че знаех че ще е отрицателен и в момента се излагам като най-големия глупак,но поне опитах.

by **Nikita** Пон 07 Окт 2013, 19:02

Наблюдавах Джак объркано, не знаейки как да реагирам на този поток от комплименти. Вдигнах вежди, като го погледнах, виждайки го да чака отговора ми. Подсмихнах се и като се протегнах, го хванах за яката, придърпвайки го към себе си.
Поставих нежна целувка на устните му, която постепенно се задълбочи и стана съвсем леко груба. След като се отделих от устните му и прекъснах целувката, го погледнах открито в очите и отвърнах
-Добре. Ще изляза с теб. - любопитно сега какво щеше да се получи .. Явно той не беше очаквал положителния ми отговор, но и аз не очаквах нищо от него, което ме накара да кажа
-Виж, ако мислиш, че сега ще се опитам да променя начините ти, знай че няма да го направя. Наясно съм, че си това, което си, още повече, че промяната никога не е лесно нещо. Няма да я търся от теб и няма и да я искам от теб.
Смигнах му, говорейки направо и надявайки се така да изясня нещата. Исках да няма недоразумения помежду ни, макар и да нямах нищо против, ако той сам се заблудеше, че ще спя с него.
Въпреки това ми беше любопитно какво щеше да последва от негова страна и как щеше да постъпи в следващия момент.

by **Marcel** Вто 08 Окт 2013, 19:23

Зарадвах,се че прие и само се усмихнах още повече,казвайки.
-Не искам да прибързвам,затова ти избери дата.Когато ти е удобно.-върнах се на мястото си и се огледах.Приличах на глупак,но все пак имах трудната задача да поканя Похотта на среща,а не ангелче или човече.Затова се облегнах и попитах.
-Работиш ли нещо?-беше ми интересно.Вече започнах да питам от любопитство за да я опозная,а и имах навика да подарявам подарък на първата среща.Все пак исках поне бегло да я познавам,за да преценя какъв подарък би харесала.Какво би й допаднало и какво би оценила.Погледнах към нея и видях,че се бе изцапала с шоколад по устните като бе засегнала част и от бузката си.Протегнах ръката си и избърсах нежно с пръст мястото където имаше шоколад и отново върнах ръката си като я обърках в салфетката.
Не исках да съм лош.Вярно,че нямаше да се променя,но поне щях една част от себе си да въведа в ред заради доброто на света.

by **Nikita** Сря 09 Окт 2013, 21:19

Повдигнах рамене, като извърнах поглед встрани за момент, докато обмислях въпроса за датата. След което отново погледнах Джак и сега с нормален тон му казах
-Нямам предпочитания за дата. Що се отнася до мен, може да е и тази вечер, може да е и след две-три десетилетия. - усмихнах се, но бегло и доизядох кейка си, стоейки спокойно срещу Джак. Не издавах мислите си, нито пък факта, че отново не знаех какво се въртеше в ума му и това ме напрягаше. Рийпърът, който бях срещнала преди време, беше лесен за разчитане - в ума му имаше единствено и само секс. Джак обаче беше друг случай; освен, че беше бог, който се беше вписал в света на смъртните също като мен, той беше и непредсказуем. Което си беше част от него, заедно с навиците му на женкар. Освен това въпросът му ме изненада, но се наведох към него и тихичко прошепнах
-Наемен убиец съм. Това работя. - след което беше мой ред да изобразя на изражението си подла усмивка, взимайки пример от него по-рано. Да видим как щеше да реагира на това един Смъртен грях да убива за пари.
В очите ми се появи силния блясък, който обикновено беше типичен за демонската ми страна и като не откъсвах поглед от очите му, вдигнах чашата пред себе си към устните си за пореден път, отпивайки.

by **Marcel** Пет 11 Окт 2013, 15:17

Значи за нея денят бе без значение.Това леко ме обиди,но не го показах.Реших поне днес да съм добър и да не правя забележки или направо да нанасям удари,обиди и наказания.Усмихнах се леко и казах.
-Добре.Щом за теб е без значение,ще те оставя на спокойствие,пък може след десет или двадесет века да настъпи денят на нашата среща.-станах от мястото си и допълних.-Жалко,че вече резервирах маса.-след,което се обърнах хвърляйки желаната сума за сметката ни и отидох до тоалетната.Влизайки вътре,изругах на ум и погледнах отражението си в огледалото.Защо всеки и всичко бе против мен,против един Езически Бог?Защооо...???Пуснах водата и наплисках лицето си с цел да прикрия яростта изписана на него.Спрях водата и подсуших лицето си.Връщайки се отново на масата,продължих да говоря.
-За едно нещо си права.Женкар съм,но въпреки това имам сърце.Наистина искам да изляза на вечеря с теб,но поведението ти не показва,че си заинтересована или че имаш някакво желание да вечеряш с мен.Затова няма да те пресилвам или да те карам на сила да излезеш с мен.Може да съм Бог,но няма да използвам дарбите си или нещо друго,за да кажеш едно ,,Да",а към него и да добавиш дата за срещата ни.-седнах на мястото си и не обелих нито дума повече като чаках тя да каже нещо с което отново да ме обвини.

