Вход

Забравих си паролата!

Latest topics
» Съобщения за всичко във форума
Съб 27 Сеп 2014, 13:42 by Jessica Clark

» Търся си другарче за РП в настоящето
Пет 22 Авг 2014, 14:22 by Ратма

» Viva Las Vegas
Пон 30 Юни 2014, 11:28 by Ратма

» Да броим до 666
Чет 22 Май 2014, 15:17 by Jessica Clark

» След 2 месеца...в града
Пон 12 Май 2014, 10:46 by Сунар Ерми

» Вегетариански ресторант Ерми
Пон 05 Май 2014, 10:12 by Сунар Ерми

» Търся си половинка
Нед 04 Май 2014, 20:30 by Ратма

» Chanyeol's cat
Съб 03 Май 2014, 12:21 by Chanyeol.

» New York Central Park
Съб 03 Май 2014, 12:08 by Selene.

Кой е онлайн?
Общо онлайн са 3 потребители: 0 Регистрирани, 0 Скрити и 3 Гости

Нула

[ View the whole list ]


Най-много потребители онлайн: 17, на Вто 23 Юли 2013, 10:33
Top posting users this month

Гласувайте за нас на:
Гласувай за мен в BGTop100.com
Екип
Administrators
Moderators

Catherine&Кристан

Go down

Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Чет 15 Авг 2013, 11:48

Слаба светлина обля стаята.Аз затворих очи,отворих ги отново и с удивление усетих,че светещият диск на небето е луната,а не слънцето,както ми се струваше.
Станах от малкото диванче в хола.Измих лицето си в банята и отново се върнах в предишното помещение.Изпих коняка,който си бях сипал до преди малко.
Реших да изляза някъде навън,а ѝ какво ли ще правя вкъщи.Така или иначе не бях излизал никъде вече почти седмица,а това не може да го бъде.
Мислейки за това вече бях в големия коридор придружен с отново напълнена чаша.Изпих всичко на екс.Облякох коженото си яке и излязох навън.Качих се в колата и отпраших към един от клубове,които бях посещавал вече много пъти.
След пристигането ми влязох в клуба.Седнах на бара и си поръчах двойно уиски.Изведнъж до мен седна някой.Не знам как изобщо бях забелязал.Обърнах се толкова колкото да видя кой ми наруши спокойствието.
-Катрин!-възкликнах аз веднага след като я видях.
Честно казано не бях много сигурен в това дали е тя,но както и да е.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Чет 15 Авг 2013, 21:34

След кратка разходка из града,се прибрах и си взех един душ.Легнах да поста малко,но шумът навън ми пречеше да правя каквото и да е в опит да заспа.Затова станах и погледнах към часовника,който показваше някъде към 20 часа.Отворих гардероба и започнах да пробвам рокли,подходящи за вечерта.Накрая оставих само три и почнах да ги комбинирам с обувки и какво ли не докато си избера.Най-накрая си харесах къса черта рокля,която беше с една тънка презрамка и с уж приемливо деколте.Комбинирах я с една черна гривна и високи 12 сантиметрови токчета.Взех малката си дамска чантичка и излязох от домът си.Клубът беше на две пресечки от домът ми и не използвах превоз.Още с влизането си,обрах погледите,но имаше един мъж на бара,който не ме отрази.Това привлече вниманието ми и седнах до него.Когато видях кой е,разбрах защо не ме отрази по-рано.Той ме поздрави,а аз си поръчах водка и се обърнах леко усмихвайки се към Кристан и казах.
-Здравей приятелче.-поръчката ми бе сервирана и отпих една глътка от нея.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Пет 16 Авг 2013, 06:12

По лицето му се изписа нещо, много подобно на усмивка.Огледах се наоколо.Това бе някакъв мой си много неприятен за повечето хора навик.Навик,който не можех да изкореня от поведението си.Какво да се прави.Погледнах към старата си приятелка.Ее,стара, стара,колко да е стара.Никак не бе възрастна самата госпожица.Беше се издокарала така сякаш ще минава по червения килим.Добре де,чак толкова не,но изглеждаше прекрасно.Нямаше кой да отрече или да се противи с часове.Освен,ако не вземе да цъфне от някъде някой инат от тези,на които и думичка не можеш да им кажеш по даден въпрос,и винаги става на тяхното при каквито и да е било ситуации.
-Изглеждаш страхотно-рекох аз и се върнах на питието си.
Погледнах към стъклото парче стъкло,което вдигнах и изпих всичко на екс.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Пет 16 Авг 2013, 22:32

Значи така.Ще се държим дръпнато и само ще си пием питиетата.Защо ли това го мразех в Кристан?Винаги така правеше,което с времето ме изнервяше все повече.Но понякога мъжете бяха пълна скука и скръб.Май трябва да обърна резбата.Поне жените ме гледат със завист заради много неща,а мъжете са еднообразни.Тоест скучни и искат секс или са дръпнати и дистанцирани като Кристан.Обърнах се напред и смигнах на бармана.Той веднага пребяга до мен и казах ухилен до уши какво има.Аз леко се засмях и го придърпах казвайки му нещо на ухо.След което плъзнах ръката си по рамото му и се отделих от него.Обърнах се към Кристан колкото да го погледна с крайчица на окото си и казах.
-Мисля тази вечер да се забавлявам,но явно няма да е с теб.И спокойно,жертвата не е бармана.-смигнах му,а бармана ми докара коктейла,който си поръчах на ушенцето му.Беше малко по различен и затова му го поръчах така.След това отпих от него и слязох като се запътих към дансинга и го превзех за секунди,а мъжете се редяха,дори се биха и блъскаха за да танцуват с мен.Гледах известно време към скучния си приятел Кристан,който днес не беше във форма за нищо.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Пон 19 Авг 2013, 16:21

Проследих всяко едно движение на Катрин.Още от момента,в който изрече последните си думи докато не стигна до дансинга.Не знам как го правеше,но наистина успяваше да впечатли всеки мъжки индивид тук,а може би почти на всякъде.Е,не че и мен не ме впечатляваше,но не по този начин,по който впечатляваше другите.Не можех да отрека,че я харесвах,но както казах не по начина,по който другите мъже я харесваха.А и ми бе приятелка.Все пак малко или много ме интересуваше.Може би беше единственото същество на този свят,което ме интересуваше...или поне за сега.Изпих цялото съдържание на чашата си.Погледнах към Катрин,която днес сякаш бе в целия си вихър.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Пон 19 Авг 2013, 22:16

Превзех дансинга и погледите на мъжете.Кристан също ме гледаше,но не както другите мъже.Наистина се държеше като истински приятел и оценяват това.След като свърши песента,половината мъже бяха потни и някои части вече изпълваха дънките им.Усмихнах се и си върнах на бара като седнах до приятеля си и си поръчах нова доза твърд алкохол.Не знам,но наистина бях щастлива с такъв приятел до себе си.Погледнах към него и се усмихнах приятелски и казах.
-Благодаря,че си до мен.Наистина всеки се нуждае от истински приятел,а аз открих такъв в теб.-прегърнах го и допълних с тих тон,който едва се чуваше от силната музика.-Благодаря ти за приятелството Кристан.-положих глава за миг на рамото му,след което се отделих и не свалих усмивката си.Извърнах поглед и погледнах към бармана като с поглед го викнах и казах.
-Искам към водката си...-показах питието пред мен с поглед и довърших.-...и тоник с лед.-намигнах му,а той се отдръпна да изпълни поръчката ми.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Вто 20 Авг 2013, 16:03

Доста се учудих от думите й.Все пак се радвам,че е щастлива.Няма нищо по-хубаво от това да видиш как някой твой близък или приятел се чувства в настроение,че е добре.Аз лично не откривах щастието в своя собствен живот и ми правеше кефа да видя как някой мой приятел по този начин.
-Радвам се,че мислиш така-рекох аз след като барманът и донесе поръчката.
Погледнах я за миг и не след дълго рекох:
-Наздраве!