by **Nikita** Пет 11 Окт 2013, 23:53

Гледах Джак недоумяващо за момент и като сведох съвсем леко глава, потърках внимателно слепоочията си в открито объркан жест. Потискайки една въздишка, без да вдигам поглед към него, казах, тонът ми звучейки уморено
-Виж, Джак, поправи ме, ако греша, но ти си този, който ме съблазни. Не казвам, че само ти си виновен, аз също участвах в решението си, но да знам, че си се възползвал от мен в момент, в който бях пияна не е особено .. въодушевяваща мисъл. Може и да съм демонично същество, но и аз си имам гордост.
Все още не го поглеждах, но усетих, че бавно вдига глава към мен, за да ме погледне. С периферното си зрение видях как той замислено се почеса зад тила и продължих
-Щом искаш да вечеряме, добре. Само че аз те познавам - знам, че си женкар, точно както и ти го знаеш. И след като и двамата сме наясно с този факт, не искам нито да си повдигна надеждите, че можеш да се промениш, само за да бъдат смачкани наново, нито пък отново да спя с теб, поддавайки се и после отново да трябва да възстановявам наранените си .. наранената си гордост. - щях да кажа "чувства", но нямах особено желание да се разкривам пред него до такава степен. Не и след като бях така добре запозната с привичките и навиците му. Не исках това да завърши зле. Отново. Срещата ми с него наистина беше неочаквана, но бях уморена от това да съм напрегната и с вдигнат гард пред него. Само че знаех пределно ясно, че ако не бях, имаше опасност той да разбие сърцето ми. Нямаше да го допусна. Нито сега, нито никога. Въздъхнах.
-Виж, ще вечерям с теб. Щом си резервирал маса, тогава ме води към нея и да се опитаме да се държим като зрели .. същества.
Подсмихнах се, но съвсем леко и като го погледнах, добавих в заключение
-Виж, не искам да усложнявам всичко. А и знам, че не ти е до това - ако изобщо му пукаше -така че съм склонна да се опитам да бъдем приятели. Стига и ти да си съгласен на това.
Смигнах му, този път в приятелски жест и се пресегнах, обхващайки здраво чашата си, като я вдигнах към устните си, за да отпия и замислено, но очаквателно скръстих краката си под масата, докато чаках да видя каква ще е реакцията му след думите ми.

by **Marcel** Съб 12 Окт 2013, 14:15

Наистина вече започвах да съжалявам за нощта с нея.Явно това да спиш с една жена,която не е човек,а смъртен грях,бе нещо лошо,а щом и тя е била пияна,това усложнява нещата.Признавам тя беше права за две неща.Едното,че бе грешка да се възползвам от пияна жена,а второто,че аз наистина никога няма да се променя и ще си остана женкар.Истината болеше,но нямаше как да избягам от нея.Цял живот бях женкар,сега ли щях да се променя?И то заради една жена,която бе същество от ада.Нямаше как да стане.Беше невъзможно.Все още седейки на стола си,казах без да я гледам.
-Ти си права.Аз никога няма да се променя,затова идеята за среща е неправилна.Но няма да я отменя.Ще те заведа на вечеря,ще си поговорим,а след това всеки по пътя си,а нашите отношения по твоите думи ще си останат приятелски.Аз мислех и бях готов да ги превърна в нещо повече,но ти си дамата,решението е твое.-станах от мястото си и допълних сериозно.-Довечера в 20 часа да си готова.Ще те взема от вас,знам къде живееш.-усмихнах се леко и прибавих.-Все пак у вас спахме.-след което си тръгнах.Излизайки от кафенето,преминах с ръка върху косата си и се качих в автомобила си.Прибрах се у дома и си легнах отново да поспа.Имах нужда от почивка след разговора с Ники.Имах нужда помисля и честно да си призная,имах нужда от някоя,която да ми оправи настроението.Взех телефона си,но отново го оставих и си казах ,,Довечера съм на среща с Ники.Ще оставя среднощните забавления за утре."След,което заспах.
Събудих се след около пет-шест часа.Погледнах часовника,а той показваше 18 часа.Кога бяха минали тези часове.Все едно като си легнах бе преди два-три,а не пет-шест часа.Станах от леглото и си взех един дълъг и освежаващ душ.След това се облякох в смонинг и напуснах дома си насочвайки се към нейния.Колата спря пред нейния дом в 19:55 часа.Затова не натиснах клаксона,а изчаках и след пет минути вече звъннах на звънеца,а тя се показа в изкрящо червена рокля,а обувките й бяха на висок ток.Изглеждаше пленително,за което съжалих,че така се възползвах от нея.Наведох глава за миг след,което само казах.
-Изглеждаш зашеметяващо секси.-погледнах я с усмивка и подадох ръка като я подведох към колата,а от там към ресторанта.През целия път едва се отдържах да не откъсна поглед от пътя и да гледам само нея.След като пристигнахме,ни заведоха на нашата маса и ни докараха менюто.От притеснение или не знам точно защо,но казах.
-Тази вечер когато те видях на входната врата,съжалих за постъпката си.Не беше редно да се възползвам от теб.Не го заслужаваш.-след,което забих поглед в страниците на менюто и добавих.-Избери си каквото пожелаеш независимо от цената.-усмихна се и смъкнах за миг менюто за да я погледна и тя да види усмивката ми за да се увери в думите ми.