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Сря 21 Авг 2013, 18:49

Сервираха ми тоника и отпих от него.Студената напитка разхлади тялото ми,а това накара крехкото ми тяло да се отпусне на бар стола.Кристан взе чашата,а аз взех моята и се чукнахме за наздраве.Та ние имахме ли нужда от здраве,като бяхме безсмъртни и тези болести не ни се лепяха,дори не знаех ме за тях.Къде отиде светът?С всеки изминал ден,се отрива по още една болест.Тогава защо има конник Зараза,като то има зарази и без него?Еххх....и светът на свръхестествените бе объркан,както и на хората.Усмихнах се леко и попитах.
-Какво мислиш да правиш за напред?-аз си имах кариера и то доста просперираща,но не можех да си позволя излишни харчове.Не,че нямах пари,просто разсъждавах като бизнес дама,а не като някоя,дето не знае къде,как и за какво да харчи милионите си.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Пет 30 Авг 2013, 05:45

Kristan & Catherine









Интересен въпрос.Какво ще правя за напред.Самият аз не знам.Има много неща,в които ме бива,а може би едно висше образование няма да е лоша идея.Две хиляди години живот и нищо.
-Всъщност не знам-рекох аз откровено.
Нямах си и на идея,но важното беше,че знаех какво е да се работи.
-Може би в близката година ще замина някъде-казах аз не след дълго.Изпих цялата течност в чашата си и попитах.-Ами ти?Помня,че беше модел.



....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Пет 30 Авг 2013, 14:01

Не харесвах особено мъже,които не знаят какво да правят,но Кристан ми бе приятел и не мислех да го критикувам.Той си знаеше сам какво ще прави и как.Аз лично си гледах кариерата на козметик,а той си гледа неговия живот.Бях модел,както той спомена,но сега бях собственик на една от най-известните фирми за козметика.Погледнах бегло към него и казах.
-Собственик съм на една от най-известните фирми за козметика и като представител и собственик,работя и като рекламен модел.-усмихнах се леко и отпих от питието си.Обърнах се към дансинга готова за още танци,но не исках да танцувам сама и да обирам погледите на мъжете.По нищо не си личеше,че бях срещнала приятел тук.Само ми правеше компания на питието и на разговорите,а за дансинга бях сама както винаги.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Сря 04 Сеп 2013, 04:19

Чувайки думите й се усмихнах.Радвах се,че все пак има хора,които знаят какво искат и какво правят.
-Недей да скучаеш тук с мен.Иди и се забавлявай-рекох аз малко след думите й.
Виждах как се беше утекчила от това да стои тук с мен,пък и какво би правела една една двадесет и пет годишна с две хиляди годишен демон.Само като си го помисля ми става смешно,дори в собствената ми глава.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Сря 04 Сеп 2013, 14:50

Това не го очаквах от Кристан.Едва ли не ме изгони от мястото ми.Изпих питието си и станах бясна от мястото си.Отидох до тоалетната и освежих грима си.Леко промених прическата си и се върнах отново на бара.Разликата от сега и преди си личеше и всеки в бара го забеляза.Не ми пукаше особено.Поръчах си ново питие,което бе бърбън и отпих от него една глътка.Отново станах и заех централно място на дансинга.Пуснаха една доста бърза музика,а текста й бе много хубав.Започнах да танцувам,но пак ми липсваше нещо.След края на песента,отново седна и попитах уж добрия ми приятел.
-Да си тръгна ли искаш?-бях сериозна,но и това,че съм ядосана си личеше.Вече не ми бе до барове или подобни неща.Исках само леглото си,силна музика и добър и качествен алкохол до мен.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Пет 13 Сеп 2013, 05:08

Шумът от уредбата и силната музика кънтяха в ушите ми, а фактът, че сега бях сам някак си ме радваше. Обичах самотата, не бях от хората, които обичаха купона, а да не говорим за това да е в компания с някого. Ходех по баровете само и единствено, за да запълня онази празнота в себе си, която ме мъчеше всеки божи ден. Чувайки едно познато гласче се обърнах рязко към Катрин и казах:
- Не. Аз ще го направя.
Не виждах смисъла да я карам да се чувства по този начин, по който се чувства в момента. От джоба си извадих няколко едри банкноти и рекох:
- Аз черпя. Радвам се, че се видяхме, а ако нямаш планове за вечерта можеш да дойдеш у нас.
Станах от мястото си и тръгнах към изхода.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Съб 14 Сеп 2013, 08:55

Значи така.Бе по-лесно да си тръгнеш,защото ти е скучно или защото компанията не ти е приятна,но не и да се забавляваш.След като плати питиетата,за замислих да ходя ли у тях?Та какво ще прави една жена канима в къщата на демон по това време?Още повече,че шанса да се събудя като човек е малка.Не казвам,че ще го направя с Кристан,но просто не е редно.Станах от стола си и го последвах,но плана ми бе просто да се поразходя донякъде с него.Настигнах го и казах с усмивка на лице.
-Ще дойда с теб,но до някъде.Тоест кратка разходка и толкова.-излязохме от заведението,а навън времето бе като в приказка.Рядко обръщах внимание на това,но сега ме привлече.Може би заради действието на алкохола,сега го отразих.Бе топло с лек вятър,а небето бе обсипано със звезди.Но това бе нощния Ню Йорк или поне една част от него.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Нед 15 Сеп 2013, 09:32

Отворих вратата на бара, а секунди по - късно се озовах и извън сградата. Погледнах към изхода и зачаках около минута две. Толкова щях да дам на Катрин. Изведнъж погледа ми видя как слабото й и красиво тяло минава през вратите на бара. Чувайки думите й аз в отговор се усмихнах, а не след дълго й казах:
- Път на дамите.
Катрин тръгна по пътечката, а аз завървях след нея.
- Радвам се, че се видяхме - казах не след дълго аз.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Вто 17 Сеп 2013, 07:45

Той ми даде път да тръгна първа,а след речта си,аз казах.
-Да...и аз.-в гласа ми от далеч се усещаше отекчението с което казах тези думи.Признавам си направо много добре си прекарах.Уж в един бар с приятел,а се чувствах все едно съм сама.Сама танцувах,сама си пиех питието докато той уж беше на стола до мен.След още няколко крачки и отекчително изражение,му казах.
-Аз ще се прибирам,може да се видим някой ден като имаш желание да се веселиш.-обърнах се към посоката към моя дом и тръгнах с лекота към него.Пътят бе пуст,но това не ми пречеше.Даже ако исках можех да придобия видът на канима,което и направих.Изревах силно,но от радост и тръгнах бягайки към гората за да се повеселя поне като чудовище,като не успях като човек.Половината нощ прекарах бягайки волно из гората и околностите където нямаше хора или сгради.Отстрани изглеждах като малко момиченце,което се радваше на новата си кукла.Но бях така,защото сега аз пожелах да придобия този ми вид,а не чрез полов акт да съм така.Почти винаги лягах като човек до мъжа,а се събуждах като канима,а мъжът бе де мъртъв,де на път да умре от загуба на кръв или липса на някой крайник.След като се прибрах естествено във вида на човек,се изкъпах и легнах да спя.На сутринта се събудих с усмивка и след банята и обличането,което си беше истинско удоволствие за мен,слязох в кухнята и си направих закуска.Хапнах на бързо и излязох като не след дълго едно кафене привлече погледа ми.Не бях пила днес кафе,а това си беше фал да мен.Влязох вътре,а погледа ми бе привлечен този път от един клиент,а по-точно от Кристан.Отидох до него,но не седнах на масата му,а само казах.
-Добро утро.-гласът ми прозвуча засегнато,но се опитах с усмивка да прикрия това.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Вто 17 Сеп 2013, 17:18