by **Nikita** Нед 13 Окт 2013, 14:21

Намръщих се, докато все още стоях в заведението, след като той си беше тръгнал. Бил готов да превърне отношенията ни в нещо повече? Да, знаех в какво - безсмислена свалка за една нощ. Все пак сам беше признал, че не може да се промени - в какво друго можеше да превърне отношенията ни? И двамата знаехме, че не е способен на сериозна връзка и не може да ми даде това, от което се нуждая. Въздъхнах и като се изправих, също напуснах ресторанта.
Прибрах се и си взех дълга, отпускаща и освежаваща вана. Донякъде ме успокои, макар че сега бях нервна, защото знаех, че ми предстоеше среща с Джак и не знаех какво да очаквам от нея. Нямах представа как щеше да се развие вечерта. Разбира се, бях точна обаче и в 20 часа отворих външната врата на дома си, виждайки колата на Джак пред къщата си. Влизайки в колата, чух комплимента му след това, но вместо да ме зарадва, нещо в думите му ме жегна. Може би съзнанието, че той го казваше на всяка, с която спи и се среща. Или може би беше ясната мисъл, че исках твърде много от него; че за да сме нещо повече от приятели, исках да имам сърцето му - нещо, което никога нямаше да получа.
Усмихнах му се с фалшива усмивка, докато той палеше двигателя и се постарах да се отърся от всички тези безсмислени мисли. А и не исках сама да се вкарвам в подобна драма - все пак представлявах Похотта, по дяволите.
Докато се усетя, двамата вече седяхме на масата, която той беше резервирал в елегантен вечерен ресторант. Отваряйки менюто си, твърдо се съсредоточих върху това, което щях да поръчам, за да се поразсея от досадните си мисли и дори не усетих кога той заговори. Думите му обаче ме изненадаха и аз също свалих менюто си, за да го погледна, оставяйки го отворено на масата пред мен. Зарових ръка в косата си и като извърнах поглед, му отвърнах тихо, но ясно
-Няма за какво да съжаляваш, Джак. Ти си това, което си. И двамата го знаем. Не се притеснявай за мен - голямо момиче съм и мога да се оправям. - усмихнах се, този път по-меко и искрено и като вдигнах отново менюто, върнах вниманието си към написаните там деликатеси.

by **Marcel** Нед 13 Окт 2013, 19:31

Улесни ме след думите си.Няма защо да се мъча за нещо,което не си заслужава.Вярно,тя бе една красива дама,която се ценеше и това мъжете да се възползват от нея,бе нещо ужасно.Знаех го,но честно вече не исках отново да изживея онези болки,които тя ми причини.Сервитьора дойде,а аз си поръчах пържени картофки със сирене и две телешки пържоли на скара,а към тях добавих и една бира Tuborg след,което отново се облегнах на масата и отпих от водата пред мен.Беше безсмислено да излизам с дама от нейната класа,но поне нямаше да вечерям вкъщи и то сам.Еххх...честно имах нужда от нещо,което сега да ме успокой,но нямаше такова нещо.Напрежението,което се излъчваше от Ники,сигурно вече бе заразило и въздуха тук.Но нека не засягаме дама в мислите ми.Всеки си знаеше себе си,а Ники определено знаеше какво иска,знаеше как да го постигне и най-вече как да го задържи.Това много ми харесваше в нея.Но просто не бе подходяща за женкар и то на моята възраст.