В момента, в който чух гласа на Катрин съвсем ясно си пролича, че не й се занимава повече с мъж, който не познава купона. Е, не беше така, но просто така се случи днес...или по точно тази вечер. Искрено се надявам да не се е разсърдила, но няма да я виня. Все пак жена е. Какво да ги правиш. И все пак нямах намерение да ходя по петите й да й се извинявам и тем подобни. За някои неща просто не е нужно извинение. Особено в случай като моя. Какво и да е! Това сега не е кой знае колко важно.
Вървях по тъмните улици на Ню Йорк, а за голямо нещастие лампите не работеха. Е, това не бе голям проблем за мен. Всъщност аз бях демон, а тъмнината и мракът бяха едни от най - добрите ми приятели. Всъщност в момента единственото живо същество на улицата бях аз, а тази улица бе най - близката, по която можех да мина, за да стигна възможно най - бързо вкъщи. Тази вечер не ми беше до колата, която бях паркирал в гаража. Огледах се на около, а няколкото напукани блокове наоколо ми приличаха на сграда от преди трийсет години, а може би дори повече. Е, никога нямаше да мога да спра да сравнявам старото с новото или като например да ръся хиляди мъдри думи, които никой никога няма да чуе, защото хей такъв е животът нима на някой му се слуша нещо от типа на...всъщност защо изобщо давах примери. Най- важното в този момент беше, че вече отварях вратата на скромния си дом, а първото място, към което се насочих бе спалнята. Легнах на леглото и затворих очите си. Денят някак ме умори. Вярно, че не бе кой знае какво. Повечето ми дни бяха такива, но този бе малко по различен.
Изведнъж отворих очите си. А защо ли? Онази светлинка прокрадваща се през съвсем малкото отворче на завесите, които винаги бяха спуснати се прокрадваше в стаята. Те ме събудиха и накараха да стана колкото се може по - бързо. Разтърках очите си, а малко по - късно и отидох в банята. Действаше ми се бързо. Нямах намерението да спя до един, два. Трябва да изпия и едно кафе, защото все още ми се привиждаше някак размазано, а съзнанието ми сякаш бе прочистено. Сякаш дори и името си не знаех. Свалих всяка дреха от тялото си и застанах под душа. Пуснах го, а малките капчици прозрачна вода се стекоха по тялото ми.
Не след дълго всичко това приключи. Спрях душа, а след това издърпах една от белите кърпи в стаята. Обвих долната половина от тялото си. Излязох от помещението си и се насочих към гардероба. От него извадих дънки и черна тениска. Облякох ги, а след това излязох навън. Не си направих труда да заключвам, а просто моментално се насочих към кафенето, в което ходех често. Настаних се на една от масите, а една от сервитьорките сякаш ме позна и просто ми донесе онова, което поръчвах почти всяка сутрин, в която не ставах в един, разбира се.
Изведнъж чух и познатото гласче, което чух преди да заспя. Може би ми беше като за лека нощ, но все пак не бе толкова важно. Усмихнах се, а след това отвърнах на думите й по същия начин, по който тя ми ги сервира.
- Добро да е! - бе единственото, което изрекох аз.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Чет 19 Сеп 2013, 17:00

Оставайки на мястото си,се усмихнах вече искрено и казах.
-Аз..явно съм излишна.Явно тия дни не ти е до никой.-след тези думи го оставих сам.Отидох на касата и си поръчах силно черно кафе.Имах нужда от нещо ободряващо,което и да ме събуди.След като си го взех и платих,се махнах от касата и седнах на една маса в края на кафенето и се загледах в хората навън.Всички се бяха забързали,а слънцето нагорещяваше все повече асфалта и тези хора,които вървяха боси,вече обуваха отново обувките си.Тук не беше нещо необичайно,поне за този квартал да се ходи сутрин рано бос.Аз лично ми стигаше,че ходех боса докато съм в животинския си облик.Като човек,а и като дама,която е известна с работата си пазех краката си,както и тялото си.Това да тръгна боса или с нещо,което дразни кожата ми бе убийство за мен.Стигаха ми сегашните причини поради които мога да умра,не исках за си докарвам още.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Съб 21 Сеп 2013, 07:52