by **Nikita** Вто 15 Окт 2013, 15:10

Джак не каза нищо, но като че ли след думите ми му поолекна. Докато с мен беше точно обратното - тежеше ми, че трябваше да съм силна пред него, но не виждах друг начин .. не и с женкар от неговата класа.
Сервитьорът дойде, а аз само повдигнах вежди, след като той поръча. Явно се чувстваше удобно, но като че ли избора му за вечеря беше по-подходящ за футболен мач, когато се намира на нечий стадион. Премълчавайки мислите си, поръчах на свой ред - чаша марково червено вино, придружено от елегантно блюдо, представляващо задушени зеленчуци в комплект с пилешка пържола, подправена със сос. Обичах да правя всичко с вкус и това включваше и храненето.
А след като сервитьорът ни отнесе менютата, заедно с поръчките и на двама ни, погледнах бога пред мен в очите отново и като взех пример от него, също отпих от чашата си с вода.
-Е, Джак, доведе ме тук, планира цялата среща .. И след като съм тук, какво смяташ да правиш с мен? - осъзнавайки двусмислието на въпроса си, се намръщих леко, но повече на себе си и побързах да добавя -Та, какво сега?
Лека усмивка се плъзна по устните ми, докато кръстосвах крака под масата в елегантната, но и секси червена рокля, която носех.

by **Marcel** Пон 21 Окт 2013, 09:33

Ясно.Тя наистина ме мислеше за чудовище,което се възползва и забавлява с жените.За нея не бях нищо повече от женкар.Наклоних глава и секунди по-късно ми сервираха поръчката.Зарадвах се на този факт,защото иначе трябваше най-малкото което е да си тръгна.Никита бе добро същество,красиво,възпитано,но понякога грубостта й преминаваше позволеното.Все пак всичко си имаше граници,които Похотта не познаваше.Поех едно картофче и се усмихнах доволен от топлотата,която се разнесе из устната ми кухина.Рядко бях доволен от това с което се хранех,но все пак имаше такива в които се хранех с наслада заради вкусната храна пред мен.Погледнах дамата пред мен,която също си похапваше сладко и казах.
-Плана ми е просто да вечерям с теб.Не искам нищо в замяна,все пак жените са с предимство.Тоест ако на теб не ти стига вечерята,кажи какво искаш да правиш.-продължих да се храня,а усмивката ми незнайно защо не падна от лицето ми.Но пък с тази усмивка излъчвах повече власт,отколкото вид на доволен мъж.Причината може би истинското ми Аз,което е тайна за всичко в този ресторант с изключение на Никита.Ако някой разбере какви сме,дали щяха да почнат да се лепях на Никита ,защото е Похот или на мен да ми се кланят,защото съм Бог?Повечето хора бяха твърде глуповати за да ни приемат като едни от тях и това пробуждаше чувство в тях,което ги караше на ти боготворят дори да не сме Езически Бог или някой главен от Ада или Рая.

by **Nikita** Сря 23 Окт 2013, 18:19

Гледах го, както беше застанал от другата страна на масата и седеше насреща ми. Незнайно защо характера ми просто надделя над по-добрата ми страна и взе контрол над всичко - думите, действията ми, чувствата ми. Намръщих се, гледайки го сега с раздразнение и част от демонската ми страна опасно проблясна в очите ми. Оставяйки с елегантен жест вилицата и ножа си, с които се хранех, бавно избърсах краищата на устните си със салфетката в скута ми и я оставих на масата.
-Работата е там, Джак - започнах, стискайки дланите си в юмруци върху скута си под масата -че мисля, че имам чувства към теб.
Смаяното му изражение би било забавно, ако не бях толкова вбесена, раздразнена и колкото и да не исках да си го призная .. наранена.
-Можеш ли да кажеш същото за мен? - попитах, докато той все още просто се взираше в мен, смаяно. Помежду ни се настани тишина, която трая известно време, но този път мълчанието не беше приветствано, нито пък удобно за мен. Накланяйки глава на една страна, преглътнах с известно усилие и казах, като крива и иронична усмивка се появи на изражението ми
-И аз така си помислих. - тона ми беше тих, но ясен. Потиснах една въздишка и спокойно добавих -Спокойно, не искам нищо от теб. И можеш да си спокоен - няма да правя сцени или нещо такова, не се притеснявай.
Смигнах му, протягайки се за малката елегантна чанта, с която бях дошла. Бъркайки вътре, извадих няколко банкноти, с които платих за моята поръчка, упорито задържайки погледа си към скута си. Накрая обаче го вдигнах, поглеждайки Джак
-Вечерята приключи. - както и отношенията ни; не възнамерявах да се унижавам повече -Благодаря ти за хубавата вечер.
Изправих се, стискайки чантата си и побързах да му обърна гръб. Единственото ми желание беше да се махна оттук и никога повече да не го срещам. Исках да се прибера и да овладея сълзите, които в този момент се събираха в очите ми. Какъв жалък Смъртен Грях бях само. Нямах търпение да остана сама и да забравя за болката, която в момента свиваше гърлото ми.

by Sponsored content

След месец в Ню Йорк

След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк

Re: След месец в Ню Йорк