Чувайки думите й се засмях. А точно в момента, в който тя се настани на съвсем различно място сервитьорката ми донесе кафето, което е бях и поръчвал. Всъщност дори ми го донесе за втори път.
- Колко пъти вече? - попитах аз и осъзнах, че може би бях под ходил твърде грубо за това, за да замажа положението казах. - Не съм поръчвал втори път.
Усмихнах й се, но осъзнах, че това изобщо не е помогнало, за това просто се обърнах напред без да обръщам повече внимание на случилото се до преди малко. Блондинката взе чашата, а дори и да не я поглеждах знаех, че в момента се чувстваше обидена по някакъв начин, а дори и ядосана. По всичко си пролича след, като дори дръпна чашата от масата, на която аз седях и повече не се мярна на около.
Е, сега това не беше толкова важно. Взех своята чаша и я поднесох до устните си. Надигнах я и горчивата течност се разля в устата ми. Обичах кафето ми да бъде и без грам захар, но явно точно това имаше. Все пак нямаше да казвам или правя каквото й да е било. Не ми се занимава с когото и да е било в момента.
Станах от мястото си и поставих до питието си една известна сума пари и отидох до Картин. Седнах на масата й най - нахално без дори да питам и попитах:
- Има ли начин да ми простиш за снощи?

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Съб 21 Сеп 2013, 17:11

Все още мислех за хората,но се усетих,че винаги мислех за тях,а за себе си не.На хората им бе лесно.Ходеха на работа,на гости на семействата си,едни бяха болни,а други бедни...Отпих от кафето си,а в главата ми нахлу един проблем,който силно ме притесняваше.Не,че бях вече на възраст,но все някога ще се оженя.Исках го,имах възможност да стана майка,но ето ги хилядите проблеми.Какво ще е детето?Ще наследили моята участ да е канима?Аз ще си намеря ли мъж с който на сутринта да се събудя като човек,а не канима?Той ще се съгласи ли да има жена-канима?Толкова много въпроси,а отговори нямаше.Бяха неизвестни поне за сега,а някой никога нямаше да науча.Отпих отново от кафето си и стиснах очи в опит да пречистя съзнанието си и да мисля за хубави неща,но пусто никога не ми се получаваше.Винаги мислех за лошото,а не за доброто.Докато се опитвах да отърся съзнанието си от тези мисли,гласът на Крис ме стресна.Вдигнах сериозно глава заради мислите ми и казах лек и тих тон.
-Може да се намери,но сега не ми е до това.Изпивам си кафето и отивам във фирмата ми.Ще получавам нова колекция и трябва да съм там.-наистина щях да получавам нова колекция парфюми,а като собственик,управител и създател на тази марка трябваше да съм там.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Пет 27 Сеп 2013, 07:38

Чувайки думите й една тъничка усмивка се появи на лицето ми. Надеждата е толкова хубаво нещо, но едва ли да се правя, че ме интересува това, за което говореше щеше да е добра идея. Всъщност може би някой ден би ме заинтригувало, но въпреки това сега не ми бе точно до това.
- Ти си жена. Какво би зарадвало една жена. Имам предвид нещо за подарък например - започнах аз.
Всъщност скоро ще е рожденият ден на Виктория. Вярно че на скоро се открихме, но все пак ми е дете. Няма да я оставя точно на рождения й ден. Не знаех, че изобщо я има, но сега вече знам, а това, че не се понасяме много, много не значи, че се мразим. Всъщност може би сме като куче и котка, но такъв е животът. От доста малко време знам, че изобщо съществува и няма да позволя на нищо и на никой да ме раздели от нея. Това, че до сега ме е нямало не значи нищо, защото сега аз съм тук. Ако трябва и ще умра за нея.
Изпих остатъка от кафето си чакайки отговора на Катрин. Е, надявах се поне малко да ми помогне, но нямаше и да храня напразни надежди.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Пон 21 Окт 2013, 23:25

Подарък за жена?От какъв зор щеше да пита за това и на кого щеше да го подари?Най-малкото,което е,във фирмата ми има огромен избор за подарък.Най-малко едно червило комбинирано с един марков парфюм.Усмихнах се леко и казах.
-Ела с мен във фирмата и си избери нещо от там.Ще ти помогна лично да харесаш нещо за въпросната дама.-отпих от кафето си оставих чашата на мястото й.Докато гледах наоколо,телефона ми звънна,а след разговора,казах на Кристан.
-Аз трябва да тръгвам вече.Ела с мен,ако искаш...-станах от стола и оставих една друбна сума на масата,колкото да покрие сметката ми.Взех дамската си чанта и с бавни,но грациозни крачки тръгнах към автомобила си,който бе паркиран отпред.След като го отключих,се качих вътре,а Кристан изведнъж се появи и седна до мен,тоест до шофьорското място и сложи колана си.Усмихнах се едва забележимо и потеглих.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Кристан on Пон 30 Дек 2013, 00:57

Радвах се, че има някой, който може да ми помогне. Последно време малко останаха приятелите. Но както и да е. След звъна на телефона й до някъде се разочаровах. Когато нечий телефон звънне в повечето случаи това значи, че е време да иде и замине на някъде. И все пак се зарадвах, че не се оказа  така. Когато Катрин остави една известна сума пари, а веднага след като почти без излязла от кафенето аз взех парите й и оставих двойно по голяма сума. Малко след това и аз излязох от сградата. Огледах се наоколо за колата на брюнетката и не след дълго я намерих. Е, тя не бе кой знае къде, а почти до кафенето. Качих се в колата на Кат, а в същото време й показах парите и рекох:
- Аз черпя.
След това ги й ги дадох и сложих колана си, а след това потеглихме. След около двайсетина минути вече бяхме пред фирмата. Едно гласче в мен казваше "Е, хайде да приключваме". Много мразех да купувам подаръци, а това едва ли е плюс според повечето. И както, и да е. Едва ли на някого му пукаше или ще му пука.

....................................................................................................................
avatar
Кристан
Administrator
Administrator

Брой мнения : 182
Join date : 28.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net/

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Jessica Clark on Нед 19 Яну 2014, 00:47

Той се върна в колата и ми върна рестото.Знаех,че няма как да откажа и затова просто ги прибрах и потеглих.Когато стигнахме,казах тихо,но видимо весело.
-Пристигнахме.Надявам се да си харесаш нещо.-усмихнах се и напуснах колата,като след като Крис слезе,я заключих.
Тръгнах към входната врата,която за сега беше плъзгаща и влязох вътре.Всички се усмихнаха при появата ми,но забелязах и недоволни лица.Отидох до Кристан и му казах тихо.
-Магазина е ей там.Ще повикам някой да те разведе,защото тук по всичко си личи,че има проблеми за решаване.-посочих му магазина и смихнах на една продавачка да му покаже продуктите.
Аз от своя страна изкачих стъпалата до етажа където бе офиса ми.Оставих чантата си там и чук викове от голямата зала,където се провеждаха важни съдебни срещи.Взех две-три папки и се запътих натам.Влизайки вътре,всички млъкнаха.Огледах обстановката и хората и само казах.
-Добър ден.-бях видимо доволна,защото днес приемахме стока,а докато слушах виковете им,проблема не беше стоката или фирмата ми,а бе някакъв семеен скандал.
Отново ги огледах и казах сериозно,като в гласа ми се усещаше гняв и сериозност,а по погледа ми изразявах всичко,което тялото и душата ми криеха.
-Събрали сме се не за да слушаме семейни караници,а за да подпишем документите и всеки по пътя си.-след това просто ги подписах и напуснах стаята.Върнах се в офиса си и седнах за да си почина.Тази работа на моменти беше приятна,но имаше и такива,в които ми идеше да убия всеки.За щастие никой от фирмата не знаеше как съм,но и се надявах да не се налага да разберат.След около десет минути на отдих,облегнала се на стола,се изправих и се върнах в магазина,където Крис гледаше с интерес червилата.Усмихнах се леко и отпратих продавачката и казах на клиента си.
-Избра ли нещо?-огледах червилата, а после него.Не носеше нищо в ръцете си,което означаваше,че още избира или по-скоро гледа без цел.

....................................................................................................................

avatar
Jessica Clark
Administrator
Administrator

Брой мнения : 488
Join date : 21.04.2013

Вижте профила на потребителя http://newyork-city-rpg.bulgarianforum.net

Върнете се в началото Go down

Re: Catherine&Кристан

Писане by Sponsored content


Sponsored content


Върнете се в началото Go down

Върнете се в началото


 
Права за този форум:
Не Можете да отговаряте на темите